Решение № 4606 от 03.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4606 гр. София, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Анг. Езекиева при участието на секретаря Невена П. Гаврилова като разгледа докладваното от Зорница Анг. Езекиева Гражданско дело № 20251100112067 по описа за 2025 година

С исковата молба ищецът П. С. И. твърди, че е претърпял неимуществени вреди вследствие на водено срещу него наказателно производство, по което е бил привлечен като обвиняем на 21.02.2017 г. за престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 НК и по чл. 276, ал. 3, вр. чл. 20, ал. 2 НК, по ДП № 28/2017 г. по описа на РУ – Елин Пелин, пр. пр. № 72/2017 г. по описа на РП – Елин Пелин. Сочи, че по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, впоследствие изменена в „домашен арест“, а след това – в „парична гаранция“, като наказателното производство е приключило с оправдателна присъда, потвърдена с окончателно решение на Софийски окръжен съд от 16.11.2021 г. по ВНОХД № 90/2021 г. Твърди, че в резултат от незаконното обвинение е претърпял значителни душевни болки и страдания, психически дискомфорт, влошаване на здравословното състояние, смущения в личния, семейния и социалния му живот, поради което предявява осъдителен иск за сумата 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното изплащане.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът Прокуратурата на Република България, чрез Софийска градска прокуратура, е подал писмен отговор, с който оспорва изцяло иска по основание и размер. Не оспорва, че срещу ищеца е било водено наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, но поддържа, че това обстоятелство само по себе си не е достатъчно за уважаване на претенцията, доколкото в тежест на ищеца е да установи твърдените вреди, техния характер, интензитет, продължителност и пряката им причинна връзка с процесното обвинение. Навеждат се възражения, че твърдените от ищеца последици не са доказани с относими доказателства, че част от сочените неблагоприятни 1 преживявания не надхвърлят обичайните за подобен вид наказателно преследване, както и че претендираният размер на обезщетението е прекомерно завишен и не съответства на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД и на съдебната практика по сходни случаи. Прави се и възражение за изтекла погасителна давност относно претенцията за лихва за периода преди три години, считано от предявяване на иска.

С уточнителна молба, депозирана в изпълнение на дадени от съда указания, ищецът е заявил, че предмет на настоящото производство са единствено вредите, причинени в резултат на образуваното и водено срещу него наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, като изложението относно търпените мерки за процесуална принуда е направено с оглед пълното изясняване на фактите и обстоятелствата по спора.

Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че на 21.2.2017 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство пр. пр. на РП Елин Пелин 72/2017г., престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 НК и по чл. 276, ал. 3, вр. чл. 20, ал. 2 НК, като със същото постановление, ищецът П. И. е задържан под стража за до 72 часа, с определение на РС – Елин Пелин от 23.2.2017г., потвърдено с определение на Окр С София от 6.3.2017г. е потвърдено, изменено на 08.06.2017г Районен съд - Елин Пелин , по нчд 201/2017г. 5 ти в „домашен арест“, протестирано от Прокуратурата, потвърдено на 19.06.2017г. от СОС, изменена на парична гаранция към 13.9.2017г. / разпореждането на РС – Елин Пелин, с което се потвърждава мярката/. На

13.09.2017г. PC Елин Пелин, 4 ти състав по нохд 292/ 2017г. с разпореждане е призовал страните към предварително изслушване по реда на чл.370 и сл. от НПК и призовава страните, включително и П. С. на 24.10.2017г., като потвърждава взетата по отношение на ищеца за неотклонение „ парична гаранция „ в размер на 2500лв.

Следователно – за периода от 23.2.2017г. до 6.3.2017г. ищецът е бил задържан под стража, а от 13.9.2017г.- с МНО – парична гаранция.

Липсва спор, че по нохд 292/ 2017г., 4 ти състав са проведени 12 о.с.з. с явяване на ищеца. С присъда от 11.02.2020 г. на Районен съд - Елин Пелин по нохд 292 / 2017г/ ищецът е признат за невиновен по подвигнатото му обвинение. Присъдата е протестирана от ПРБ. Присъдата е потвърдена с решение на СОС, по внохд№ 90/2021г., влязла в сила на 16.11.2021г.

Представена е епикриза на СБАЛЛС на ищеца, видно от която, ищецът е постъпил на 26.4.2017г. с диагноза хипертония.

Ответникът е представил електронна справка за съдимост на П. И., от която е видно, че на 7.10.2019г. е одобрено споразмение по нохд № 5528/2019г. на СРС, НО, 23- ти състав, с наложено на ищеца наказание лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което е било отложено по реда на чл.66 НК за срок от четири години, като времето, през което ищецът И. е бил задържан под стража : по реда на ЗМВР на 22.11.2018г. и по реда на чл.64,ал.2 НПК от 23.11.2018г. до 25.11.2018г. и по реда на чл.64,ал.1 НПК за период 25.11.2018г.- 17.1.2019г. е приспаднато при изпълнението на наказанието. Със споразумение от 10.3.2020г. по нохд № 246/2020г. на РС – Несебър, на ищеца е наложено наказание „пробация“. На 8.7.2020г. е определено едно най- тежко общо наказание във връзка с това споразумение и споразумението пред СРС – лишаване от свобода.

