Решение № 71 от 23.04.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Пазарджик, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Коста Ст. С.

Членове:

Димитър Б. Бишуров

Асен В. Велев при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова като разгледа докладваното от Асен В. Велев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20245200600104 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава 21 от НПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 6800/07.12.2023г. от защитника на подсъдимия П. Н. Г., ЕГН ********** – адвокат З. К.-Д. срещу Присъда № 26 от 23.11.2023 г., постановена по НЧХД № 20235210200180 по описа за 2023г. на Районен съд - Велинград.

С обжалваната присъда подсъдимият П. Н. Г., ЕГН **********, българин, български граждани, живущ в *****, ул. „******“ **, женен, неосъждан, работещ, е признат за виновен в това, че на 21.06.2023 г., около 20.10 часа, в *****, ул. „******“ ** е нанесъл на Б. С. С., ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в травма в областта на шията с кръвонасядания и травматични отоци по нея - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, като на основание чл. 78А от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание Глоба в размер на 1 000,00 лева, съответно е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. Със същата присъда подсъдимият П. Г. е осъден да заплати на Б. С. сумата от 1 500,00 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в резултат на престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва от 21.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като претенцията за разликата над тази сума до претендираната от 5 000,00 лева е отхвърлена. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият П. Г. е осъден да заплати направените от Б. С. разноски по делото в размер на 1 071,14 лева, 1 както и да заплати по сметка на Районен съд – Велинград държавна такса в размер на 60,00 лева, съобразно размера на уважената част от гражданския иск.

С въззивната жалба присъдата се обжалва изцяло, като постановена в нарушение на закона и необоснована. Сочи се, че пред РС-Велинград било образувано друго дело по тъжба на подсъдимия и съпругата му Й. Г.а за обида срещу Б. С. – НЧХД 181/2023г., както и подадена жалба в РП – Пазарджик, ТО – Велинград – за закана против живота и здравето. Сочи, че двете производства са свързани с един и същи случай, но разказан и описан по различен начин от двете страни. Прави се искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан. След изготвяне на мотивите е постъпило допълнение към въззивната жалба, като са изложени подробни аргументи, за това, че обжалваната присъда била постановена при противоречие на събраните по делото доказателства. Акцентира се върху това, че представеното медицинско свидетелство за извършен на тъжителя преглед, не изхождало от правоспособен съдебен лекар в специализирана клиника, поради което твърденията в тъжбата били неверни, доколкото тъжителят не е поискал да бъде прегледан от такъв лекар. Счита, че не са доказани твърденията на тъжителя, че е имало душене, доколкото твърдял, че бил стискан с две ръце около 30-40 секунди, доколкото вещото лице категорично заявило, че е била една ръка – пръсти, а не цяла длан. Анализирани са свидетелските показания по делото, като се излага, че съдът не бил съобразил противоречията в показанията на свидетелката Х. с оглед тяхната недостоверност, доколкото били налице разминавания относно това кога е позвънила на телефон 112.

Сочи, че съдът не кредитирал показанията на свидетелката Г.а, доколкото последна заявила, че когато съпругът й избутал тъжителя, той приклекнал напред. Сочи, че никъде в показанията и протоколите от съдебното заседание свидетелката не е казвала, че е приклекнал, а напротив, посочила че двамата са били един срещу друг. Съдът не бил проверил дали подсъдимият Г. е левичар, доколкото бутнал С. с лявата ръка, което според вещото лице можело да се случи единствено ако двамата са лице в лице. Налице било разминаване и относно моментът на възникване на следите по врата на тъжителя С.. Сочи, че по делото липсват доказателства за това, че преживяното от деянието е оказало отрицателно въздействие върху подсъдимия. Поддържа искането за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан.

Постъпило е възражение от повереника на частния тъжител и граждански ищец Б. С. - адвокат В. А., с което жалбата се оспорва като изцяло неоснователна. Счита поставената присъда за правилна и аргументирана, поради което се иска нейното потвърждаване.

