Определение № 1200 от 15.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1200 гр. София, 15.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Касационно търговско дело № 20248002902145 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца, „Ей Ес Си“ ЕООД, срещу решение № 321 от 20.05.2024 г. по т. д. 539/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260647 от 26.04.2023 г. по гр. д. 1346/2019 г. по описа на Софийския градски съд, с което е отхвърлен предявеният частичен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. с чл.

99, ал. 1 ЗЗД от „Ей Ес Си“ ЕООД срещу Ц. Р. Р. за сумата 250 000 лева - част от общо дължимата сума от 1 155 000 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на задължение по договор за покупко-продажба на акции от 10.06.2011 г., сключен между Ц. Р. Р. и „Интегрирани пътни системи асфалти“ ЕООД, прехвърлено с договор за прехвърляне на вземане от 15.01.2015 г. от „Интегрирани пътни системи асфалти“ ЕООД на „Ей Ес Си“ ЕООД, ведно със законната лихва от завеждането на иска - 30.01.2019 г., до окончателното изплащане.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му при допуснати нарушения на процесуалния и материални закон и с оглед неговата необоснованост. Изтъква, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, както и доводите на страните от значение за правия спор.

Счита, че решението е постановено в нарушение на нормата на чл. 183, ал. 1 ГПК – събран по делото като писмено доказателство документ, заверен по реда на чл. 591 ГПК от нотариус, е изключен от доказателствата по делото, защото не е представен в оригинал. Сочи, че в нарушение на закона съдът е приел, че не е заявил, че оригиналът на документа е изгубен, след като е излагал доводи, че не знае къде е и не може да бъде открит, на което 1 основание е отказал събирането на редица искани в тази насока доказателства.

Излага, че при невъзможност за пряко доказване, съдът е следвало да признае проведеното косвено такова досежно правно релевантните факти за спорното право. По тези доводи моли решението да бъде отменено като неправилно и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде изцяло уважен.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. Длъжен ли е въззивният съд при решаване на делото да извърши съвкупна преценка на всички представени по делото доказателства и да се произнесе по всички възражения и оспорвания на писмени доказателства?

2. При заявка на страната, че не знае къде е оригиналът, не е ли това достатъчно, за да се счете, че документът е изгубен или унищожен и следва ли изрично да бъде заявено това, за да се допусне процесуалната възможност за доказване чрез други доказателствени средства?

3. При представяне по делото на оригинал и на официално заверен препис от всяка от страните с различно съдържание и при невъзможност експертиза да установи категорично кой от документите е автентичен, длъжен ли е съдът чрез други доказателствени средства да установи това?

4. Имат ли еднаква доказателствена сила един и същ писмен частен документ, представен по делото в оригинал и в официално заверен препис?

В тази връзка прилага ли се и за частните документи разпоредбата на чл.179, ал. 2 ГПК, уреждаща доказателствената сила на официалните документи?

5. При неоспорване в процеса от страна на ответника по реда на чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК или инцидентно истинността на нотариалното удостоверяване на документ, може ли съдът да изключи от доказателствата по делото официално заверения препис?

6. Представлява ли „официално заверен препис“ по смисъла на чл. 183, ал. 1 ГПК заверен по реда на чл. 591, ал. 1 ГПК препис от оригинал на договор между страните?

7. При заверка на препис по реда на чл. 591, ал. 1 ГПК заверява ли се и съдържанието на оригинала на документа/договора към определена дата /с оглед приетото от въззивния съд, че не е заверено съдържанието/?

8. В случай, че се заверява и съдържанието на договора /при заверка на препис по реда на чл. 591, ал. 1 ГПК/, следва ли при заверката при нотариуса да присъстват и двете страни по договора, за да се счете, че заверката е редовна с оглед квалифицирането на документа като „официално заверен препис“?

Сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 225 от 07.01.2019 г. по гр. д. 567/2018 г. по описа на ВКС, ГК, III ГО, с което обосновава искането си касационно обжалване да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа, че е налице и 2 допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като правните въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.

Излага, че въззивното решение е очевидно неправилно и моли да бъде допуснато до касация на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответникът по касация, Ц. Р. Р., оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Излага доводи за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски по делото.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касаторите доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е споделил съображенията, изложени в мотивите на обжалваното първоинстанционно решение и посочил, че препраща към тях на основание чл. 272 ГПК. В отговор на доводите на страните по сезиралата го въззивна жалба и писмен отговор към същата е изтъкнал, че правната квалификация на иска е по чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99 от ЗЗД, като исковата претенция е основана на твърдението, че в качеството си на цесионер ищецът е станал титуляр на правото да придобие в собственост акции от капитала на търговско дружество, а ответникът като техен собственик не изпълнил задължението си да му прехвърли временното удостоверение по реда на чл. 185, ал. 2 от ТЗ, въпреки извършеното плащане на уговорената цена. Подчертал е, че основателността на иска е обусловена от доказването от ищеца при условията на пълно и главно доказване на елементите от фактическия състав на приложимата правна норма - наличието на валидно правоотношение по договор за цесия, по силата на което е придобил претендираното право и съществуването на това право по време на прехвърлянето, както и виновно неизпълнение от ответника на поетото задължение да джироса временното удостоверение.

