Решение № 943 от 05.12.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 943 гр. Бургас, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДОН В. ВЪЛКОВ при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно наказателно дело № 20252120201537 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на К. К. Т., ЕГН **********, чрез адв. Ж. Й. от САК, против Заповед за задържане на лице с рег. № ...... г., издадена от К. Й. К. - м....... РУ - Бургас.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично и с адв. Ж. Й. от САК, който поддържа жалбата и моли за отмяна на заповедта.

Ответникът по жалбата - К. Й. К., редовно уведомен, се явява лично и моли същата да бъде потвърдена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 24.04.2025 г., около 11:00 ч., в гр. Бургас, на ул. Ц....., лицето Х..... К....., в качеството си на куриер D....., извършил доставка на пратка (лаптоп) с адресат жалбоподателя К. К. Т.. Последният взел пратката от куриера, без да заплати транспортните разходи за доставката в размер на 99,51 лв., и се прибрал в апартамента си. Куриерът многократно се опитал да се свърже по телефона с жалбоподателя, за да заплати дължимата сума и да се разпише, че е получил стоката, но той така и не му отговорил. Тогава Х..... К..... подал сигнал на телефон 112. На място пристигнали полицейските служители Д. Л. и К. К., които били със служебни униформи. Куриерът им обяснил, че е доставил пратка, но получателят й я е взел без да заплати за доставката. Тогава тримата се качили до втория етаж и почукали на врата на апартамента на жалбоподателя. След като последният отворил вратата, полицейските служители се легитимирали, обяснили повода за посещението и му поискали документ за самоличност. Жалбоподателят първоначално отказал да се легитимира, като започнал да снима полицейските служители, казал им „Какви сте вие, че ще ми искате документите“, заканил им се с думите „Знаете ли кой съм аз, утре няма да сте на работа“, но след многократни полицейски разпореждания накрая жалбоподателят представил личната си карта. След това полицейските служители и куриерът Х..... К..... си 1 тръгнали, като последният подал писмен сигнал в полицията за случилото се с неплатените разходи по пратката, а от своя страна жалбоподателят започнал да звъни на спешен телефон номер 112, както и да води разговори с различни служители на Министерството на вътрешните работи, включително с началника на 01 РУ - Бургас.

В резултат на създалата се ситуация, по-късно още на същия ден, св. Д. Л. получил обаждане по телефона от началника на 01 РУ - Бургас, който им разпоредил да посетят отново адреса на жалбоподателя, като укажат съдействие на техните колеги от криминална полиция, и да отведат жалбоподателя в районното управление за изясняване на случая. На място пристигнали полицейските служители Д. Л. и К. К., и колегите им от криминална полиция - М.... Й. и Ж... М..... Четиримата се качили до втория етаж и позвънили на апартамента на жалбоподателя и след като се легитимирали му поискали документ за самоличност. И този път жалбоподателят категорично отказал да съдейства и да представи документ за самоличност, като изрично бил предупреден от полицаите, че ще бъде задържан. Въпреки многократните увещания да се легитимира и отправените предупреждения, че ще бъде задържан и отведен в полицията, той продължил да отказва да изпълнява полицейските разпореждания за удостоверяване на самоличността му и това наложило служителите на реда да пристъпят към неговото задържане. В този момент обаче жалбоподателят оказал силна физическа съпротива, като започнал да бута полицаите, да блъска, да рита и да се съпротивлява спрямо четиримата полицейски служители. Въпреки това с общи усилия те успели да го задържат, като за целта били използвани сила и белезници, след което същият бил отведен в сградата на 01 РУ - Бургас, където служителите на реда извикали медицински екип за да прегледа задържания, но същият отказал медицински преглед.

В полицейското управление е била издадена писмена заповед за задържане на жалбоподателя (24.04.2025 г. от 15:30 ч. до 18:00 ч.), извършен му е личен обиск, за който е съставен и надлежен протокол. Протоколът е предявен за запознаване и подписване, но жалбоподателят категорично отказал да го подпише, което обстоятелство е удостоверено с подписа на един свидетел. На задържания е предоставена и писмена декларация за запознаване с правата му, което също отказал да получи и да разпише. На задържания е предоставена възможност да даде сведения за случилото се, но той заявил, че няма да дава такива.

След отпадане на необходимостта, още на същия ден, в 18:00 ч., жалбоподателят е бил освободен, като отново отказал да подпише и да получи заповедта за задържане, което обстоятелство отново е надлежно удостоверено с подписа на свидетел, на основание чл. 64, ал. 6 от ЗМВР. При освобождаване на жалбоподателя е съставена разписка за върнати вещи, открити у него по време на обиска - телефон и два ключа с ключодържател, който същият си прибрал.

По делото е приложено и съдебномедицинско удостоверение от 25.04.2025 г.

