Определение № 1712 от 26.06.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1712 гр. София, 26.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20251000501604 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК във вр. с чл.420, ал.5 ГПК, образувано по частна жалба вх. №267024/25.04.2025 година от Д. П. Н., в лично качество и в качеството на търговец с фирма ЕТ „Д.-Д. Н.“, М. Т. Н., ЕГН-********** и Т. П. Н., ЕГН-********** против определение №260645/14.04.2025 година, постановено по т.д.483 по описа за 2020 година на СГС, ТО, VI-19-ти състав.

Производството е по реда на чл.420, ал.5 ГПК, образувано по молба от Д. П. Н., в лично качество и в качеството на търговец с фирма ЕТ „Д.-Д. Н.“, М. Т. Н., ЕГН-********** и Т. П. Н., ЕГН-********** с искане за спиране на изп.д.15/2020 година по описа на ЧСИ А. Б. с рег. № *** КЧСИ, с район на действие съдебен район на СГС.

Видно от данните по делото е, че е налице издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.65369/2019 година по описа на СРС, 77 състав, с която длъжниците Д. П. Н., в лично качество и в качеството на търговец с фирма ЕТ „Д.-Д. Н.“, М. Т. Н., ЕГН-********** и Т. П. Н., ЕГН-********** са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „Ленно“ АД сумата от 19897,08 евро, дължима главница по договор за заем с клиентски №5783/14.02.2018 година, ведно със законна лихва от 14.11.2019 година до изплащане на задължението, договорна лихва в размер на 1304,98 евро за периода от 16.06.2019 година до 15.09.2019 година, неустойка за забава в размер на 960,96 евро за периода от 1

16.10.2019 година до 13.11.2019 година и 1016,94 лева, разноски по делото, а именно:866,94 лева държавна такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение е образувано изпълнително дело 15/2020 година по описа на ЧСИ А. Б. с рег. № *** КЧСИ, с район на действие съдебен район на СГС, като срещу заповедта е постъпило възражение по чл.414 ГПК, обусловило образуването на т.д. № 483/2020 г. по описа на СГС, VI-19-ти състав.

Видно е от данните по делото, че с договор за заем „ Бизнес кредит“, клиентски номер № 5783 от 14.02.2018 г. „Ленно“ АД е предоставил на Д. П.

Н., регистрирана като ЕТ „Д. – Д. Н.“ заем в размер на 20 000 евро при фиксирана лихва в размер на 27 % на година – т.1.5 (а) , със срок на издължаване до 14.02.2033 г. на 180 броя вноски, равни по размер – от 458,35 евро съгласно приложение 1 – Погасителен план и при уговорена в т.1.5 (с) неустойка за забава при неизпълнение на кое да е имуществено или неимуществено задължение в размер от 0,23 % върху просрочените суми за главница и договорна лихва , неустойки и други такси и разноски , считано от падежа на дължимото плащане. С договор за заем „ Бизнес кредит“, клиентски номер № 5783 от 21.06.2018 г. ответникът „Лено“ АД е отпуснал на Д. П. Н., регистрирана като ЕТ „Д. – Д. Н.“ заем в размер на 3 000 евро , от който част в размер на 2 575,02 евро се удържа от заемодателя, тъй като съгласно уговореното в т.2.1. (b) (i) служи за рефинансиране на договора за заем от 14.02.2018 г. . Този заем е отпуснат при фиксирана лихва от 27% - т.2.3 (а), със срок на издължаване до 21.03.2033 г. на 177 броя погасителни вноски , равни по размер, от 68,84 евро съгласно приложение 1 – погасителен план, като в т.2.3 ( с ) е уговорена неустойка за забава при неизпълнение на кое да е имуществено или неимуществено задължение в размер от 0,23 % върху просрочените суми за главница и договорна лихва , неустойки и други такси и разноски , считано от падежа на дължимото плащане. С договор за заем „ Бизнес кредит“, клиентски номер № 5783 от 14.11.2018 г. ответникът „Лено“ АД е отпуснал на Д. П. Н., регистрирана като ЕТ „Д. – Д. Н.“ заем в размер на 6 000 евро , от който части в размери на 4 694,32 евро и 743,27 евро се удържат от заемодателя , тъй като съгласно уговореното в т.2.1. (b) (i) служат за рефинансиране на договора за заем от 14.02.2018 г. и 21.06.2018 г. Този трети заем е отпуснат при фиксирана лихва от 27% - т.2.3 (а), със срок на издължаване до 14.02.2033 г. на 171 броя погасителни вноски, равни по 4 2 размер, от 138,07 евро съгласно приложение 1 – погасителен план, като в т.2.3 (с) е уговорена неустойка за забава при неизпълнение на кое да е имуществено или неимуществено задължение в размер от 0,27 % върху просрочените суми за главница и договорна лихва , неустойки и други такси и разноски , считано от падежа на дължимото плащане . И по трите договора вторият и третият ищец са приели да отговарят за задълженията на заемополучателя – ЕТ солидарно. В обезпечаване на вземанията на дружеството по трите заема от тримата съищци са учредени първа, втора и трета ипотека върху собствения им недвижим имот – апартамент № 112 – самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта на град

