Решение № 145 от 25.05.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Благоевград, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Бункова

Членове:

Божана Манасиева

Николинка Кр. Бузова при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231200600368 по описа за 2023 година Пред Окръжният съд производството по делото е образувано по въззивната жалба на Д. Б. П. от гр.Благоевград - тъжител, чрез повереника му адв. А. и по въззивната жалба на адв.П., в качеството му на защитник на подсъдимия Г.

И. Д., също от Благоевград, като и двете жалби са за проверка на невлязлата в сила присъда № 4 от 16.01.2023 год., постановена по нчхд №942/2022 год. по описа на РС Благоевград.

С цитираната присъда подсъдимия Г. И. Д., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 06.04.2022г. около 11.00ч. в гр. Благоевград, в прохода на жилищна кооперация на ул. "К." № 3/1-А/ чрез нанасяне на удар с глава в лявата част на лицето е причинил на Д. Б. П., с ЕГН ********** болка и страдание, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 78а вр. с чл. 130, ал.2 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лв.

Подсъдимият е осъден и да плати на Д. П. сумата от 1000 /хиляда/ лв., представляваща обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от датата на деянието1 06.04.2022г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил предявения граждански иск над този размер като неоснователен.

Недоволни от така постановената присъда останали и двете страни от наказателното производство от частен характер- и тъжителя и подсъдимия, които в предвидения от закона 15 дневен срок от постановяване на присъдата са депозирали своите жалби до ОС Благоевград.

В жалбата на тъжителя се сочи, че атакуваната присъда е неправилна в частта в която съдът макар и да е признал подсъдимия за виновен по повдигнатото му по чл.130, ал.2 от НК обвинение го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба по реда на чл.78а от НК. Повереникът в жалбата си твърди, че това е станало без да е поискано от самия подсъдим и при неглижиране на деянието, като по този начин подсъдимия ще бъде насърчен да има агресивно поведение към пострадалия П., както и намира, че чрез това наказание- административно, не биха се постигнали целите на наказанието, визирани в НК. Недоволен е пострадалия П. и от размера на причиненото обезщетение за неимуществени вреди, като намира същия за занижен. Претендира изменение на атакуваната присъда и увеличаване размера на присъденото обезщетение, както и налагане на наказание, предвидено в разпоредбата на чл.130,ал.2 от НК, без освобождаване от наказателна отговорност.

Във въззивната жалба на адв.П. се твърди, че атакуваната присъда е неправилна, тъй като е постановена при неправилна оценка на доказателствения материал. Претендира, че обвинението не е доказано, поради което и иска отмяна на присъдата и отхвърляне на предявения граждански иск за неимуществени вреди.

Срещу жалбата на подсъдимия е постъпило възражение от пострадалия П., в което се сочи, че е невярно наведеното в жалбата на Д., че съдът е извършил превратен доказателствен анализ, както и възразява срещу доводите, касаещи издаденото на П. медицинско удостоверение от деня, следващ деянието.

Моли въззивната жалба на подсъдимия да се остави без уважение.

В съдебно заседание се явяват представители. и двете страни с процесуалните си

Адв.А., като повереник на тъжителя, поддържа жалбата си и възражението срещу жалбата на подсъдимия. Излага подробни доводи, отново 2 акцентирайки, че неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл.78а от НК, а е следвало да прецени завишената степен на обществена опасност на подсъдимия и да не го освобождава от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, както и да увеличи размера на уважената гражданска претенция до предявената такава.

Адв.П. пледира жалбата му да бъде уважена, като оспорва доводите на повереника, излагайки съображения, че при наличието на предпоставките за приложението на чл.78а от НК, то съдът е задължен да стори това.

Подсъдимият в право на лична защита и последна дума поддържа това което пледира неговия защитник и моли да бъде оправдан.

Окръжният съд, в настоящият състав, след като взе в предвид изложеното в двете въззивни жалби, становищата на страните и събраните доказателства, както и след като извърши цялостна проверка на атакуваната присъда и извън основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбите на чл.313 и чл.314,ал.1 от НПК, намира следното:

Решаващият съд правилно е изяснил фактическата обстановка, тъй като е сторил това въз основа на доказателства и доказателствени средства, събрани по предвидения процесуални ред и при правилен доказателствен анализ, поради което тя се споделя и от настоящия състав на съда, който в качеството се на въззивна инстанция, следва сам да изложи и факти и правни изводи, като приема следното:

Подсъдимият Г. И. Д. е от гр.Благоевград, семеен, с едно дете, неосъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК. Живее в жилищна кооперация на ул. "К." № 3/ 1-А/, като Д. П. също притежава апартамент в посочената кооперация.

Отношенията между двамата са силно влошени, поради наличието на спор за начина на ползване на дворното място. Този спор е решен между тях по съдебен ред, като с решение по гр.д. № 2861 от 2018 год. на РС Благоевград е извършено разпределение на ползване на този имот. Решението е влязло в сила и на 24.09.2020 год. съдия- изпълнител е въвел във владение Д. П. в определената му за ползване част от имота. Независимо от този факт, подсъдимия препятства П. да ползва частта от имота си, което създава между двамата постоянно напрежение, конфликти, както словесни, така и физически, поради което и Д. П. е депозирал множество жалби и сигнали в РУП 3

Благоевград, в които твърди, че са му нанасяни удари и отправяни обидни квалификации от подсъдимия /жалба от 23.09.2021 год./; жалба от 09.06.2021 год. и др./ вкл. има образувано и ДП № 1899ЗМ-488 от 2021 год. по описа на 01 РУП.

Преди дата 06.04.2022 год. П. предприел извършване на ремонтни дейности в разпределената му за ползване част от дворното място на кооперацията на ул.

"К." № 3/ 1-А/. За целта повикал свидетеля Росен К., като двамата заедно посетили дворното място, за да поясни П. на К., че иска да се заменят намиращи се там дървени капаци на шахти със железни такива. Когато отишли първия път само да огледат какво следва да се ремонтира, на двора бил и друг съсед от жилищната кооперация. Тогава подсъдимия нападнал словесно другият съсед и свидетеля К. разбрал, че живущите в тази кооперация имат проблеми. К. отишъл и втори път в имота, за да вземе размери на въпросните капаци, при което подсъдимия отправил и към К. словесни нападки, като същевременно му търсил сметка какво прави в имота.

Третият път, в който К. отишъл в посоченото дворно място бил на 06.04.2022г. Отишъл да слага капаците, като за целта водил със себе си още един работник за помощ, а тъжителя П. отишъл само за да им подаде ток от мазето, който бил необходим за електрожена, с който работили. След като П. подал ток, решил да си тръгне и да остави работниците да си свършат работата, за коята са наети. От двора на този имот се излиза през проход с дължина около 10 метра, в началото на който от към двора имало врата, поради което и същият не е добре осветен. Около 11:00 часа на 06.04.2022 год. Д. П. си тръгнал, преминавайки през описания проход, в който на разстояние около три метра от него се намирал подсъдимия. Последният се насочил към П. и след като се изправил срещу него, го хванал с двете ръце за шията и с главата си нанесъл удар в лявата част на лицето, в областта на окото на П., след което изтичал по стълбите на кооперацията. В същият момент – когато подсъдимия се отдалечавал- по прохода преминал и свидетеля К., тъй като искал да отиде до автомобила си, за да вземе инструменти. Тогава пострадалия П. , държейки се за окото, казал на К., че го е ударил Г. Д., излязъл на улицата и обадил се на тел. 112 . Казал на свидетеля К., че между него и Д. има разправии и свидетеля видял, че в областта на лявото око постардалия има зачервяване. П. останал да чака полицейски автомобил, а свидетеля се върнал, за да довърши работата си. Малко след 4 позвъняването на тел.112 на място пристигнал полицейски екип от 01 РУП Благоевград, като от П. и Д. са изискани писмени обяснения и са предупредени по реда на ЗМВР да не се саморазправят.

