Решение № 1578 от 02.07.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1578 гр. Бургас, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ В. КИСИМОВА при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело № 20252120101207 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявения от Д. К. Д. против Ч.

Г. осъдителен иск за заплащане на сумата от 420,60 лв., с която ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца. В исковата молба се твърди, че на 07.06.2016 г. срещу ищеца е било образувано изп.д. № *** г. по описа на Ч. Г. с взискател Община Бургас за събиране на публични общински вземания, установени с АУЗД № АУ 2984/11.06.2014 г. и АУЗД № АУ 2985/11.06.2014 г.

Около 4 месеца по-късно /на 07.10.2016 г./ взискателят е уведомил ЧСИ, че е била извършена корекция на задълженията на Д. Д. към Община Бургас и задълженията по горепосочените два АУЗД са били премахнати, като е поискал изпълнителното производство да бъде прекратено, но въпреки това изпълнителното производство е останало висящо. През 2023 г. длъжникът изрично е поискал прекратяване на изпълнителното производство на осн. чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК, но тази молба не е била уважена, а вместо това на 28.05.2024 г. ЧСИ е наложил запор на вземането на длъжника за прослужено време и старост. На 17.06.2024 г. ищецът е подал нова молба за прекратяване на изпълнителното дело, която този път е била уважена от ЧСИ и с разпореждане от 18.06.2024 г. същият е прекратил делото и е вдигнал наложените обезпечения. На 02.10.2024 г. ищецът е установил, че запорите не са вдигнати и по сметката на ЧСИ за постъпили общо 1075,93 лв. в резултат на наложения на 28.05.2024 г. запор. С молба от 20.11.2024 г. ищецът е поискал да му бъде върната горепосочената сума, но ЧСИ му е възстановил като недължима само сумата от 655,33 лв., а остатъкът от 420,60 лв. е задържан от 1

ЧСИ като дължими такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ. Ищецът счита, че не дължи на ЧСИ тази сума, тъй като той не е имал задължения към Община Бургас, поради което взискателят се е отказал от претенциите си към длъжника и на последния не могат да се възлагат и разноски, съответно принудително събраните от ЧСИ суми за такси са получени без правно основание и подлежат на връщане. Дори сумите да са били дължими, то същите са получени на отпаднало правно основание и отново подлежат на връщане, тъй като ответникът е прекратил изпълнителното дело на 18.06.2024 г. и е вдигнал наложените обезпечения, поради което получените вследствие на запорите суми подлежат на връщане като получени на отпаднало основание - изпълнителното дело не може да остане висящо само по отношение на таксите, дължими към ЧСИ, а по отношение на взискателя да бъде прекратено. Освен това ЧСИ е следвало да изготви сметка за по чл. 79 от ЗЧСИ, в която да посочи основанието и размера на всяка дължима такса, и да връчи копие от тази сметка на длъжника, за да може той да упражни правото си по чл. 435, ал. 2 от ГПК, което в случая не е било сторено от ответника.

Така предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, в който е оспорил иска като неоснователен и моли същият да бъде отхвърлен.

Счита, че в случая разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, тъй като публичният взискател не дължи авансово внасяне на такси и разноски, а същите се събират от длъжника. Сочи, че по изпълнителното дело са били извършени изпълнителни действия, за които се дължат такси и разноски, поради което не е осъществен съставът на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Изложени са подробни доводи.

В отговора е направено искане за конституиране на трето лице - помагач на страната на ответника - „Застрахователно дружество Евроинс“ АД. Твърди се, че между ответника и това дружество е сключен Договор за задължителна застраховка „Професионална застраховка на ЧСИ“ в сила от 04.10.2024 г. до 03.10.2025 г., от където произтича и правният интерес за привличането на застрахователя като помагач на ответника.

В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от адв. Р., който поддържа предявения иск.

В съдебно заседание ответникът се явява лично, оспорва предявения иск.

В съдебно заседание не се явява третото лице помагач, на страната на ответника и не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 30.05.2016г., Община Бургас е изпратила до Ч. Г. възлагателно писмо за образуване на изпълнително производство за събиране на публични вземания по реда на ГПК, като на 07.06.2016г. е образувано изпълнително дело №*** по 2 описа на Ч. Г..

На 07.10.2016г., взискателят е депозирал до Ч. Г. молба, с която го уведомява, че в резултат на направени проверки е извършена корекция в задълженията на длъжника, като същите са изцяло премахнати от програмния продукт на дирекция МПДТР. Направено е и искане за прекратяване на изпълнителното производство, след събиране на дължимите такси.

Въпреки така депозираната молба по изпълнителното дело ЧСИ е извършил справки за имущественото състояние на длъжника, изготвил е ПДИ и др. действия, вместо да прекрати същото.

На 29.04.2021г. Ч. Г. е изпратил до длъжника писмо, с което го уведомява, че изпълнителното дело е приключено за взискателя, като остават дължими такси и разноски общо в размер на 467,66 лв. и задължения към НАП в размер на 1999,71 лв. към 29.04.2021г. Посочена е банкова сметка, по която да бъдат преведени сумите.

На 23.11.2023г. е изпратено ново писмо от ЧСИ до длъжника за дължими суми, в което е посочено още, че е уведомена майката на длъжника за дължимите от него суми. Посочена е и сметка, по която може да се преведе сумата.

На 26.04.2024г. е изпратено ново съобщение до длъжника с посочен размер на дължимите от него такси и разноски към ЧСИ.

На 28.05.2024г. отново е изпратено такова писмо до длъжника, като следва да се отбележи, че във всички писма посочените като дължими от него суми са различни. Наложен е и запор върху вземанията на длъжника от пенсии.

На 17.06.2024г. е депозирана молба от длъжника чрез процесуалния му представител адв. Р., с която се иска от ЧСИ да разгледа молбата за прекратяване от август 2023г. и в случай, че счете същата за неоснователна, да връчи отказът на пълномощника.

На 18.06.2024г. Ч. Г. е прекратил изпълнителното дело, на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК и е вдигнал служебно наложените възбрани и запори.

На 02.10.2024г. процесуалният представител на длъжника е депозирал до ЧСИ молба, с която го моли да вдигне незабавно всички запори. Посочва, че не дължи такси, като в случай, че при постъпване на суми по сметка на ЧСИ, вследствие на наложен и не вдигнат запор на вземанията на длъжника за прослужено време и старост и в случай, че удържи част от тях за такси, ще предяви иск за неоснователно обогатяване.

На 20.11.2024г. е подадена молба от процесуалния представител на длъжника, с която иска от ЧСИ възстановяване на постъпилата по сметка на последния сума в размер на 1075,93 лв.

ЧСИ е отговорил на длъжника с писмо, че общо дължимите от него суми са в размер на 420,60 лв., като за разликата над тази сума, до 1075,93 лв., т.е. сумата от 655,33 лв. ще му бъде възстановена.

3

В съдебно заседание и двете страни са направили изявление, от които се установява, че не спорят по обстоятелствата, че сумата от 1075,93 лв. е постъпила по сметка на ЧСИ; сумата от 655,33 лв. е възстановена на длъжника, а сумата от 420,60 лв. е задържана от ЧСИ за такси и разноски.

ЧСИ е представил като писмени доказателства: справка за образуване и движение на изпълнително дело №***г, протокол за невръчена покана и уведомления до длъжника, както и застрахователни полици за застраховане на професионалната му отговорност.

Представени са и три броя сметки – две от 28.11.2024г. и една от 11.12.2024г., установяващи размерите на дължимите такси и основанието, на което са начислени.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.79, ал.1, т.2 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.

В настоящия случай, от събраните по делото доказателства се установява, а и не е спорно между страните, че на 07.10.2016г., взискателят е уведомил ЧСИ, че вследствие на направена проверка задълженията на длъжника са премахнати и е поискал прекратяване на изпълнителното производство.

В молбата не се сочи обстоятелството, поради което са били премахнати задълженията – дали изначално са били недължими или са били заплатени след образуване на изпълнителното дело, в който случай разноските биха били дължими от длъжника. За това обстоятелство не се съдържат и никакви доказателства по делото, освен твърденията на ответника в тази връзка.

Действително, съгласно чл.79, ал.1, т.1 от ГПК, разноските биха били за сметка на длъжника, ако същият е заплатил дълга след образуване на изпълнителното дело. За това обаче както беше посочено по-горе няма никакви доказателства по делото. Взискателят в молбата си до ЧСИ не твърди плащане на дълга след образуване на делото, а посочва само, че след направена корекция, задълженията са премахнати, но не става ясно основанието за това.

Поради гореизложеното не може да се вмени в тежест на длъжника да поеме разноските по изпълнителното дело, след като от доказателствата по делото не следва, че същият е заплатил дълга си след образуване на изпълнителното производство, в който случай биха били дължими от него.

Точно обратното - изложеното в молбата на взискателя води до извод за изначална недължимост на търсените от него суми, а не за заплащането им след образуване на изпълнителното дело.

Следва да се отбележи и обстоятелството, че само няколко месеца след образуване на изпълнителното дело взискателят и уведомил ЧСИ, че изоставя 4 изпълнението, в който случай последният е следвало да прекрати изпълнителното производство, което не е сторено, а вместо това са начислени такси и разноски в тежест на длъжника.

С оглед гореизложеното, настоящият състав приема, че така начислените разноски са събрани от длъжника без основание.

Съгласно чл.55, ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

От събраните по делото доказателства се установява, че е налице фактическият състав на чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, поради което предявеният иск е основателен и като такъв следва да се уважи.

При този изход на спора, право на присъждане на разноски в негова полза има ищецът. Направено е искане за присъждане на заплатената в производството държавна такса в размер на 50 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., както и сумата от 15,60 лв. – платени такси за копия от документи по изпълнителното дело. Представен е списък на разноските, както и доказателства за реалното им извършване. От така претендираната сума, на ищеца се дължи сумата от 450 лв. – държавна такса и адвокатски хонорар, доколкото таксите за преписи по ИД не са разноски по смисъла на ГПК.

Разноските следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

Така мотивиран, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА Ч. Г., рег. №802 на КЧСИ, с район на действие БОС, с адрес: гр. ***, да заплати на Д. К. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, сумата от 420,60 лева, представляваща недължимо удържани от длъжника такси и разноски по изпълнително дело №***г., по описа на Ч. Г..

ОСЪЖДА Ч. Г., рег. №802 на КЧСИ, с район на действие БОС, с адрес: гр. ***, да заплати на Д. К. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, сумата от 450 лева, представляваща направените в настоящото производство съдебноделоводни разноски.

Решението е постановено с участието на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, като трето лице помагач на страната на ответника.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.