Решение № 6 от 09.01.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Кюстендил, 09.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20231500500223 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба подадена от **** ООД, със седалище и адрес на управление: *****, ЕИК *** чрез пълномощника адв. К. П. Р., с която се обжалва Решение № 84 от 14.02.2023 г., постановено по гр. д. № 907/2022 г. по описа на ДРС.

С обжалвания съдебен акт, Дупнишкият районен съд е отхвърлил като неоснователен предявеният от **** ООД срещу *** АД, със седалище и адрес на управление: ***** и ******, ****** иск за установяване, че не дължи суми по приватизационен договор в размер на 10 306 лв., ведно с лихви.

С въззивната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради незаконосъобразност и необоснованост, както и поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се, че районен съд не е изготвил доклад по смисъла на чл. 146 от ГПК. Заявява се, че не е обсъдил и доводите, изложени в исковата молба и в писмената защита. Акцентира се върху това, че поради нищожността на законната ипотека, която се установява преюдициално в настоящия процес, не е възникнала съзадълженост на **** ЕООД наред с **** АД, т.е. ищцовото дружество никога не е било длъжник на ответната агенция, но дори тази ипотека да не е нищожна, то със заличаването всякаква обвързаност на дружеството- въззивник с агенцията е прекратена.

Иска се въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да бъде уважен предявеният иск. Претендират се разноски по делото.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не са депозирани отговори на въззивната жалба от насрещните страни.

Съдът намира, че въззивната жалба е подадена в законноустановения срок 1 срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, от лице, имащо право и интерес от обжалване и отговаряща на изискванията на закона, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

КнОС след като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема решението на ДнРС за незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Съображенията за това са следните:

По делото не се спори, че с влязло в сила съдебно решение постановено по гр.д.

№ 1009/2003 г. по описа на ОС- Кюстендил ***АД гр. Д. е осъдено да заплати на ****** със сегашно наименование ****** (**) гр. С. сумата 10 306.93 лв., представляваща неустойка за неизвършени инвестиции за 2000 г. съгласно Договор за продажба на 1 270 бр. дялове, представляващи 80% от капитала на **** ЕООД гр. Д., сключен на 24.02.1999 г. между министъра на търговията и туризма и ***АД, ведно със законната лихва, начислявана от 05.12.2003 г. до окончателното изплащане на сумата, както 115.44 лв. лихва върху дължимата неустойка, начислена от 14.11.2003 г. до 04.12.2003 г., както и сумата от 433.79 лв. направени по делото разноски. За посочените суми на 06.02.2013 г. е бил издаден изпълнителен лист.

От приложеното копие от изпълнително дело № II 2055/20132 г. по описа на ДСИ при РС- Дупница се установява, че въз основа на издадения изпълнителен лист на 14.03.2013 г. е образувано изпълнително дело. От материалите по делото е видно, че в полза на ** гр. С. е била вписана законна ипотека, рег. №528, т.I, акт 70 от 21.02.2017 г. в Службата по вписванията гр. Дупница върху недвижими имоти, собственост на ипотекарния длъжник ****ООД, по силата на която са били обезпечени вземанията на агенцията срещу ***АД. В тази връзка взискателят ** с нарочни молби е отправял искания до съдебния изпълнител за налагане на възбрана, извършване на опис и продажба на ипотекирания недвижим имот, като публични продани не са били извършвани. С Постановление от 18.01.2021 г., на ДСИ при РС Дупница е прекратено изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.

На 12.07.2021 г. по молба на ** е образувано изп. дело 504/2021 г. по описа на ЧСИ М.Дж.И. рег. № 744 на КЧСИ с район на действие ОС- Кюстендил срещу длъжника ***АД гр. Д. и ипотекарния длъжник ****ООД гр. Д. въз основа на изпълнителния лист от 06.02.2013 г. По това дело са били изпратени само покани за доброволно изпълнение.

По искане на взискателя по делото ** изп.д. № 504/2021 г. е било прехвърлено на ЧСИ Е.Х.Ц., рег. № ** на КЧСИ с район на действие ОС- Кюстендил за продължаване на изпълнителното производство срещу длъжника ***АД и ипотекарния длъжник ****ООД. Било е образувано изп.д. № 282/2022 г. по описа на ЧСИ Е.Х.. С молба изх.№ 92-00-10-186/18.04.2022 г. взискателят е направил искане за възбрана, опис и продажба на недвижимия имот, собственост на ипотекарния длъжник ****ООД гр. Д. върху които в полза на ** е вписана законна ипотека. Бил е насрочен опис на имота собственост на ипотекарния длъжник, както е била наложена възбрана върху същия. Приложена е обезпечителна заповед от 27.06.2022 г.,, издадена от исковия съд, с която е спряно принудителното изпълнение по изп.д. № 282/2022 г. на ЧСИ Е. Х..

По делото пред районен съд е представено Протоколно решение № 6932/26.07.2022 г от заседание на изпълнителния съвет на **, от което е видно, че е взето решение да бъде заличена изцяло законната ипотека, вписана с акт №10, т. I, вх.

Рег. № *** г. и подновена с вписан акт №70, т. I, вх. Рег. № *** г. на СВ- гр. Д..

2

Приложена е и молба- съгласие за заличаване на вписаната на законната ипотека.

