Присъда № 38 от 13.05.2022, Районен съд - Елхово
- Съд
- Районен съд - Елхово
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 99/2022
- Вид
- Присъда № 38
- Подписан
- 13.05.2022
- В сила
- 31.05.2022
- Състав
- Яна Вълкова Ангелова
Цитирани разпоредби
- чл. 279 · Наказателен кодекс
- чл.279, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.279, ал.5 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1, т.2, б. "б" · Наказателен кодекс
- чл.63, ал. 1, т.4 и т.5 · Наказателен кодекс
- чл.63, ал. 1, т.4 и т.5 · Наказателен кодекс
- чл.189, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
Мотиви към Присъда № 38 от 13.05.2022 година, постановена по НОХД № 99/2022 година по описа на РС - Елхово:
Производството по делото е образувано по внесен от РП - Ямбол обвинителен акт, с който против подсъдимият СР. М. /*** ***/ , роден на **********г. в гр. Хасака, Сирийска арабска република, сирийски гражданин, с начално образование, неженен, безработен, с адрес: гр. Хасака, Сирийска арабска република, неосъждан, без документи за самоличност, е повдигнато обвинение по чл. 279, ал.1, вр. чл.63, ал. 1, т.4 и т.5 от НК, за това, че на 23.02.2022 година, около 02.50 часа, в района на ГКПП Лесово, общ. Елхово, обл.Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимият обвинение, като намира същото за доказано по безспорен начин както от обективна, така и от субективна страна.
Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК, а именно „обществено порицание“, което да бъде изпълнено чрез публикуване на присъдата на официалния сайт на Община Елхово. Искането си прокурорът мотивира с ниската степен на обществена опасност на личността на подсъдимия, обусловена от чистото му съдебно минало и пълните му самопризнания, спомагащи разкриването на обективната истина по делото.
Производството по делото е разгледано в отсъствието на подсъдимия по реда на задочното производство, като съдът е преценил, че по отношение на подсъдимият са налице предпоставките на чл.269, ал.3, т.1 от НПК за разглеждане на делото в негово отсъствие. Участващият в съдебното производство служебен защитник на подсъдимия не оспорва, че подсъдимият е осъществил от обективна страна съставът на чл. 279, ал.1, вр. чл.63, ал. 1, т.4 и т.5 от НК, но намира, че с оглед причините за извършване на деянието, а именно подсъдимият е напуснал страната си по произход поради тежкото военно и социално – икономическо положение, както и предвид обстоятелството, че същият е подал молба за закрила във връзка с търсене на убежище в Република България, счита, че по отношение на подсъдимият следва да бъде приложена разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК и в случай, че бъде признат за виновен да не бъде наказван.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият СР. М. живеел в Сирия. На неустановена по делото дата напуснал страната си по произход и отишъл в гр. Истанбул, Република Турция. Тъй като не притежавал необходимите документи и надлежно разрешение да влезе на територията на страна от Европейския съюз, в гр.
1
Истанбул подсъдимият се свързал с неустановено в хода на разследването лице, което му обещало срещу заплащане да го отведе в Република България.
На 22.02.2022г. около 21.00 часа, от автогара в гр. Истанбул, Република Турция, подсъдимият заедно с други 24 лица, организирани от неустановеното лице, с което подсъдимият се свързал, също сирийски граждани, се качили в автобус марка „Мерцедес“ с рег. № BS *** като всички сирийски граждани били укрити в тайник, намиращ се в задната част под седалките на автобуса. След това автобуса потеглил, движил се около 6-7 часа, достигайки турско- българската граница. Така укрит в тайника на автобуса, на 23.02.2022 година около 02.50 часа подсъдимият влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България в района на ГКПП- Лесово. В хода на извършената гранична проверка св. Г.- служител в ГПУ- Елхово, установила, че автобус марка „Мерцедес“ с рег. № BS *** фигурира като обект на проверка в системата на ГКПП- Лесово, като бил заложен от оперативен работник за извършване на проверка във връзка с укрити в автобуса лица. При извършената щателна физическа проверка на автобуса в пригодения в него тайник били установени укрити 25 лица, сред които и подсъдимият, всички сирийски граждани, без документи за самоличност. Подсъдимият бил задържан от граничните власти след влизането му на територията на Република България, заедно с трима турски граждани, водачи на автобуса.
От приложената по делото справка за съдимост се установява, че подсъдимият не е осъждан.
Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен състав въз основа на събраните гласни и писмени доказателства – обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, показанията на свидетелката Й.Г., дадени в хода на съдебното следствие, писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Между обясненията на подсъдимият и показанията на свидетеля съдът не констатира противоречия. Показанията на свидетеля са правдиви, логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетеля факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на свидетеля са и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото, в които се съдържа самопризнание за извършеното престъпно деяние и формата на вина. Доколкото не се установи обратното, съдебният състав прецени обясненията на подсъдимия за достоверни и ги цени при формиране на фактическите и правните си изводи.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
2
Подсъдимият СР. М. /*** ***/ , роден на **********г. в гр. Хасака, Сирийска арабска република, сирийски гражданин, с начално образование, неженен, безработен, с адрес: гр. Хасака, Сирийска арабска република, неосъждан, без документи за самоличност, е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл. 279, ал.1, вр. чл.63, ал. 1, т.4 и т.5 от НК, тъй като на 23.02.2022 г., около 02.50 часа, в района на ГКПП- Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол, действайки като извършител влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си.
Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.
О т обективна страна подсъдимият СР. М. /*** ***/ е осъществил фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропусквателен контрол. Подсъдимият не е имал необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в страната ни, изискуема както с оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата, от която идва Република Турция. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места –ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в показанията на свидетелката Г. и самопризнанията на подсъдимия. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успяла да премине държавната граница. Довършено "влизане" и "излизане" през границата по смисъла на чл. 279 НК от обективна страна е налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата.
Така очертани обективните белези на престъпния състав, сочат на довършеност на деянието.
О т субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си, подсъдимият е била наясно с обстоятелството, че за влизането му в Р България са необходими съответните визови документи, както и за липсата на изискуемите се такива за влизане в Р България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Освен това е съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти, следователно в 3 съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на деянието и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел – да достигне до Република България.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият за виновен в извършване на престъпление по чл.279, ал.1, вр. чл.63, ал. 1, т.4 и т.5 от НК.
Съдът не намери основанията, предвидени в разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК за ненаказване на подсъдимият. Съгласно цитираната материално– правна норма, не се наказва влезлият в страната за да се ползва от правото на убежище, съгласно Конституцията. В разпоредбата на чл.27, ал.2 от Конституцията, респективно и Закона за убежището и бежанците, е законодателно уредено предоставянето на закрила, както следва: убежище на преследвани заради техните убеждения лица и дейност в защита на международно признати права и свободи– от Президента на Р България; временна закрила, предоставена с акт на МС за определен срок, до отпадане на основанията за това при масово навлизане на чужди граждани , принудени да напуснат страната по произход поради въоръжен конфликт, чужда агресия, насилие в големи размери и нарушаване на човешки прави; статут на бежанец, който се предоставя от Председателя на ДАБ на лица, отговарящи на критериите, съгласно Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и ЗУБ и хуманитарен статут, предоставян от Председателя на ДАБ на чужди граждани, чийто живот, сигурност или свобода са застрашени поради въоръжен конфликт, опасност от изтезания или други форми на нечовешко или унизително отношение, както и по други причини от хуманитарен характер. В настоящия случай е безспорно установено, че подсъдимият е влязъл на територията на страната без съответно разрешение на надлежните органи на властта. Не са налице доказателства по делото, от които да се приеме, че подсъдимият е влязъл в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в собствената си страна е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.
Не са налице и основания да се приеме, че подсъдимият е влязъл на територията на страната ни, за да търси закрила поради застрашаване на живота или свободат а с и по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение, или поради излагане на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавите им по произход.
П р и определяне на вида и размера на наказанието, съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието, която е сравнително висока, предвид динамиката на този вид престъпления в страната. Съдът взе предвид и степента на обществена опасност на подсъдимия, която не е висока, предвид на това, че същият не е осъждани към момента на извършване на деянието. Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на престъплението, както и механизмът на извършването му. При 4 тези фактически констатации, които сочат на наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при наличието на които и най- лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко, на основание чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК, като се съобрази и с непълнолетието на подсъдимия към момента на извършване на деянието, съдът замени наказанието „лишаване от свобода“, за което не е предвиден минимален размер, с наказание „общесвено порицание“, което постанови да изпълнено чрез публикуване на присъдата в официалния интернет сайта на Община Елхово.