Решение № 1915 от 23.04.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 9216/2024
- Вид
- Решение № 1915
- Подписан
- 23.04.2026
- В сила
- 20.05.2026
- Състав
- Пламена Недкова Славова - Милева
Цитирани разпоредби
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 1915 гр. Пловдив, 23.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330109216 по описа за 2024 година
Предявена е искова молба от Г. С. Д. срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД. Твърди се, че е сключен договор за заем на 26.09.2022 г., с който бил отпуснат заем в размер на 2250 лв. Бил сключен и договор и с „Файненшъл България“ ЕООД за предоставяне на гаранция за обезпечаване на договора за заем. Със съдебно решение № 5220/22.12.2023 г. на ПРС договорът за заем бил признат за недействителен, а също и договорът за предоставяне на гаранция, като бил уважен осъдителен иск срещу „Файненшъл България“ ЕООД да заплати на ищеца сумата 1102,09 лв., платена при липса на основание. Решението влязло в сила. Твърди се, че по договора за заем ищцата платила общо сума в размер на 2756 лв. Отделно от това е платила сума в размер общо на 2192 лв. посредством Изипей. Ето защо извън платените суми за възнаграждение за поръчителя твърди да е платила обща сума в размер на 3869,91 лв., като над главницата е заплатила 1619,91 лв.
Това било посочено и в решение на Окръжен съд - Пловдив, с което се потвърдило цитираното по-рано решение на ПРС. На основание чл. 23 ЗПК счита последната сума за платена без правно основание и моли съдът да осъди ответника да я плати, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба. Претендира разноски.
В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът признава изложените факти в исковата молба по сключване на двата договора и признаването им за нищожни. Сочи обаче, че ищцата дължала сума в размер на 571,34 лв., представляваща дължима главница по договора след прихващане на вече заплатената лихва. В исковата молба е инкорпорирана таблица, в която са посочени извършените плащания. Посочва кои плащания са постъпили чрез Изипей, кои чрез платежно нареждане чрез банка, като 1 сочи, че ищцата е платила общо по двата договора сума в размер на 2828 лв., от които 1102,09 лв. - предадена на Файненшъл България ЕООД за възнаграждение за поръчителство, а останалите - разпределени за погасява на главница, възнаградителна лихва и такса. Ето защо оспорва твърденията за размера на извършените плащания. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски. Възразява срещу размера на адвокатския хонорар.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД , за основателността на който следва да се установи, че ищецът е платил на ответника сумата от 1619,91 лв. без валидно право основание в тази връзка.
За безспорно е прието, че двата договора – за заем и за гаранция, са прогласени за нищожни с влязло в сила решение.
За да установи размера на плащанията, извършени от ищцата в полза на ответника по сочения от самия ищец договор за кредит № *** / 26.09.2022 г. , съдът направи съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства и изготвените две заключения на ССЕ. За размера на плащанията по договора съдът не е обвързан със сила на пресъдено нещо от влязлото в сила решение и изготвената по него ССЕ, тъй като последното решение има друг предмет.
Информация за плащанията се съдържа в справка, изпратена от трето, неучастващо по делото лице – Изипей, от 11.11.2025г., от която се установяват три плащания по процесния договор, което следва от посочения получател (търговското наименование на ответника) и банковата сметка,която съвпада с уговорената в договора. Тези три плащания са от дати: 30.11.2022г., 19.12.2022г. и 05.01.2022г. и всяко е в размер на 212 лв.
Информация за плащанията се съдържа и в извлечение от системата на ответника, представляващо екранна снимка, постъпило с молба от 13.08.2025г. (л.94 от делото), като извлечението отразява плащания в общ размер на 2828 лв., вкл. гореописаните три плащания от системата на Изипей, отчетени като получени на следващия ден.
По делото е приложен и погасителен план (л.52 от делото), в която кредиторът е отбелязвал дата на отчитане на постъпилите плащания, но не са посочени размерите на конкретните плащания, а - директно размерът на погасените вноски по 212 лв. (13 вноски по 212 лв.). Тези дати съвпадат почти изцяло с датите в екранното извлечение от системата на ответника и отразяват плащания в общ размер на 2756 лв., като липсва отразена само датата 18.04.2022г., посочена в екранното извлечение като дата на плащане на сумата от 100 лв. Прави впечатление, че в погасителния план са посочени като платени още две суми, макар и без дата на плащането – 24 лв. по вноската от 13.04.2023г. и 48 лв. платена глоба. След добавяне на тези две суми към общата сума от 2756 лв., се получава отново сбор от 2828 лв. Следователно, екранното извлечение и погасителния план кореспондират помежду си, както и със справката от Изипей.
Ищцата е представила също разписки от Изипей, платежни нареждания 2 и извлечения от „Банка ДСК“ ЕАД, които също кореспондират с описаните по-горе доказателства и съответстват на отразените в екранното извлечение от системата на ответника плащания, като в тези платежни документи липсват само плащанията от 31.10.2022г., 16.11.2022г. и 05.01.2023г.
Описаните писмени доказателства напълно кореспондират на изводите на вещото лице по изготвената по делото допълнителна ССЕ. От съвкупната преценка на всички тези доказателства са прави извод, че общият сбор на платените от ищеца на ответника суми по процесия договор е в размер на 2828 лв. Различите плащания, визирани от ищеца в исковата молба (2756 лв. – сбора на описаните в погасителния план 13 пълни погасителни вноски и 2192 лв. – сбора от плащанията по разписките от Изипей и „Банка ДСК“ ЕАД, представени от ищеца), се припокриват, но са отразени в няколко източника – платежни документи, погасителен план, извлечение от системата на ответника, справка от Изипей. Разминаване в датите между отразеното плащане в платежния документ и отразеното плащане в системата на ответника и в погасителния план, има само за 4 плащания и тази разлика от един ден се дължи да факта, че преводът на сумите е извършен по банков път.
Съдът не приема тезата, че отразените плащания в погасителния план са отделни плащания в брой. Последната колона, в която са отбелязвани датите, е озаглавена „дата на отчитане на плащанията“. Това означава само, че в погасителния план има признание на кредитора, че на тези дати има отчетени плащания, а не и за начина на извършване на плащанията. Отбелязването за отчетено на тази дата плащане не означава нито че плащането е извършено точно на тази дата, нито че е извършено на ръка на служител на кредитора, а само че е отчетено тогава – това е най-късната дата, на който може да се приеме, че плащането е получено.
Заключението на вещото лице също е в смисъл, че не се касае за различни плащания, а сумите се припокриват, което се установява и от разпита на вещото лице в о.с.з., според което сумата от 2828 лв. е сбор на всички плащания след съпоставка на всички писмени доказателства. Самата ищцата в предпоследното съдебно заседание признава: „Имало е дублиране на сумите и съм плащала по-малко от първоначално твърдяното“.
Не се дава вяра на отразените плащания в молбата от „Изи Асет Мениджмънт“ АД с вх.№87090 от 13.08.2025 г. в „погасителния план“ и „плащанията“ по Договор за паричен заем №*** от 27.09.2022 г. , тъй като между тях е налице разминаване, което се състои в това, че в погасителния план са посочени платени лихви в общ размер на 284,66 лв., а платена главница в размер на 1 393,25 лв., които суми възлизат общо на 1 677,91 лв., а в таблицата плащания са посочени: главница в размер на 2 250,00 лв. и лихва в размер на 331,40 лв. До същите изводи правилно е стигнало и вещото лице по допълнителната ССЕ.
При извода си, че посочените в исковата молба плащания се припокриват, съдът взе предвид следните доказателствени източици конкретно за всяко плащане:
Съгласно погасителния план на л.52 от делото, представен от ищеца, н а 3
31.10.2022 г. е отразена платена сума в размер на 212,00 лв., за която няма разписки или платежни нареждания. Плащането на тази сума се признава и от ответника в отговора на исковата молба, чрез приложената таблица.