На 07 април Д. П. посетил съдебен лекар, който след като го прегледал, издал медицинско свидетелство № 48/07.04.2022г., в което отразил анамнестичните данни за твърдяното от пострадалия, че е получил удар с глава в лицето и оплакванията му от болки в областта на лявото око и сълзене от окото и силно главоболие през нощта. При прегледа са установени лек оток по веждата и клепачите на лявото око с кръвонасядане на горния клепач, телесно увреждане, което причинява болка и страдание.

В хода на съдебното следствие пред РС е назначена и приобщена към доказателствения материал съдебномедицинска експертиза, от заключението на която се установява, че травматичното увреждане и оплаквания на П. се дължат на удар с твърд тъп предмет и същевременно отговаря да е получено от удар с глава в областта на веждата и окото в ляво на времето и начина, съобщен от пострадалия. Медикобиологичният характер на увреждането съответства на лека телесна повреда, която е причинила болки и страдания.

На същата дата- 07.04.2022г. П. е подал жалба в Районна прокуратура Благоевград с вх. № 3270/07.02.2022г. и е образувана преписка за проверка на случая. С постановление от 21.07.2022 год. наблюдаващия прокурор по тази преписка е отказал образуване на досъдебно производство, тъй като е приел, че няма данни за извършено престъпление от общ характер, а от частен такъвчл.130, ал.2 от НК.

От така установеното във фактическо отношение, настоящият съдебен състав намира, че изводите на съда, че подсъдимия е осъществил деянието, в което е обвинен е доказано по несъмнен и категоричен начин, при наличие на доказателства, които не съдържат съществени противоречия по между си.

От една страна напълно следва са се кредитират показанията на свидетеля К., който макар и да не е очевидец на нанасянето на самия удар е очевидец на всички обстоятелства, които са се случили непосредствено след това.

Показанията му следва да се кредитират поради две причини- от една страна няма данни същият да е в особени взаимоотношения с пострадалия, поради което и да е заинтересован пряко или косвено от изхода на делото, а от друга страна- показанията му се потвърждават от писмените доказателства-. От 5 медицинското удостоверение, от заключението на съдебно- медицинската експертиза, както и от показанията на свидетеля Л. Г.. Обстоятелствата, за които К. свидетелства като очевидец- това, че и пострадалия и подсъдимия са се намирали в прохода на кооперацията, както и това, че подсъдимия е избягал по стълбите на същата, а пострадалия се е държал за лявото око и посочил, че е бил ударен от Д., са възприети лично и непосредствено у него.

Този свидетел е категоричен, че именно Д. е този, който е бил в непосредствена близост до пострадалия и бързо се е отдалечил, тъй като го разпознал несъмнено по силуета. Съдът дава вяра на твърдението, че именно Д. е бил лицето в прохода, тъй като свидетеля и преди това е виждал подсъдимия и го познава. Тези му показания кореспондират с твърдяното в тъжбата, че Д. е нанесъл удара. Това е така, тъй като малко преди това при К. е бил пострадалия, който е нямал такова травматично увреждане, а непосредствено след срещата с подсъдимия в прохода вече е бил с травмирано ляво око. Обясненията на подсъдимия, че пострадалия сам се е блъснал в него при срещата им в посочения проход, при което вероятно си е причинил телесното увреждане са приети от РС като защитна теза. С този извод се съгласява и въззивната инстанция, тъй като той напълно се оборва от заключението на съдебно-медицинската експертиза, която е изяснила найвероятния механизъм за причиняване на телесното увреждане и той съвпада с този посочен от тъжителя. А иначе обясненията на подсъдимия само потвърждават соченото от пострадалия, че именно те двамата са се срещнали в прохода.