Решение № 123 от 18.04.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Русе, 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Галина Магардичиян

Боян Войков при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско дело № 20224500500118 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

Община-гр.Сливо поле, представлявана от кмета на общината, обжалва Решение № 2 от 04.01.2022г, постановено по гр.д.№ 3196/21 по описа на РРС, с което

Общината е осъдена да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000лв, предявена частично от 7 000лв, ведно с лихвата за забава върху присъдената сума, считано от 07.09.2018г до окончателно плащане, обезщетение за имуществени вреди в размер на 20лв, както и държавна такса и възнагарждение за вещо лице в общ размер на 550лв и адвокатско възнаграждение за окозана безплатна правна помощ в размер на 500лв. В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя е уточнил, че обжалва решението в частта, в която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 1500лв , която според жалбоподателя е справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. В жалбата се излагат оплаквания за неправилна преценка на съда на понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД. Претендират се разноските по делото, определени съразмерно с уважената част от иска.

Въззиваемият А.Н. счита жалбата за неоснователна, а постановеното от съда решение за правилно. Претендират се направените Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбоподателят Община-гр.Сливо поле в жалбата си няма оплаквания относно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка относно самият деликт. В този смисъл не е спорно, че на 07.09.2018г А.Н. е 1 бил нападнат и нахапан от безстопанствено куче докато бил със сина си – св.А.Н. на пазара на гр.Сливо поле. В първата инстанция е установено по категоричен начин, че вследствие на това ухапване същият е получил разкъсно-контузни рани, охлузвания и одрасквания на двете предмишници и двете ръце. Веднага след ухапването е посетил УМБАЛ”Канев” в гр.Русе където му е направена стерилна превръзка и е извършена хирургична обработка. След няколко дена/ на 10.09.2018г/ освен нова превръзка му е поставен адаптивен кожен конец на раната от вътрешната част на дясната предмишница, тъй като раната „зее широко“. Предписани са му превръзки през ден и сваляне на конците след 14-я ден. От показанията на св.А.Н. се установява, че поради дълбоките рани, според лекарите, същите трябвало да останал отворени, за да не се инфектират и едва по-късно са зашити. В момента след нараняването на ищеца са му били инжекции, които са болезнени. Според вещото лице след повече от месец раните се възстановили, но са останали белези. Вещото лице е установило, че след инцидента Н. е получил промяна в сетивността на кожния участък по дланната повърхност на дясната предмишница дистално от най-голямата рана, който според вещото лице е реална възможност при такива рани. Според вещото лице, щом това оплакване съществува три години след инцидента, не може да се очаква тепърва да настъпи възстановяване. От гласните доказателства е установено, че заради наранените сухожилия на дясната ръка и сега баща му чувства, че в нея няма сили, оплаквал се и понастоящем от прорязващи болки. Освен това дълго време изпитвал страх от кучета, а заради проблемите с ръцете около половин година не е карал кола, нараняванията му пречели лесно се обслужва сам.

Първоинстанционният съд правилно е преценил тези увреждания и претърпените от ищеца болки и страдания и правилно, спазвайки принципа на справедливостта, въведен в чл.52 ЗЗД, е преценил, че справедливото обезщетение, което би могло да репарира същите е в размер на 5 000лв.

Неоснователни са възраженията в жалбата, че съдът неправилно е преценил горният критерии. Съдът правилно е преценил тежестта на раните от ухапванията. Установено, че същите са били дълбоки и поради характера им е имало възпаление. Възстановяването им в период на около 4-5 седмици, не е незначителен период, както счита жалбоподателят. Освен това през този период се налагало ищецът често да ходи на превръзки, заради вида на раната се е наложило да му се бият инжекции, да се зашие раната. Невярно е възражението в жалбата, че липсва усложнение от ухапването от куче.

Напротив и към настоящият момент ищецът продължава да усеща изтръпване и безчувственост в дясната предмишница където е била най-голямата му рана.

В заключението си вещото лице сочи, че е възможно такова усложнение от подобни рани, каквито е получил Н., именно защото ищецът е посочил пред вещото лице,че има подобно оплакване и заключението е в смисъл, не както е възприето от жалбоподателя, че абстрактно е възможно такова усложнение, а че реалното оплакване у ищеца е възможна последица от конкретните му увреждания. Това усложнение е установено и от гласните доказателства. В този смисъл постановеното решение е правилно и следва да се потвърди.

В тежест на жалбоподателя са направените от въззиваемият разноски във въззивното производство в размер на 500лв адвокатско възнаграждение за оказваната на ищеца безплатна правна помощ по реда на чл.38,ал.1,т.2 ЗА, което възнаграждение следва да се изплати на адв.М.А..

Мотивиран така, окръжният съд

2

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2 от 04.01.2022г, постановено по гр.д.№ 196/21 по описа на РРС.

ОСЪЖДА Община-гр.Сливо поле, обл.Русе, ЕИК 000530657, гр.Сливо поле, пл.“Демокрация“ № 1, представлявана от кмета на общината В.А. да плати на адв.М.А., ЕГН ********** сумата от 500лв, представляваща адвокатско възнаграждение за представителство на А.Н. във въззивната инстанция, на основание чл.38,ал.1,т.2 ЗА.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3