Решение № 305 от 30.05.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. Велико Търново, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов

Членове:

Йордан Воденичаров

Любка Милкова при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20244100500172 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Предмет на подадената от името на Р. Д. З., с ЕГН: ********** от гр.Русе чрез пълномощника му – адвокат К. К. от АК Русе, въззивна жалба е Решение № 783/11.12.2023 г. по гр.д. № 1623/2022 г. на ГОРС, с което е отхвърлен предявеният от него срещу „Т.“ ЕООД ,със седалище и адрес на управление : гр.Русе , ул.“...“ № 4, ет.2, с ЕИК ..., представлявано от управителя Т.Т.Ч., иск по чл.109 от ЗС за премахване на намиращата се в североизточната част на УПИ IV-11, в кв.260 по ПУП на гр.Русе , ул.“...“ № 4 постройка , използвана като гараж за леки автомобили, заснета по кадастралната карта с идентификатор ... и ..., с молба за отмяната му, уважаване на иска и присъждане на разноските по производството .

Изложени са оплаквания за необоснованост и неправилност на обжалваното решение като постановено при неточна преценка и пренебрегване

/необсъждане/ на всички значими за изхода на спора обстоятелства, установени със събраните по делото доказателства/ писмени, гласни и две съдебно – технически експертизи /, подкрепящи основанието на иска: ищецът е придобил право да ползва незастроената част от държавната / общинската/ земя, върху която се намира жилищната сграда и постройката, използвана за гараж ,предоставено му по силата на чл.130, ал.4 от ЗТСУ/отм./, чл.15, ал.3 от ЗС /отм/ и ограничено от съществуването й ; тази постройка поради близостта си до жилищната сграда /1,64 м./ отнема проникването на светлина частично от изток в жилището му на първия етаж ; въпреки издаденото удостоверение за търпимост постройката не е търпим строеж по смисъла на закона.

Насрещната страна чрез пълномощника си адвокат В. К. от ВТАК оспорва жалбата по съображения за пълно съответствие на решението с доказателствата и 1 материалния закон. Моли да бъде потвърдено , с присъждане на разноските по въззивното производство.

Съдът след като разгледа жалбата, обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Ищецът твърди , че по силата на наследяване по закон на майка си и покупкопродажба , оформена с нотариален акт № 195, том XXV , н.д. № 8629/1995 г. на нотриус при Русенски районен съд е собственик на недвижим имот в жилищна сграда - блок „Н.“, с адрес: гр. Русе, ул. „...“ №4, построена преди 1996 г., въз основа на отстъпено при действието на отменения чл.15, ал.3 от ЗС право на строеж върху държавна/ тогава/ земяпарцел IV-11 , в кв. 260 по ПУП/ съгласно Решение № 5/19.11.1965 г. на ИК на ОНС Русе/ , представляващ апартамент Б на първи етаж с изложение : северно, южно и източно , заедно с избено помещение , таванско помещение № 4, както и на 12,03 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, а ответното дружество по силата на нотариален акт за покупко-продажба № 129, том 8 , рег.№ 8080, н.д. № 1127/2005 г. на нотариус вписан в регистъра на НК под № 304 е собственик на апартамент, намиращ се на втори етаж от сградата.

В североизточната част на поземления имот някога е била изградена при условията на чл.120 от ППТСУ/ отм./ временна постройка, която е следвало да бъде премахната след завършване на строителството, но вместо това ответникът я ползва понастоящем като гараж за леки коли.

Съществуването и използването й с посоченото предназначение му ограничава правото да ползва незастроената част от имота, а поради близостта й до жилищната сграда, достъпът до югоизточната част на незастроения терен е сериозно ограничен. Освен това поради нейната височина и разположението й на много малко разстояние от жилищната сграда , постройката засенчва жилището му от изток и препятства проникването на светлина в него/ прави го по- тъмно и неприветливо/.

Предвид горетвърдяното моли съда да постанови решение , с което за осъди ответника да премахне въпросната постройка с присъждане на направените по производството разноски.

Ответникът оспорва по основание предявения иск с възражения , основани на обстоятелствата, че а/ нито ищецът , нито неговата майка и наследодател, закупила жилището през 1995 г. са го обитавали някога ; б/ постройката, заснета по КККР на Русе като сграда с идентификатор ... – с предназначение гараж е изградена с лека метална конструкция от Т.Т.Ч./ управителят на дружеството/ преди 1987 г. с лични средства и труд върху положена бетонова настилка; в/ нейната търпимост е предмет на признание с удостоверение на главния архитект на Община Русе от 06.08. 2018 г. / познато на всички етажни собственици/ и няма временен характер; г/ не засенчва прозореца на източната стая на жилището на ищеца / предвид денивелацията на терена ,такова засенчване би могло да се получи от намиращата се в съседния имот жилищна сграда /, нито пречи за преминаване между нея и жилищната сграда.

Моли да бъде отхвърлен като неоснователен с присъждане на направените по производството разноски.

Предявен е иск , чиято законова правна квалификация се извежда от нормата на чл.109 от Закона за собствеността.

Придобивните юридически факти на правото на собственост на страните върху жилищата , намиращи се в посочената жилищна сграда/ блок/ , построена върху държавна земя , както и обстоятелствата на съществуването на постройката в североизточната част на поземления имот , изпълняваща предназначението на гараж, издаденото за нея удостоверение за търпимост са безспорни и установени с представените писмени 2 доказателства, обясненията на страните, констатациите на вещите лица по изслушаните и приети по делото две съдебно- технически експертизи и свидетелски показания .

