Решение № 100 от 29.05.2023, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Габрово, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кремена Големанова при участието на секретаря Ваня Ил. Николова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Гражданско дело № 20224200100459 по описа за 2022 година

В исковата молба се твърди, че с първо действие по разследване - претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение, по ДП №12329 ЗМ 4/2021г. по описа на ГДБОП - гр.Велико Търново на 30.03.2021г. с протокол за претърсване и изземване, извършен на трето лице - Н.С.В., на ищцата, като веществено доказателство, са иззети парични средства на обща стойност 110000лв. Воденото от ТДБОП - гр.Велико Търново разследване ДП №12329 ЗМ 4/2021г., наблюдавано от ОП-Габрово по пр.пр.

№472/2021г. било за престъпление по чл.253, ал.1 от НК и по същото нямало привлечено в качеството на обвиняем лице. Паричните средства били върнати на ищцата на 10.10.2022г. след 1г. и 6мес. и след влизане в сила на Определение на ОП - Габрово от 24.09.2022г., постановено във връзка с жалба на Р. П., с която било обжалвано Постановление от 22.08.2022г. по пр.пр. №472/2021г. по описа на ОП Габрово.

През този период ищцата била подала 4бр. молби за връщане на паричната сума.

Сумата била получена от продажбата на недвижимо имущество, собственост на Н. ЕООД, с управител Р. А. П.. Имотът е закупен с дружествени дялове на фирмата, заведен в баланса й и впоследствие във връзка със закупуване на жилище в гр.Г., където учела дъщерята на ищцата, имотът бил продаден.

С оглед липсата на каквито й да е данни и/или доказателства и наличие на обосновано предположение за извършено от Р. П. престъпно деяние, както и предвид липсата на каквато и да е свързаност с евентуално извършено престъпно деяние от Н.С.В. баща на децата на П., с когото тя била във фактическа раздяла, били депозирани 4бр. молби до наблюдаващия делото прокурор при ОП-Габрово да издаде Постановление, с което да разпореди връщане на посочената сума. Към молбите за връщане на горепосочената сума били приложени надлежни доказателства от счетоводството на фирмата и извлечение от банка, видно от които непосредствено преди претърсването и изземването бил продаден фирмен имот за същата тази сума 110000лв. Във връзка със счетоводното приключване на 2021г. били представени доказателства за заплатени местни данъци за продажбата на имота.

В кориците на досъдебното производство, били приложени и Решения на ОС-Габрово и АПВелико Търново, видно от които при извършена проверка от КПКОНПИ не е установено притежавано от ищцата незаконно придобито имущество, което следва да бъде отнемано в полза на държавата и образуваното срещу нея производство по ЗПКОНПИ било прекратено.

Тези доказателства изобщо не са взети предвид и обсъждани от наблюдаващия прокурор.

1

Отказите на прокурора за връщане на веществените доказателства били незаконосъобразни, тъй като ограничавали правото на ищцата да разполага със собствените си финансови средства и не били настоящия случай не е било необходимо за разследването доказателство относно евентуално престъпно поведение от страна на трето лице - Н.В., както и физическото му приобщаване по делото в конкретния случай по никакъв начин не се явявало необходимо за правилното решаване на делото. Наблюдаващият ДП прокурор не бил провел нито едно процесуално-следствено действие с иззетите от Р. П. пари и през цялото време на незаконното им задържане било посочено, че „в хода на разследването не е установено чие притежание са банкнотите и какъв е произхода им", без да се посочва какви конкретно процесуално-следствени действия предстои да бъдат извършвани с тях. През цялото време прокурорът изобщо не взел предвид и не обсъдил представените доказателства за произхода на средствата, като мотивирал отказите си с това, че когато са намерени и иззети парите, при тях не били открити документи за произхода им, но не били коментирани представените доказателства за произхода на средствата, и че същите са собственост на Р.

П., която в случая била правоимащото лице. След близо 1г. и 6м., на 10.10.2022г. в сградата на ГДБОП в гр.София било насрочено връщане по делегация на веществените доказателства, които обаче вместо в пълния си размер от 110000лв. били в размер 100000лв., т.е. с 10000лв. по-малко. При разискване на случая със служителя на ГДБОП, било установено, че в Протокола за претърсване и изземване не е посочена сумата, която се изземва, а същата е описана като брой пачки и брой банкноти с посочена номинална стойност. Тъй като банкнотите в пачките не са преброени за ищцата било невъзможно да докаже, че същите са съдържали по 100бр. банкноти всяка, а не по-малко както се установило при връщането. Поради ненадлежното им описване ищцата не би могла да докаже размера на иззетата сума и в този смисъл да обвини служителя на ТДБОП извършил претърсването и изземването, можела само да е благодарна, че й се връща поне сумата от 100000лв., а не 10000лв. например.

Горното доказвало недостатъчно добрия надзор осъществяван от Прокуратурата в лицето на ОП-Габрово. Недопустимо и граничещо с немарливо водене на разследването било поведението на наблюдаващия прокурор, който не констатирал, че Протокола за претърсване и изземване е изготвен в нарушения на всякакви процесуални правила и в него иззетите веществени доказателства не са описани по надлежния ред. С действията си ОПГаброво, по неправомерно и необосновано задържане на паричната сума като веществено доказателство, с отказа си 4 пъти да върне иззетата парична сума и с немарливото си изпълнение на дейността по наблюдение на воденото от ТДБОП-Велико Търново разследване била причинила вреди на ищцата, поради незаконосъобразните си действия, като тези вреди подлежали на обезщетяване именно по реда на чл.45 във вр. с чл.49 от ЗЗД.

