Решение № 1433 от 23.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1433 гр. София, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Административно наказателно дело № 20241110216918 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. Г. К., ЕГН **********, с адрес: с. ***, срещу Наказателно постановление № 23-4332-003835/16.03.2023 г., издадено от началник сектор в ОПП-СДВР, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП му са наложени две административни наказания глоба в размер съответно на 50 (петдесет) лева и 1 0 (десет) лева за нарушения на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, изразяващи се в това, че на 26.02.2023 г. около 13:12 часа, в с. ***, е управлявал лек автомобил „Мерцедес Ц220“ с рег. № ***, без да използва обезопасителен колан, с какъвто МПС е оборудвано, както и без да носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал санкционираният К., който в подадената жалба и в становището си по делото релевира доводи за неговата отмяна. Поддържа се, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, тъй като описаните нарушения не са извършени. По-конкретно се твърди, че към момента на проверката жалбоподателят вече бил спрял на бензиностанция, а не се движел, поради което не можело да се приеме, че е управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан.

Оспорва се и констатацията, че не е носел изискуемите документи, като се поддържа, че ги е представил на полицейските служители. Навеждат се и възражения, че липсват достатъчно обективни и надеждни доказателства, че служебните видеозаписи не са представени, както и че обвинението се основава единствено на твърденията на полицейските служители. Иска се отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично, поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено.

Въззиваемата страна – началник сектор в СДВР – ОПП, редовно призована, не изпраща процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки от 1 процесуален представител на въззиваемата страна, с които се поддържа, че жалбата е неоснователна, наказателното постановление следва да бъде потвърдено, претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на евентуално адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството е повторно първоинстанционно разглеждане след постановено касационно Решение № 22934 от 11.11.2024 г. на Административен съд – София-град по к. адм. д. № 8328/2024 г., с което Решение № 3132/02.07.2024 г. по НАХД № 6462/2023 г. на СРС, НО, 23 състав е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд. След връщането делото е образувано под нов номер и разпределено на настоящия състав.

На 26.02.2023 г. свидетелят Д. А. Г., полицай при СДВР, ОПП, съставил против жалбоподателя АУАН серия GA № 756864/26.02.2023 г. В акта е отразено, че на същата дата, около 13:12 часа, в с. ***, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Мерцедес Ц220“ с рег. № ***, собственост на Г. З. И., без да използва обезопасителен колан, с какъвто автомобилът е оборудван, както и без да носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория. Актът е бил предявен на жалбоподателя на място, като в графата за възражения последният е вписал, че управлявал автомобила с поставен колан и че документите му били върнати.

Въз основа на така съставения акт било издадено процесното Наказателно постановление № 23-4332-003835/16.03.2023 г., с което на жалбоподателя са наложени описаните по-горе две административни наказания. В наказателното постановление фактическите констатации по акта са възпроизведени, като е прието, че са осъществени нарушения по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

При първото разглеждане на делото пред СРС, 23 състав, е проведено съдебно заседание на 26.06.2023 г., в което е разпитан актосъставителят Г.. В същото заседание жалбоподателят е дал обяснения, че бил спрял на бензиностанция, че не е управлявал без колан и че е представил документите си. Поради твърдението на актосъставителя, че е имало видеозапис от служебни камери, съдът е изискал същия. Впоследствие са постъпили писма от 05 РУ-СДВР и ОПП-СДВР, че такива записи не могат да бъдат предоставени или не се съхраняват по начина, изискан от съда. При това положение с Решение № 3132/02.07.2024 г.

СРС е отменил наказателното постановление с аргумент, че липсват достатъчно доказателства, които несъмнено да потвърждават твърденията на актосъставителя.

Това решение е било обжалвано от ОПП-СДВР с касационна жалба, в която се поддържа, че районният съд неправилно е игнорирал събраните доказателства, не е изяснил делото изцяло и е достигнал до погрешен извод относно недоказаността на нарушенията. В касационната жалба е направено и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След връщането на делото от АССГ настоящият състав е насрочил делото и е допуснал събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на актосъставителя Д. А. Г. и на свидетеля Н. Д. И.. В съдебното заседание на 26.03.2026 г. са разпитани и двамата свидетели. Свидетелят Д. Г. заявява, че има бегъл спомен за случая, но е категоричен, че всичко записано в акта е вярно – при проверката жалбоподателят е бил без поставен колан и не е представил свидетелство за управление, поради което му е бил съставен акт. Свидетелят изрично потвърждава, че лично той е съставил акта и се е подписал под него. Свидетелят Н. И. също заявява, че няма точен 2 спомен за случая, но след предявяване на акта потвърждава, че това е същият акт, че има негов подпис, че разпознава жалбоподателя и че помни, че същият е бил спрян за полицейска проверка, при която е било установено, че е без колан. Жалбоподателят не задава въпроси на нито един от свидетелите и не иска събиране на други доказателства.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, както и от показанията на свидетелите Г. и И.. Писмените доказателства са последователни и взаимно допълващи се, а показанията на двамата свидетели, въпреки естествено отслабналия им спомен поради изминалото време, са непротиворечиви по съществените факти и съответстват на съдържанието на АУАН и НП. Съдът ги кредитира в частта, в която установяват, че жалбоподателят е бил спрян в движение за полицейска проверка, че към този момент не е използвал обезопасителен колан и че не е представил изискуемия документ за правоспособност.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА, тъй като е подадена от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН, поради което следва да провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, включително правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

На първо място, наказателното постановление е издадено от компетентен административнонаказващ орган, а АУАН е съставен от материално и функционално компетентно длъжностно лице – полицай при ОПП-СДВР. В тази насока не се установяват пороци, които да обуславят незаконосъобразност на наказателното постановление.

Не се установяват и съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на НП. И двата акта съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН – индивидуализиран е нарушителят, посочени са дата, място и обстоятелства на нарушенията, описани са конкретните действия, които се приемат за противоправни, както и правната им квалификация. Описанието е достатъчно ясно, за да може наказаното лице да разбере в какво е обвинено и да организира защитата си, което в случая действително е сторило, оспорвайки както факта на движение без колан, така и твърдението, че не е носело документите си.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан, тъй като към момента на проверката вече бил спрял на бензиностанция. Това твърдение е останало неподкрепено от каквито и да било обективни доказателства. От друга страна, по делото са налице последователни и взаимно подкрепящи се доказателства в обратен смисъл – описаното в акта, потвърдено от актосъставителя Г. и подкрепено от свидетеля И., който също заявява, че жалбоподателят е бил спрян за проверка и е установено, че е без колан. Обстоятелството, че вторият свидетел не пази детайлен самостоятелен спомен за случая, не обезсилва показанията му, доколкото той разпознава както акта, така и жалбоподателя и потвърждава релевантния факт. При това положение съдът не намира основание да кредитира единствено обясненията на жалбоподателя, които по същество представляват и негова защитна теза.

Възражението, че не е било доказано второто нарушение, също е неоснователно.

Важно е да се отбележи, че и в АУАН, и в НП второто нарушение е описано като неносене 3 на свидетелство за управление на МПС от съответната категория, а не като неносене на контролен талон. Настоящият състав държи сметка за това разграничение, изрично отбелязано и в касационното решение на АССГ. По делото актосъставителят Г. е категоричен, че при проверката такъв документ не е бил представен, а жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства, които да установяват обратното. С оглед на това съдът приема, че е доказано и нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Съдът намира за неоснователно и възражението, че отсъствието на видеозапис от служебните камери води автоматично до недоказаност на нарушенията. В административнонаказателния процес няма изискване всяко нарушение да бъде доказвано само с техническо средство или със запис от видеорегистратор. Въпросът е дали всички събрани доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, водят до сигурен извод относно извършването на нарушението. В случая съдът приема, че такъв извод следва от съвпадащите данни в АУАН, от показанията на двамата полицейски служители, както и от липсата на каквито и да било обективни доказателства в подкрепа на обратната версия на жалбоподателя. Поради това непредставянето на видеозапис не е основание за отмяна на наказателното постановление.

Настоящият състав не основава решението си на тезата, че съставеният акт сам по себе си има предварително и необоримо доказателствено значение. Напротив, съдът извърши самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни – и именно въз основа на тази съвкупна преценка приема, че административнонаказателното обвинение е доказано по несъмнен начин.

Настоящият състав счита, че материалният закон е приложен правилно. Съгласно чл.

137а, ал. 1 ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Санкцията за водач, който не изпълни това задължение, е предвидена в чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП. Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория, а санкцията за неизпълнение на това задължение е уредена в чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Наложените с процесното наказателно постановление глоби от 50 лева и 10 лева съответстват на предвидените в закона размери.