2

С определение от 10.3.2021г. на СРС по нохд № 9189/2019г.е одобрено споразумение, с което на ищеца е наложено наказание лишаване от свобода за срок 1 година, като изпълнението му е било отложено за срок 3 години, като е приспаднато времето, пред което И. е бил задържан: от 3.2.2017г. по МЗВР, и по чл.64,ал.1 и 3 НПК – за период 3.2.2017г.21.2.2017г. С определение от 27.5.2021г. е определено едно най- тежко общо наказание, от определените по нохд № 552/2019г., нохд № 246/2020г. и нохд № 9189/2019г., като е приспаднато и зачетно времето на задържане по делата, включени в кумулативната група.

Представен е бюлетин за задържано лице и копие от справка за водени производства против ищеца.

Пред съда е разпитана свидетелката Г., която живее на семейни начала с ищеца от 25 години. Тя сочи на съда, че по повод обвинението, ищецът бил задържан в Следствения арест, не се чувствал добре – вдигал кръвно налягане, преместили го в Централен Софийски затвор, започнал да пие хапчета за кръвно. Бил зле психически и физически не се чувствал добре. Свидетелката сочи, че преди това дело, той не е бил осъждан. Ищецът й споделил , че има притеснение по това дело.

Страните по делото не са ангажирали други доказателства, относими към правния спор, с който е сезиран първоинстанционният съд.

Предявен е иск за ангажиране на отговорността на държавата чрез ПРБ за вреди, претърпени от повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, по което обвиненото лице е оправдано/ чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ/.

Видно от приложените по делото писмени доказателства, с постановление от

23.2.2017г. ищецът е привлечен като обвиняем , и е бил задържан за срок до 72 часа, като е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ до 6.3.2017, на която дата му е определена мярка „домашен арест“. Към 13.9.2017г мярката е изменена на парична гаранция, отменена с присъдата от 11.02.2020 г. Наказателното производство е приключило на 16.11.2021г., когато влиза в сила присъдата, с която ищецът е оправдан по повдигнатото му обвинение. Видно от показанията на свидетелката Г., както и бюлетина за задържано лице, за периода 21.2.2017г. до 20.6.2017г., ищецът е бил задържан в Следствения арест по мярка за неотклонение „задържане под стража“. Като преди това е бил задържан в сектор „предварително задържане“ в 21часа на 21.2.2017г.От 20.6.2017г. до 11.2.2020г. на ищеца е била наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“, като предвид липсата на вписване на задържания , извън посочените след тази дата, се приема, че същата е била внесена.

Присъдата е влязла в сила на 16.11.2021г.

Отговорността на Прокуратурата по реда на ЗОДОВ е обективна – ответникът – процесуален субституент на Държавата по ЗОДОВ, отговаря за повдигнатото и поддържано обвинение, за което деянието не е престъпление. С т.7 от ТР № 3/22.4.2005г на ВКС, още при действието на отменения ЗОДВПГ се прие, че Прокуратурата отговаря за правната преценка дали деянието съставлява престъпление или не.

Съдът намира, че двете обективни предпоставки за ангажиране на ответника са налице - на ищеца е повдигнато и поддържано обвинение, за което с влязъл в сила акт, ищецът е оправдан. Според разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от 3 увреждането.

По претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, съдът намира следното. При преценка размера на обезщетението за тях, съдът прецени следните правно релевантни обстоятелства , съобразно указанията, дадени в т. 11 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС въз основа на какви обстоятелства съдът преценява критериите за понятието "справедливост", а именно: продължителността на воденото наказателно производство, неговият характер, вида и тежестта на деянието, за което е повдигнато обвинение и дали е „тежко“ умишлено деяние, както и отражението върху живота на обвиненото лице, което преди наказателното производство се е ползвало с добро име сред близки и познати . Изложеното е намерило израз в утвърдената практика на ВС и ВКС, както следва: ППВС № 4/23.12.1968 г., ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, решение № 397/05.04.2017 г. по гр. д. № 5182/2016 г., IV г. о., решение № 834/19.06.2014 г. по гр. д. № 2378/2014 г., IV г. о., решение № 156/21.06.2017 г. по гр. д. № 5182/2016 г., IV г. о.; решение № 319/17.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2829/2015, IV г. о.; решение № 36/31.03.2022 г. по гр. д. № 2110/2021 г., III г. о. и др.

В нея е прието, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането и в този случай е изцяло приложима постановката на т. 11 от ТР № 3/2005 г. - вземат се предвид всички обстоятелства, имащи значение за причинените от незаконното обвинение вреди - болки и страдания, преценени с оглед обществения критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Съгласно трайно установената задължителна практика, понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ такива правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство; видът на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - здравословно състояние, семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. В тази задължителна практика на ВКС изрично е изтъкнато, че при определянето размера на обезщетението, макар то да е глобално - за всички неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на незаконното обвинение, по което ищецът е оправдан, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да извърши и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението.