Решение № 186 от 22.03.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. София, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно търговско дело № 20231001000618 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба, подадена от „Х. Т.“ ЕООД срещу решението на СГС, 6-15 състав от 27.03.2023г. по гр.д.№1519/2020г., с което съдът е отхвърлил предявените от него искове по чл. 266, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 75 184 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор за СМР от 06.11.2017г. и за сумата от 13 295 лихви, а е осъдил жалбоподателя да заплати на другата страна, по предявения в производството насрещен иск, „Прогресстрой инженеринг“ ЕООД на основание чл. 92 от ЗЗД сумата от 49 527,60 лв., представляваща неустойка по чл. 10, ал.1 от договора, както и описаните разноски.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Твърди, че от събраните в хода на производството пред СГС писмени и устни доказателства се установява обема на извършената от него работа по договора, включително и чрез признание от страна на ответника. Твърди, че е налице приемане от 1 страна на ответника на изработеното, като приемането обхваща фактическото действие по упражняване на фактическата власт върху изработеното и правното действие по одобряване на изработеното т.е. признаване, че изработеното съответства на уговореното. Ако възложителя има възражение по качеството на изработеното, то той е следвало да го заяви при приемането на изпълнението. Твърди, че в хода на производството са били представени и приети и не са оспорени от ответника 12 бр. фактури, като част от тях са платени от ответника, което води до извода, че същия е приел изпълнението, след като е платил същото. Счита, че неправилно са били изключени от доказателствата процесните актове образец 19, тъй като фактурите са издадени въз основа на тях и са отчасти разплатени от ответника т.е. приел за завършен съответния етап от СМР. Цитира практика на ВКС, според която, ако възложителя е платил фактурата, осчетоводил я е и е ползвал данъчен кредит по нея е налице приемане на изработеното. По отношение на тези актове твърди, че не разполага с оригинал на същите, тъй като те са били разменяни по електронна поща.

Твърди, че съдът неправилно е кредитирал назначената техническа експертиза, тъй като се посочва, че тя е установила недостатъци на изработеното, а в същото време се твърди, че те са отстранени от външна фирма през м. 09.2020г.

Счита, че неправилно е уважен насрещния иск, тъй като е налице неизпълнение на задължението на кредитора да издаде писмено възлагателно писмо за даване фронт на работа на всеки етап, съобразно уговореното в договора, поради което, според него срокът за изпълнение не е започнал да тече и той не е изпаднал в забава т.е. налице е неоказване на съдействие от страна кредитора.

Моли да бъде отменено решението по първоначалния и по насрещния иск, като вместо това бъдат уважени предявените от него искове и бъде отхвърлен предявения насрещен иск. Претендира разноски и за двете инстанции.

Ответната по жалбата страна –„Прогресстрой инженеринг“ ЕООД оспорва същата в отговор, подаден чрез процесуалния му представител – адв.

Б.- К., като счита решението за обосновано и моли да бъде потвърдено изцяло. Претендира разноски за въззивната инстанция.

2

Въззивната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част, поради което следва да разгледа наведените оплаквания във въззивната жалба относно неговата неправилност.

От събраните доказателства се установява следното от фактическа страна:

С. Х. Т.“ ЕООД и „Прогресстрой инженеринг“ ЕООД са търговски дружества, регистрирани в ТРРЮЛНЦ.

На 06.11.2017г. между тях бил сключен договор за полагане на машинни мазилки и полагане на подови машинни замазки. По силата на уговореното Х. Т.“ ЕООД се задължил да извърши полагането на замазки на обект „Жилищна сграда „Bella Vista“, находяща се в поземлен имот с идентификатор *** с адрес гр. София, ул. „професор

Вакарелски“. Общият обем на работите бил посочен в приложение 1 към договора. Общата стойност на договорените работи била посочена в чл. 2 от Договора в размер на 412 730 лв. без ДДС. „Прогресстрой инженеринг“ ЕООД, в качеството си на възложител се задължил да заплаща до 90% от стойността на всеки съгласуван и приет от него Протокол обр. 19 за съответния етап. Сумата била дължима след изпълнение на условията в т.2.5 от ОУ и след издаване на фактура от изпълнителя и получаването й от възложителя.

В т.2.5 от ОУ към договора, подписани от страните, било уговорено, че след извършването на отделните видове СМР или на отделен етап, изпълнителят подготвя документи за разплащане и ги предава на обектовия технически ръководител за преглед и приемане. Документите с които се отчита изпълнения обем работи са:

Подробна количествена сметка на изпълнение видове работи – проверена и подписана от обектовия технически ръководител;

Акт за разплащане образец 19, проверен и подписан от обектовия контрол и управителя на възложителя;

3

Актове съгласно Наредба № 2/31.07.2003г;

Документи и сертификати за съответствие и

Други документи, изисквани от възложителя и имащи отношение към изпълнените СМР.

В т.2.6 от ОУ е посочено, че при непредставяне на който и да е от изброените документи не следва да бъде извършено изплащане на актуваните работи.

В договора е посочено, че обектовия технически ръководител е инж. К.

Н., а обектовия контрол - инж. Г. И.. Посочени са електронни адреси за кореспонденция за двете дружества и електронните адреси на лицата, които имат функциите на технически ръководител и обектов контрол.

В чл. 10(1) от Договора е уговорено, че при забава за извършване и предаване на работата в срок, изпълнителят държи неустойка в размер на 0,25% от общата стойност на договора за всеки календарен ден, но не повече от 10% от общата стойност на договора.

Срокът на изпълнение на възложената работа е бил уговорен на 120 календарни дни, които започват да текат след изтичането на пет календарни дни от подписването на протокол между страните за осигурен фронт на работа и първо възлагателно писмо.

Подписан е анекс от 06.11.2017г., по силата на който възложителя е изплатил авансово сумата 30 000лв.

На 23.08.2018г. е подписан между страните анекс, с който се определят нови единични цени и нов за извършване на работата - до 15.10.2018г.

Представена е заповед, за възлагане на първи етап – секция B, издадена въз основа на договора, с дата 05.06.2018г., като в нея е отбелязано, че същата се издава въз основа на протокол за фронт от 05.06.2018г. и срокът за този етап е 05.07.2018г. Заповедта е връчена на ищеца на същата дата.

Ищецът е представил с исковата молба „протокол /акт образец 19 за извършени СМР“ номера от 3 до 12. От тях №№ 3,4,5 и 7 не са подписани от представител на ответника.

Протоколите №№ 6,8,9,10,11 и 12 са подписани от инж. К. Н. за ответника. Върху тях са направени забележки, задрасквания и допълвания.

4

Протоколите са оспорени своевременно от ответната страна и е поискано представянето на оригиналите на същите.

Ищецът е посочил, че не може да представи оригиналите, тъй като протоколите са били изпращани по имейл и не разполага с тях.

Представил е разпечатки от електронен адрес ***** до адрес *****, от които е видно, че такива са изпращани на 28.06.2018г.- акт образец 3; на 01.09.2018г. – акт образец 4; на 26.09.2018г. – СМР 5; на 12.10.2018г. – СМР 6; на 30.10.2018г. – акт № 7; на 28.11.2018г. – СМР 9; на 03.12.2018г. – акт 10; на 11.12.2018г. – СМР 11; на 20.12.2018г. – акт 10 и 11 и на 02.01.2019г. – СМР 12.

Съдът е задължил ответната страна и тя е представила оригиналите на актове образец 19 с №№ 6,8,9,10,11 и 12, които са подписани от представител на ответника – инж. К. Н., чието съдържание е почти идентично с преписите представени от ищцовата страна.

С протоколно определение СГС е изключил от доказателствата по делото преписите от протоколи №№ 3,4,5 и 7, чийто оригинали не са представени от ищеца. Това са и протоколите, които не са подписани от представител на ответника.

С насрещната искова молба е представен от ответника препис от протокол № 12, идентичен по съдържание с представения от ищеца.

Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, по процсния договор Прогресстрой инженеринг“ ЕООД е заплатило на „Х.

Т.“ ЕООД сума в общ размер на 307 653,84лв.

Подписани от представител на ищцовото дружество протоколи акт обр.

19 са за извършени СМР, отразени в процесиите фактури на стойност 148 913,64лева.

„Х. Т.“ ЕООД е намалило суми в размер на 75 183,80лева от остатъкът по незаплатените фактури с издадени 12 кредитни известия на 06.08.2019г. Кредитните известия са осчетоводени от „Х. Т.“ ЕООД на 06.08.2019г. Кредитните известия и процесиите фактури към които са издадени са посочени поотделно в съдебно-счетоводната експертиза, неоспорена от страните, като общия размер е 75 183,80 лв.

С издадените кредитни известия са намалени данъчните основи на 5 посочените по-долу фактури със сумата от 62 653,19лева както следва:

По фактура № 0000000117/23.11.2018г. намалена данъчна основа с 10 963,11 лева; по фактура № 0000000118/29.11.2018г. намалена данъчна основа с 15 702,92лева; по фактура № 0000000113/31.10.2018г. намалена данъчна основа с 5 991,25лева; по фактура № **********/19.12.2018г. намалена данъчна основа с 3 656,76лева; по фактура № 0000000125/19.12.2018г. намалена данъчна основа с 7 417,19лева; по фактура № 0000000126/02.01.2019г. намалена данъчна основа с 16 797,36лева; по фактура № 0000000127/21.02.2019г. намалена данъчна основа с 2 394,60лева.

От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че са налице доказателства за заплатени суми за поправка на некачествено извършени СМР и за отстраняване на недостатъци на работата на изпълнителя, както следва:

-заплатена сума в размер на 77 520 лева с включен ДДС или 64 600 лева без ДДС за корекции в работата на - шпакловка на две ръце за 6 800 кв.м. – корекции, възложена на Версус-М“ ЕООД с анекс от 18.02.2019г.;

- заплатена сума за почистване на обекта в размер на 5 562,98лева с включен ДДС или 4 635,82лева без ДДС на „Версус-М“ ЕООД;

- заплатена сума за отпушване на ВиК канализацията на обекта в размер на 2 160 лева. с включен ДДС на „МСМ Груп 07“ЕООД , представляваща част от общо платената сума в размер на 10 711,31 лева.

- няма данни каква сума е заплатена за отводняване на асансьорната шахта.

От заплатените суми за поправка на СМР и отстраняване на недостатъци, общо в размер на 85 242,98 лева е удържана от процесиите фактури по-малка сума в размер на 75 183,80лева.