Видно от отбелязването, положено върху молбата, с вписан акт № 246, т. I, вх. рег. № 3002 от 27.07.2022 г.на СВ- гр. Д. законната ипотека е била заличена.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на окръжен съд намира, че решението е неправилно. Съображения:

Настоящият съдебен състав счита, че предявеният иск е допустим.

Съображения:

Въззивното дружество като собственик на имот, върху който е учредена законна ипотека за обезпечаване на чуждо задължение има правен интерес да отрече със силата на пресъдено нещо ипотечното право на обезпечения кредитор да насочи принудителното изпълнение и да се удовлетвори предпочтително при публичната продан на ипотекирания имот. При успешно проведен иск с правно основание чл. 439 от ГПК от страна на ипотекарния длъжник, съдебният изпълнител следва да зачете силата на пресъдено нещо и съответно да не извършва действия срещу ипотекирания имот. В случая съдът приема, че е налице правен интерес, доколкотовидно от материалите на изпълнителното дело съдебният изпълнител е насочил изпълнението върху ипотекирания имот като е наложил възбрана на същия и е насрочил публична продан.

Разгледан по същество съдът намира, че искът е основателен.

Ипотекарният длъжник поначало може да основе иска си по чл.439 от ГПК на твърдения, с които оспорва ипотечно право. То има относителна самостоятелност, юридическите факти които го пораждат са различни от фактите, пораждащи главното вземане, същевременно то е акцесорно и от значение са фактите с правопогасяващо действие за дълга и за правото на принудително изпълнение, на които искът също може да бъде основан. В настоящия случай с предявяването на иска ищецът се е позовал на нищожност на вписаната законна ипотека, с която са обезпечени вземанията на взискателя ** срещу *** АД, предвид това, че разпоредбата на пар.8 от ПР на ЗИД на ЗПСК (отм.) на която държавата е основала правото си да впише законна ипотека е противоречала на общностното право- чл. 56 от Договора за създаване на Европейската общност, сегашен чл.63 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Съдът няма да обсъжда наведените в този смисъл доводи, тъй като съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК следва да вземе предвид фактите настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, а безспорно се установи, че в хода на първоинстанционното производство законната ипотека учредена върху имоти на въззивното дружество е била заличена и следователно дружеството вече няма качеството на ипотекарен длъжник.

С оглед на всичко гореизложено, следва да се приеме, искът е основателен и следва да се уважи.

Поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението следва да бъде отменено и да се постанови ново решение, с което същият да се уважи.

С оглед на основателността на въззивната жалба, на въззивното дружество се дължат направените от него разноски за двете съдебни инстанции. Съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК пред районен съд те са в размер на 3 433.57 лв., от които 3000 адвокатско възнаграждение и 433.47 лв. заплатена държавна такса.

Направените разноски за въззивната инстанция съгласно приложения списък на разноските са в общ размер 2 916.79 лв., от които 216.79 лв. платена държавна такса и 3

2 700 лв. адвокатско възнаграждение. И пред двете съдебни инстанции ********* е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът счита, че искането е основателно. Представеният пред районен съд Договор за правна защита и съдействие е с дата 02.06.2022 г. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно действащия към този момент редакцията /ДВ бр. 68/2020 г./ минималният размер на адвокатското възнаграждение е 855.17 лв. Съдът намира, че делото се характеризира с правна сложност с оглед съобразяването на пар.8 от ПР на ЗИД на ЗПСК (отм.) с приложимото общностно право. От друга страна в хода на производството законната ипотека е била заличена по искане на ответника **, а също така по делото е било проведено само едно съдебно заседание. Вземайки предвид тези обстоятелства, съдът намира, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение за осъществената защита пред районен съд е 1 500 лв. За въззивната инстанция окръжен съд счита, че с оглед фактическата и правна сложност на делото следва да се определи сумата от 1500 лв., изчислена съгласно чл.7, ал.2 т.3 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед на изхода на делото на въззивното дружество *** ООД се дължат разноски както следва: 1933.57 лв., направени пред районен съд и 1716.79 лв., направени пред окръжен съд.

Мотивиран от горното, Кюстендилски окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 84/14.02.2023 г., постановено по гр. дело №907/2022 г. по описа на Районен съд – Дупница и вместо него постановява:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на *** АД, ЕИК 109075304, със седалище и адрес на управление: ***** и ******, ЕИК 175888562, ******, че **** ООД, със седалище и адрес на управление: *****, ЕИК *** не дължи на ****** като ипотекарен длъжник присъдените с влязлото на 14.03.2008 г. в законна сила Решение № 142/03.08.2007 г. на САС, постановено по гр.д. № 526/2007 г. парични суми, а именно: 10 306.93 лв., представляваща неустойка за неизвършени инвестиции през 2000 г. съгласно Договор за продажба на 1 270 бр. дялове, представляващи 80% от капитала на **** ООД гр. Д., сключен на 24.02.1999 г. между Министъра на търговията и туризма и ***АД, ведно със законната лихва върху неустойката, начислявана от 05.12.2003 г. до окончателното изплащане на сумата, както 115.44 лв. лихва върху дължимата неустойка, начислена от 14.11.2003 г. до 04.12.2003 г., както и сумата от 433.79 лв. направени по делото разноски.

ОСЪЖДА ******, ЕИК 175888562, ****** да заплати на **** ООД, със седалище и адрес на управление: *****, ЕИК сумата 1 933.57 лв., направени пред районен съд и сумата 1716.79 лв., направени пред окръжен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5