Присъда № 17 от 28.11.2023, Окръжен съд - Монтана

МОТИВИ към Присъда № 17/27.11.2023 г. по ВНОХД № 137/2023 г. по описа на Окръжен съд - Монтана:

Производството е по глава ХХ1 на НПК.

C присъда № 152 от 06.04.2022 година, постановена пo НОХД №1612/2018 година на PC В. подсъдимата Д. Т. С. от град В. е призната за виновна в извършване на престъпление пo чл. 211 във вр. с чл. 209, aл. 1, вр. с чл. 26, aл. 1 НК и при условията на чл. 55 HK и е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 6 месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, aл. 1 от HK е отложено за изпитателен срок от 3 години. C присъдата съдът с уважил приетите за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански искове, като е осъдил С. да заплати на „А.“ А. Полша сумата от 195 495 евро- главница,представляваща имуществени вреди вследствие на осъществената измама, както и на основание чл.86 ал.1 във вр. с чл.84 ал.3 от ЗЗД, подсъдимата да заплати на същото дружество законната лихва за забава върху главницата от 25.06.2013 г. до окончателното изплащане; на „С.“ CAC Франция сумата oт 109 134 евро-главница, представляваща имуществени вреди вследствие на осъществената измама, както и на основание чл.86 ал.1 във вр. с чл.84 ал.3 от ЗЗД, подсъдимата да заплати на същото дружество законната лихва, считано то 28.06.2013 г.датата на паричния превод, дo окончателното изплащане на главницата.

Ha основанис чл. 189, aл. 3 HПK подсъдимата С. е осъдена да заплати направените разноски - в полза нa OДMBP В. - 1 095 лв. и в полза на PC В. 353.46 лв., както и 23 832.10 лв. - държавна такса върху уважените размери нa гражданските искове за имуществени вреди от престъплението.

Присъдата била обжалвана oт защитника на подсъдимата и протестирана oт прокурор oт PП В. пред OC В., като с решение № 104 от 22.11.2022 г. пo ВНОХД № 181/2022 г. въззивният съд на основание чл. 338 от HПK я потвърдил изцяло. С решение на Апелативен съд София по НД №82/23г. по реда на чл. 422,ал.1, т. 5 НПК производството е възобновено, отменено е Решение № 104 от

22.11.2022 г. пo ВНОХД № 181/2022 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. С определение №49 от 22.03.2023 г., постановено по ВНОХД №161 по описа за 2023 г. на Окръжен съд В., е прекратено производството по делото, тъй като съдиите не могат да сформират състав за въззивната инстанция, който да разгледа делото и е постановено същото да се изпрати на Върховен касационен съд за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа.

С определение № 139 от 04.04.2023 г., постановено по ЧНД № 256/2023г. по описа на Върховен касационен съд по реда на чл.43, т.3 от НПК, ВНОХД № 161 по описа за 2023 г. на Окръжен съд В. е изпратено за разглеждане от Окръжен съд Монтана.

1

Окръжният съд, след като прецени изложеното в жалбата и допълнителната такава – прави се оплакване за нарушаване както на процесуалния, така и на материалния закон и протестта- наложеното наказание на подсъдимата е явно несправедливо, както и материалите по делото приема, че е необходим разпит на подсъдимата и се налага провеждане на допълнително съдебно следствие в хода на въззивната инстанция, като се съберат конкретни доказателства.

Окръжен съд - Монтана, след като извърши цялостна служебна проверка на обжалваната и протестирана присъда - съгласно чл.314 от НПК, както и по повдигнатите оплаквания, прие следното:

Във внесения по реда на чл.357, ал.1, т.3 от НПК за разглеждане в Районен съд - В. обвинителен акт, въз основа на който е образувано НОХД №1612/2018 година приключило с обжалваната присъда, срещу подсъдимата Д. Т. С. е повдигнато обвинение пo чл. 211 във вр. с чл. 209, aл. 1, вр. с чл. 26, aл. 1 НК за това, че за времето от 05.03.2013г. до 28.06.2013г. в град В., в качеството на управител на „Д.“ ЕООД - В. и в условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила и поддържала у А.С., в качеството на управител на ТД „А.“ - Полша, заблуждение, че ще продаде на дружеството 36 броя леки автомобила марка „ХХХ“, модел „ХХХ“ и с това е причинила на ТД „А.“, с регистрация в Република Полша, имотна вреда в особено големи размери, а именно в размер на 195 495.00 евро, и е възбудила у Р.М. представител на „С.“ САС, с адресна регистрация Република Франция, представлявано от Президента Ж.Б., че ще продаде на дружеството 9 броя леки автомобила марка „ХХХ“, модел „ХХХ“ и с това е причинила имотна вреда в особено големи размери на „С.“ САС Франция в размер на 109 134.00 евро, както следва: 1. На 05.03.2013г. възбудила заблуждение у А.С., в качеството на управител на ТД „А.“ - Полша, че ще продаде на дружеството 18 броя леки автомобила марка „ХХХ“, модел „ХХХ“ и следва да преведе по сметка на „Д.“ ЕООД 18 000.00 евро; На 06.03.2013г. възбудила заблуждение у А.С., в качеството на управител на ТД „А.“ - Полша, че ще продаде на дружеството 18 броя леки автомобила марка „ХХХ“, модел „ХХХ” и следва да преведе по сметка на „Д.“ ЕООД 18 000.00 евро; На 10.06.2013г. поддържала заблуждението у А.С., в качеството на управител на ТД „А.“ - Полша, като предложила доставка на 4 бр. автомобила уверявайки за постигната договоХХХст с ТД „ Р.“ ООД - К. по отношение на доставката, за което и представляваното от него дружество може да ги натовари от паркинг на ТД „Р.“ ООД в град К. и транспортира, за което следва да преведе на „Д.“ ЕООД - 45 274.00 евро; На 20.06.2013г. поддържала заблуждението у А.С.,в качеството на управител на ТД „А.“ -Полша, по отношение доставката на четирите автомобила „ХХХ ХХХ“ като изпратила по имейл копие от платежно нареждане от неизвършен банков превод от дата 19.06.2013г. от „Д.“ ЕООД към ТД „Р.“ ООД - гр.К. за платени 4 бр. автомобила марка „ХХХ“, модел „ХХХ“. На 26.06.2013г. поддържала заблуждението у А.С., в качеството на управител на ТД „А.“ - Полша, по 2 отношение извършено плащане от страна на „Д.“ ЕООД към ТД „Р.“ ООД гр. К. на 26.06.2013г. на сумата от 118 617.00 евро за 11 броя леки автомобила марка „ХХХ“, модел „ХХХ“, като изпратила по имейл фотоснимка с натоварени 9 бр. автомобила марка „ХХХ“, модел „ХХХ“ и копие на платежното нареждане от неизвършен банков превод и следва да заплати на ДС „А.“ ЕООД сумата от 114 221.00 евро, с което причинила на ТД „А.“ имотна вреда в особено големи размери 195 495.00 евро, и случаят е особено тежък и 2. На 12.06.2013г. възбудила у Р.М., представител на „С.“ САС Франция, представлявано от Президента Ж.Б., че ще продаде на дружеството 9 бр. леки автомобила марка „ХХХ“, модел „ХХХ“; На 19.06.2013г. поддържала заблуждението у Р.М., представител на „С.“ САС - Франция, като издала проформа фактура № 277 от 19.06.2013г. на стойност 109 134 .00 евро с посочване на номера и шаси на 9 бр. автомобила „ХХХ“, модел” ХХХ“, които били част от договорените с ТД „А.“, от които четири напълно заплатени от ТД „А.“ на 10.06.2013г., а за пет е поискано доплащане на същата дата от ТД „А.“, която сума дружеството заплатило на „Д.“ ЕООД на 28.06.2013г. и с това причинила имотна вреда в особено големи размери на „С.“ САС - Франция в размер на 109 134.00 евро, и случаят е особено тежък – като общата стойност на причинената имотна вреда е в особено големи размери в размер на 304 629.00 /триста и четири хиляди шестотин двадесет и девет/ евро, които суми са преведени от Република Франция от А.С., в качеството на управител на ТД „А.“ - Полша, както следва: на 06.03.2013г. - 9 000.00 евро; на 06.03.2013г. - 9 000.00 евро; на 05.04.2013г. - 18 000.00 евро; на 10.06.2013г. - 45 274 .00 евро; на 25.06.2013г. - 114 221.00 евро и на 28.06.2013г. - 109 134.00 евро от Р.М., представител на „С.“ САС – Франция, представлявано от Президента Ж.Б. и случаят е особено тежък.

Фактическите обстоятелства по делото са следните:

На 20.05.2010г. в град В. подсъдимата Д. С. учредила Еднолично дружество с ограничена отговорност „Д.” ЕООД и била избрана за управител, за което бил подписан и договор за възлагане на управление и представителство на търговско дружество от 20.05.2010г. Съгласно Учредителния акт от 20.05.2010г., наименованието на дружеството се изписвало и на латински, като „D.”.

