Определение № 635 от 04.09.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 635 гр. Перник, 04.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

РОСИЦА ВЕЛКОВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20241700500515 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 1 т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от П. С. И., ЕГН **********, чрез адв. Б. В. от САК, със съдебен адрес: ***, против определение № 788 от 02.03.2024 г. по гр. д. № 2564/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, с което съдът е оставил без уважение молба вх. № 26954/28.12.2023 г., с правно основание чл. 248 от ГПК - за изменение на решение № 1167/17.11.2023 г., постановено по гр.д. № 2564/2023 г., по описа на ПРС в частта за присъдените разноски.

С жалбата се правят оплаквания, че определението е недопустимо, тъй като не е следвало съдът да се произнася по реда на чл. 248 от ГПК. На следващо място се сочи, че неправилно първоинстанционният съд, като е уважил предявения от И. иск, е осъдил същата на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК да заплати на ответното дружество разноски в размер на 120,00 лева по изложените мотиви в постановеното решение и в определение № 788 от 02.03.2024 г. по гр. д. № 2564/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Перник. Излагат се съображения, че в процесния случай не са налице двете кумулативно предвидени предпоставки в чл. 78, ал. 2 от ГПК, при които разноските се възлагат върху ищеца ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да признае иска.

Твърди се, че съдът неправилно е възприел наличието на правен интерес от страна на ищцата за предявяване на иска и отрича приетото от първата инстанция обстоятелство, че ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. Сочи аргументи в тази насока и цитира съдебна практика. В продължение се излага, че районният съд се е 1 произнесъл в противоречие с цитираната и утвърдена практика на ВКС по постановени по реда на чл. 274, ал. 3, вр. чл. 280 от ГПК определения, като е приел, че независимо, че ответникът разполага с изпълнителен лист, издаден въз основата на неоспорена заповед за парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК и че е налице висящо изпълнително производство, то същият не е станал повод за завеждане на делото. На следващо място намира, че решаващият съд не е отчел, че при тези безспорни по делото факти единственият ред за защита на ищцата е предявяване на иск по чл. 439 от ГПК и позоваване на давността пред съд.

Моли да бъде отменено обжалваното определение, като бъде изменено постановеното от първата инстанция решение и в полза на П. С. И. бъдат присъдени сторените по делото разноски. Прави се искане за присъждане и на сторените в настоящото производство разноски.

По депозираната частна жалба не е постъпил отговор от насрещната страна.

Окръжен съд - Перник, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери законосъобразността на обжалваното определение, намери за установено следното:

Частната жалба е подадена от активно процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивния за това срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционното гр. дело № 2564/2023 г. по описа на Районен съд гр. Перник е образувано по исковата молба от П. С. И., ЕГН **********, чрез адв. Б. В. от САК, със съдебен адрес: ***, против „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК 113012360. С исковата молба е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК.

В законоустановения срок е постъпил отговор от „Топлофикация - Перник” АД, в който ответникът заявява, че е отписал дълга и не търси принудително плащане от ищцата.

Оспорил е правния интерес от предявяване на иска, тъй като по образувано изп. дело № 385/2010 г. по описана ЧСИ С.Б. действия по изпълнение не са били предприемани своевременно, поради което изп. дело е прекратено по силата на закона, а погасителната давност за вземанията е изтекла преди депозиране на исковата молба.

С решение № 1167/17.11.2023 г., постановено по гр.д. № 2564/2023 г., Районен съд – гр. Перник е уважил предявения от ищеца отрицателен установителен иск срещу „Топлофикация - Перник” АД, че не дължи на ответника главница в размер на 3733,23 лева, представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2006 г. до 30.04.2009 г., както и законна лихва върху главницата в размер на 1014,47 лева, за периода от 02.07.2006 г. до 22.10.2012 г., както и сумата от 212,43 лева – разноски, за които суми е издаден изп. лист въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 5007/2009 г. по описа на ПРС и е образувано изп. дело № 385/2010 г. по описана ЧСИ С.Б., поради погасяването им по давност. С решението съдът на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК е осъдил ищцата да заплати на 2 ответното дружество направените по делото разноски в размер на 120,00 лв.

С молба от 28.12.2023 г. /именувана частна жалба/, П. С. И., чрез процесуалния си представител, е поискала изменение на решението в частта за разноските като е предявила да бъдат присъдени такива в нейна полза.

Окръжен съд – Перник изрично е указал, че депозираната частна жалба представлява искане по чл. 248 от ГПК и следва да се разгледа от районния съд по реда на чл. 248 от ГПК, което Районен съд – Перник правилно е извършил.

