Решение № 5748 от 09.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5748 гр. София, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20221100512263 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20055268/29.08.2022 г. по гр.д. № 55442/2019 г. по описа на СРС, 69 състав Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР- София е осъдена да заплати на Б. Н. Д. на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 187, ал. 7 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД сумите, както следва: сумата от общо 2545,48 лева, явяваща се възнаграждение като компенсация за незаплатен извънреден труд за периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. (от която сума 1215,50 лева – възнаграждение за извънреден труд за провеждан инструктаж преди всяка смяна и 1329,98 лева – извънреден труд, явяващ се разлика между положен нощен труд и размер на превърнат нощен труд в дневен труд, формиран след преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1,143), ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба – 30.09.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от общо 387,86 лева, представляваща лихва за забава върху сумата за периода от падежа на всяко изискуемо вземане – 31.10.2016 г. – 29.09.2019 г. (от която в размер на 186,57 лева – лихва върху сумата за извънреден труд за провеждан инструктаж преди всяка смяна и сумата от 201,29 лева – лихва върху сумата за извънреден труд, явяващ се разлика между положен нощен труд и размера на превърнатия нощен в дневен труд, формиран след преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1,143).

С Определение от 22.05.2023 г. по гр.д № 12263/2022 г. по описа на СГС, IV б 1 състав, на основание чл. 233 от ГПК Решение № 20055268/29.08.2022 г. по описа на СРС, 69 състав е обезсилено в частта, с която ГД „Гранична полиция“ е осъдена да заплати на Б. Н. Д. сумата от 1329,98 лева, представляваща извънреден труд, явяващ се разлика между положения нощен труд и размерът на превърнатия нощен труд в дневен за периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г., както и сумата от 201,29 лева, лихва върху сумата за извънреден труд, явяващ се разлика между положения нощен труд и размерът на превърнатия нощен труд в дневен за периода от 01.07.2016 – 30.06.2019 г., като производството е прекратено по предявените искове в посочените части.

Срещу решението, в частта, с която предявените искове са уважени за сумата от 1215,50 лева – възнаграждение за извънреден труд за провеждан инструктаж преди всяка смяна и сумата от 186,57 лева – лихва върху сумата за извънреден труд за провеждан инструктаж преди всяка смяна, е постъпила въззивна жалба вх. № 25061922/12.09.2022 г. (пощенско клеймо от 09.09.2022 г.), подадена от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията на разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивка за държавните служители, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи. Посочва, че с чл. 23, ал. 1 от Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г. били посочени дейностите, които се отчитали като работно време, сред които и времето за инструктаж, отвод, приемане и сдаване на смяната или дежурството, както и времето за строеви преглед. Следвало да се вземе предвид обстоятелството, че в чл. 23, ал. 1 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. било предвидено, че отработеното време на държавните служители, работещи на смени за отчетния период се изготвя протокол за 3-месечен период и се заплащал на тримесечие. Посочва, че отработените часове над нормата били изчислени и заплатени. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира направените разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 25073436/11.11.2022 г., подадена от Б. Н. Д., с който я оспорва. Моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено. Претендира направените по делото разноски.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 55422/2019 г. по описа на СРС, 69 състав е образувано по искова молба, подадена от Б. Н. Д. против Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, с която са предявени искове с правно основание чл. 187 във връзка с 2 чл. 178, ал.1, т. 3 от Закона за министерството на вътрешните работи и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът твърди, че е служител в Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, като заема длъжността младши експерти/командир на отделение/ в Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Аерогари, сектор „Летищна сигурност“ при Аерогара София от 2017 г., а преди това е бил младши инспектор в същата дирекция. Твърди, че статутът му на държавен служител се урежда от Закона за министерството на вътрешните работи – чл. 142, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2. Твърди, че в периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. е полагал труд при 12 часов режим на работа, общо в 371 дежурства, при което участвал в 371 броя проведени инструктажи. Този час бил провеждан от командира на отделение по утвърден план преди началото на дежурството. Посочва, че това време останало некомпенсирано. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 1215,50 лева, явяваща се възнаграждение за неплатен извънреден труд за провеждания инструктаж преди всяка работна смяна в рамките на 30 минути за периода от 01.07.2016 г. (трето тримесечие) до 30.06.2019 г. (второ тримесечие), ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, считано от 30.09.2019 г., както и сумата от 186,57 лева, лихва забава върху сумата за периода от падежа на всяко изискуемо вземане (края на месеца, следващ тримесечието) до датата преди подаване на исковата молба – 29.09.2019 г. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР, с който оспорва предявените искове. Заявява, че не оспорва твърдението, че ищецът Б. Н. Д. е държавен служител в служебно правоотношение с ответника в процесния период, както и че е полагал труд на 12 часови (дневни и нощни) смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумарно. Поддържа, обаче, че времето за инструктаж, отвод, приемане и сдаване на смяната или дежурството са били включени в положената 12 часова смяна, поради което и претенцията за заплащане на извънреден труд е неоснователна. Моли предявените искове да бъдат оставени без уважение. Претендира направените разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В първоинстанционното производство за установяване на настъпилото събитие са събрани писмени и гладни доказателства и е прието заключение на съдебносчетоводна експертиза, въз основа на които районният съд е приел, че времето за инструктаж представлява извънреден труд, който не е бил компенсиран.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното 3 решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно като съдът препраща към мотивите му на основание чл. 272 от ГПК.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от Закона за МВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Допълнителни възнаграждения се изплащат на държавните служители за прослужено време (т.1), изпълнение на специфични служебни дейности (т. 2), извънреден труд (т. 3), работа при специфични условия (т. 4), постигнати резултати в служебната дейност (т.5), (чл. 178, ал. 1 от ЗМВР – в приложимата му редакция към исковия период).

В разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от Закона за министерство на вътрешните работи (в редакцията към ДВ бр. 81/2016 г.) е предвидено, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. В ал. 3 е предвидено, че работното време на държавните служители, които работят на смени (8-, 12- или 24-часови смени) сумирано за тримесечен период. Съгласно чл. 187, ал. 5 и ал. 6 от ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, като възнаграждението е в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Въз основа на законова делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР е издадена Наредба № 8121з-776/29.06.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, действала през исковия период. В чл. 21, ал. 2 от наредбата е предвидено, че работното време на държавните служители, работещи на смени, се изчислява и отчита в часове, сумирано за тримесечен период. Съгласно чл.

22, ал.1, т. 5 отработеното време включва времето за инструктаж, отвод, приемане и сдаване на смяната или дежурството, както и времето за строеви преглед.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства чрез разпит на А.Т. С. и И. Б.С. и приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в периода от 01.07.2016 – 30.06.2019 г. Б. Д. отработил 370 броя 12 часови дежурства, като установеното от свидетелите обстоятелство, че преди началото на дежурствата е извършван инструктаж в рамките на 30 минути.

Вещото лице установява, че в счетоводството на ответника не е отразено отчитане на 4 времето за явяване, провеждане на инструктаж, приемане и сдаване на дежурството, като работното време в Регионалната дирекция за Б. Д. за исковия период. Установява се, че общо 185 часа са останали неотчетени, като стойността на възнаграждението за часовете за явяване на инструктаж е 1215,50 лева, а обезщетението за забава за исковия период е 186,57 лева.

Въззивният съд приема, че отработеното от ищеца време включва и времето за инструктаж – чл. 22, ал. 1, т. 5 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. Установено е от заключението по съдебно-счетоводната експертиза, че през процесния период положеният от ищеца извънреден труд е 185 часа. Този труд не е отразен в протоколите по чл. 24 от посочената наредба, като възнаграждение за него не е било начислено и изплатено. При това положение и предвид нормата на чл. 187 ЗМВР, следва да се приеме, че предявените искове се явяват основателни за претендирания размер, а обжалваното решение се явява правилно.

По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на Софийски районен съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 600 лева, представляваща направени разноски във въззиваната инстанция.

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20055268/29.08.2022 г. по гр.д. № 55442/2019 г. по описа на СРС, 69 състав, с което Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВРСофия е осъдена да заплати на Б. Н. Д. на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 187, ал. 7 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД сумите, както следва: сумата от 1215,50 лева – възнаграждение за извънреден труд за провеждан инструктаж преди всяка смяна за периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. , ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба – 30.09.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 186,57 лева – лихва върху сумата за извънреден труд за провеждан инструктаж преди всяка смяна за периода от падежа на всяко изискуемо вземане – 31.10.2016 г. до 29.09.2019 г.