В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание повереникът на частният обвинител и граждански ищец Б. С. изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита обжалваната присъда за правилна и мотивирана. Счита, че не следва да се кредитират като неотносими свидетелските показания на разпитания свидетел Б.. Сочи, че отзовалото се лице от Бърза помощ категорично е заявило, че е видяло следи по тъжителя при извършения преглед. Моли присъдата да бъде потвърдена.

2

Защитникът на подсъдимия поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. Счита, че обвинението не е доказано по несъмнен начин.

Акцентира се върху разпитите на полицейските служители, които не са забелязали следи от зачервявания. Сочи, че са налице множество разминавания, вследствие пропуските по време на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Сочи противоречия в показанията на съпругата на тъжителя и останалия доказателствен материал събран по делото. Прави искане за отмяна на присъдата и присъждане на направените по делото разноски.

Подсъдимият П. Г. поддържа жалбата. Сочи, че тормозът на тъжителя продължавал и към настоящия момент. В предоставената възможност за последната дума изразява, че се счита за невинен.

При извършената от въззивния съд служебна проверка по реда на чл. 327 от НПК за редовността и допустимостта на въззивната жалба, съдът намери същата за редовна и допустима, като подадена от лице с право на обжалване, в законоустановения срок и отговаряща на изискванията на чл. 320 от НПК.

Въззивният съд, като обсъди доводите в подадената жалба и възражението срещу нея‚ както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и събраните по делото доказателства‚ и след като в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, приема следното:

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по тъжба на частния тъжител Б. С. С., впоследствие конституиран и в качеството му на граждански ищец в производството, срещу подсъдимия П. Н. Г., с твърдения за извършено от последния деяние, изразяващо се в това, че на 21.06.2023 г., около 20.10 часа, в *****, ул. „******“ ** стискайки го за шията, му е нанесъл лека телесна повреда, изразяваща се в травма в областта на шията с кръвонасядания и травматични отоци по нея. Пред първоинстанционния съд е приет за съвместно разглеждане и предявеният от него граждански иск за осъждане на подсъдимия да му заплати обезщетение за причинените вследствие на деянието неимуществени вреди – болка и страдания, в размер на сумата от 5 000,00 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд подробно е обсъдил събраните по делото гласни и писмени доказателства, изслушаните и приети по делото съдебномедицинска и съдебно-техническа експертизи, както и приобщените като веществени доказателства - 1 бр. компакт-диск и 2 бр. снимки.

Въз основа на обстойния им анализ първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият П. Н. Г. е роден на 15.09.1962г. в *****, живее в ***** на ул. „******“ **, български гражданин, женен, не е осъждан, работещ. Не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78А НК.

Същият е брат на жената, с която тъжителят Б. С. живее на семейни начала - свидетелката Х.Г.. Подсъдимият и тъжителят живеят в жилища на различни етажи в къща, находяща се в ***** на ул. „******“ **. П. Г. и 3 съпругата му - свидетелката Й. Г.а обитават жилище на втория етаж от къщата, а Б. С. и Х.Г. - това на първия етаж. Заради имотни спорове между подсъдимия и неговата сестра, отношенията между Г. и С. са влошени.

На 21.06.2023г., около 20,10 часа подсъдимият Г. слязъл от жилището си в двора на къщата, за да прибере в гаража лекия си автомобил, който бил паркиран в двора. Като го видял на двора тъжителят С., който по това време бил в дома си на първия етаж, излязъл при него и видимо ядосан започнал да му иска обяснение защо е говорил обидни и унизителни неща за тях двамата с Х. пред трети лица, с което се опитвал да ги злепостави. Двамата започнали да спорят един с друг на висок глас и да се карат. Подсъдимият се заканвал на тъжителя, че ще изгони него и Х.Г. от къщата. Тъжителят го подканвал да се бият. Като чула спора съпругата на подсъдимия свидетелката Й. Г.а отишла при двамата и се опитала да ги помири. Тъжителят й казал да се махне.

