Определение № 2083 от 04.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2083 гр. София, 04.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20258002900913 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Строителни и технически флот“ АД, чрез адв. Св. Т. от АК-Варна, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 32/29.01.2025 г., постановено по в. т. д. № 351/2024 г. по описа на Варненския апелативен съд, І състав, с което е потвърдено решение № 167/12.04.2024 г., постановено по т. д. № 648/2022 г. по описа на Окръжен съд-Варна, в частта, в която са уважени предявените от акционерите Ф. К. Ч. и А. Н. П. срещу „Строителен и Технически Флот“ АД кумулативно обективно съединени конститутивни искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на взетите решения на общото събрание на акционерите на „Строителен и Технически Флот“ АД, проведено на 28.09.2022 г., както следва: 1) за освобождаване от отговорност на членовете на Съвета на директорите за дейността им през 2021 г. и 2) да не се гласува предложение на акционера Ч. за приемане на решение за предявяване на иск срещу членовете на Съвета на директорите И. П. Д. и С. Я. С. за причиняване на вреди по чл. 240, ал. 2 ТЗ, протоколирани по т. 5.2 и т.12. В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като то е постановено при неправилно прилагане на материалния закон – 1 правната норма, уредена в чл. 229, т. 2 ТЗ, като императивна не подлежи на разширително тълкуване, поради което е неприложима при гласуването на акционер за освобождаването му от отговорност като член на съвета на директорите на акционерното дружество. Счита, че дори и от общия брой гласували за приемане на оспореното решение на съвета на директорите на ответното търговско дружество да се изключат притежаваните от члена на съвета на директорите – С. С., акции, то отново би се постигнало мнозинство за вземане на решение за освобождаването му от отговорност на основание чл.

240, ал. 3 ТЗ, във вр. с чл. 221, т. 10 ТЗ. Твърди, че с оглед на обстоятелството, че при предпоставките на чл. 240а ТЗ миноритарните акционери Фаликс Ч. и К. Л. са предявили осъдителен иск за ангажиране на имуществената отговорност на членове на съвета на директорите за причиняване на твърдени имуществени вреди от техни конкретни действия, извършени през периода от 2019 г. до 2022 г., вкл., надлежно е било упражнено правото на търговското дружество да иска от тези членове на съвета на директорите заплащане на компенсаторно обезщетение за причиняване на твърдените имуществени вреди и оспореното по т. 12 решение, с което общото събрание е приело да не гласува предложението за предявяване на иск за ангажиране на основание чл.

240, ал. 2 ТЗ отговорността на членове на съвета на директорите за причиняване на имуществени вреди и овластяване на акционера Ф. Ч. да предяви иск от името и за сметка на дружеството, се явява законосъобразно.

Поддържа, че в противоречие с материалния закон въззивният съд е достигнал до правния извод, че е нарушена правната норма, уредена в чл. 224, ал. 1 ТЗ, поради което е било ограничено упражняването на правото на акционера П. за запознаване с изготвените материали за общото събрание на акционерите.

Искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът обосновава както със специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, така и със самостоятелното селективно основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – решението е очевидно неправилно, като поставя следните материалноправни въпроси: 1) по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: „Намира ли приложение разпоредбата на чл. 229, т. 1 и т. 2 ТЗ не само при конфликт на интереси между акционер и дружеството, но и по отношение на конфликт на интереси между член на съвета на директорите, който е и акционер, и дружеството тогава, когото се гласува решение за 2 освобождаване на членовете на СД от отговорност по чл. 221, т. 10 ТЗ?” (твърди, че по правилното тълкуване и прилагане на чл. 229, т. 1 и т. 2 ТЗ не е формирана нито задължителна, нито казуална практика на ВКС, като същевременно този материалноправен въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата в Република България – посочени са влезли в сила решения на апелативни и окръжни съдилища) и 2) по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: „Ако при гласуване от общото събрание на акционерите на решение за освобождаване на отговорност за вреди на член на съвета на директорите, който е и акционер, въпреки изключването на акциите му при гласуването на основание чл. 229, т.

2 ТЗ, все пак се достига до необходимото мнозинство за вземане на такова решение, то решението законосъобразно ли е дори и акционерът да е участвал в гласуването?“ (по този въпрос твърди противоречие с решение № 188/05.12.2018 г. на ВКС по к. т. д. № 2309/2017 г.); „Нарушава ли се, респ. ограничава ли се правото на сведение на акционерите по чл. 224, ал. 1 ТЗ тогава, когато в поканата за свикване на ОСА е предвиден ред за снабдяване с писмените материали за предстоящото ОСА, включващ посочване на конкретен времеви диапазон за това и предвиждащ писмено удостоверяване на връчването им?“ (по този въпрос се твърди противоречие с решение № 50025/21.03.2023 г. по т. д. № 29/2022 г. на ВКС, I т. о. и решение № 107/13.10.2010 г. по т. д. № 1123/2009 г. на І т. о. на ВКС; твърди се, че правният отговор по този материален въпрос ще допринесе както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото).

Ответниците по касационната жалба са подали в законоустановения срок писмени отговори, в които развиват правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.

280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник – с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.

