Решение № 162 от 15.01.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Варна, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20233110106073 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от К. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. ...., бл. ..., ет. ...., ап. ..., срещу ЗК „У.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район ...., бул. .... №..., иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца, след допуснато увеличение на иска по размер, сумата от 8316,40 лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на облицовка предна броня, фар десен, преден капак, калник преден десен, вежда ПВЦ калник преден десен, подкалник ПВЦ преден десен, въздушна възглавница - шофьор, въздушна възглавница - пътник, основа преден калник десен, врата предна дясна, арматурно табло, колан преден ляв, ел. инсталация предна дясна, тръбопровод стъкломиещо, носач преден десен, шенкел преден десен, буфер десен рог, държач десен фар, конзола преден десен калник, ПВЦ кора над преден десен калник, предна дясна джанта AL17 цола, гума предна дясна Мишелин 225/50/17, причинени в резултат на застрахователно събитие, настъпило на 21.03.2023 г. в гр. Варна, по застраховка „Каско“, клауза „Пълно каско“, застрахователна полица № 22053110360 от 29.08.2022 г. за лек автомобил марка „Х. С.“ с peг. № * **** **, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 15.05.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът К. К. твърди, че има валидно сключена застраховка „Каско“, клауза „Пълно 1 каско“, по застрахователна полица № 22053110360 със срок на действие от 03.09.2022 г. до 02.09.2023 г. при ответното дружество за собствения си лек автомобил „Х. С.“ с peг. № * **** **, със застрахователна сума по договора 13 090 лева.

Излага, че на 21.03.2023 г., около 16:30 ч., в гр. Варна, управлявайки собствения си автомобил, се движел по бул. „Република“, посока бул. „Сливница“, когато срещу магазин „Елитис“ движещият се пред ищеца автомобил марка „Ф. К.“ с рег. № * **** ** спрял рязко поради пресичащ пешеходец. Ищецът веднага задействал спирачките и отклонил автомобила си наляво, но не можал да избегне сблъсъка и ударил отзад л. а. „Ф. К.“ с рег. № * **** **.

На 23.03.2023 г. ищецът уведомил ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие, бил изготвен Опис на щетите по претенция № 22110530137/23.03.2023 г., като в него били описани увредените детайли.

Заявява, че на 29.03.2023 г. получил застрахователно обезщетение от ответника за претърпените вреди в размер на 4773,60 лева. Размерът на изплатеното обезщетение много изненадал ищеца, поради което той извършил проучване в няколко сервиза относно необходимата сума за възстановяване на автомобила и установил, че същата е в размер на 13 000 лева.

Сезира съда с искане ответното дружество да бъде осъдено да му изплати разликата между сумата, необходима за възстановяване на автомобила, и вече изплатеното обезщетение, в размер на 8316,40 лева. Претендира и сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответното дружество ЗК „У.“ АД депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Не оспорва наличието на действащ към датата на застрахователното събитие договор за застраховка „Каско“ за лек автомобил марка „Х. С.“ с peг. № * **** **. Заявява, че изплатената сума в размер на 4773,60 лева е действителният размер на причинените вреди, същият е определен правилно, съгласно действителната стойност на щетите, които са в причинна връзка с произшествието, и наредба 24.

Настоява за отхвърляне на ищцовата претенция. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В съдебно заседание ищецът К. П. К. не се явява лично, представлява се от адвокат Й. А. от АК - Варна. Поддържа исковата претенция.

В съдебно заседание ответникът ЗК „У.“ АД се представлява от юрисконсулт Георги Видин. Оспорва исковата молба, поддържа депозирания отговор на същата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Застрахователят по имуществена застраховка „Каско“ на МПС следва да носи отговорност за всички вреди, настъпили в резултат на събитие, предвидено като покрит застрахователен риск в застрахователния договор и в общите условия към него.

В конкретния казус между страните не се спори, че на 21.03.2023 г. е настъпило процесното застрахователно събитие, към датата на което е била налице валидно сключена 2 между тях застраховка „Каско“ за лек автомобил „Х. С.“ с peг. № * **** ** , както и че към ответното дружество е била образувана щета № 22110530137/23.03.2023 г. , по която на 29.03.2023 г. последното е изплатило на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 4773,60 лева.

С изплащането на горното обезщетение ответното дружество е признало причинноследствената връзка между посоченото ПТП и нанесените щети по лек автомобил „Х. С.“ с peг. № * **** **; същите, установени с Опис на щета № 22110530137 от дата 23.03.2023 г. и Опис на щетите на МПС - щета № 22110530137, от дата 27.03.2023 г., извършени от представители на ЗК „У.“ АД , и приети със заключението по допуснатата съдебноавтотехническа експертиза, не са оспорени по вид от ответника. Не е оспорено и че така установените щети представляват покрит риск по сключената между страните застрахователна полица № 22053110360. Спорът по делото се концентрира единствено около размера на дължимото обезщетение.

