Определение № 1083 от 08.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1083 гр. София, 08.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Анна Ненова Частно касационно търговско дело № 20258003902506 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Оптимакс Тур“АД срещу определение № 2648 от 14.10.2025г. по в.ч.гр.д. № 2637/2025г. на Апелативен съд – София в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на дружеството срещу определение № 10727 от 03.06.2025г. по гр.д. № 6102/2025г. на Софийски градски съд за прекратяване на производството по делото и изпращането му по подсъдност на Административен съд – Софияград.

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че определението на въззивния съд противоречи на закона. Неправилна е преценката на съда, че исковете не засягат гражданскоправни отношения. Заявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Налице е валидно възникнало облигационно отношение, по което ищецът е изправна страна, като е изпълнил всички свои задължения по него. Ответникът дължи претендираните суми. Посочените в обжалваното определение две решения на Министерски съвет (№ 334 от 27.05.2022г. и № 502 от 21.07.2022г.) неправилно са квалифицирани от съда като индивидуални актове, които жалбоподателят следва да оспори по административен ред. Решенията са 1 неотносими към претендираните суми. Те представляват последващи актове за частично изплащане на вече дължими суми. По своя характер взаимоотношенията между „Оптимакс Тур“ АД и Министерство на туризма се основават на ненаименован договор, който е сключен при предварително обявени условия. Има задължение за изплащане на помощите на допуснатите кандидати в размер на 43. 60 лева с ДДС (при данъчна ставка от 9%) на едно лице нощувка и храноден (закуска, обяд и вечеря).

Касаторът иска определението на Апелативен съд - София да бъде допуснато до касационно обжалване, отменено и делото да се върне на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното определение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Поставените въпроси са:

1.) Какъв е характерът на правните отношения между участника в „Програма за ползване на хуманитарна помощ на лица, търсещи временна закрила в Република България вследствие на военните действия в Република Украйна“ и държавата – гражданскоправни, основани на договорни отношения, или административноправни?

2.) Доколкото едно лице (стопанисващо места за настаняване, вписани в Националния туристически регистър или в създадения за целите на програмата Регистър за места за подслон на бежанците от Украйна) е кандидатствало за участие и отговаря на изискванията за изплащане на суми по Програмата за ползване на хуманитарна помощ за лица, търсещи временна закрила в Република България вследствие на военните действия в Република Украйна, дължимостта на съответните суми от кой момент възниква: от момента на представяне от това лице на необходимите документи за реализираните нощувки и дължимата се на това лице помощ по програмата или от последващ момент, свързан с издаването на допълнителен акт на 2 съответния административен орган, а именно Министерски съвет на Република България?

Според касатора въззивното определение е също очевидно неправилно, което предвид нормата на чл. 280, ал. 2 от ГПК е допълнително основание за допускане на касационната жалба до разглеждане. Допуснато е нарушение на чл. 14, ал. 1 от ГПК. Погрешно е счетено, че делото не е гражданско по своя характер.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, констатира следното:

Частната касационна жалба по делото е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1, вр. чл. 274, ал.3, т. 2 от ГПК, и чл. 280, ал. 2 от ГПК съдът намира следното:

Производството по гр.д. № 6102/2025г. на Софийски градски съд е било образувано въз основа на искова молба от 29.05.2025г. на „Оптимакс Тур“ АД, дружество, извършващо туристически дейности, което притежава, стопанисва и управлява обект „Хотел Империал Резорт“ в к.к.“Слънчев бряг“, регистриран в Националния туристически регистър. С молбата като главни са били предявени искове за заплащане на сума от общо 100 619. 48 лева.

Ответници по тези искове са били министърът на туризма, евентуално държавата.

Съгласно изложените обстоятелства с Решение № 145 от 10.03.2022г. на Министерски съвет е била одобрена „Програма за ползване на хуманитарна помощ на лица, търсещи временна закрила в Република България вследствие на военните действия в Република Украйна“. Ищцовото дружество участвало в програмата. То е настанило търсещи временна закрила в Република България украинци в периодите от 01.04.2022г. до 30.04.2022г. и от 01.05.2022г. до 31.05.2022г. Според условията на програмата в този период 3 предоставяната помощ е била в размер на 43. 60 лева с ДДС (при данъчна ставка от 9%) на едно лице нощувка и храноден, видно от Решение № 239 от 15.04.2022г. на Министерски съвет. Също съгласно условията на програмата ищцовото дружество е трябвало да подаде формуляр за кандидатстване за всеки от периодите в първата седмица след края му чрез Система за управление на националните инвестиции (СУНИ), след което нарочна комисия е верифицирала данните, изпратени от кандидата. Министърът на туризма е подготвял акта на Министерски съвет за предоставяне на помощта на одобрените кандидати и след това Министерство на туризма е изплащало дължимите суми. На 04.05.2022г. ищецът е подал формуляр за кандидатстване за настанените и изхранвани украинци в периода от 01.04.2022г. до 30.04.2022г. (588 души с осъществени 11 122 нощувки) и е трябвало да получи парична помощ от 486 183. 60 лева. На 31.05.2022г., въз основа на Решение на Министерски съвет № 334 от 27.05.2022г. и приложение към него (списък № 3) му били платени 483 742 лева, при което останала неизплатена главница от 2 441. 60 лева (изплатени са били по-малко на брой нощувки). Неизплатена сума останала и през следващия отчете период. Дружеството подало формуляр на 03.06.2022г. (настанени 884 украинци, които са осъществили 18 304 нощувки) и следвало да получи парична помощ от общо 781 094 лева. На 25.07.2022г., въз основа на Решение на Министерски съвет № 334 от 25.07.2022г. и приложение към него (Списък № 5), били изплатени 709 241. 20 лева, т.е. със 71 852. 80 лева по-малко (изплатени са били също по-малко на брой нощувки). С жалба вх. рег. № т-26-0-49/29.08.2022г. ищецът уведомил министъра на туризма за неизплатените парични суми, но не получил отговор.

