Решение № 21015 от 18.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21015 гр. София, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря Б Р като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20251110131656 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът М. С. М. е предявил срещу „К..“ ЕАД кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, с който се иска прогласяването на нищожността на договор за потребителски кредит № ..., сключен на .. г. и чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника „К..“ ЕАД да заплати сумата в размер на 310, 91 лв., като платена без правно основание.

Ищецът М. С. М. е предявил срещу „А..“ ЕООД искове с правно основание чл. 26, ал.

1, предл. второ и предл. трето ЗЗД, с които се иска прогласяването на нищожността на Договор за поръчителство, сключен на .. г. между М. М. и „А..“ ЕООД.

Ищецът твърди, че на .. г. е сключил Договор за потребителски кредит № ..., по силата на който „К..“ ЕАД му е предоставило в заем сумата от 1 000 лв. при фиксирани ГЛП от 16.00 % и ГПР от 17.48 %. Следвало да внесе общо дължима сума от 1 013,33 лв., като сумата включвала главница и лихва. Сочи, че на същата дата, .. г. е бил задължен да сключи договор за предоставяне на поръчителство/гаранция с „А..“ ЕООД във връзка с договора за потребителски кредит и с оглед отпускането му. „А..“ ЕООД трябвало да обезпечи задълженията на ищеца по договора за паричен заем срещу уговорено възнаграждение за гаранта в размер на 297,58 лв. Твърди, че и този договор е недействителен, доколкото с него се предвижда кредитополучателят да плати възнаграждение на гаранта, което противоречи на добрите нрави, води до неравноправност, липсва основание за сключването му и е сключен като обезпечение на недействителна сделка. Твърди, че в договора не е посочена действителната сума, която е следвало да бъде върната, доколкото не били включени допълнителните плащания за гарант за обезпечаване на кредита. Счита, че посочения ГПР не отговаря на действителния размер, което води до нищожност на договора. Освен това договора липсвала методика как е изчислен ГПР и кои компоненти включва същият. Счита, че договорът за поръчителство е нищожен, доколкото целта му е единствено да се уговори допълнително възнаграждение за кредитодателя. Твърди, че е погасил изцяло задълженията по кредита. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба и от двамата 1 ответници.

С отговора на исковата молба ответникът „К.." ЕАД оспорва предявените искове. Не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № .../.. г. между него и ищеца, както и сключването на Договор за предоставяне на поръчителство от .. г. с поръчител „А..“ ЕООД и потребител М. М.. Не оспорва, че главницата по договора за кредит е усвоена от ищеца изцяло. Твърди, че в конкретния случай клиентът се е ползвал от промоционални условия – предоставен му е безлихвен гратисен период от 30 дни за погасяване на кредита, съгласно т. 10 от Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит № .../.. г.

Предвидено е било, че, ако предоставената в кредит сума бъде върната в рамките на безлихвения гратисен период, кредитополучателят ще дължи връщане само на предоставената му в заем главница, без възнаградителна лихва, а именно единствено сумата от 1000 лв. Не оспорва, че ищецът е погасил цялото задължение по кредита с еднократно плащане от 1000 лв., извършено на 18.05.2023 г. /в рамките на гратисния период/. Оспорва твърдението на ищеца, че е заплатил освен главницата от 1000 лв. и сума в размер на 310,91 лв., разпределена за погасяването на задължения по кредитното правоотношение, различни от главницата. Оспорва, че за ищеца било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник.Твърди, че съгласно раздел III, чл. 12 от приложимите към Договор за потребителски кредит № .../.. г. Общи условия за предоставяне на кредити (Общи условия), кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита. Сочи, че дори и кредитоискателят да е заявил кредит с обезпечение „поръчител“, то той имал правото, закрепено в раздел III, чл. 13 от приложимите към договора за кредит Общи условия, съгласно което преди подписване на договора за кредит първоначално заявените условия на кредита могат да бъдат едностранно променени от кредитоискателя в телефонен разговор, като в този случай първоначалното заявление за кредит се анулира и клиентът заявява желаните условия в телефонен разговор с „К..“ ЕАД.