През 2010г. свидетелят А.С., работел за дружество, което се занимало с покупко-продажба на автомобили и търсел контакти с всички представителства на „С.”, включително и с това в град В..

С. и свидетелят С. се запознали на работна среща в началото на 2010г. през месец март или април, когато подсъдимата посетила град Дижон, Франция заедно със съпруга си и се представила за търговски директор на дружеството концесионер на „С.” в гр. В., което принадлежало на нейния свекър. На работните срещи присъствал свидетелят С. и неговите шефове, като била постигната договорка за поръчка на 32 автомобила „С. 4” и над 100 автомобила „Киа”.

3

Междувременно свидетелят С. напуснал дружеството, в което работел и основал своя фирма, като продължил търговските си взаимоотношения със С. чрез нейната фирма „Д.” ЕООД. За периода 2010-2012г. свидетелят имал няколко поръчки към „Д.” ЕООД, които били реализирани.

През 2012г. подсъдимата С. отново посетила Република Франция с цел да уговаря бъдещи сделки, при което посещение се запознала със свидетеля Р.М. - представител на „С.” САС и отново се срещнала със свидетеля С., като споделила с последния за осъществения контакт с френската фирма „С.” САС .

За дружество „С.” САС през пролетта на 2012г. С. изпълнила поръчка за 8 бр. леки автомобили марка „ХХХ ...”.

През февруари месец на 2013г., свидетелят Р.Б. – представител на търговско дружество ТД „Р.” ООД – гр.К. бил потърсен от подсъдимата, като представител на дружество „Д.“ ЕООД, тъй като се интересувал от гамата на „ХХХ”. С. обяснила, че фирмата й се занима с внос и износ на автомобили и искала да работят заедно.

През пролетта на 2013г. свидетелят С., от името на своето дружество А. – Полша, направил три поръчки към „Д.” ЕООД в рамките на три-четири седмици. Първата поръчки била за девет автомобила и била изпълнена със закъснение, а втората и третата поръчки били за по 18 автомобила, всичките за автомобили „ХХХ ХХХ”.

На 05.03.2013г., на 06.03.2013г. и на 02.04.2013г. дружеството „А.” е поръчало на дружеството „Д.” ЕООД, представлявано от подсъдимата доставката на общо 36 нови автомобили марка „ХХХ”, модел „ХХХ”. За поръчките от 05.03.2013 и 06.03.2013г. са сключили съответните писмени договори за покупко-продажба, а именно договор за покупко-продажба № 2/05.03.2013г. и договор за покупко-продажба № 3/06.03.2013г. Съгласно чл.3 от първия договор договорената продажна цена на автомобилите била в размер на 112 527 евро, а съгласно чл.3 от втория договор цената била в размер на 102 485 евро. Съгласно чл.4 от същите договори „А.” следвало да заплати аванс от по 1000 евро на автомобил в деня на тяхното подписване.

Съгласно чл.2 от двата договора автомобилите предмет на договорите е следвало да бъдат описани в приложение № 1 към същите. Такива приложения обаче в действителност не са подписани.

Подсъдимата обаче е изпратила проформа фактури с номера

251/05.03.2013г. и 252/06.03.2013г. за заплащане на авансите по двата договора. В тези фактури е посочена бройката на автомобилите предмет на двата договора, както и тяхната марка, модел и двигател. Всяка една от фактурите е била за сума в размер на 9 000 евро, представляващи аванс за по девет автомобила, или общо 18 000 евро по двете фактури за общо 18 автомобила. Сумата от 18 000 евро ощетеното юридическо лице е превело на 06.03.2013г. За поръчката от 02.04.2013г. на други 18 автомобила двете дружествата не са сключвали нарочен писмен договор. Уговорката им обаче е 4 била обективирана в издадена от дружеството „Д.” проформа фактура № 253/02.04.2013г. за заплащане на аванс в общ размер от 18 000 евро за 18 автомобила „ХХХ ХХХ”, като отново са описани техните двигатели. Тази сума С. е превел на 05.04.2013г. съгласно чл.5 от договорите от 05.03. и 06.03.2013 г. Доставката на автомобилите е била предвидена за двадесета седмица на 2013 година, т.е. седмицата между 13-19 май 2013 година, самата доставка е следвало да се осъществи в срок от максимум 5 дни от датата на доплащане на цената на автомобилите.

Съгласно чл.4, б.б от договорите разликата до крайната цена е следвало да се заплати в срок от три дена от получаването на писмено известие изпратено от „Д.” до купувача, с което „Д.” потвърждава влизането на автомобилите в неговия склад.