София. Уговорените неустойки са мораторни , в размери от 0,23 % и 0,27 % подневно, предвидени са за неизпълнение на задължения за погасителни вноски в размери между 458,35 евро и 68,84 евро .

Представено е съдебно решение по гр.д.35 по описа за 2020 година на СГС, с което ищецът в настоящето производство „Ленно“ АД е осъден да заплати на ответниците сумата от 32624,22 лева, представляваща платена без основание сума, ведно със законната лихва върху сумата от 02.01.2020 година до окончателното плащане на задължението, като по процесният договор, в решението е прието, че клаузата за неустойка е нищожна и подлежи на връщане заплатената неустойка в размер на 15820.09 евро, равна на сумата от 30941,40 лева.

Видно от представеното по делото запорно съобщение е, че по изп.д.15/2020 година по описа на ЧСИ А. Б. с рег. № *** КЧСИ, с район на действие съдебен район на СГС, в качеството на взискател е конституиран СиЕйч Люксембург – цесионер на „Лено“ АД, на когото е прехвърлено вземането по издадената заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.65369/2019 година по описа на СРС, 77 състав. Същото е за сумата от 38 915.30 лева, главница, ведно със законна лихва която до 02.04.2025 година е в размер на 24089,39 лева, договорна лихва в размер на 2552,31 лева, разноски в размер на 1016,94 лева, както и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, неолихвяема сума за ТТРЗЧСИ в размер на 664 лева, като вземането за сумата от 32624,22 лева, дължимо по съдебното решение по гр.д.35/2020 година е запорирано.

От заключението по назначената ССЕ, което съдът кредитира като 3 обективно и компетентно дадено се установява, че заем в размер на 20 000 евро е усвоен в пълен размер, като след приспадане на сума в размер на 1616,53 евро, представляваща разходи по отпускането на заема по сметката на солидарния длъжник Д. П. Н. са постъпили суми в размер на 35954,54 лева, равняващи се на 18383,47 евро. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение - 14.11.2019 година задълженията са в размер на 19897,08 евро, дължима главница по договор за заем с клиентски №5783/14.02.2018 година, договорна лихва в размер на 1304,98 евро за периода от 16.06.2019 година до 15.09.2019 година, неустойка за забава в размер на 960,96 евро за периода от 16.10.2019 година до 13.11.2019 година. Заемът е погасяван редовно до 15.07.2018 година, след което са допускани просрочия като общият размер на преведените суми, постъпили по сметка на „Ленно“ АД са в размер на 32949,82 евро. За периода от 08.03.2018 година до 13.11.2019 година е начислена неустойка в размер на 16871,05 евро, като с извършени плащания е погасявана неустойка в размер на 15820,09 евро.

Видно от заключението на вещото лице е, че на 11.10.2019 година е извършено плащане в размер на 20308,57 евро по този договор, с което са погасени вноски за дължими лихви до вноска 16 – та, както и неустойки вноска 19 , както и такса предсрочно погасяване в размер на 5534,57 евро.