Твърди, че клиентът е имал право да се откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен с поръчителство. Оспорвам твърдението, че вземанията на „А..“ ЕООД е следвало се включат в ГЛП и ГРП, съгласно чл. 19 от ЗПК. Счита, че договорът за предоставяне на поръчителство, бидейки незадължителен, не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Освен това към датата на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР, не е имал информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищцата и „А..“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита. Счита, че дори да е налице свързаност между него и „А..“ ЕООД тя би довела единствено до недействителност на клаузата в договора за предоставяне на поръчителство, съгласно която ищецът дължи възнаграждение на другия ответник. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответника „А..“ ЕООД, с който оспорва предявения срещу него иск. Не оспорва, че е бил сключен Договор за потребителски кредит № .../.. г. с кредитодател „К..“ ЕАД при посочени в исковата молба условия. Посочва, че клиентът е ползвал безлихвен гратисен период, в който можел да върне единствено главницата и с оглед на факта, че е погасил задължението в този период, твърди, че ищецът не е дължал възнаграждение за поръчителство. Сочи, че съгласно чл. 12, ал. 1 от подписания между „А..“ ЕООД и ищеца Договор за предоставяне на поръчителство от .. г. същият поражда действие между страните от датата на сключване на договора за потребителски кредит, като в случай че договорът за потребителски кредит изрично предвижда гратисен период за потребителя, договорът за предоставяне на поръчителство влиза в сила в деня след изтичане на гратисния период, уговорен в съответния договор за потребителски кредит. С оглед на това счита, че не е настъпило отлагателното условия за влизане в сила на договора. Сочи, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство става след сключването на договора за кредит, към момент, в който основните параметри на кредита вече са договорени между страните. Впоследствие поръчителят предоставял на„К..“ ЕАД данни относно размера на дължимото 2 възнаграждение за поръчител и начина, по който е разсрочено плащането му. С оглед на това счита, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде включвано в ГПР доколкото не отговаряло на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на Член 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО. Твърди, че сключването на договор за поръчителство е било доброволно, а не задължително условие, с оглед на което не следвало да се включва към ГПР. Посочва, че макар да е налице свързаност между него и „К..“ ЕАД, двете дружества били отделни, като той имал собствен предмет на дейност, различен на този от „К..“ ЕАД. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК срещу първия ответник е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на Договор за потребителски кредит № .../.. г. с първия ответник „К.." ЕАД със соченото в исковата молба съдържание, както и че договорът противоречи на императивни материалноправни разпоредби, в частност, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже даването на процесната сума (310,91 лв.), а в тежест на ответника – наличието на основание за получаването/задържането й.

По предявените искове за прогласяване на нищожност на договора за поръчителство в тежест на ищеца е да докаже: 1/. че e сключил Договор за предоставяне на поръчителство от .. г.; 2/. че договорът, сключен с ответника, е нищожен на заявените с исковата молба основания - че същият накърнява добрите нрави, т. е. че накърнява принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване на несправедливото обогатяване, че същият е лишен от основание.

С доклада по делото съ д ъ т е обявявил на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи от договора за потребителски кредит, за което им е предоставил при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото с доклада по делото са отделени следните факти: 1) че между ищеца и „К..“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № .../.. г., както и сключването на Договор за предоставяне на поръчителство от .. г. с поръчител „А..“ ЕООД и потребител М. С. М.; 2) при изчисляване на годишния процент на разходите по договора за потребителски кредит възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на другия ответник по делото - „А..“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК, като единственият разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР, е договорната възнаградителна лихва.

От фактическа страна:

По делото е приет договор за потребителски кредит № ..., сключен между ищеца и ответното дружество „К..“ ЕАД на .. г., по силата на който на ищеца е бил отпуснат заем в размер на 1000 лв. с падеж 23.05.2023 г., като в договора е посочен общ размер на всички лащания по договора от 1013, 33 лв., лихвен процент от 16 % и годишен процент на разходите от 17, 48 %. В чл. 4, ал. 1 от договора е уговорено, че в случай че в заявлението за отпускане на кредита кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението, да предостави на кредитора банкова гаранция съгласно ОУ в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „К..“ юридическо лице (поръчител) в срок до 48 часа от подаване на заявлението. В ал. 2 е предвидено, че ако в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят не предостави 3 съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „К..“ и договорът за кредит не поражда действие. В пар. 17 от ОУ към договора е предвидено, че обезпечение – ще означава (i) банкова гаранция, издадена в полза на „К..“ от лицензирана банка със седалище в Република .. или от банка от трета държава, лицензирана да извършва дейност на територията на Република .. чрез клон, или от банка, лицензирана в държавачленка, която извършва дейност на територията на Република .. директно или чрез клон при условията на взаимно признаване, и съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „К..“ всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на „К..“ за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция е най-малко 30 дни след падежа на последната погасителна вноска по договора за кредит/изтичането на последния период на револвиране; или (ii) поръчителство, предоставено по силата на договор за предоставяне на поръчителство по кредита, сключен между кредитополучателя и одобрено от „К..“ юридическо лице ("поръчител"), което впоследствие е сключило с „К..“ договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит.