Решение № 210 от 11.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Пловдив, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20235330113402 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на предявен от С. А. А. ЕГН:

********** от гр. П., бул.”***” № *** против ,,Профи кредит България“ ЕООД ЕИК:

175074752, град София р-н „Средец“ ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49 бл.53Е вх.В ет.7 иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, както следва - в размер на 2096,29 лева - главница; Възнаградителна лихва в размер на 378,89 лева; 214,18 лева мораторна лихва; Законна лихва върху главницата от **** г., както и и разноски в гражданските производства съответно 73,47 лева и 100,30 лева поради извършено плащане преди образуване на изпълнителното дело № ***** г. по описа на ****, като се вземе и предвид направеното възражение за прихващане на дължимата сума от „Профи кредит“ към С. А. в размер на 519,04 лева.

Ищецът посочва, че е сключил с “Профи кредит България“ ЕООД договор за потребителски кредит № **** от **** г.

Вследствие на забавено изпълнение Кредиторът със заявление по чл.410 от ГПК е поискал от PC гр. Пловдив да му присъди сума в размер на 7386,10 лева, плюс лихви и разноски.

Заповедното производство пред PC е под номер *** г. и съдът е издал Заповед за изпълнение на ***** г. за сумата 7045,72 лева, ведно с лихва върху олихвяемата част от задължението.

Срещу така издадената Заповед за изпълнение с правно основание чл.410 от ГПК на**** година подали Възражение, като ищецът от своя страна на **** г. завел установителен иск 1 по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК.

Въз основа на събраните по делото доказателства PC -Пловдив в производството по гр.д. № *** г. е постановил решение на **** г, с което е приел за установено, че С. А. дължи на „Профи кредит“ ЕООД, както следва: Главница в размер на 2096,29 лева: Възнаградителна лихва в размер на 378,89 лева: 214,18 лева мораторна лихва; Законна лихва върху главницата от **** г. и разноски в гражданските производства съответно 73,47 лева и 100,30 лева. Или общо дължимата сума е определена от съда в размер на 2863,13 стотинки, ведно с лихва, за която сума са издадени и изпълнителни листове. С решението си съдът е присъдил разноски по съразмерно и в полза на С. А. с оглед на частичното отхвърляне на исковата претенция.

С цел уреждане на отношенията между страните ищецът предложил спогодба на Кредитора и план за погасяване на задълженията. Кредиторът отказал подписването на изготвената спогодба, но не възразил срещу изплащане на присъденото на вноски, като предоставил банкова сметка на длъжника.

По сметки на ответника, предоставени от последния, ищецът е заплатил сумите, както следва: на *** - 150 лева; на **** - 400 лева, на *** - 400 лева; на **** - 400 лева, на **** 400 лева; на *** - 250 лева; на **** — 350 лева и на ***** — 360 лева.

Последната вноска, внесена на *** г се сочи, че е е за сума, която служител на Кредитора изрично е изчислил, като е взел предвид извършените плащания, начислените лихви и насрещното задължение на Кредитора в размер на 519,04 лева. За всичко това длъжника е уведомен по телефона, след което е извършил плащането, като е смятал отношенията за приключили.

Вместо това, на **** година, от сметката на ищеца в **** е удържана сумата от 1,50 лева /толкова е имало в сметка/, а на **** от сметката на ищеца в **** е удържана сума в размер на 105,98 лева по искане на *****.

На **** г. ищецът е посетил офиса на този съдебен изпълнител и му е връчено Съобщение за образуване на изпълнително дело № **** г. по искане на Профи кредит за сумите посочени в решението по гражданското дело, като изп.дело е образувано на **** г, т.е. един ден след като ищецът е погасил изцяло задължението си към Взискателя.

На **** година ищецът подал искане до **** за прекратяване на производството поради погасяване на задължението преди образуване на делото, като с нарочна молба на **** представил извлечение от **** за по-горе описаните плащания и погасяване на задължението преди образуване на изпълнителното дело.

На **** г. на ищеца е връчено Разпореждане от ***** изх. № **** г., с което е уведомен, че исканията му не се удовлетворяват защото Взискателят не е взел становище и освен това няма съдебен акт за обезсилване.

Тези действия на съдебния изпълнител ищецът обжалвал с нарочна жалба пред Окръжен съд град Пловдив, но съдът отказал да приеме извършените плащания.

2

Предвид гореизложеното ищецът счита, че е налице правен интерес от предявяване на иска, предмет на настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с която признава исковете и моли да се постанови решение при признание на иска.

Посочва, че е депозирана молба за прекратяване на спряното изпълнително дело.

