Решение № 70 от 19.03.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Враца, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Гражданско дело № 20241400100430 по описа за 2024 година

Производството е по предявени обективно кумулативно съединени главен положителен установителен иск по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 8, ал. 1 ЗАЗ за установяване съществуването на вземане на ищеца за арендна вноска и акцесорен положителен установителен иск по чл. 422 ГПК, вр. с чл.92, ал.1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищеца за неустойка за забава върху претендираната главница.

В исковата молба ищецът Република България, представлявана от министъра на земеделието и храните, действащ чрез пълномощника си директора на Областна дирекция „Земеделие“ - Враца, твърди, че съгласно Договор за аренда № ***, вписан в Служба по вписванията - гр. Враца с вх. № 1888/15.04.2022 г., Акт 132, Том 2, сключен между министъра на земеделието и храните, БУЛСТАТ ***, чрез директора на областна дирекция „Земеделие" – Враца, от една страна като арендодател, и ответницата М. П. А. от гр. Враца, от друга страна като арендатор, е предоставена на арендатора за временно възмездно ползване земя от държавния поземлен фонд (ДПФ) от 722,602 дка в землището на с. ***, общ. Бяла Слатина, обл. Враца. Поддържа, че според клаузите на договора за аренда, касаещи заплащането на годишната арендна вноска, а именно в т. 5 от раздел I и т. 5.3., е уговорено, че арендаторът се задължава при сключване на договора и не по-късно от 01 октомври на всяка следваща стопанска година: да заплати 50 % от годишната арендна вноска по 1 т.5.1 и да представи на арендодателя оригинал или заверено копие на платежен документ и да представи на арендодателя запис на заповед в размер на останалите 50 % от годишната арендна вноска, с падеж 31.01. /31 януари/ на текущата стопанска година. Посочва, че договорът за аренда е прекратен от арендодателя с Нотариална покана с peг. № 2216/22.05.2023 г. на Р. С., нотариус с район на действие - Районен съд - Враца, която е връчена на ответницата на 10.07.2023 г. с уведомление, съгласно чл. 47, ал. 1 от ГПК; договорът е прекратен на 25.07.2023 г., към който момент е изтекъл 14дневния срок за плащане на сумите по нотариалната покана. Изтъква, че до момента на подаване на исковата молба ответницата не е изпълнила задълженията си по договора за аренда, като за стопанската 2022/2023 г. му дължи заплащане на авансова арендната вноска в размер на 40 749,17 лв. с падеж 01.10.2022 г. и арендна вноска - доплащане за стопанската 2022/2023 г. с падеж 31.01.2023 г. в размер на 40 749,17 лв. Твърди също, че с оглед т. 30 от сключения договор за аренда, при неизпълнение на арендното плащане в договорения срок арендаторът му дължи обезщетение в размер на 0.3 % на ден, като за първата вноска с падеж 01.10.2022 г. дължи обезщетение за всеки просрочен ден до окончателното й изплащане, т.е. дължи обезщетение за периода от 04.10.2022 г. до 31.03.2023 г. в размер на 21 882,75 лв., а за втората вноска с падеж 31.01.2023 г. - в размер на 7 212,75 лв., начислена за периода от 01.02.2023 г. до 31.03.2023 г. или общо сумата 29 095,50 лв. /дължима сума за обезщетение/. Поддържа, че гореописаните суми не били доброволно изплатени от арендатора М. А., поради което е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, въз основа на което било образувано ЧГД № 3015/2023 г. по описа на Районен съд - Враца. По образуваното дело била издадена заповед за изпълнение № 1799/07.12.2023 г. и изпълнителен лист. След връчване на същата на длъжника, М. А. е подала възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК с дата 29.04.2024 г., което обуславя правния му интерес от предявяване на установителен иск за вземанията си.

Моли съда, да признае за установено, че ответницата М. П. А. дължи на Българската държава, представлявана от министъра на земеделието и храните, сумата от общо 110 593,84 лв., включваща сумата 81 498,34 лв. - главница по договора за аренда, както и обезщетение върху тази сума от 29 095,50 лв., начислено към 31.03.2023 г., както и да осъди ответницата М. П. А. да му 2 заплати разноските по ЧГД № 3015/2023 г. в размер 2 211.88 лв. държавна такса за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК, и сторените разноски по настоящото дело за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Ответницата М. П. А., ЕГН **********, от гр. Враца, в срока по чл.131 от ГПК, в отговора на исковата молба, уточнен с молба вх. № 7725/18.10.2024г. по отношение на направените възражения за прихващане, оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърди, че съгласно чл. 6 от договора, същият влиза в сила от стопанската 2021/2022 г., въпреки че е сключен на 13.04.2022 г., а стопанска година съгласно § 2, т. 3 от ЗСПЗЗ е започнала на 01.10.2021 г., а арендуваните имоти са предадени във фактическата й власт на датата на сключване на договора, според протоколопис № 100 от 13.04.2022 г., тоест по средата на стопанската 2021/2022 г.

Посочва, че за да се сключи договора за аренда е заплатила след приспадане на депозита за участие в търга за имотите по договора сумата 58 867.98 лв., или общо за първата стопанска година (2021/2022г.) е заплатила цялата арендна вноска от 66 238.19 лв., колкото е уговорено в чл. 5.2 от договора, поради уговорката, че на основание чл. 24а, ал. 9 ЗСПЗЗ арендно плащане се дължи само за площта от арендуваните имоти, попадаща в допустимия слой за подпомагане, изчислена на 690.917 дка. При това положение се оказва, че за периода от началото на стопанската 2021/2022 г. до датата на сключване на процесния договор и предаване на арендуваните имоти, платеното като годишна арендна вноска се явява дадено без основание, защото за този период арендатора не е ползвал имотите. Изтъква, че под заплахата да изгуби внесения депозит за участие в търга за процесните имоти, е сключила договора и е заплатила на 100% арендната вноска за стопанската 2021/2022 г. Твърди също, че арендуваните недвижими имоти не са могли да бъдат реално ползвани и за периода от сключване на договора до края на първата стопанска година по него поради действия и бездействие на директора на ОД "Земеделие" - Враца, на който министъра на земеделието е делегирал съответните права по управление на земите от ДПФ на територията на Областната дирекция. Арендуваните имоти се оказват извън площта на масивите за ползване, видно от Заповед № 50 от 17.01.2022 г. на директора на ОД "Земеделие" - Враца за разпределяне на масиви за ползване в землището на с. ***, общ. Враца за стопанската 2021/2022 г., а поради отдаване под наем 3 със Заповед № 96 от 21.02.2022 г. на същия орган на полските пътища в масивите за ползване, се е оказала във фактическа невъзможност да достигне до отделните имоти, за да ги обработва в реалните им граници. Отделно от това при оглед на имотите след сключване на договора е установила, че в тях реално са извършени вече земеделски обработки и доколкото успява да разбере от лицата, на които са разпределени за ползване масивите, в които попадат арендуваните с процесния договор имоти. По горните причини, защото арендуваните имоти не са включени в площта на масивите и не са декларирани за ползване в реални граници, се е оказала в невъзможност и да кандидатства за субсидии и други видове безвъзмездна финансова помощ като земеделски производител с арендуваните недвижими имоти пред ДФЗ, респективно не извлича никаква полза от сключения договор за първата стопанска година от действието му. Поддържа, че е поискала от насрещната страна по договора да подпишат анекс към него, с който извършеното арендно плащане за стопанската 2021/2022 г. да бъде прието за плащане за следващата стопанска година, но такъв не е подписан. Вместо това директорът на ОД "Земеделие" - Враца е развалил договора, поради виновното му неизпълнение от нейна страна по отношение на арендното плащане, като на основание чл.

24 от договора е върнал арендуваната земя и я е лишил от възможността да прибере продукцията от засетите и необрани насаждения към датата на прекратяването на договора, с което се е обогатил неоснователно за нейна сметка, извършила за своя сметка съответните разходи за обработки и засяване на арендуваните земи. Поради това прави възражение за неизпълнен договор от страна на ищеца за стопанската 2021/2022 г., поради неизпълнение на основно задължение по договора да осигури спокойното и безпрепятствено ползване на арендуваните имоти за срока, както и предаването им в състояние годно да бъдат ползвани според предназначението им, тъй като не цялата площ на имотите е включена в допустимия слой за подпомагане. Счита, че арендатора няма задължение да привежда негодната за подпомагане земеделска земя от арендуваните имоти в годна, поради което и без основание от него се изисква плащане на аренда за цялата площ на имотите за следващите първата стопански години. Прави също така и възражение, че частта от платената годишна арендна вноска за стопанската 2021/2022 г. за периода от 01.10.2021 г. до 13.04.2022 г. се явява дадено без основание, което подлежи на връщане. В тази връзка прави и възражение за прихващане на 4 претендираното арендно плащане за стопанската 2022/2023 г. с насрещното вземане на ответницата за недължимо платената годишна арендна вноска за стопанската 2021/2022 г. в размер на 66 238.19 лева, поради невъзможността й да ползва арендуваните имоти през конкретната стопанска година във връзка с късното сключване на договора (тоест липсата на основание за плащане на рента за периода от началото на стопанската 2021/2022 г. до 13.04.2022 г.), както и неизпълнение на задължението на ищеца да обезпечи спокойното и безпрепятствено фактическо ползване на имотите. Под формата на евентуалност от неуважаване на това възражение до посочения размер, то иска възражението за прихващане да се счита за упражнено по отношение на насрещното й вземане за недължимо платена рента за периода от 01.10.2021 г. до 13.04.2022 г., в размер на 35 386.65 лева, съразмерно на периода от началото на стопанската година. Също така прави и възражение за прихващане на претендираното от ищеца арендно плащане за стопанската 2022/2023 г. с насрещно нейно вземане за сумата 108 390.30 лева (представляваща средните разходи на декар от по 150 лв. за засяване и отглеждане на пролетни култури), с която ищецът неоснователно се е обогатил за нейна сметка в резултат на спестените разходи за реколтиране на земеделската продукция в арендуваните имоти, която не е могла да прибере, поради преждевременното прекратяване на договора преди изтичане на стопанската година и неправомерно връщане на фактическата власт върху арендуваните имоти, преди изтичане на стопанската година. Това възражение за прихващане основава на обстоятелството, че ищецът е развалил договора за аренда преди изтичане на стопанската 2022/2023 г. и си е върнал фактическата власт над арендуваните имоти преди тя да има техническа възможност да прибере реколтата от земеделските култури, засадени върху арендуваните имоти. На следващо място ответницата възразява и срещу размера на претендираното годишно арендно плащане за 2022/2023 г., тъй като в самия договор не било ясно как е определен общия размер на годишното арендно плащане след като в чл. 5.1. са посочени няколко различни суми за декар, без да се уточнява коя е приложимата и как се прилагат (за отделни имоти, за отделни стопански години или друго). Счита, че претендираното от ищеца годишно арендно плащане за стопанската 2022/2023 г. в размер на общо 81 498.34 лв., е повече от уговореното общо плащане по чл. 5.1 и чл. 39, че не било ясно какъв е приложеният коефициент за инфлация и кой е съответния 5

12-месечен период, за който е изчислен. Оспорва приложения коефициент, независимо от размера му и твърди, че индексираното не е извършено правилно, респективно не се установява размер на годишното арендно плащане, различен от първоначално уговорения. Ответницата оспорва предявения иск по основание и поради факта, че след прекратяване на договора (25.07.2023 г.) ищецът няма право да претендира арендно плащане поради отпадане на основанието, на което се дължи такова, тоест за периода след прекратяване на договора за края на стопанската 2022/2023 г. ответницата не дължи арендно плащане. Оспорва също и действителността на клаузата за неустойка по чл. 30 от договора като противоречаща на добрите нрави, тъй като уговореният размер от 0,3% на ден без краен срок създава възможност за калкулиране на огромна по размер неустойка (при над 100% на годишна база), което надхвърля в пъти законната лихва, приета като основа за определяне на предполагаемото обезщетение на кредитора от невъзможността да ползва дължимата му се парична сума съгласно чл. 86 ЗЗД и несъмнено не отговаря на присъщите на неустойката функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна, поради което счита клаузата за нищожна. Моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения иск, като й присъди направените по делото разноски.