Решение № 3452 от 23.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3452 гр. София, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20251110108648 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е предявил осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу С. Я. С., да заплати на ищеца сумата от 368,31 лева доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ****, аб. № ***, за период от 01.09.2021 г. до 31.12.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.02.2025 г. до изплащане на вземането, 33,59 лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2022 г. до 05.02.2025 г., 31,50 лева главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.02.2025 г. до изплащане на вземането, и 8,98 лева мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 16.06.2022 г. до 05.02.2025 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане, защото ответникът има качеството на потребител на ТЕ, тъй като е единствен наследник по закон на Ц. Х. Н., която през исковия период е била вещен ползвател на топлоснабдения имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил до топлоснабдения имот за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок след изтичане 1 на периода, за който е доставена енергията, като съгласно приложимите ОУ изпада в забава само за задълженията, за които е изготвена изравнителна сметка. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата за дялово разпределение, за стойността на която е издавана фактура със срок на плащане, поради което длъжникът е в забава. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв е постъпил от ответника, с който оспорва предявените искове. Твърди, че в хода на процеса е извършила плащане в размер на 442,38 лева, включващо стойността на потребената топлинна енергия за исковия период и дължимите мораторни лихви, с което счита, че изцяло е погасила претендираните от ищеца вземания. Представя извлечение от банкова сметка от 10.07.2025 г.

С молба с вх. № 254977/24.07.2025 г. в изпълнение на указанията на съда, ищецът заявява, че задължението не е изплатено в цялост, тъй като ответникът не е съобразил, че дължи и законна лихва, поради което е останала непогасена сума в размер на 19,98 лв., представляваща остатък от претендираната главница.

С молба с вх. № 377593 от 18.11.2025 г. ищецът заявява, че цялата дължима сума за главница, лихви и разноски е заплатена, като ищецът поддържа искането само за юрисконсултско възнаграждение (л. 81).

Препис от молбата е връчена на ответницата, която е заявила, че сумата от 50 лева е заплатена на 01.12.2025 г. по сметка на ищеца.

Третото лице помагач на страната на ищеца „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ООД, не взема становище.

След оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени за разглеждане са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че ответникът по иска е потребител на топлинна енергия на посоченото основание, че сградата, където е имотът му e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ищеца е с оглед наведените твърдения, от които произтича качеството на потребител на ТЕ на ответника е да установи, че имотът е бил собственост на наследодателя на ответника и факта на приемане на наследството от ответницата направо или по опис. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

2

В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, както безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени всички обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право, както и обстоятелството, че претендираните вземания в общ размер на 442,38 лева са платени изцяло от ответницата, в хода на процеса, поради което фактът на погасяване на възникналите в нейна тежест задължение е установен без съмнение.

Това е така, тъй като ответницата е погасила целия размер на дълга ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва от исковата молба до плащането и дължимите разноски за държавна такса от 50 лева, така както ищецът е посочил в молбата вх. № 377593 от 18.11.2025 г.

Ето защо исковете, които се поддържат от ищеца, следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане в хода на процеса.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора, по аргумент от чл. 78, ал. 2 от ГПК, на основание чл. 78, ал.

1 от ГПК, ищецът има право на разноски в производството. Това е така, защото независимо, че исковете са отхвърлени, с поведението си – незаплащане на дължимата сума в срок, ответницата е дала повод за завеждане на делото, а исковете на ищеца се отхвърлят не защото са неоснователни, а защото са погасени чрез плащане, извършено след депозиране на исковата молба и връчване на препис от нея на ответника (в този смисъл и разрешенията в определение № 270 от 05.10.2016 г. по ч.гр. дело № 3846/2016 г. на I ГО на ВКС и цитираните в него актове на ВКС в сходни хипотези).

Страната е сторила разноски за държавна такса в размер на 50 лева, които заявява, че са платени.

С исковата молба и молбата от 18.11.2025 г. е заявила и претенция за присъждане на юрисконсулстско възнаграждение, която поддържа в открито съдебно заседание. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Ето защо и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в исковото производство за юрисконсулт в минимален размер на 50 лева - 25,56 евро, на основание чл. 11, ал. 2 във вр. с чл. 5 и чл. 12 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Мотивиран от горното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, 3 със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, срещу С. Я. С., ЕГН **********, със съдебен адрес в *** осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 368,31 лева доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ****, аб. № ***, за период от 01.09.2021 г. до 31.12.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.02.2025 г. до изплащане на вземането, 33,59 лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2022 г. до 05.02.2025 г., 31,50 лева главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.02.2025 г. до изплащане на вземането, и 8,98 лева мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 16.06.2022 г. до 05.02.2025 г., както погасени чрез плащане, извършено в хода на процеса.

ОСЪЖДА С. Я. С., ЕГН **********, със съдебен адрес в ***, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК, сумата от 25,57 евро (50 лева) – разноски за юрисконсулт.

Сумата може да бъдат платена по посочена от ищеца банкова сметка, както следва:

****.

Решението е постановено при участието на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ООД, ЕИК 130036512, като трето лице помагач на страната на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4