Предвид влязлото в сила съдебно решение, установяващо недължимостта на неустойките, съдът намира, че със сумата от 15820.09 евро, представляваща разликата между заплатеното и дължимото следва да се извърши погасяване на 18-та, 19-та и 20-та вноска за договорна лихва, която съгласно заключението на вещото лице е в размер на 1337,66 евро или след приспадане остава сумата 14482.43 евро.

От формираната по обуславящите искове по член 26,ал.2 от ЗЗД сила на пресъдено нещо по гр.д.35/2020 година на СГС следва, че заемите са отпуснати на първата ищца целево, за търговската й дейност и че като заемополучател тя е действала в търговското си качество , а не в качеството на потребител. Към възникналите между нея и „Ленно“ АД правоотношения не се прилагат нито правилата на Закона за защита на потребителите, нито на Закона за кредитите на недвижими имоти на потребители. Предвид изложеното към сумата от 14482.43 евро следва да се прибави сумата от 4

5534,57 евро, удържана такса предсрочно погасяване, поради което към дата 14.11.2019 година е извършено плащане на сумата от 20 017 евро, която сума е достатъчна за погасяване на главницата, която съгласно заключението на вещото лице е в размер на 19897,08 евро.

Съгласно разпоредбата на чл.420, ал.5 ГПК, съдът, пред който делото по иска по чл.422 ГПК е висящо е компетентен да се произнесе по искането за спиране, като при сега действуващата разпоредба на закона искането не е обвързано със срок.

Заповедното производство е специално съдебно производство за защита при незаконосъобразно развитие на гражданското правоотношение, изразяващо се в неизпълнение на парично вземане.

Тъй като производството е едностранно, проверката, която съдът извършва при издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417 ГПК е формална, от външна страна дали представеният документ е от категорията, посочени в чл.417 ГПК дали удостоверява изпълняемо право, с което се очертава предмета и страните на принудителното изпълнение, като страната започва принудително изпълнение за осъществяване на удостоверените права, без да е проведено състезателно производство. Оплакванията срещу разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение могат да се основават само на съображения, извлечени от актовете по чл.417 ГПК и то от редовността им от външна страна и дали удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане-надлежно индивидуализирано и изискуемо, но не могат да съдържат твърдения, че изпълняемото право е погасено или, че сделката, от която произтича изпълняемото право е опорочена поради пороци на волята.

Предвид липсата на проведено състезателно производство, при издаване на заповедта за незабавно изпълнение, същата не се ползва със сила на пресъдено нещо, а длъжникът, който разполага с възражения, че изпълняемото право не съществува разполага с възможността да подаде възражение по чл.414 ГПК, водещо до задължение за кредитора да предяви иск по чл.422 ГПК, като в исковото производство ще се установи между страните със сила на пресъдено нещо дали вземането съществува.

Принудителното изпълнение обаче не се спира, а правото на ефективни правни средства за защита трябва да включва възможност за спиране на 5 изпълнителното производство, докато се извършва съдебната преценка относно потенциално нарушение на правата на длъжника. Такава възможност в българското законодателство е разпоредбата на чл. 420 ГПК. Нормата предвижда, че длъжникът може да спре принудителното изпълнение, ако представи надлежно обезпечение за кредитора или алтернативно, когато представи писмени доказателства, че: 1. вземането не се дължи; 2. вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител; 3. неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.

Целта на производството по чл. 420 ГПК е, без да се предрешава същинския материалноправен спор относно съществуването на вземането, да се предотврати усложняване на правоотношението и злепоставяне интересите на длъжника, в случай на вече проведено принудително изпълнение и последващо отричане по съдебен ред на съществуването на изпълняемото право. На длъжника е дадена възможността да представи писмени доказателства, че вземането не се дължи като при това той може да обоснове твърдението си с всякакви правоизключващи, правопрекратяващи и правопогасяващи факти, които пораждат съмнения относно съществуването на вземането, разколебават удостоверителната сила на документа, въз основа на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение и са в състояние да мотивират извод за вероятно несъществуване на процесното вземане, както и такива, които да сочат вероятна основателност на тезата, че лицето не дължи на кредитора.