Плащането е отразено и в извадката от системата на ответника, приложена към молба от 13.08.2025г., представляваща екранна снимка. Там е посочено и мястото на плащане – ***.
Съгласно погасителния план, на 16.11.2022 г. е отразена платена сума в размер на 212,00 лв., за която няма разписки или платежни нареждания.
Плащането на тази сума се признава и от ответника в отговора на исковата молба, чрез приложената таблица. Плащането е отразено и в извадката от системата на ответника, приложена към молбата от 13.08.2025г., представляваща екранна снимка. Там е посочен и начинът на плащане – Пощенска банка;
На 30.11.2022 г. е отразена платена сума в брой в размер на 212,00 лв. на каса в Изипей, която е преведена в разплащателната сметка на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Същото плащане е отразено като постъпило на 01.12.2022г. съгласно приложения погасителен план. Това се установява от справката от Изипей, в която е отразена и същата банкова сметка, която е посочена в договора между страните. По делото е налице и разписка от Изипей за плащането, което е наредено по сметка на ответника. Плащането е отразено и в извадката от системата на ответника, приложена към молбата от 13.08.2025г., представляваща екранна снимка. Там е посочен и начинът на плащане – Пощенска банка. Имено чрез тази банка е извършен превода от Изипей по сметката на ответника.
На 19.12.2022 г. е отразена платена сума в брой в размер на 212,00 лв. на каса в Изипей, която е преведена в разплащателната сметка на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Същото плащане е отразено като постъпило на 20.12.2022г., съгласно приложения погасителен план. Това се установява от справката от Изипей, в която е отразена и същата банкова сметка, която е посочена в договора между страните. По делото е налице и разписка от Изипей за плащането, което е наредено по сметка на ответника . Плащането е отразено и в извадката от системата на ответника, представляваща екранна снимка. Там е посочен и начинът на плащане – Пощенска банка.
На 05.01.2023 г. е отразена платена сума в брой в размер на 212,00 лв. на каса в Изипей, която е преведена в разплащателната сметка на „Изи Асет Мениджмънт“ АД на 06.01.2023 г. Датата на отчитане на плащането е отразена и в погасителния план. Това се установява от справката от Изипей, в която е отразена и същата банкова сметка, която е посочена в договора между страните. Плащането е отразено и в извадката от системата на ответника, представляваща екранна снимка. Там е посочен и начинът на плащане – Пощенска банка.
На 27.01.2023 г. е отразена платена сума в размер на 224,00 лв., която сума е преведена от разплащателната сметка на Г. С. Д. в разплащателната сметка на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Плащането е отразено в системата на ответника, видно от екранна снимка на тази система – в дясната колона в 4 последните 4 записа, което се установява от вальорната дата, както и в платежен документ от „Банка ДСК“ ЕАД, представен от ищцата. Датата на отчитане на плащането е отразена и в погасителния план, макар да е разпределена за погасяване на задълженията само сума от 212 лв. от нея.
На 12.02.2023 г. е отразена платена сума в размер на 212,00 лв., която сума е преведена от разплащателната сметка на Г. С. Д. в разплащателната сметка на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, отразена като постъпила на 13.02.2023 г. в погасителния план. Плащането е отразено и в извадката от системата на ответника, представляваща екранна снимка. Там е посочен и начинът на плащане – Пощенска банка. В същия смисъл е платежен документ от „Банка ДСК“ ЕАД, представен от ищцата.
На 27.02.2023 г. е отразена платена сума в размер на 224,00 лв., която сума е преведена от разплащателната сметка на Г. С. Д. в разплащателната сметка на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, отразена като постъпила на 27.02.2023 г. Плащането е отразено в системата на ответника, видно от екранна снимка на тази система – в дясната колона в последните 4 записа, което се установява от вальорната дата. В същия смисъл е платежен документ от „Банка ДСК“ ЕАД, представен от ищцата. Датата на отчитане на плащането е отразена и в погасителния план, макар да е разпределена за погасяване на задълженията само сума от 212 лв. от нея.