Решение № 3516 от 22.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3516 гр. София, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Б. Николова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20241100512586 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба от „Геоексперт България“ ЕООД срещу решение №20125448/30.06.2024 г., постановено по гр. д.

№57218/2020 г. по описа на СРС, ГО, 145 състав. В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение, нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове.

Въззиваемата страна Й. Б. Д. оспорва подадената въззивна жалба.

Моли за потвърждаване на решението и присъждане на сторените по делото разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

1

Образувано е по искова молба на ищеца Й. Б. Д., с която са предявени срещу ответника „Геоексперт България“ ЕООД обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на сумата от 4790,54 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от м.05.2018 г. до м.11.2018 г., както и на сумата от 861,05 лв., представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 вр. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ

Ищцата твърди, че с ответника се е намирала в трудово правоотношение по силата на трудов договор № 12/25.08.2014 г., по което е заемала длъжността „експерт- строителен надзор“ с основно месечно възнаграждение в размер на 707 лв. Твърди, че от началото на м.май 2018 г. работодателят спрял да й изплаща полагащото й се трудово възнаграждение чак до м. ноември 2018 г., поради което на 05.11.2018 г. ищцата депозирала молба за прекратяване на трудовия й договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ - без предизвестие поради забава в плащането на трудовото възнаграждение. Твърди, че работодателят издал Заповед № 4 от 05.11.2018 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, която заповед е влязла в сила. Наред с незаплатените трудови възнаграждения, претендира и обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба - 18.11.2020 г. до окончателното им изплащане, както и разноски за производството.

В срока по чл. 131, ал. 1 ТПК ответникът оспорва подадената искова молба, като твърди, че месечните възнаграждения и обезщетението били вече заплатени на ищцата, което се установявало от представените ведомости за заплати и отразения отказ на служителя да се подпише във ведомостите.

Релевира евентуално възражение за прихващане с вземане в размер на 9208,34 лв., представляващо невъзстановен от ищцата служебен аванс от 29.10.2018 г., който е прието за съвместно разглеждане в производството по делото. Моли за отхвърляне на предявените искове, евентуално за уважаване на направеното възражение за прихващане, както и за присъждане на разноските.

С решение №20125448/30.06.2024 г., постановено по гр. д. №57218/2020 г. по описа на СРС, ГО, 145 състав, исковете са изцяло уважени.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо, а по същество-правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

По иска по чл. 128 КТ в тежест на ищеца е да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника през процесния период, че е полагал труд за периода, за който претендира да му се заплати трудово възнаграждение, както и размера на дължимото трудово възнаграждение за процесния период.

В тежест на ответника е да докаже, че е погасил дълга си.

По делото страните не спорят, а и от събрания доказателствен материал се установява, че същите са били обвързани от трудово правоотношение, възникнало със сключването на трудов договор № 12 от 25.08.2014г., по силата на който ищцата е заемала при ответника длъжността „Експерти строителен надзор“, съгласно който било уговорено заплащане на основно месечно трудово възнаграждение в размер на 707 лв. и допълнително възнаграждение от 0,6 % за всяка година трудов стаж (чл. 5), което се изплаща еднократно до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който възнаграждението се дължи (чл. 12). В трудовия договор било уговорено още че служителят може да прекрати трудовия договор като отправи 30-дневно писмено предизвестие до работодателя (чл. 14 от договора).

Не е спорно и се установява по делото, че трудовият договор е бил прекратен, считано от 05.11.2018 г. със заповед № 4 от 05.11.2018 г. в която като основание за прекратяване е посочено чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, а именно 3 поради забавено от страна на работодателя изплащане на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване. Прекратяването е вследствие на подадено от ищцата по телепоща на 02.11.2018 г. заявление за прекратяване на трудовия договор без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ - неизплатени трудови възнаграждения, получено от работодателя на 05.11.2018 г. съгласно отбелязването на входящ номер от същата дата.

Страните не спорят и че през исковия период от м.05.2018 г. до м.11.2018 г. ищцата е изпълнявала работата, за която се е уговорила по трудовия договор, с оглед което за ответника е възникнало задължение за заплащане на дължимото месечно трудово възнаграждение за посочения период.