Моли да не се възлагат разноски в негова тежест, като сочи, че не е станал причина за завеждане на делото. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Между страните не се спори и от приетите по делото доказателства се установява, че ищецът не дължи на ответника претендираните суми, поради плащане преди образуване на изпълнителното производство.

Предявените искове са допустими, валидно е направено признание на исковете, представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен; заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение - т.е. претендираното от ищцовата страна право не съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда. Доколкото признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и не попада в хипотезите на чл.237,ал.3 от ГПК, нито в другите предвидени в закона изключения – т. е . признато е право, с което страната може да се разпорежда, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, и предявеният иск не е брачен, не е иск по гражданско съС.ие или за поставяне под запрещение, то съдът следва да го зачете, като уважи изцяло предявените искове.

Настоящият съдебен състав няма правомощия да обезсили издадения изпълнителен лист, като с уважаването на иска се отрича правото на принудително изпълнение и съответно изпълнителният лист губи изпълнителнителната си сила.

Налице е спор по отношение на претенцията на ищеца за разноски, доколкото съгласно чл.

78, ал. 1 ГПК при уважаване на исковата претенция се присъждат разноски в полза на ищеца, а съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, на която се позовава ответникът ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат на ищеца.

Налице е съдебна практика, постановена от ВКС и по – конкретно на Определение № 476/20.12.2018 г. по дело № 4569/2018 г. по описа на ВКС, съгласно която ответникът не отговаря за разноски по иск за несъществуване на вземането, когато то е погасено по давност и ответникът е признал иска, е направен в съответствие с трайноустановената съдебна практика /определение №95 от 22.02.2018 г. по ч.гр.д. № 510/2018 г. на ВКС, ІV г.о. и определение №318 от 25.07.2018 г. по ч.гр.д. № 2828/2018 г. на ВКС, ІII г.о./. В цитираната 3 практика и в определението е прието, че извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба.

Така цитираната практика обаче не е приложима към предмета на настоящия правен спор, доколкото по отношение на вземането, предмет на производството е образувано изпълнително производство, по което са предприемани действия по принудително изпълнение.

В Определение № 474 от 07.11.2019 г. по ч.гр.дело №3063/2019 г. по описа на ВКС е прието, че ответникът при признание на предявения иск за установяване на вземането поради погасяването му по давност не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска. В този смисъл е и Определение 95/22.02.2018г. по ч.гр.д. 510/2018г. на ВКС, IV Г.О. на което са базирани множество други определения на ВКС, като в него е посочено, че даже да признае иска ответникът няма да отговаря за разноски само ако няма на свое разположение валиден изпълнителен титул, какъвто е изпълнителния лист, включително и след прекратяване на образувано по него изпълнително дело поради т.нар. перемпция (чл. 433, т. 8 ГПК).

С оглед на гореизложеното съдът счита, че в настоящия случай цитираната от ответника съдебна практика по отношение на приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК при признание на предявен иск за установяване на недължимост на вземане поради погасяване по давност, не обхваща хипотезите на образувано изпълнително дело въз основа на издаден в полза на ответника изпълнителен титул.

Съгласно Определение №709/28.12.2012 по дело №592/2012 на ВКС, ГК, I г.о.

Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника, когато искът е уважен, са посочени в чл.78 ал.2 ГПК и те са две: ищецът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Тези предпоставки са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл.78 ал.2 ГПК. В случая сезирането на съда е условие за установяване на обстоятелството, че процесните вземания са погасени по давност, като следва да е налице правен интерес от предявяване на иска. Доколкото ответникът е поискал от съдебния изпълнител да събере всички вземания по издадения изпълнителен лист, то същият е станал причина за завеждане на настоящото производство.

Ищецът не би могъл да осъществи защитата си срещу насоченото срещу него принудително изпълнение за цялото вземане, включително и погасеното по давност, по друг, различен от съдебния ред за това. Предвид така изложеното съдът счита, че не са налице кумулативните 4 предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК, поради и което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски.

Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, което обаче съдът счита за неоснователно. Платеното от ищеца адвокатско възнаграждение напълно съответства на усилията на процесуалния представител по осъществяване на защитата на правата на ищеца, като в случая освен депозираната искова молба са извършени и действия по обезпечаване на предявения иск.

С оглед изхода на спора, липсата на основание за прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал.

2 ГПК и неоснователността на възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в полза на ищеца следва да се присъдят изцяло направените разноски в общ размер от 923,07 лв., включващи платени държавна такса-117,07 лв. и такса за снабдяване с обезпечителна заповед – 6 лв., ведно с банковите разходи и заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 800 лв.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. А. А. ЕГН:

********** от гр. П., бул.”**** № ** не дължи на ,,Профи кредит България“ ЕООД ЕИК: