Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4870 от 07.11.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 12564/2023
Вид
Решение № 4870
Подписан
07.11.2024
В сила
21.02.2025
Състав
лейт. ГЕОРГИ АНДОНОВ КРУШАРСКИ

Цитирани разпоредби

  • чл. 93в, ал. 17, т. 2 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 34, параграф 1, изречение 1, предл. 2 · Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт текст от значение за ЕИП

РЕШЕНИЕ

№ 4870 гр. София, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ АНД. КРУШАРСКИ при участието на секретаря ЙОАНА К. ДОЛДУРОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ АНД. КРУШАРСКИ

Административно наказателно дело № 20231110212564 по описа за 2023 година

Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е наказателно постановление № 42-0007360 от 24.07.2023 г., издадено от началник на отдел на РД „АА“ – София, с което на Р. С. Г. е наложена глоба в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 34, параграф 1, изречение 1, предл. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., вр. чл. 93в, ал. 17, т. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП).

В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което се иска отмяна на атакуваното НП.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, чрез своя процесуален представител – адв. М. Д., поддържа жалбата със същите съображения и искания. Претендира присъждане на разноски.

АНО, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по делото.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и съображенията 1 на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.

На 24.06.2023 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за това, че на същата дата около 02:09 часа на Софийски Околовръстен път, на около 100 метра след пътен възел с бул. Цариградско шосе, с посока на движение с. Казичене, като водач на товарен автомобил Ивеко с рег. № СВ *** РН, извършва обществен превоз на товари (хранителни стоки) за собствена сметка по маршрут с. Стряма – гр.

София, като при извършената проверка е било установено, че водачът управлява МПС, оборудвано с дигитален тахограф, което попада в обхвата на Регламент № 561/2006 г., и не използва карта на водача в дигиталния тахограф – същият управлява на режим „оut”, считано от момента на започване на управлението, като в картата на водача липсват данни за 23 и 24 юни 2023 г. – нарушение на чл. 34, параграф 1, изречение 1, предл. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., вр. чл. 93в, ал. 17, т. 2 от Закона за автомобилните превози.

Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 53 от ЗАНН, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 34, параграф 1, изречение 1, предл. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., вр. чл. 93в, ал. 17, т. 2 от Закона за автомобилните превози.

Преди да се занимае с анализа на доказателствената съвкупност събрана по делото, съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че фактическите констатации, до които са достигнали контролните органи, както в АУАН, така и НП, не се ползват с никаква презумптивна доказателствена сила. Тези констатации (в АУАН и НП), подлежат на доказване с всички допустими гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства и това следва най-малкото от конституционно установения принцип на презумпцията за невиновност.

Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения се установяват от наличната доказателствена съвкупност: свидетелските показания и писмените доказателства по делото.

От показанията на свидетеля И. Т. (л. 31-32 от делото), както и от писмените доказателства на л. 15-18 от делото, се установява, че на 2 процесните време и място, жалбоподателят е управлявал процесното МПС, като е извършвал превоз за собствена сметка и при извършена проверка е било установено, че не е използвал дигиталната си карта, като тахографът е показвал режим „out”. Посочените доказателствени източници са логични, обективни, непротИ.речиви, и кореспондиращи помежду си, поради което и съдът ги кредитира като достоверни и ги съобрази при формиране на вътрешното си убеждение.

С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при издаване на наказателното постановление (НП) не са допуснати нарушения на процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.

От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и категоричен начин, че на посочените в наказателното постановление време и място, жалбоподателят е извършил, както от обективна, така и от субективна страна, нарушение на чл. 34, параграф 1, изречение 1, предл. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., вр. чл. 93в, ал. 17, т. 2 от Закона за автомобилните превози, като извършва обществен превоз на товари (хранителни стоки) за собствена сметка по маршрут с. Стряма – гр. София и извършената проверка е било установено, че водачът управлява МПС, оборудвано с дигитален тахограф, което попада в обхвата на Регламент № 561/2006 г., и не използва карта на водача в дигиталния тахограф – същият управлява на режим „оut”, считано от момента на започване на управлението, като в картата на водача липсват данни за 23 и 24 юни 2023 г.

Нарушението е извършено от жалбоподателя с форма на вината пряк умисъл – същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, и е целял неговото извършване. С оглед на това, че се касае за „формално” нарушение (такова „на просто извършване”) не е необходимо наличието на представи в съзнанието на дееца за общественоопасните последици на деянието.

Неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя, че нарушението не било правилно квалифицирано по чл. 93в, ал. 17, т. 2 от ЗАвП.

За да обоснове този извод, защитата е извела една фраза от фактическото 3 описание на нарушението („не използва карта на водача“) извадена от контекста на цялостното описание на нарушението. Подобен подход не може да бъде споделен. Коректният прочит на АУАН и НП, води до извода, че фактическото описание на нарушението правилно е квалифицирано по този текст от закона. В АУАН и НП е описано, че водачът не е използвал картата на водача в дигиталния тахограф и поради това в нея липсват данни за 23 и 24 юни 2023 г., следователно изпълнителното деяние, правилно е прието от контролните органи, че не е представил извлечение от карата за процесния период от време. Ето защо, настоящата инстанция намира, че оплакванията на защитата в посочения смисъл се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

При реализацията на административно-наказателната отговорност, АНО е наложил предвиденото в санкционната част на нормата наказание, което е с абсолютно определен размер и не може да бъде намалявано от настоящата инстанция.

В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Изхождайки от тежестта на нарушението и на нарушителя (по делото не са установени, нито многобройни, нито е налице изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, които да сочат на нетипично ниска обществена опасност на нарушителя или на извършеното нарушение), както и от другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, процесният случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други такива нарушения, т.е. не е налице маловажен случай.

При този изход на делото на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани разноски.

С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното постановление, като правилно - законосъобразно и обосновано, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 42-0007360 от 24.07.2023 г., издадено от началник на отдел на РД „АА“ – София, с което на Р.

С. Г. е наложена глоба в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 34, параграф 1, изречение 1, предл. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., вр. чл. 93в, ал. 17, т. 2 от Закона за автомобилните превози.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Софияград в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5