Решение № 23028 от 18.12.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 45229/2023
- Вид
- Решение № 23028
- Подписан
- 18.12.2024
- В сила
- 18.12.2024
- Състав
- ТЕОДОРА МАРИО ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 139б, ал. 1 и ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 139б, ал. 1 и ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 140, ал. 1, т. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 149 и сл. · Закон за енергетиката
- чл. 149б, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал.3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 61, ал. 1 · Наредба за трудоустрояване
РЕШЕНИЕ
№ 23028 гр. ****, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ТЕОДОРА М. ИВАНОВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110145229 по описа за 2023 година
Производството е образувано е по искова молба, подадена от ****, чрез юрк.
****, срещу Г. А. *** – ***, с която по реда на чл. 422 ГПК се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответницата Г. А. *** – *** дължи на **** следните суми: 1/. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ сумата 140,78 лв., представляваща цена на доставена за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г., от дружеството, топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. ****, ведно със законната лихва от 01.02.2023 г. до окончателното й изплащане; 2/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 17,80 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата по т. 1 за периода от 16.10.2020 г. до 23.01.2023 г.; 3/. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ - сумата 33,68 лв., представляваща цена на извършена в периода 01.01.2020 г. – 30.04.2022 г. услуга за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 01.02.2023 г. до окончателното й изплащане, 4/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 5,96 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата по т. 3 за периода от 02.03.2020 г. до 23.01.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д. № 5904/2023 г. на СРС, ГО, 171 състав.
Ищецът твърди, ч е ответницата, в качеството й на собственик на процесния топлоснабден имот, е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, както и че между нея и дружеството е налице облигационно отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане, 1 съгласно чл. 150 ЗЕ. Поддържа, че е доставил на ответницата за процесния период и имот топлинна енергия, чиято цена е формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, извършвано от **** (с предходно наименование *****). Твърди, че съгласно общите условия, купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че ответницата не е изпълнила задължението си да заплати цената на доставената топлинна енергия и извършената услуга дялово разпределение и е изпаднала в забава, поради което иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца процесните суми. Претендира се присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Не е представен отговор на исковата молба от ответницата Г. А. *** – ***. В депозираното по реда на чл. 414 ГПК възражение е посочено, че дължимата сума е за гараж, в който няма монтирани радиатори и през който не преминават тръби за отопление.
На основание чл. 219, ал. 1 ГПК е конституирано **** (с предходно наименование *****) като третото лице помагач на страната на ищеца.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие следното:
1. По отношение на иска за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 153, ал. 1 ЗЕ, сумата 140,78 лв., представляваща цена на доставена за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г., от дружеството, топлинна енергия:
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в чл. 149 и сл. ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Страна по това неформално правоотношение е собственикът или титулярят на вещното право на ползване (съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), или облигационният ползвател на имота, в случай че между последния и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот (съгласно задължителните разясненията, направени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т. д. № 2
2/2017 г., ОСГК на ВКС.) Тоест, потребител (клиент) на топлинна енергия е всеки собственик на имота, титуляр на вещно право на ползване на имота или ползвател по силата на облигационно право на ползване на имота в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона (в този смисъл решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК). Клиентът на топлинна енергия е длъжен да монтира средство за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имота си и да заплаща цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба (чл. 153, ал. 1 ЗЕ).
В случая страните са обвързани от действително неформално договорно правоотношение, по силата на което ищецът - енергийно предприятие се е задължил да предоставя топлинна енергия, а ответницата - потребител се е задължила да заплаща цената за същата, при договорените условия и срокове.
Ответницата е собственик на процесния гараж на основание наследствено правоприемство от майка си ****, починала на 08.12.2015 г., която преди смъртта си го е придобила на основание построяването му от ЖСК върху държавен имот и издаден конститутивен нотариален акт по чл. 35, ал. 2 ЗЖСК. Този извод следва от представения от ищеца нотариален акт № **** г. за собственост върху жилище и гараж, построени върху държавна земя от **** *** придобива собствеността на ****, находящ се в приземието в сградата на *****, от удостоверение за наследници на ***** *** от 22.06.2016 г., видно от което същата е починала, като вдовица, на 08.12.2015 г. и е оставила за свой единствен наследник дъщеря си Г. А. **** - *** и от удостоверение за идентичност на адреси изх. № **** г. на ГИС ****, според което стар адрес ж.к. *** е идентичен с настоящ адрес бул. ****
Със заявление – декларация от 19.10.2016 г. ответницата, като собственик на имота, е поискала откритата за гаража с аб. № **** при ищцовото дружество партида да бъде променена на нейно име.
Не се твърди, нито по делото има данни някой друг да е придобил собствеността върху гаража или вещното право на ползване върху същия. Няма данни и в исковия период друго лице да е било ползвател на облигационно основание на гаража, със сключен с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
В спорния период са действали ОУ публикувани на 11.07.2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.08.2016 г. По делото няма данни и твърдения ответницата, в срока и по реда на чл. 150, ал.3 от ЗЕ, да е възразила срещу ОУ и да е подписано индивидуално споразумение за доставка на топлинна енергия 3 между страните.
Налице е изправност на ищеца. От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебнотехническа експертиза се установява, че в процесния период имотът е бил топлоснабден. Ежемесечно са извършвани отчети на данните от общия топломер в ЕС за потребената топлоенергия, като на общия топломер са извършвани необходимите метрологични проверки. От отчетената ежемесечна енергия е приспадана, за сметка на ****, топлинната енергия за технологични разходи (загуби в АС), съгласно нормативните изисквания, като между абонатите е разпределяно само чистото количество топлинна енергия. Извършваните измервания в абонатната станция, начисления, дялово разпределение и остойностяване на потребена топлинна енергия са в съответствие с изискванията на нормативните документи и цени, действащи през процесния период. В процесния гараж няма монтирани отоплителни тела, не са монтирани топлоразпределители и не се ползва топла вода. Дружеството, извършващо услугата дялово разпределение е изготвило изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. Същото е посещавало гаража в процесния период по време на годишния отчет. Начислявана е само топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Не е начислявана топлинна енергия за отопление на имота, топлинна енергия за общи части и топлинна енергия за загряване на топла вода. При изчисляване на топлинната енергия за сградна инсталация е спазена Наредбата за топлоснабдяването (НТ), като е съобразен отопляемият обем на гаража по проект – 58 кв.м. (т. 6.1..3 от приложение към чл. 61, ал. 1 от НТ), количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация е разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект в сградата и изчисленията са направени съобразно формулата по т. 6.1.1 от приложението към чл. 61, ал. 1 от НТ.
Касае се за сграда в режим на етажна собственост, с изградена сградна инсталация за топлоснабдяването й.
Според вещото лице по съдебнотехническата експертиза, както и според представените от **** индивидуални справки за използвана топлинна енергия, стойността на потребената топлинна енергия в периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г. за процесния имот, след отчитане на изравнителните сметки, възлиза на 140,78 лв.
Налице е неизпълнение на задължението на ответницата за заплащане цената на доставената топлоенергия – по делото няма наведени твърдения за плащане на дължимите суми, нито са доказани такива плащания.
Поради изложеното съдът намира, че Г. А. *** – *** дължи на **** сумата 140,78 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г..
2 . По отношение на иска за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 153, ал. 1 ЗЕ, 4 сумата 33,68 лв., представляваща цена на извършена в периода 01.01.2020 г. – 30.04.2022 г. услуга за дялово разпределение за топлоснабдения имот:
Съгласно чл. 139 ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Клиентите в сграда в режим на етажна собственост избират, с писмено съгласие и с минимално изискуемо мнозинство две трети от собствеността в сградата, лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово разпределение (чл. 139б, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ, в договора за продажба на топлинна енергия от доставчик на клиенти в сграда – етажна собственост, услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика самостоятелно или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ.
Видно е от договор № **** г., че етажната собственост е възложила на **** (с предходно наименование *****) извършването на следните услуги: монтаж на индивидуални разпределители, термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия, извършване на проверка и контрол на количеството доставена топлинна енергия в абонатната станция, обработка по апартаменти на потребената топлинна енергия, месечно или междинно отчитане на индивидуалните разпределители и водомерите за топла вода след приключване на отоплителния сезон, изготвяне на изравнителни сметки след приключване на годишното отчитане. Видно от договор от 09.06.2020 г. **** е възложила на **** извършването на услугата дялово разпределение. В чл. 36 ОУ от 2016 г. е предвидено, че клиентите заплащат услугата дялово разпределение на ****.