Решение № 389 от 05.06.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 389 гр. Б., 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20252120201609 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод жалба на "Д.Е.Т. **" ЕООД с ЕИК: *********, с посочен адрес за призоваване *****************, представлявано от В.Д.К.,против Наказателно постановление № 818609-F799204/17.03.2025 г., издадено от Заместник директора на ТД на НАПБ., с което на основание чл. 355, ал. 1 от КСО на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО , вр. чл. 2, ал. 1 вр. чл.4,ал.1,т.1 от Наредба №Н-13/17.12.2019 г. на МФ.

Със жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се изтъкват съображения за допуснати съществени процесуални нарушения с конкретно очертани измерения на тези нарушения- -несъблюдаване на установения в чл.34,ал.1 ЗАНН срок за съставяне на АУАН,, излагане на непълно,неясно и неточно описание на фактическата обстановка в АУАН и НП, в т.ч. поради неяснота относно осигуреното лице, за което не е подадена декларация Образец 1, които пропуски рефлектират съществено върху правото на защита.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща законен представител.Явява се упълномощен представител –адв.Р.С., която доразвива аргументите в жалбата и настоява за отмяна на НП.

За Административно - наказващият орган, се явява гл.юрисконсулт Д.Ч., надлежно упълномощена, която счита жалбата за неоснователна. Изтъква,че установеното нарушение по чл.5,ал.4 КСО е установено по безспорен начин, и се позовава на актуална практика на АдмС-Б. съдебна практика, според която едва с подаване на декларацията образец 6 приходният орган е информиран за датата на начисляване/изплащане на възнагражденията за съответния месец, релевантна за определяне срока за подаване на декларацията. Моли за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (НП е било връчено на управителя на дружеството на 14.04.2025 г., а жалбата е депозирана на 28.04.2025 г. по реда на чл.60, ал.1 ЗАНН). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

На 25.11.2024 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че като осигурител е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от КСО , като не е подал в срок данни с декларация Образец 1 в ТД на НАП-Б. за месец април 2024 г. Посочено е, че всяко 1 регистрирано в ТД на НАП Б. лице подава декларация Образец 1 по електронен път или в сградата на ТД на НАП Б., гр.Б., ул. *****************

Декларация Образец 1, съдържаща данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване, УПФ /учителски пенсионен фонд/, здравното осигуряване,ДЗПО /допълнително задължително пенсионно осигуряване/, вноските за фонд „ГВРС“„Гарантирани вземания на работниците и служителите“,дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ- поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване,се подава до 25-то число на месеца,следващ месеца,за който се отнасят данните; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок- до края на месеца,в който е начислено или изплатено възнаграждението. Прието е в обстоятелствената част на АУАН, че декларацията е следвало да бъде подадена до 27.05.2024 г.

Декларацията е подадена по интернет и подписана с КЕП на дата 26.08.2024 г.и е приета с вх.

№02000243384429.

До лицето е била изпратена покана за явяване в ТД на НАП-Б. за съставяне на акт за установяване на административно нарушение, върната на подателя като неполучена. В указания срок законен или упълномощен представител на дружеството не се е явил и АУАН F799204/25.11.2024г. е бил съставен по реда на чл.40,ал.2 ЗАНН.

Въз основа на съставения акт, административнонаказващият орган, сезиран с преписката е счел фактическите констатации в акта за безспорно доказани и несъмнено установени и издал обжалваното НП, в което в документално-словесен вид била пресъздадена идентично фактическата обстановка с описаната в АУАН и бил извършен идентичен подбор на правна квалификация на нарушението чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО , вр. чл. 2, ал. 1 и вр. чл.4,ал.1,т.1 от Наредба №Н13/17.12.2019 г. МФ. Предвид идентично възприетите и възпроизведени фактически и правни изводи досежно авторството, вида, и съставомерността на нарушението административнонаказващият орган на основание чл. 355,ал.1 КСО наложил на нарушителя имуществена санкция в размер на 500 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателствени източници, като подлагайки ги на аналитично и синтезно изследване, в тяхната взаимна връзка и взаимообусловеност съдът прие, че по своето съдържание изграждат логическа последователност, позволяваща формиране на достоверни изводи по фактите.

По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Обжалваното постановление, е издадено от компетентен орган (видно от приложената по делото на л. 24-26– Заповед № ЗЦУ - 884/27.02.2024 г.т.1.2), а АУАН е съставен от материално и териториално компетентно длъжностно лице съобр.т.2.1 от Заповед № ЗЦУ - 1149/25.08.2020 г.т.1.2.

Съдът намира обаче, че при описание на фактическите белези на нарушението и в изложението относно обстоятелствата, при които е извършено, са допуснати съществени непълноти, рефлектиращи негативно върху правото на защита на санкционираното лице и препятстващи въззивния съдебен контрол,с което са дерогирани задължителните изисквания на чл.42,ал.1,т.4 ЗАНН и чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН.