По случая е била образувана и проверка с рег. № 431000-3705/2025 г. по описа на 01 РУ - Бургас, пр. вх. № 9213/2025 г. по описа на РП - Бургас, която приключила с отказ да се образува досъдебно производство, поради наличие на гражданскоправни отношения.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена на база приобщените по делото писмени и гласни доказателства - фактура (л. 8), резултат от ренгенологично изследване (л. 9), амбулаторен лист (л. 10), съдебномедицинско удостоверение (л. 11), заповед за задържане (л. 25), протокол от обиск (л. 26), декларация за правата на задържано лице (л. 27 - 28), разписка (л. 29), съобщение за извършено престъпление (л. 30), удостоверение, формуляр за изготвяне на длъжностна характеристика и типова длъжностна характеристика (л. 44 - 48, л. 92 - 96), постановление за отказ да се образува ДП (л. 74), докладни записки (л. 76, л. 81 - 82), писмо от РЦ 112 (л. 85), писма от 01 РУ - Бургас (л. 88, л. 91), книга на задържани лица (л. 97 - 98), сторнирана сума по издаден 2 фискален бон (л. 111); от показания на свидетелите Д. Т., Д. Л. и Д. А.. Фактическата обстановка се потвърждава и от показанията на родителите на жалбоподателя - свидетелите К. Т. и Л.... Д...., които на въпросната дата са получили обаждане от домоуправителката, че полицаи са отвели сина им от сградата, където живее; че веднага са тръгнали към гр. Бургас и са се консултирали с адвокат; че първо са посетили апартамента и са установили, че същият е заключен; че са прибрали жалбоподателя от РУ, като същият е бил бос, с червенини по китките и охлузвания по врата. Всеки един от тези свидетели възпроизвежда собствените си възприятия по случая. Показанията им са взаимно свързани, липсват противоречия и се приемат за достоверни от съда.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в писмена форма, в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 149, ал. 1 от АПК, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспореният акт е издаден от полицейски орган в границите на предоставената му компетентност, съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, и видно от представените по делото писмени документи (л. 44 - 48 от делото).

Спазена е предвидената от закона форма, така както предвижда разпоредбата на чл.

74, ал. 1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, връчена на адресата й при отказ да получи заповедта (л. 25). Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице - трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането и неговото освобождаване. Налице са фактически и правни основания за издаването на заповедта за задържане, като мотиви са изложени както в самата заповед, така и в съпътстващите я докладни записки, поради което не е налице нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, водещо до отмяната на заповедта (Решение № 11556 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4928/2017 г., Решение № 9423 от 2.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3456/2015 г.). Видно от показанията на св. Д. Л. (л. 115 - 116) и от съдържанието на заповедта за задържане (л.

25), вкл. и от декларацията на л. 27 - 28 от делото, на жалбоподателя са разяснени всички права по чл. 72, ал. 1, т. 1 - 4, ал. 3, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗМВР, и му е осигурена възможност да ги упражни своевременно. Разяснена му е и възможността да му бъде указана медицинска помощ, която той изрично отказал (л. 116 от делото). Осигурена му е била и възможност да получи екземпляр от заповедта за задържане, вкл. и за възможността да я оспори, от което право той се е възползвал и по този повод е образувано настоящото производство. На жалбоподателя е предоставена и декларация за правата на задържано лице при отказ да я подпише (л. 27 - 28). В рамките на тези два часа и половина, в нито един момент задържаното лице не е поискало да се възползва от своите права, вкл. да свърже с близък, да му бъде назначен служебен адвокат или да даде сведения по случая. Поради което и изцяло неоснователни се явяват направените възражения за нарушени негови права.

Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, овластява полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно, когато след надлежно предупреждение гражданинът съзнателно пречи на полицейския орган да изпълни задължението си по служба, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона.

По правна си същност задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, вр. чл. 73 от ЗМВР, представлява принудителна административна мярка (ПАМ) по смисъла на чл. 22 3 от ЗАНН, прилагането на която се свързва с ограничаване на правото на свободно придвижване чрез поставянето на лицето в определено за задържане място и предприемането на съпътстващи мерки - извършване на обиск, проверка на лични вещи, снемане на сведения и др.

Предпоставка за прилагането на ПАМ е наличието на съзнателно препятстване работата на полицейските органи да изпълнят служебните си задължения и то след като лицето е било надлежно предупредено. В конкретния случай се установи, че действително полицейските служители многократно са разпоредили на жалбоподателя да представи документ за самоличност, но същият категорично отказал да им съдейства. Нещо повече.

Полицейските служители изрично са уведомили жалбоподателя, че ако не изпълни разпореждането да представи документ за самоличност, същият ще бъде задържан и отведен в полицията. Въпреки издадените многобройни разпореждания и предупреждения жалбоподателят не само че не е представил документ за самоличност, но и е оказал сериозна физическа съпротива в момента на неговото задържане. Жалбоподателят не се е подчинил на полицейско разпореждане да представи документ за самоличност и се е опитал да избегне полицейската проверка, като в същото време се е държал агресивно спрямо органите на МВР, като викал (л. 116 - гръб), бутал полицаите, блъскал и ритал с краката (л. 115), което наложило намесата на четирима служители на реда за да може жалбоподателят да бъде задържан, да му се сложат белезници, да бъде изведен от сградата и отведен в полицейското управление. По делото се доказа по един безспорен начин, че жалбоподателят не само е пречел на органите на полицията да изпълнят правомощията си по закон и се е противопоставил на нарежданията им, но и оказал яростна съпротива спрямо тях, налагаща ангажирането на персонален състав от структурите на МВР за да го задържат, което поведение на жалбоподателя вече не само е противоправно, но и се характеризира със значителна степен на обществена опасност, като се отчете и нарушаването на обществения ред и спокойствието на гражданите в жилищната кооперация. Относно посочените от свидетелите К. Т. и Л.... Д.... (л. 117) наранявания по жалбоподателя, установени и от медицинския преглед (л. 11) - червенини по китките и охлузвания по врата, те действително отговарят да са получени при оказаната физическа съпротива от страна на жалбоподателя спрямо полицаите и използването на белезници, което обстоятелство доказва активното поведение на същия да осуети работата на полицейските органи. В този смисъл съдът намира, че са били налице както правните, така и фактически основания за неговото задържане по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР.