Решение № 299 от 01.03.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София,…………..

2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, ХIV въззивен наказателен състав, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ

ДЕЧЕВ

ПЕТЪР МИНЧЕВ при секретаря Д. Генчева и в присъствието на прокурора С. Стойков като изслуша докладваното от с-я Ангелов в.н.ч.д.№ 430 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на гл. ХХІ вр. чл.306, ал.3 от НПК.

Образувано е по жалба на осъдения З.Р.З. срещу определение от 11.01.2018г., постановено по НЧД № 21 333/17г. по описа на СРС, НО, 95 състав, с което съдът, на основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК е групирал наложените му наказания по НОХД № 8609/2017 г. по описа на СРС, по НОХД № 11 620/2016 г. по описа на СРС, по НОХД № 1703/2017 г. по описа на СРС и по НОХД

№ 10 126/2017 г. по описа на СРС, определяйки едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година. Изтърпяването на наказанието е постановено при първоначален строг режим.

Постановено е отделното изтърпяване на наказанието по НОХД № 24 175/2011г. по описа на СРС.

С жалбата, подадена от служебно назначения защитник на осъдения З. – адв. И.Д., се изразява недоволство от определението на съда, с която е постановено отделното изтърпяване на наказанието, наложено на З. по НОХД № 24 175/2011г. по описа на СРС, като се счита, че същото може да попадне в съвкупността, образувана от останалите четири осъждания. Прави се искане за изменение на определението на СРС в тази насока.

В съдебно заседание прокурорът от

СГП счита жалбата за неоснователна и предлага атакуваното определение да бъде потвърдено.

Служебно назначеният защитник на осъдения

– адв. Д. моли съда да уважи въззивната жалба по изложените в нея съображения.

Осъденият З. моли въззивният съд да му определи общо наказание, равно на най- тежкото по всички осъждания.

Съдът, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на атакуваното определение, намира за установено следното:

З.Р.З. е осъждан 6 пъти, както следва:

1.Със споразумение по НОХД № 13

498/2005 г. по описа на СРС, влязло в сила на 19.12.2005 г., за извършено на 27.03.2005 г. престъпление по чл. 198, ал.1 от НК му наложено наказание в размер на 6 месеца „лишаване от свобода”, отложено с изпитателен срок от 3 години;

2.С присъда по НОХД № 24 175/2011 г. по описа на СРС, влязла в сила на 03.02.2016 г., за извършено престъпление по чл. 159б, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 159а, ал.2, т.2, пр.2, вр. ал.1 от НК в периода от неустановена дата през м.

04.2010г. до 06.04.2010г. му е наложено наказание в размер на 5 години „лишаване от свобода” и „глоба“ в размер на 20 000 лв.;

3. С присъда по НОХД № 11 620/2016 г. по описа на СРС, влязла в сила на 06.04.2017 г., за извършено на 05.09.2015 г. престъпление по чл. 209, ал.1 му е наложено наказание 8 месеца „лишаване от свобода“ ;

4. С присъда по НОХД № 8 609/2017 г. по описа на СРС, влязла в сила на 19.05.2017 г., за извършено на 19.02.2016г. престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 29, б.“а“ от НК му е наложено наказание 1 година „лишаване от свобода”;

5. С присъда по НОХД № 1 703/2017 г. по описа на СРС, влязла в сила на 31.05.2017 г., за извършено 14.08.2015г. престъпление по чл. 209, ал.1от НК му е наложено наказание 1 година „лишаване от свобода”, отложено с изпитателен срок от 3 години;

6. С присъда по НОХД № 10 126/2017 г. по описа на СРС, влязла в сила на 09.11.2017 г., за извършено в периода от 28.02.2014г. до 29.04.2014г. престъпление по чл. 209, ал.1 от НК му е наложено наказание 8 месеца „лишаване от свобода”.

С определение на СРС, 16 с-в по

НЧД № 12 241/2017г., влязло в сила на 08.11.2017г. е определено едно общо наказание на З. измежду тези, наложени му по НОХД № 8 609/2017 г. по описа на СРС, по НОХД № 11 620/2016 г. по описа на СРС и по НОХД № 1 703/2017 г. по описа на СРС – 1 година „лишаване от свобода“.

От представената справка от МП,

ГД „ИН“ се установява, че З. от 01.04.2016г. търпи наказание „лишаване от свобода“, наложено му по НОХД № 24 175/11г. на СРС за срок от 5 години.

С обжалваното определение на СРС, НО, 95 с-в съдът е наложил на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК на осъдения З. едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 (една) година, измежду наказанията, наложени му по НОХД № 8609/2017 г. по описа на СРС, по НОХД № 11 620/2016 г. по описа на СРС, по НОХД № 1703/2017 г. по описа на СРС и по НОХД № 10 126/2017 г. по описа на СРС при първоначален „строг” режим на изтърпяване. , като е постановил отделното изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, наложено на З. по НОХД № 24 175/2011 г. по описа на СРС.

При така изложеното от фактическа страна, въззивният съд счете, че атакуваното определение на СРС, НО, 95 състав е правилно и законосъобразно, като извършеното групиране на наложените на осъдения З. наказания е и с приложимост на принципа за най-благоприятно за осъдения съчетание. Пред скоби следва да бъде отбелязано, че по осъждането по НОХД 13 498/2005г. на СРС е настъпила реабилитация по право по силата на чл. 86, ал.1,т.1 от НК на 19.12.2008 г. с изтичането на изпитателния срок, поради което същото не подлежи на групиране.

Касателно останалите 5 осъждания на З. са възможни две разрешения, които обаче водят до един и същ резултат – първото е да бъдат групирани осъжданията му по делата, условно обозначени в изложението под №№ 2, 3, 5 и 6 с определяне на общо най – тежко наказание от 5 години „лишаване от свобода“ и отделното изтърпяване на наказанието по осъждането с № 4 от 1 година „лишаване от свобода“ и второто – както е процедирал СРС – определянето на едно общо наказание по осъжданията с №№ 3, 4, 5 и 6 – 1 година „лишаване от свобода“ и отделното изтърпяване на наказанието по осъждането с № 2 – 5 години „лишаване от свобода“. И при двата варианта престоят на З. в пенитенциарните заведения е общо в размер на 6 години, т.е. е без значение кой от вариантите ще бъде предпочетен с оглед принципа за най-благоприятно за осъдения съчетание. Това е така, той като осъжданията му по НОХД № 24 175/2011г. на СРС и по НОХД № 8 609/2017г. на СРС не подлежат на групиране, тъй като престъплението по НОХД № 8 609/2017г. на СРС ( осъществено на 19.02.2016г.) е извършено след влизането в сила ( на 03.02.2016г.) на присъдата по НОХД № 24 175/2011г. на СРС. От изложеното следва, че З. следва да изтърпи отделно наказанията от 5 години „лишаване от свобода“( по НОХД № 24 175/2011г. на СРС) и 1 година „лишаване от свобода“ ( по НОХД № 8 609/2017г. на СРС ), докато останалите му три осъждания са кумулируеми и с двете посочени.

В този смисъл правилно СРС е приложил разпоредбата на чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 НК за определяне на едно общо най-тежко наказание – в случая това, наложено му по НОХД № 8 609/17г. на СРС – 1 (една) година „лишаване от свобода“ при строг режим и е постановил отделното изтърпяване на наказанието, наложено на З. по НОХД № 24 175/2011г. на СРС от 5 ( пет) години „лишаване от свобода“.

По изложените съображения атакуваното определение на СРС, 95 с-в следва да бъде потвърдено в неговата цялост.

Водeн от горното, Софийски градски съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение от 11.01.2018г., постановено по НЧД № 21 333 / 2017г. по описа на Софийски районен съд, НО, 95 състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.