Не е спорен и размерът на дължимите трудови възнаграждения за исковия период- същият се равнява на претендираната сума от общо 4790,54 лв.

Спорно по делото е обстоятелството платено ли е посоченото трудово възнаграждение на ищцата.

Съгласно чл. 13 от представените Вътрешни правила за работна заплата в „Геоексперт България“ ЕООД, работните заплати се изплащат от длъжностно лице в брой или по сметка, посочена от работещия. След изплащане на работната заплата лицата полагат подписи на ведомостите за съответния месец, за който са получили трудово възнаграждение. При отказ на лицето да се подпише във ведомостта след получаване на трудовото си възнаграждение, същото се удостоверява с подписите на двама свидетели.

Настоящият съдебен състав намира за правилен изводът на първоинстанционния съд, че при така събраните доказателства, ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване факта на плащане на претендираните трудови възнаграждения, не е доказал този факт при условията на пълно и главно доказване, т.е. такова доказване, което да изключва всяко съмнение относно осъществяването на спорния факт.

Правилно районният съд е посочил, че представените и приети по делото като писмени доказателства ведомости за заплати на ищцата за исковия период не са подписани от ищцата, а отбелязването че същата е отказала да подпише документите не е равнозначно на доказване на извършено плащане.

Видно о т приетото по делото писмо на ИА „Главна инспекция по труда“ пък е, че при извършена проверка в ответното дружество през м.03.2019 г. е установено, че има доказателства за начислени на ищцата трудови възнаграждения за исковия период, но липсват доказателства за плащането им, с оглед на което на ответника са дадени задължителни предписания със срок за изпълнение да заплати тези възнаграждения, както и от събраните доказателства, че за неизпълнение на това негово задължение за един от месеците, включени в периода, му е наложена имуществена санкция.

4

Удостоверените в този официален свидетелстващ документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата (чл. 179 ГПК), констатации също опровергават тезата на ответника, че е заплатил процесните трудови възнаграждения.

Що се отнася до събраните гласни доказателствени средства съдът намира, че същите не могат да служат като категорични и преки доказателства за извършено плащане на процесните суми. От една страна действително показанията на свидетелките Димитрова и Василева следва да се ценят по при условията на чл. 172 ГПК с оглед възможната заинтересуваност на свидетелите в полза на ответника като служители, които са обслужвали счетоводно дейността на ответника. От друга страна същите техните показания и удостоверявания върху ведомостите, както и сьдът е отбелязал, биха били в подкрепа само и единствено на неполагане на подпис, но не и като доказващи плащане. От тях не може да се извлече несъмнен извод, нито че посочените пликове са съдържали пари, дадени като трудово възнаграждение на ищцата, нито точна информация за времето, когато това е станало, а освен това същите се опровергават, както беше посочено по-горе, от другите събрани по делото писмени доказателства.

Други доказателства във връзка с извършено плащане на дължимите трудови възнаграждения не бяха ангажирани, поради което съдът намира, че ответникът не успя да докаже при условията на пълно и главно доказване основното си възражение за погасяване на своето задължение спрямо ищеца.

Поради изложеното и поради липса на други възражения във въззивната жалба решението на първоинстанционния съд в частта по иска с правно основание чл. 128 КТ следва да бъде потвърдено като правилно.

Във връзка с предявения и уважен от първоинстанционния съд иск с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ следва да се отбележи, че конкретни оплаквания по същество против тази част от решението на СРС във въззивната жалба няма. Не се констатират от въззивния съд процесуални нарушения на районния съд при постановяване на същото в посочената част, поради което решението е правилно, обосновано и законосъобразно и в частта му по иска по чл. 221, ал. 1 КТ и следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Предвид неоснователността на въззивната жалба разноски за настоящото производство се следват на въззиваемата страна в размер на 409.03 евро /800 лв./ адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20125448/30.06.2024 г., постановено по гр. д. №57218/2020 г. по описа на СРС, ГО, 145 състав изцяло.

ОСЪЖДА “Геоексперт България“ ЕООД, ЕИК 200425291, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Св.Св. Кирил и Методий“ № 47, ет. 3, да заплати на Й. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. „Симеоново“, ул. „******** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 409.03 евро /800 лв./ адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.

280, ал. 3, т. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6