Счел е, че спорът между страните е съсредоточен във въпроса дали представеният с исковата молба в ксерокопие документ - договор за покупко продажба на акции от 10.06.2011 г., легитимира купувача - цедент по договора за цесия от 15.01.2015 г., като титуляр на правото да придобие акциите, предмет на договора, предвид своевременното му оспорване от ответника с твърдението, че стоящият пред подписите на страните текст на чл. 2 от договора е бил подправен и предвид изричното искане да бъде представен оригинала на документа на основание чл. 183, ал. 1 ГПК. Посочил е, че оригиналът на документа не е бил представен в първото заседание по делото, в което процесуалният представител на ищеца е заявил, че оригиналът не може да бъде открит, договорът е изискван от държавни институции и е преглеждан от други консултанти и адвокати във връзка с тези производства, 3 че адвокатът го е видял и заверил към м. декември, както е представен по настоящето дело, че не може да каже дали е загубен или унищожен и че ако се открие в хода на производството, ще помоли за възможност да го представи.

Въззивният съд е счел, че при липсата на други данни по делото от тези изявления на представителя на ищеца не може да се направи извод, че е невъзможно оригиналът на документа да бъде представен по обективни причини, тъй като не се намира в държането на страната, в която би трябвало да бъде, защото такова изрично твърдение няма, а и защото не се твърди и наличието на обстоятелства, при което същият да е бил изгубен или да е бил унищожен не по вина на страната. Отчел е, че в същото съдебно заседание пълномощникът на ищеца е представил препис, снет от оригинала на частния документ, верността на който е удостоверена от нотариус Александър Чакъров в регистърно производство с рег. № 14 599/ 9.06.2017 г. Посочил е, че предвид оспорването автентичността на изявлението по чл. 2 от договора за продажба на акции, представянето на този документ също не установява изпълнение на предписанието в чл. 183, ал. 1 ГПК, тъй като не удостоверява съдържанието на договора. Подчертал е, че нотариалното удостоверяване на съдържанието цели да се предпази частния документ от подправка на съдържанието, като доказва какво е било съдържанието му в деня на удостоверяването. Изтъкнал е, че удостоверяването на съдържанието става, като върху документа с надпис нотариусът удостоверява, че в деня на удостоверяването документът има такова съдържание, което съвпада със съдържанието на преписа, който надлежно заверен се подрежда в нарочна книга и след удостоверяването на съдържанието документът се връща на лицето, което го е представило. От представения документ е счел, че се установява, че удостоверяване по реда на чл. 590 ГПК не е било извършено, затова и преписът не удостоверява автентичността на изявленията, част от съдържанието на оспорения текст от договора. Допълнил е, че такова удостоверяване би изчистило категорично съмнението около точното съдържание в текста на документа единствено в случай, че същият е бил представен съвместно от лицата, които са го подписали, и нотариалното действие е било извършено в тяхно присъствие.

Приел е, че представеното пред въззивния съд от „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, ксерокопие от договора няма характеристиката на официално заверен препис от частния документ по смисъла на чл. 183, ал.1 от ГПК и затова няма да го обсъжда. Счел е, че не допринасят за изясняването на съдържанието на договора и показанията на разпитания във въззивното производство бивш изпълнителен директор на дружеството - купувач по договора, който при предявяването му в съдебното заседание на 29.11.2023 г. на екземплярите от договора, представен от ищеца и този представен от ответника, е заявил, че няма как да си спомня конкретика относно съдържанието на чл. 2, ал. 2 и договорените цена и начин на плащане, предвид изминалия период от време. Посочил е, че непредставянето на оригинала или на официално заверен препис на договора за продажба на акции предпоставя изключването на представения препис от доказателствата по делото.

Обобщил е, че по делото при изискуемото съгласно чл. 154 ГПК главно 4 и пълно доказване не се установява фактическото твърдение, което обуславя спорното право, не се създава сигурно убеждение на съда в истинността на това твърдение, а именно че текстът на чл. 2, ал. 2 от сключения между страните договор за продажба на акции от 10.06.2011 г. е бил: „Цената за прехвърляне на собствеността върху акциите, предмет на договора, се заплаща по посочена от продавача банкова сметка, както следва: (а) в деня на подписването на настоящия договор - сумата в размер на 1 150 000 лева; (б) остатъкът от продажната цена в размер на 5 000 лева - в шест годишен срок от сключване на настоящия договор.“

Посочил е, че ответникът е провел насрещно доказване, като е представил сключения договор в оригинал, в който текстът на чл. 2, ал. 2 е различен от представения от ищеца в копие документ и гласи: „(1) Цената на целия пакет от 1 960 броя обикновени, налични поименни акции с право на глас от капитала на „Киа Моторс България“ АД е в размер на 1 270 000 лева.