Претендира се са бъде осъдена Окръжна прокуратура - Габрово на основание чл.45 във вр. с чл.49 от ЗЗД да заплати на ищцата Р. П. сумата от 30000лв., като част от общата претендирана сума от 50000лв. за причиненото й непозволено увреждане и неимуществени вреди, изразяващи се в невъзможност да води нормален във финансово отношение живот, влошен имидж пред водещите банкови институции в града и пред обществото в малък град като С. невъзможност да закупи жилище в гр.Габрово, притеснения във връзка с евентуалната загуба на доходи, с които същата издържала себе си и семейството си, както и възпрепятстване на бизнес начинанията й, притеснения във връзка с организиране на защитата й по воденото досъдебно производство, както и по производството пред съда, причинени психически дискомфорт, стрес, притеснения пред близки и познати, неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното задържане на паричните средства за срок от 1г. и 6мес. и др., в т.ч. и причинени имуществени вреди.

Ответната Прокуратура на РБългария в депозирания по делото отговор оспорва иска като недопустим и неоснователен.

Веществени доказателства, иззети в рамките на наказателно производство се връщали при условията, посочени в чл.111 от НПК на правоимащите лица, от които са иззети. В материалите по ДП №12329 ЗМ 4/2021г., наблюдавано от ОП - Габрово, по пр.пр.

№472/2021г., протокол за претърсване и изземване от 30.03.2021г. и изложеното в исковата молба било видно, че процесуално следственото действие претърсване и изземване е извършено срещу трето лице Н.С.В., и паричните средства са иззети от него. В протокола за претърсване и изземване - името на ищцата не фигурирало никъде, поради което предявения иск се явявал недопустим. В исковата молба не бил посочен конкретен акт - действие или бездействие на ПРБ, от които евентуално са произлезли претендираните вреди, доколкото за 2 тях се твърди, че произтичат от незаконосъобразно извършено претърсване и изземване, както и обстоятелството, че в действителност действия по претърсване и изземване са извършени от служители на „ГДБОП", а не от или по разпореждане на служители на прокуратурата, поради което ищцата следвало да уточни исковата молба в частта относно ответната страна по претенцията. Доколкото в исковата молба противоправността на действията на прокурор се свързвала със срока, в който Прокуратурата „незаконосъобразно е задържала парите без да е налице основание за това, и парите са върнати „едва след 1 г. и 6 месеца, то така направената претенция, следвало да се квалифицира като иск по чл.26, ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 8, ал.2 от ЗОДОВ иск по чл.26, ал.1 може да се предяви само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава III а от ЗСВ. Доколкото по делото нямало представени доказателства за изчерпване на тази административна процедура искът се явява недопустим.

Във връзка с твърдението на ищцата, че срещу нея не е образувано наказателно производство за престъпление по чл.253, ал.1 от НК към 30.03.2021г., може да се направи извода, че за П. липсвал правен интерес да твърди незаконосъобразност на процесуалноследствени действия по (чуждо) наказателно производство, предвид, че същата не била привличана като обвиняема, не и е повдигано обвинение, нито се твърди да е била оправдана по водено срещу нея наказателно производство. В депозираната искова молба не били представени никакви доказателства, че действително на 30.03.2021г. /на непосочен адрес в неизвестен град, в неизвестен час и т.н. /са извършени процесуално следствени действия - претърсване и изземване по досъдебно производство №12329 З М 4/2021г., по описа на ГДБОП, при които са иззети парични средства, лична собственост на ищцата, които са били държани от третото лице Н.С.В..

Основната цел на претърсването според предвиденото в чл.160 от НПК е откриването и изземването на предмети, книжа или компютърни информационни системи, съдържащи информационни данни, които могат да имат значение за делото, от помещения или лица, в които се предполага, че те се намират. В досъдебното производство, претърсване и изземване се извършват с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд или от първоинстанционния съд, в района на който се извършва действието, по искане на прокурора. В неотложни случаи, когато това е единствена възможност за събиране и запазване на доказателствата, органите на досъдебното производство могат да извършват претърсване и изземване и без разрешението на съда, като протокола за извършеното действие по разследването се представя от наблюдаващия прокурор за одобряване от съдията незабавно, но не по-късно от 24ч. За нуждите на наказателно производство можело да бъдат изземвани веществени доказателства по смисъла на чл.109 НПК - предмети предназначени или послужили за извършване на престъпление, върху които има следи от престъпление или са били предмет на престъпление, както и всички други предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото. Процесуално - следственото действие е извършено от разследващ орган по образувано досъдебно производство и при наличието на предпоставките по чл.160, ал.1 и чл.162, ал.1 НПК. В този смисъл, не била налице противоправност на деянието на длъжностните лица, извършили претърсването и изземването и само на това основание предявеният иск следвало да бъде отхвърлен.

Органите на досъдебното производство са имали правото да извършат претърсването и изземването. В исковата молба не било посочено в резултат на какъв точно незаконосъобразен акт на ПРБ се претендират вреди, не са посочени доказателства относно твърденията за противоправност на действие или бездействие, и най - вече наличието на причинна връзка между такъв акт и претенцията за обезщетяване на вреди. За да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на ПРБ по чл.4 9 от ЗЗД, следва да са налице всички елементи от общия фактически състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД. Отговорността по чл.49 от ЗЗД е субсидиарна. Тя съществува дотолкова доколкото виновно са причинени вреди от лице, на което е възложена известна работа. Затова тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работа лица. В конкретния случай нямало виновно поведение от страна на служител на ПРБ. С оглед липсата на виновно и противоправно поведение от страна на служител на ПРБ, не следвало да се ангажира и отговорността й по чл.4 9 от ЗЗД. Длъжностно лице представител на ПРБ не е нарушило служебните си задължения, за да се търси и ангажира отговорността на ПРБ за заплащане и възмездяване на вреди действията на държавните органи следва да са противоправни, каквито в случая те не са били.