При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да съобрази нормата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като обезщетението не може да надхвърля застрахователната сума, освен когато това е предвидено в КЗ. Чл. 400 КЗ урежда, че за действителна застрахователна стойност (при пълна увреда) се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество - ал. 1, а за възстановителна застрахователна стойност (при частична увреда) се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - ал. 2. Анализът на горните норми налага извод, че обезщетението се дължи по пазарната стойност на увреденото имущество, в рамките на застрахователната сума. Когато по делото не са налични данни за заплатена такава, меродавна е средната пазарна стойност.

Настоящият съдебен състав намира, че тази стойност не следва да се изчислява нито само въз основа на цената на труда, предлагана от сервизи, притежаващи европейски сертификат за качество, тъй като това би ощетило застрахователя, нито само с оглед на цената в несертифицирани сервизи, тъй като последното, от своя страна, би довело до ощетяване на увреденото лице, предвид правото му, в качеството на потребител, на достъп до качествени стоки и услуги.

В съответствие с изложеното, застрахователното обезщетение в случая следва да се определи съобразно стойността на ремонта и подмяната на увредените части по средни пазарни цени към датата на застрахователното събитие.

Със заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза вещото лице А. В. определя общата стойност на щетите по лек автомобил „Х. С.“ с peг. № * **** ** по средни пазарни цени към датата на застрахователното събитие - 21.03.2023 г., при проучване на цената на труда, предлагана в сервизи, притежаващи европейски сертификат за качество, както и в несертифицирани такива, на сумата от 22 137,82 лева, която включва следните позиции: обща стойност за резервни части - 18 614,13 лева, общо за операции Д/М и Р/О 27,25 часа х 55 лева средна пазарна цена на труда = 1489,75 лева, общо за операции за ремонт - 9,7 часа х 55 лева средна пазарна цена на труда = 533,50 лева, общо за операции за боядисване - 19,42 часа х 55 лева средна пазарна цена на труда = 1068,10 лева, общо за основни и допълнителни материали - 423,34 лева.

3

Съдът кредитира представеното заключение; същото не е оспорено и от страните.

Доколкото обаче в случая застрахователната сума - 13 090 лева, е под размера на така установените щети, застрахователното обезщетение, съгласно цитирания по-горе чл. 386, ал. 2 КЗ, не следва да я надвишава. С оглед вече изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 4773,60 лева, дължимото такова е в размер на 8316,40 лева, за каквато сума е и исковата претенция.

Предвид изложеното, предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

С оглед основателността на главния иск, основателен е и акцесорният такъв за присъждане на законна лихва върху сумата на дължимото застрахователно обезщетение, считано от датата на депозиране на исковата молба - 15.05.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.

По отношение на съдебно-деловодните разноски:

При този изход на спора, разноски се следват на ищеца. Същият със списък по чл. 80 ГПК претендира такива в размер на 1842,66 лева, включващи 332,66 лева - държавна такса, 150 лева - внесен депозит за САТЕ, и 1360 лева - платено в брой адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, съгласно Договор за правна защита и съдействие. Представени са доказателства за заплащане на исканите суми. Съдът намира за неоснователно направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК от насрещната страна, доколкото платеното от ищеца адвокатско възнаграждение е съобразено с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендираните разноски следва да бъдат присъдени.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на осн. чл. 405, ал. 1 от КЗ, ЗК „У.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район ...., бул. .... №..., да заплати на К. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. ...., бл. ..., ет. ...., ап. ..., сумата от 8316,40 лева (Осем хиляди триста и шестнадесет лева и 40 ст.), представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на облицовка предна броня, фар десен, преден капак, калник преден десен, вежда ПВЦ калник преден десен, подкалник ПВЦ преден десен, въздушна възглавница - шофьор, въздушна възглавница - пътник, основа преден калник десен, врата предна дясна, арматурно табло, колан преден ляв, ел. инсталация предна дясна, тръбопровод стъкломиещо, носач преден десен, шенкел преден десен, буфер десен рог, държач десен фар, конзола преден десен калник, ПВЦ кора над преден десен калник, предна дясна джанта AL17 цола, гума предна дясна Мишелин 225/50/17, причинени в резултат на застрахователно събитие, настъпило на 21.03.2023 г. в гр. Варна, по застраховка „Каско“, клауза „Пълно каско“, застрахователна полица № 22053110360 от 29.08.2022 г. за лек автомобил марка „Х. С.“ с peг. № * **** **, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 15.05.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ЗК „У.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район ...., бул. .... №..., да заплати на К. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. ...., бл. ..., ет. ...., ап. ..., сумата от 1842,66 лева (Хиляда осемстотин 4 четиридесет и два лева и 66 ст.), представляваща сторени в производството съдебноделоводни разноски, включващи държавна такса, внесен депозит за допуснатата съдебноавтотехническа експертиза и платено в брой адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________