I.На първо място, актуалната редакция на чл. 4, ал.1, т.1, б.“а“ НАРЕДБА № Н-13/17.12.2019 г. на МФ гласи,че Декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите: 1. от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения - за всеки календарен месец: а) до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, включително и при полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок - до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението;

Следователно, разпоредбата на чл. 4.,ал.1,т.1 б.“а“ НАРЕДБА № Н-13/17.12.2019 г. на МФ регулира две хипотези на крайния срок, до който валидно се изпълнява задължението за депозиране на декларация Образец 1- а именно до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, или при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок - до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението. В случая в НП 2 липсва дължимата детайлизация относно релевантния въпрос, кога и дали изобщо са начислени/изплатени възнаграждения за м. април 2024 г., което е от категорията на съществените релевантни факти, определящи приложимата хипотеза на крайния срок за изпълнение на задължението за подаване на декларацията Образец 1 и конкретния пораждащ отговорността факт, свързан с възникване задължението за подаване на декларация Обр. 1.

Изцяло в този смисъл е актуалната практика на касационната инстанция в Решение № 1903 от 27.02.2025 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 2309/2024 г. : „В съобразителната част на наказателното постановление е посочено, че не е изпълнено от "Биляна сън травел" ЕООД задължението да подаде в законоустановения срок декларация образец 1 за м. юли 2023 г. Прието е от наказващия орган, че срокът за подаване на декларацията е изтекъл на 25.08.2023 г., а такава е подадена по електронен път на 04.10.2023 г. Не е изследван обаче въпросът кога и дали изобщо са начислени/изплатени възнаграждения за м. юли 2023 г., а това обстоятелство е от значение за възникване на задължението за подаване на декларация обр. 1 и определяне на срока за подаването и, респ. за преценката относно съставомерността на деянието.“

Наказващият орган и актосъставителят не са посочили, въз основа на какви факти приемат, че процесната декларация е следвало да бъде подадена до 27.05.2024г. Сам по себе си преписът на индивидуализиращото бланкетния текст на чл.5,ал.4, т.1 КСО вр. чл. 4, ал. 1, т. 1, буква "а" от Наредба №Н-13/17.12.2019 г., правило, уреждащо две самостоятелни алтернативи по никакъв начин не обуславя приложимостта на правото с оглед конкретните факти на случая. И това е така, т.к. липсата на обсъждане и описание на елементите на изпълнителното деяние рефлектира винаги върху възможността за упражняване правото на защита.Последното предпоставя недопустимо разширяване предмета на административно-наказателно обвинение, до степен на съдържателно неуточнено и бланкетно обвинение.

Степента на конкретност, до която следва да се достигне при установяване на всеки елемент от фактическия състав на нарушението зависи от значението, което детайлизацията има за правилното решаване на делото. На тази база се определя и нивото на достатъчната осведоменост за отделните факти, която никога не може да е заместена от непълно описание на нарушението в стандартизираната форма на изпълнително деяние, определена с правната квалификация - чл.

4.,ал.1, т.1 НАРЕДБА № Н-13/17.12.2019 г. на МФ. С разпоредбата на чл.102 НПК се подчертава строгата целенасоченост на доказателствения процес,като на доказване подлежат извършеното нарушение и неговото авторство. В случая предметът на доказване се определя от информативната широта, предопределена от самата материално-правната норма, от една страна, а от друга от индивидуалното значение на съвкупността от обстоятелства и факти, чието установяване е предпоставка за правилното решаване на делото. Не е възможно в АУАН и НП да е представена една непълна версия относно нарушението, и съставомерността на деянието без изначална яснота относно фактите, обуславящи възникналото задължение за подаване на декларация Образец 1, срокът за подаването й, вариращ в зависимост от момента на начисляване/изплащане на заплатите.

Съответно, на вниманието на жалбоподателя,а и на съда административнообвинителната версия относно деянието и свързаните с него обстоятелства, се представят в резюмиран вид, сведени до един единствен извод на актосъставителя,съответно на наказващия орган относно обстоятелствата по чл. 102 НПК. Съответно, ограничен от волята на актосъставителя и задължен от посочената разпоредба, съдът трябва да ориентира и да ограничи процесуалните си усилия до проверка на възможността деянието, описано в АУАН да е извършено от посочения в АУАН нарушител и при посочените в АУАН конкретни обстоятелства, правно и логически свързващи се с конкретно нарушено правило за поведение. Съдът не е оторизиран, а жалбоподателят не е длъжен да се защитава срещу непълно поднесени факти, които не се съотнасят категорично към сочената за нарушена разпоредба на чл. 4.,ал.1,т.1 б.а. НАРЕДБА № Н-13/17.12.2019 г. на МФ.

Изцяло в този см. е касационната съдебна практика в Решение № 938 от 31.01.2025 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 2227/2024 г.Решение № 9687 от 28.11.2024 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 1330/2024 г., в които по напълно аналогичен от процесуално гледище, тежест и степен недостатък в излагане на фактическата обосновка в АУАН и НП за нарушение на чл.5,ал.4,т.1 КСО е прието: „В случая видно от текстовата част на НП се установява, че наказващият орган не е изследвал въпросът кога е начислено и изплатено възнаграждението на осигурените лица. Липсва посочване в коя хипотеза се приема, че е осъществено нарушението, като липсват и фактически констатации въз основа на които да се прецени коя от тях е налице в случая..“ 3