Правният спор по смислената си същина обобщено се заключава във въпроса: разположението на постройката създава ли неудобствата , които ищецът твърди да са налице, т.е. да влияе отрицателно на пълноценното упражняване на правото му на собственост върху жилището , съставляващи основанието на предявения иск за защитата му/ чл.127, ал.1, т.4, чл.131, ал.2, т.4 от ГПК/ или не?

С други думи от гледище обективния правопорядък съществуването й засяга ли негов оправдано защитим интерес да иска премахването й?

Отговорът е отрицателен .

Основание като общо понятие на гражданското право е настъпил прост или сложен юридически факт, оправдаващ, позволяващ, ограничаващ, забраняващ, преустановяващ или отнемащ / според предвидената значимост на своя характер / по силата на изрична законова правна норма, конституционно и/или законово прогласено или подразбираемо възприето правно начало, договорна или еднолична свободна воля на правни субекти, възможността за някакво човешко поведение / действие, бездействие/ с определени правни последици , реалното му осъществяване или пък задължаващ проява на дадено човешко поведение.

Неоснователно нарушение на правото на собственост, наречено пречене за упражняването му / без отнемане на владението/- годно за успешна защита с иск по чл.109 от ЗС, ще има тогава, когато дадено лице, което не е негов притежател или е конкурентен / на друго лице съсобственик/ съпритежател , по някакъв начин с поведение на действие или бездействие пряко или косвено засяга / смущава правомощието ползване от сложното му структурно съдържание на неговия притежател или друг съпритежател.

Засягането/ преченето/ трябва да не е допустимо с нарочен нормативен акт по смисъла на чл.53 от ЗС, издаден с цел ограничаване на пълната свобода на упражняване на правото на собственост в името на обществения интерес и да е при начална липса на правомерен юридически факт , оправдаващ , позволяващ на въпросното лице да го извършва, или макар и такъв юридически факт да е съществувал, вече не съществува, като тъкмо поради отпадането му от действителността е породено това засягане.

Т о може да се изрази в реално въздействие върху вещта- обект на правото на собственост, довело до неблагоприятна промяна в състоянието й, до ограничаване/ стесняване на обема на ползвателната власт на носителя му, намаляване на ползвателната й стойност, отнемане на възможността за увеличаване на имуществото, или в поддържане на обективно състояние , което от самото начало създава, или макар и преди да не е създавало, вече създава неудобства и неблагоприятни/ вредни/ последици от посочените , без промяна и накърнение в/ на физическото й битие.

Неудобствата/ пречките трябва да са по-големи от обикновените, т.е. от нормално търпимите- аргумент от чл.50 от ЗС. Макар и разпоредбата да се отнася за действия в собствен имот, влияещи върху съседен , от нея може да се изведе общ правен принцип за допустимото неблагоприятно посегателство на човешкото поведение или резултат от него върху чужд или отчасти чужд имот.

Засягането/ преченето/ може да се състои /и често се състои/ в създадено фактическо положение, намиращо се в несъответствие с/ нарушение на конкретни строителни или санитарно- хигиенни норми , повелително установени за строежите с оглед осигуряване на достъпност, спокойствие и възможност за пълноценно ползване по предназначение на заварените/ от тях/ налични в същия поземлен имот обекти на правото на собственост , както и на обекти на правото на собственост в съседен поземлен имот без опасност от 3 увреждания и за опазване на живота и здравето на носителите му и на всички други хора въобще/ вж. чл.169, ал.1, т.2, т.3, т.4, т.5 от ЗУТ/, имащи такова преценено от законодателя важно благоустройствено естество, че нарушението им неминуемо предполага засягането / преченето , защото ако първото не бе годно да причини второто , нямаше да бъде предвидена нуждата от приемането и стриктното , нетърпящо отклонение, спазване на тези норми.

При възникнал спор относно приложението на правилото на чл.109 от ЗС, правно логическата очевидност показва, че в тежест на доказване на ищеца е да установи не само съществуването на сочения обект и/ или поведение на ответника, който/ което твърди , че му пречи по някакъв начин да упражнява правото си на собственост и съответно съдът ще прецени дали представлява или не неправомерен юридически факт, а и реално произтичащо от него неблагоприятно въздействие, каквото излага в исковата молба/ ТР. № 4/06.11.2017 г. на ОСГК на ВКС /, докато в тежест на ответника е да установи / докаже/, че то се основава на правомерен юридически факт.

Когато обаче преченето да се упражнява правото на собственост се основава на твърдение за нарушение на строителни или санитарно хигиенни норми с указаното по- горе благоустройствено и осигуряващо естество, ищецът не е нужно да доказва и реално произтичащо от нарушението им неблагоприятно въздействие , защото то / нарушението / е логически немислимо да няма връзка с преченето , съвпадащо по характер с неблагоприятно въздействие от същия абстрактно предвиден от законодателя и заложен в идейната основа на нормите, тип.

Следва обаче да се отбележи , че никой ищец- собственик, освен своя правомерен / т.е. защитен от закона/ частен интерес не разполага с правото посредством предявяване на иск по чл.109 от ЗС да брани вместо бездействащата администрация / общинска или държавна / интересите на други лица във връзка с нарушения на строителни и/ или санитарнохигиенни норми.

Според заключенията на вещите лица инженер Росица Господинова и архитект Лъчезар Лалев и приложената по делото скица на СГКК от 15.06.2018 г. жилищните обекти на страните попадат в сграда с идентификатор ..., разположена в ПИ с идентификатор ..., а постройката – гараж, находяща се в североизточната му част, чието премахване се търси според смисъла на изложеното в исковата молба е заснета по кадастралната карта като сграда с идентификатор ... с площ от 29 кв.м, т.е. предназначението й показва, че попада в категорията допълващо застрояване по терминологията на сега действащата нормативна уредба/ чл.20, ал.3, вр. с ал.1 от ЗУТ/.