С определение № 788 от 02.03.2024 г. по гр. д. № 2564/2023 г., Районен съд – гр.

Перник е оставил без уважение обективираното в молба /частна жалба/ вх. № 26954/28.12.2023 г. с правно основание чл. 248 от ГПК искане.

Настоящият състав на съда намира обжалваното определение за правилно.

Възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното наличие на установените в чл. 78, ал. 2 от ГПК две изисквания - с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. За възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а това на ответника. Преценката за това дали тези изисквания са изпълнени е винаги конкретна - с оглед фактите по делото.

В конкретния случай ищцата оспорва наличието на първата предпоставка по чл. 78, ал. 2 от ГПК, а именно факта, че ответникът е признал иска, въпреки, че изрично същият е изложил съображения в тази насока.

Относно предпоставката н а чл. 78, ал. 2 ГПК - ответникът да не е дал повод за предявяване на иска, е налице задължителна практика на ВКС /определение № 66 от 12.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4770/2017 г. на III ГО на ВКС, определение № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на IV ГО на ВКС , определение № 75/21.04.2017 г. по ч. гр. д. № 1371/2017 г. на I ГО на ВКС и Определение № 365 от 23.09.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3019/2022 г., III г. о., ГК /. Същата се отнася до случаите на предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК от длъжника, че не дължи вземането, заради което е образувано изпълнителното дело, тъй като е изтекла погасителната давност. Тогава решението, с което искът по чл. 439 ГПК е уважен, формира сила на присъдено нещо върху това, че кредиторът не притежава право на принудително изпълнение за своето вземане срещу длъжника, но задължителната сила на решението не рефлектира върху предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК. При такова свое поведение - признание на иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, ответникът не дължи разноски, независимо от обстоятелството, че ответникът разполага с изпълнителен лист за вземането /макар и издаден преди погасяването му по давност/, след като срещу длъжника не са предприемани изпълнителни действия по висящо изпълнително дело след изтичане на давността, тъй като е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК.

В случая няма данни след настъпилата перемпция (14.01.2019 г.) и след изтичане на давността за вземането (14.01.2022 г.) да са били поискани или предприемани изпълнителни действия. Въпреки издадения изпълнителен титул ответникът не е поискал или предприемал 3 изпълнителни действия, като последното е предприето през 13.01.2017 г., т.е. 6 години и половина преди иницииране на исковото производство, поради което не може да се приеме, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото. Нещо повече, видно от доказателствата по делото, след отправено от ищеца по имейл от 24.05.2023 г. искане за отписване на суми, с уведомление, изх. № 06.06.2023 г. /изпратено до ищеца на 07.06.2023 г. и получено от него на 20.06.2023 г./, ответното дружество е отписало процесиите задължения, предмет на изп. д. № 385/2010 г., като на 02.06.2023 г. взискателят е депозирал и нарочна молба за прекратяване на прекратеното по право изп. д. № 385/2010 г. Всички тези действия са осъществени преди депозиране на исковата молба от 07.06.2023 г., въз основа на която е образувано гр. д. № 2564/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Перник.

В настоящия случай независимо от бездействието на взискателя - кредиторът не само не е изисквал принудителното събиране на вземането след изтичане на давността, напротив той е признал нейните последици още преди иницииране на настоящия пропее, ищцата длъжник по изпълнението, е решила да установи със сила на присъдено нещо, че кредиторът не притежава право на принудително изпълнение за своето вземане срещу нея. В този случай разноските по съдебното производство следва да останат в нейна тежест, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като взискателят с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. Обстоятелството, че съдът е уважил предявения от ищцата иск не рефлектира върху предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Разноските следва да се поемат от ищцата.

По отношение на направеното искане за разноски по настоящото производство, направено от въззиваемата страна, съдът съобрази следното:

Разноски по делото не следва да се присъждат, защото в производство по спор относно дължимостта на направени разноски в исково производство /чл. 248 от ГПК/, разноски не се дължат - определение № 345/21.05.2015 г. по ч. гр. д. № 2664/2015 г. на ВКС, IV г. о.. а и с оглед резултата от обжалването.

По отношение на внесената повторно държавна такса по частна жалба, същата следва да бъде върната.

Предвид изложеното, Пернишки окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частна жалба, подадена от П. С. И., ЕГН **********, чрез адв.

Б. В. от САК, със съдебен адрес: ***, против определение № 788 от 02.03.2024 г. по гр. д. № 2564/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, с което е оставена без уважение молбата на ищцата за изменение на постановеното по делото решение № 1167/17.11.2023 г. в частта за разноските.

Определението е окончателно.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5