Нарекъл я „***********“ и „******“, обърнал се и тръгнал да се прибира.

Тогава подсъдимият го хванал отзад за врата и го стиснал. Избутал го напред към отворената врата на къщата. С. загубил равновесие и приклекнал напред.

Подсъдимият му скъсал тениската, с която бил облечен.

В това време свидетелката Х.Г., която била в кухненския бокс на първия етаж, видяла случващото се. Обадила на тел. 112 и съобщила, че брат й души съпруга й отвън на двора. Поискала да се изпрати полицейски патрул на адреса. Излязла на двора, за да прибере тъжителя. След като двамата влезли в дома си, отново се обадила на тел. 112 и поискала да бъде изпратена и линейка, защото вратът на С. бил червен.

На подадения сигнал се отзовали полицейските служители свидетелите И.С.П. и М.Т.К.. Заварили на място подсъдимия Г. и тъжителя С.. Разговаряли и с двамата. Всеки изложил собствена версия за случилото се. Обвинявали се взаимно. В разговор със свидетеля П., подсъдимият не отрекъл, че е имал разправия със съжителя на сестра си. Твърдял, че С. налитал да удари съпругата му и тогава той застанал срещу него и го бутнал, за да я предпази.

Тъжителят от своя страна твърдял, че подсъдимият го е нападнал. Свидетелят П. видял, че тениската, с която бил облечен С. била раздрана.

Полицейските служители не констатирали по двамата следи от наранявания, които да служат като основание за образуване на досъдебно производство. Същите разговаряли с междувременно пристигналия лекар от ФСЦМП Велинград - свидетелката д-р А.Д., която, след като прегледала Б.

С., обяснила, че не се налага хоспитализация на пациента.

При прегледа на тъжителя свидетелката д-р Д. установила, че е контактен, но с повишено кръвно налягане и че има белег по шията от притискане с пръсти на ръка. Пред нея тъжителят не споделил за задух, болки в областта на главата, гадене или повръщане. Свидетелката преценила, че състоянието на пострадалия не налага хоспитализация и го посъветвала да посети хирург, който да му издаде медицинско свидетелство.

На следващия ден 22.06.2023г. Б. С. бил прегледан от свидетеля д-р В.А.

Х., който констатирал травма в областта на шията в дясната част с кръвонасядане след притискане 1/2, 1/2, 1, 1, 2 см.

От назначената и приета от съда съдебномедицинска експертиза, неоспорена от страните, се установява, че на Б. С. е причинено травматично 4 увреждане, изразяващо се в пет броя кръвонасядания /синини/ с размери 1/2, 1/2, 1/1, 1/1, 2/2 см в дясната част на шията. Според вещото лице това травматично увреждане може да бъде причинено от действието на твърд тъп предмет и отговаря синините да са получени при притискане с пръсти в областта на шията. Размерите им, описани при прегледа от хирурга, отговарят на размерите на пръстите на една човешка ръка. Вещото лице изключва възможността петте кръвонасядания да са причинени от обрив след ухапване от насекомо или прием на лекарства. Според експерта травмата е причинила на тъжителя болка и страдание, което е отшумяло за около 2-5 дни. Разпитан в съдебно заседание вещото лице д-р П. уточнява, че описаните кръвонасядания са причинени от притискане /стискане/ в областта на шията с една ръка, като с коя точно лява или дясна зависи от местоположението на подсъдимия и тъжителя един спрямо друг. Ако тъжителят се е намирал срещу подсъдимия, вещото лице е на мнение, че за да се получат кръвонасядания в дясната част на шията, притискането следва да е с лявата ръка, а ако подсъдимият е бил зад тъжителя, кръвонасяданията в тази област на шията биха се получили при въздействие с дясната ръка. Според експерта кръвонасяданията са станали видими в рамките на половин до един час от травматичното въздействие, като цветът им се променя, но категорично на следващия ден могат да бъдат установени така, както са описани в медицинското свидетелство.