283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

3

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изяснил, че уреденото в чл. 74 ал. 1 ТЗ потестативното право в полза на всеки от двамата ищци, присъствали на заседанието на общото събрание на акционерите, проведено на 28.09.2022 г., е упражнено своевременно. Съобразявайки задължителното за състава на апелативния съд определение № 1153/28.11.2023 г. по ч. т. д. № 1683/2023 г. на ВКС, I т. о., е приел, че правният интерес на акционерите да искат отмяна не само на решението, съответно на въпрос от изричната компетентност на колективния орган (чл. 221, т. 10 ТЗ), но и на „процедурно“ решение, с което е отклонено гласуването по точка от предварително оповестен дневен ред, е обусловен от съхранената възможност на дружеството след отмяна на незаконосъобразното решение да разгледа по същество въпроса, който е бил включен по реда на чл. 223а ТЗ и касае предявяването на иска за вреди срещу управляващи директори по чл. 240, ал.

2 ТЗ. Апелативният съд е счел, че макар и такъв иск да е предявен в полза на увреденото дружество от акционер - процесуален субституент по чл. 240а ТЗ, само по себе си това обстоятелство не изчерпва цялата възможна искова защита, респективно и интереса от произнасяне по въпроса за предявяване на иск от самото дружество, дори и той да е основан на същите твърдения за причинени от управляващите лица вреди. Обосновал е правното съждение, че висящият вече процес се води с участие и на дружеството - носител на материалното право и до приключването на спора то може да замести субституента си и да поеме изцяло собствената си защита. От друга страна, на въззивния съд е бил служебно известен фактът, че акционерът Ч. е предявил група частични искове за отговорност за различни вреди (по т. д. 330/2022 г. по описа на ОС-Варна, а след изпращане по компетентност на РС-Варна и изменение на размера, отново е образувано като т. д. № 15/2025 г. по описа на ОС- Варна), като по този начин се съхранявала правната възможност при успешното им провеждане именно ползващото се като титуляр на правата дружество (след съответно гласувано решение на общото събрание на акционерите) да предяви претенция за остатъчните горници в нов процес.

Поради тези правни съображения въззивният съд е достигнал до правния извод, че към настоящия момент не е отпаднал правният интерес - като процесуална предпоставка по чл. 74 ТЗ, за защита на двамата ищци. Всеки от тях е обосновал пораждането на потестативното си право за отмяна на решенията, протоколирани като взети по т. 5.2 и 12 от посочен в покана 4 дневен ред, с твърдения за незаконосъобразно отчитане на гласове на участващи в съвета на директорите акционери при вземане на решение за освобождаването им от отговорност и отклоняване на провеждането на гласуване на решение за предявяване на иск срещу тях, и овластяване на представител на дружеството за процеса.

Апелативният съд е приел за безспорни по делото следните обстоятелства: 1) на 28.09.2022 г. е проведено общо събрание на акционерите, на което са взети решения със съдържание, отразено в протокола, представен по делото; 2) общото събрание на акционерите е свикано с покана до акционерите, обявена в ТР по партидата на дружеството на 22.08.2022 г., въз основа на решение на СД, взето на заседание от 04.07.2022 г., като в тази покана е включено предложение по т. 5 за гласуване на решение за освобождаване на съвета на директорите за съвместното управление от този орган през 2021 г и е оповестено наличието на изготвените писмени материали за всички предложени решения (вкл. по приемане на изготвен отчет на СД, ГФО на дружеството и доклад на експерт-счетоводител за проверката му), в офиса на дружеството, където е можело да бъдат получени след писмено деклариране на това получаване в рамките на конкретен времеви период от работен ден (от 10,00 ч. до 14,00 ч.); 3) към тази покана с общо 6 точки на въпроси за обсъждане от свиканото общо събрание допълнително са били оповестени и още толкова въпроси, включени в дневния ред от двама акционери, заявили своите искания по реда на чл. 223а ТЗ, като всеки от заявителите е представил за обявяване в ТР както предложенията си, така и изготвени писмени материали по тях; 4) конкретно по предложението за вземане на решение за предявяване на иск за търсене на отговорност на двама от членовете на СД (Д. и С.) за имуществени вреди, причинени от тях съвместно на дружеството (т. 12 от окончателния дневен ред), вносителят на предложението Ч. е представил подробно становище с обосновка и посочване на твърдени от него конкретни вредоносни нарушения и 5) аналогично на материалите по първоначално обявения дневен ред и тази документация, представена в офиса на дружеството с нарочни уведомления, е била подготвена за предоставяне при поискване, като са били съставени и съответни три бланки за удостоверяване на връчване на всеки от комплектите от материали, съответно на предложенията на вносителите за съответните решения.

5

Въззивният съд е изяснил, че е спорно обстоятелството дали така изготвените материали са били на разположение на всички акционери. От попълнените декларации от четирима акционери, вкл. и от пълномощника на ищеца Ч. се установявало, че папки и допълнителни приложения с всички изготвени материали са били връчвани на лица, които са се явили в офиса в посочените часове или са уговорили посещения по друг начин.

От показанията на свидетелите А.(ръководител „човешки ресурси“) и Х.

(главен счетоводител) се изяснявало, че през м. 09.2020 г. някои акционери са се явили, за да получат материали, като конкретно натоварената с връчването им Х. описва пропуснат контакт с П., който според телефонно обаждане на М.П.а (член на СД) бил дошъл заедно с нея, но тъй като никой не отворил след позвъняване на звънеца, той си бил тръгнал и не се върнал отново, за да получи срещу удостоверителна декларация готовата документация. Двамата свидетели описват това събитие в деня, в който пълномощникът на Ч. също е получил документация, като този ден е удостоверен като 19.09.2022 г. в декларацията, чиято достоверност се потвърждава от свидетеля В.