В следващите месеци регулярно дружеството провеждало телефонни разговори със служители и се получавал отговор, че има забава и периодично ще бъдат извършвани доплащания. Подавани били запитвания и чрез СУНИ.

Според ищцовото дружество се е касаело за спор, подведомствен на гражданския съд. По своя характер отношенията са се основавали на ненаименован договор, който е бил сключен при предварително обявени условия. Ищецът е поискал присъждането на сумите от 2 441. 60 лева и 71 852. 80 лева, представляващи дължима парична помощ за предоставени услуги по настаняване и изхранване на лица, търсещи временна закрила в Република България вследствие на военните действия в Украйна (главници), със законните лихви за забава от 30.08.2022г. до 28.05.2025г. в размери 4 съответно от 865. 15 лева и 25 459. 93 лева, предвид подадената жалба с вх. рег. № т-26-0-49/29.08.2022г., представляваща покана за плащане и поставяща ответниците в забава.

С определение № 10727 от 03.06.2025г. съставът на Софийски градски съд е прекратил производството по делото в частта на предявените като главни искове и го е изпратил на Административен съд - София град по компетентност. Съображението е било, че е налице административен спор, който подлежи на разглеждане от административните съдилища.

Определението е било потвърдено с определение № 2648 от 14.10.2025г. по образуваното в.ч.гр.д. № 2637/2025г. на Апелативен съд – София. Според въззивния съд съгласно сочените програми хуманитарната помощ се е предоставяла за настаняване (подслон) и/или изхранване на бежанците от Украйна, освен другото, в места за настаняване, вписани в Националния туристически регистър. Независимо, че помощта е била предоставена на тези лица, тя се е изплащала директно на ищцовото дружество в изпълнение на програмите като насрещно плащане за извършените от дружеството доставки на услуги по настаняване и изхранване в стопанисвания от него хотел, който е регистриран в Националния туристически регистър. Изрично е било предвидено, че заповедта за отказ за предоставяне на средства по хуманитарната помощ се е връчвала през СУНИ и е подлежала на обжалване по реда на АПК. От това, според въззивния съд, е следвало, че е редът за защита на ищеца е административен (чрез обжалване на решенията на Министерски съвет относно помощта). Това е така, защото определянето на този, който има право да получи помощта и определянето на размера на самата помощ, е носело всички белези на индивидуален административен акт.

При тези установени обстоятелства вторият от поставените от касатора въпроси (материалноправен) не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 от ГПК, съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ (т. 1), приложимо и към частните касационни жалби съответно на чл. 274, ал. 3 от ГПК. Въпросът не е обуславящ за изводите на въззивния съд в обжалваното 5 определение. Той е относно момента на възникване на дължимостта на предоставяната помощ на лицата, стопанисващи места за настаняване, вписани в Националния туристически регистър, съгласно Програмата за ползване на хуманитарна помощ за лица, търсещи временна закрила в Република България вследствие на военните действия в Република Украйна.

Изводът на въззивния съд в обжалваното определение е друг – че отношенията относно предоставянето на тази помощ са административноправни, поради което спорът не е подведомствен на гражданския съд.

Първият въпрос (процесуалноправен) отговаря на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Той съдържа питането дали отношенията между участник в „Програма за ползване на хуманитарна помощ на лица, търсещи временна закрила в Република България вследствие на военните действия в Република Украйна“ и държавата са гражданскоправни. С определението на Апелативен съд – София, с което се потвърждава определението на Софийски градски съд за прекратяване на производството поради неподведомственост (чл. 15, ал. 2 от ГПК) на този въпрос е отговорено отрицателно.

Налице е и допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване – въпросът е от значение за развитие на правото при липсата на практика на ВКС в такава хипотеза (т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ).

По поставения въпрос настоящият съдебен състав намира следното:

Съгласно чл. 14, ал. 1 от ГПК на съдилищата са подведомствени всички граждански дела – по подадена молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. Не са такива делата по оспорване на административни актове, свързани с трансфери на суми от държавния бюджет (бюджетни средства), включително във връзка с правото на подпомагане чрез хуманитарна помощ по ЗУБ, вр. Директива 2001/55/ЕО, финансирането на което се осъществява със средства от бюджета.

Като такива (административни) са били уредени и отношенията с 6 участниците в Програмата за ползване на хуманитарна помощ за лица, търсещи временна закрила в Република България вследствие на военните действия в Република Украйна, осъществявана в периода от 24.02.2022г. до 31.05.2022г. Програмата е била приета с Решение № 145 от 10.03.2022г. на Министерския съвет, издадено на основание Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 04 март 2022 година, установяващо съществуването на масово навлизане в Европейския съюз на разселени лица, които е трябвало да напуснат Украйна вследствие на започналия там въоръжен конфликт, и определящо кръга на лицата, за които се е прилагала временна закрила (Директива 2001/55/ЕО), при въведени минимални стандарти за това.