Решение № 606 от 23.04.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 606 гр. Варна, 23.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Радостина Ив. И.а като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20223110204717 по описа за 2022 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от „ВИКТОР ТРАНС“ЕООД , представлявано от И. К. И. чрез адв. Г.

К., против НП № 23-0000312/22.06.2022 г. н а Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна, с което на основание чл. 96 г, ал.1 пр.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ на юридическото лице е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди / лева за нарушение на чл. 34 т.6, във вр. с чл. 18 ал.1 т.4 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ.

В жалбата се навеждат твърдения, че НП е незаконосъобразно, поради явно несъответствие между фактическата обстановка и отразеното в АУАН, послужил за издаване на атакуваното постановление и с оглед допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административно-наказателното производство.

В хода на съдебното производство, въззивникът , редовно призован, се представлява от адв. К., който поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира, че при съставянето на АУАН и издаването на обжалваното НП са допуснати съществени нарушения на изискванията на чл.42 т.4 и т.5 и чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от 3AHН, относно описанието на нарушението, 1 обстоятелствата, при които е извършено и разпоредбите, които са нарушени. Сочи се, че в обстоятелствената част на АУАН и НП е вменено на въззивника деяние – „извършил таксиметрова дейност“, каквато форма на изпълнително деяние не е предвидена в санкционната норма на чл.96г ал.1 от ЗАвтП, според която е наказуемо, или „назначаването на работа“, или допустителството да бъде извършен превоз от водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени със ЗАвтП и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Според процесуалния представител на въззивника, допуснатото нарушение препятства правото на защита на въззивника и представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като несъответствието между цифровото изписване и описателната част на извършеното нарушение всякога е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. В условията на евентуалност се навеждат доводи, че българските материално-правни норми не съответстват на правото на Европейския съюз, което обстоятелство е самостоятелно основание за отмяна на атакувания административен акт според константната практика на административните съдилища в страната, като се твърди, че в националното законодателство се предвиждат по-строги изисквания във връзка с удостоверяването на психологичната годност на съответните водачи. Навежда се твърдение, че във връзка с този извод е налице и официално изявление на Европейската комисия от 15.07.2021 г. Излага се становище, че разпоредбата на т.5 от приложение III на Директива 2006/126/ЕО предвижда възможност държавите членки да предвиждат по-строгите стандарти на национално равнище само и единствено във връзка с първоначалното издаване и последващото подновяване на свидетелствата за управление на моторно превозно средство, но не и за да се удостоверят отделни аспекти от физическата или умствената годност за управление на моторни превозни средства посредством документ, който редом със свидетелството за управление на моторно превозно средство да има свое собствено легитимиращо действие. Излага се аргумент, че именно с оглед синхронизиране на българското законодателство с европейските стандарти е отмененото нормативното регламентиране на удостоверението за психологическа годност, като в разпоредбата на чл.8 ал.2 от Наредбата е предвидено, че същото е безсрочно. Иска се съдът да приложи нормата в новата й редакция като поблагоприятен за въззивника закон. С оглед на изложените съображения се иска НП да бъде отменено като незаконосъобразно, както и да бъдат присъдени сторените от въззивника разноски за настоящата инстанция.

В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. В приложеното придружително писмо към жалбата и НП, изходящо от процесуалния представител на АНО – мл. експерт С., се сочи, че издаденото НП е законосъобразно и обосновано и в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

2

Формира се извод, че от състава, по който е била ангажирана отговорността на въззивника по чл. 96г ал.1 пр.2 от ЗАвПр , извършеното нарушение, представлява предвиден в закона случай на допустителство, според изискването на чл. 10 от ЗАНН,.

Навеждат се твърдения, че е константна съдебната практика, според която административните нарушения, осъществени чрез бездействие или активно поведение /действие/, когато е следвало да се забрани извършването на превоза, са считат осъществени, когато превозвачът е дължал правомерно активно поведение, в случая – да не допуска водач без издадено удостоверение за психологическа годност да започне извършването на превоз. Иска се НП да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано и да бъде присъдено в полза на въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение. Обективира се възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение с оглед на действителната фактическа и правна сложност на делото.

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителят по акта. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

След извършвена комплексна проверка от служители на РД“АА“ – Варна на дейността на „Виктор Транс“ЕООД, със седалище – гр. Варна, притежаващо удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници № 9222/19.12.2007 г. е установено, че на 06.07.2021 г. водачът М.Д.М., е извършил в полза на дружеството таксиметров превоз с л.а. Дачия с ДК№ ТХ 1978 ХТ без да притежава валидно удостоверение за психологическа годност , издадено по реда на чл.

152 ал.2 т.2 от ЗДвП. Извършването на таксиметровия превоз е установено от пътен лист № 052/06.07.2021 г. към пътна книжка с № 275, заверена на 02.06.2021 г. от превозвача „Виктор Транс“ЕООД и отчет на водача № 3724/06.07.2021 г. , разпечатан от монтирания в автомобила ЕТАФП № ЕС003271 с фискална памет № 46092708.

След направена справка в Регистър на психологическите изследвания на ИА“АА“ е установено, че водачът М.Д.М. е имал издадено удостоверение за психологическа годност с № 326549 , което е било валидно до 20.09.2019 г., след което е придобил УПГ № 649172 на дата 27.11.2021 г. .

При така установените факти свид Б. И., на длъжност ст. инспектор при РД“АА“ – Варна, съставил на дружеството – жалбоподател АУАН № 319887/21.02.2022 г. за нарушение на чл. 34 т.6 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ във вр. с чл. 18 ал.1 т.4 от Наредба № 34 от 1999 г. на МТ. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 96г ал.1 пр.2 от ЗАвПр е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, като му е наложено 3 административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото чрез разпита на актосъставителя, които преценени в тяхната съвкупност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността и обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане, като по същество е основателна.

Наказателно постановление НП № 23-0000312/22.06.2022 г. на Директора на РД“АА“ - Варна е издадено от компетентен орган, съгласно заповед № РД-0830/24.01.2020 г. , н а Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Административно-наказателното производство се е развило в рамките на сроковете, предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН.

Относно процесуалната законосъобразност на проведеното административно-наказателно производство, съдът констатира следното:

Основателни са доводите на въззивника за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правото му на защита. Посочената в НП санкционна норма на чл. 96 г ал.1 от ЗАвПр, обективирана като основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност , предвижда две алтернативни форми на изпълнителното деяние

- „назначи на работа“ респ.

„допусне“ водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари.

Видно от съдържанието на обжалваното НП, деянието, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника е описано като действие, а именно „извършване на таксиметров превоз“. Описанието на нарушението в този смисъл не съответства на нито една от релевантните за нормата на чл. 96г ал.1 от ЗАвП форми на изпълнително деяние

Едва в писменото становище, изходящо от процесуалния представител на въззиваемата страна е обективирана волята на АНО с обжалваното НП да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на „Виктор Транс“ЕООД за 4 извършено допустителство, но доколкото в АУАН и НП липсва описание на конкретните действия респ. бездействия, в които се изразява допускането на извършвания превоз, липсва надлежно описание на нарушението, което представлява абсолютен процесуален порок.

По посочения начин е ограничено правото на защита на въззивника, който има право да узнае какво конкретно нарушение му се вменява, че е осъществил във всяка фаза от административно-наказателното производство.

Независимо от горното, съдът с оглед служебното начало, разгледа жалбата и по същество като установи от правна страна следното:

Наредба № 34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, издадена от Министъра на транспорта на основание чл. 12а, ал. 4 от Закона за автомобилните превози е подзаконов акт, който доразвива разпоредбите на Закона за автомобилните превози, което е посочено в § 2 от ПЗР от нея. Наредба № 34/1999 г. е нормативен акт, като съдържа условията и реда за регистрацията и заличаването от регистъра на търговците, които извършват таксиметров превоз на пътници; както и условията и реда за извършването на таксиметров превоз на пътници.

Конкретният водач, осъществяващ превоз в полза на дружество, притежаващо разрешително за извършване на таксиметров превоз, следва да отговаря на изискванията в чл. 18 от Наредба № 34/1999 г., сред които е и това по т. 3 - да е психологически годен по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36/15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания, при извършване на дейността като водач на таксиметрови автомобили или водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, както и за председател на изпитна комисия, лицата представят удостоверение за психологическа годност. Съгласно нормата на чл.

8 ал.2 от Наредбата в редакцията й към датата на извършване на процесното деяние /от ДВ бр. 41 от 2012 г./ , УПГ е валидно за срок от три години от датата на неговото издаване с изключение на случаите, в които се издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето и на случаите по чл. 1, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за срок една година. Съгласно чл. 8, ал. 4 от Наредбата в редакцията й от ДВ бр. 69 от 2012 г., в сила от 11.09.2012 г., лицата по ал. 1 подлежат на психологическо изследване на всеки три години след датата на издаване на предходното удостоверение за психологическа годност.