Решение № 8019 от 13.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8019 гр. София, 13.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР В. СОТИРОВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело № 20211110134780 по описа за 2021 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№ ... / ...

13.07.2022 г., гр.София

В

ИМЕТО

НА

НАРОДА

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на втори юни две хиляди двадесет и втора година, в следния състав:

Председател: Красимир Сотиров при секретаря: Христина Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №34780 по описа за 2021г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр. вр. чл.318 и сл. от ТЗ.

Образувано е във връзка с постъпила в законен срок в съда искова молба от заявителя ....., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от ...... неограничено отговорни съдружници, чрез адв.И.И. от АК- гр......, срещу ....., със седалище и адрес на управление: гр......... представлявано от ......- Управител, с която иска да се установи със сила 1 на пресъдено нещо дължимостта на сумата от общо 4 459,34 лв., представляваща продажна цена по търговска продажба на млечни продукти, за които са издадени фактура №....., стокова разписка №....., фактура №1......., фактура №**********/16.11.2020г. и фактура №.....

Посочено е, че парично задължение произтича от търговско правоотношение по покупкопродажба на млечни продукти с марка .... кисело мляко, сирена и кашкавал и др., съгласно горните фактури на обща стойност от 4 498,74 лв., като от първата посочена фактура е сторнирана сумата от 39,40 лв., представляваща стойността на кредитно известие от 17.12.2020г. Твърди се, че ответникът не е заплатил претендираната парична сума за доставените млечни продукти и се търсят сторените разноски.

В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба от ответното дружество с променена дружествена форма ........., със седалище и адрес на управление: гр....... представлявано от .....- Управител, с който предявения иск се оспорва като неоснователен.

Посочено е, че ответникът е получил от ищеца стока на обща стойност от 5 286,06 лв., от която стока на стойност от общо 4 029,29 лв. е върната на ищеца в периода: 17.11.2020г.27.01.2021г., по устна договорка между страните с оглед на реализираните търговски обороти и пласмент на доставената стока. Твърди се, че остатъкът от стоката е изтеглен от магазина на ответника и е оставен в склада, като ответникът я е изхвърлил след изтичане срока й на годност и с след отправено предупреждение за това към ищеца, предвид забележка от контролните органи за ангажиране на административнонаказателната му отговорност за съхранение на стока с изтекъл срок на годност. Посочено е, че ответникът неоправдано не е вдигнал остатъка от стоката си, като се оспорва дължимостта на стойността й.

С доклада по делото е прието като безспорно между страните обстоятелство съществуването между страните на търговско правоотношение по продажба на млечни продукти, като е доставена от ищеца на ответника стока на обща стойност от 5 286,06 лв.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за основателен. Съображенията за това са следните:

Приложени към исковата молба са преписи на горепосочените фактури и стокова разписка, и кредитно известие от 17.12.2020г. и стокова разписка Приложени към исковата молба са преписи на 3 бр. подписани стокови разписки за върнат брак на стока към ищеца, на обща стойност от 3 195,57 лв., чиято формална доказателствена сила е оспорена надлежно от ищеца, като е открито производство по реда на чл.193 от ГПК, което е приключило с изключване на същите от доказателствената съвкупност с протоколно определение от 23.03.2022г.

По делото е допусната съдебно- счетоводна експертиза, съгласно която процесните фактури, с оглед проверка в счетоводството на ищеца и след справка в НАП- София, са осчетоводени от ищеца и от ответника. Посочено е, че от приложена справка по сметка 411 на ищеца размерът на задълженията на ответника възлиза на сумата от 4 498,774 лв.

Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:

Търговската продажба на стока представлява двустранно и възмездно правоотношение, като насрещното задължение на купувача е да заплати цената при доставката на стоката и документите. При сключването на договор за търговска продажба всяка от страните дължи изпълнението на определената престация, за да се освободи от договорната си обвързаност.

Задължение на продавача при поискване е да издаде фактура за продадената стока, съгласно чл.321 от ТЗ. В съдебната практика трайно се приема, че последващи издаването на фактурата действия, като отразяването й в счетоводните регистри на страните, вписването й в дневниците за покупко- продажба и в справка- декларация по ЗДДС и ползването на данъчен кредит по нея, представляват признание на страната за възникването на 2 задължението и за неговия размер. Видно от изготвеното заключение по съдебносчетоводна експертиза е, че горепосочените фактури са осчетоводени от ответното дружество. Възраженията на ответника за изтегляне на стоката от магазина, за връщането на част от нея на ищеца, както и за изхвърлянето на остатъка от склада му по предписание от контролните органи, не бяха доказани при условията и пълно и главно доказване. Следва да се посочи, че при договора за консигнация стоката си остава собственост на консигнанта до продажбата й на трето лице. На основание разпоредбата на чл.25 от ЗДДС данъчно събитие представлява доставката на стоката. Договорът за консигнация не е уреден в обективното право, като не е налице прехвърляне на правото на собственост между консигнанта и консигнатора. Консигнацията представлява форма на търговско посредничество, при която доверителя- консигнант делегира на консигнатора- търговец правото да организира пласмента на стоковия ресурс- материален актив при определени условия и срещу възнаграждение. В търговската практика се приема, че консигнантът фактурира на консигнатора само стоките, които са продадени от последния, като се съставя протокол за предадените от доверителя- консигнант на консигнатора стоки. По делото не са представени протоколи за предадена стока между страните или сключени договори за съхранение на стока, за да е налице основание да се приеме, че е налице търговско правоотношение по неформален договор за консигнация. Ответникът не взема отношение по делото. Представените с отговора на искова молба писмени документи са изключени от доказателствената съвкупност в производство по чл.193 от ГПК, с оглед на направено оспорване на формалната им доказателствена стойност от ищеца. Не се установяват и специфичните за консигнацията счетоводни записвания при консигнанта и при консигнатора. С оглед на горното следва да се приеме, че отношенията между страните са реализирани под формата на търговска продажба, поради което ответникът дължи плащането на цената на доставената стока- предмет на продажбата.

По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът е извършил разноски, както следва: адвокатско възнаграждение от 500 лв., съобразно представен договор за правна защита и съдействие, сума от общо 178,37 лв.- заплатена държавна такса в двете съдебни производства, сума от 300 лв.- депозит за експертиза и адвокатско възнаграждение от 545 лв. за заповедното производство. Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати. В тежест на ответната страна, с оглед изхода на спора, следва да се присъдят разноски от общо 1 523,37 лв.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника ........., със седалище и адрес на управление: гр....... представлявано от .....- Управител, че в полза на ищеца ....., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от ...... неограничено отговорни съдружници, съществува вземане за сумата от общо 4 459,34 /четири хиляди четиристотин петдесет и девет лева и тридесет и четири стотинки/ лв., представляваща продажна цена по търговска продажба на млечни продукти ......, за които са издадени фактура №....., стокова разписка №....., фактура №1......., фактура №**********/16.11.2020г. и фактура №..... , за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №4836/2021г. по описа на СРС, 165 състав.

ОСЪЖДА ........., със седалище и адрес на управление: гр....... представлявано от .....Управител, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ....., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от ...... неограничено отговорни съдружници, сума от общо 1 523,37 /хиляда петстотин двадесет и три лева и тридесет и седем стотинки/ лв., 3 представляваща сторени разноски в исковото и в заповедното производства.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4