Решение № 517 от 22.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 517 гр. София, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно гражданско дело № 20261000500264 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от „ДЗИ Общо Застраховане“ЕАД, подадена чрез процесуалния представител адв. Е. Б. срещу Решение от 23.07.2025г. по гр.дело № 7488/2019г. на Софийски градски съд, с което „ДЗИ Общо Застраховане“ЕАД е осъдено да заплати на А. Г. С. и М. Я. С., като законни наследници на починалия в хода на процеса ищец Я. И. С., застрахователно обезщетение в размер на 45 000 лева/частичен размер от по 84 892,64 лева/ за всеки, на основание чл.469, ал.3 във вр. с чл. 435 КЗ- платено от ЧСИ Я. С. на 17.02.2023г. обезщетение за имуществени вреди, претърпени от „Енерго-Про Продажби“ЕАД, за които е бил осъден по гр.дело № 297/2019г. на Софийски окръжен съд, ведно със законната лихва върху тези суми от 17.02.2023г. до окончателното им изплащане.

Счита че обжалваното решение в частта на обжалваемия интерес е немотивирано, необосновано и неправилно поради съществено нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Жалбоподателят счита, че постановеният съдебен акт в обжалваната му част е постановен в противоречие с нормата на чл.236, ал.2 ГПК, като не са обсъдени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност.

Излага се довод, че така постановеното решение на Софийски градски съд е неправилно тъй като видно от събраните по делото доказателства действията и 1 бездействията по процесните изпълнителни дела са били извършени/допуснати не от наследодателя на ищците, а от неговия помощник ЧСИ Н. С., което е видно и от мотивите на решенията по гр.дело № 297/2019г. на Софийски окръжен съд, по повод на което е ангажирана отговорността на съдебния изпълнител по чл.441 ГПК за вредите от процесуално незаконосъобразното принудително изпълнение. Същото обстоятелство било установено и в рамките на производството по НОХД № 75/2019г. на Софийски окръжен съд.

Позовава се на това, че по иска на застрахования, увредил застрахованото лице, отговаря само за вредите, дължащи се на виновното поведение на неговия застрахован. Ангажирането на отговорността на съдебния изпълнител е за действията/бездействията на неговия помощник, комуто е възложил изпълнението на работата, поради което той трябва да отговоря солидарно с него. Тази солидарна отговорност е налице в отношенията с третите увредени лица, като виновното и противоправно поведение в процесния случай е извършено от помощник ЧСИ Н. С., а гражданската отговорност на Я. С. е обективна за чужди действия и бездействия. Следователно, макар и в отношенията с третото увредено лице, частният съдебен изпълнител да е приет за отговорен за настъпването на вредите, поради солидарната му отговорност с помощник ЧСИ, то същият няма правно основание да иска плащане на обезщетение от застрахователя, тъй като тези вреди не са в причинна връзка с действия/бездействия на застраховано по полицата лице.

При условията на евентуалност, дори и да се приемело, че е налице настъпило застрахователно събитие по застраховка „Професионална отговорност на частния съдебен изпълнител“, то застрахователят трябвало да отговаря само за тази част от вредите, дължащи се на виновното поведение на неговия застрахован.

Счита и че неправилно първоинстанционният съд е присъдил в полза на А. Г. С. и М.

Я. С./като законни наследници на починалия в хода на производството ищец Я. И. С./, застрахователно обезщетение в размер по 45 000 лева, като частичен размер от 84 892 64 лева, при положение, че отговорността на застрахователя е до определен лимит, който възлиза на 90 000 лева. Следователно, според жалбоподателя, при евентуалното приемане на исковете за основателни, техният размер следва да бъде ограничен до сумите от по 45 000 лева, без тези суми да се присъждат като частични от сумите по 84 892,64 лева.

Конкретни съображения в подкрепа на горното са подробно изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба.

Искането към съда е да се постанови решение, с което да се отмени Решение от 23.07.2025г. по гр.дело № 7488/2019г. на Софийски градски съд, в обжалваната осъдителна част, като неправилно и да се отхвърли предявения от Я. И. С./заместен от законнните си наследници А. Г. С. и М. Я. С./ иск срещу „ДЗИ Общо Застраховане“ЕАД за заплащане на суми в размер на по 45 000 лева за всеки от тях, ведно със законната лихва от 17.02.2023г. до окончателното изплащане на главницата.

Претендират се и да бъдат присъдени и сторените по делото съдебни разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от 2 насрещната страна А. Г. С. и М. Я. С., подадена чрез посочения в отговора като процесуален представител адв. Ч.. Излагат се съображения, че въззивната жалба е неоснователна поради съображения, които са подробно изложени в отговора. Въззиваемият счита, че постановеното решение на окръжния съд е правилно и законосъобразно в обжалваната от насрещната страна осъдителна част, поради което искането към въззивния съд е то да бъде потвърдено. Претендират се и направените в хода на въззивното обжалване съдебноделоводни разноски, вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждение.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на първоначалния ищец Я. И. С. с изложени в нея твърдения, че е упражнявал дейност като частен съдебен изпълнител в район на действие Окръжен съд – София. Твърдял е, че в срока на застрахователното покритие по договор за задължителна застраховка "Професионална отговорност на частния съдебен изпълнител", сключен с ответника на 21.03.2014г., е настъпило застрахователно събитие и е ангажирана професионалната му отговорност. Бил е осъден по гр.д. № 297/2019 г. на Окръжен съд – София, да заплати на „Енерго Про Продажби“ АД поради незаконосъобразно принудително изпълнение 90 804.73 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, 8 868 лева, представляваща имуществени вреди- платени адвокатски и юрисконсултски възнаграждения за защита по изпълнителни дела и 10 100 лева, представляваща незаконосъобразно преведени разноски по изпълнението по изпълнителни дела, като в това производство настоящият ответник „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, е взел участие като трето лице – помагач на негова страна като ответник.

В хода на производството пред първия съд ищецът Я. С. е починал и с определение от 14.12.2023г. като ищци са били конституирани неговите наследници А. Г. С. и М. Я. С..

Последните са поддържали предявения от праводателя им иск и по тяхно искане претенцията от 200 000 лв. е намалена на две претенции от по 45 000 лв. за всеки от ищците при условия за разделност/общо 90 000 лв./, като всяка претенция се счита частична от 84 892.64 лв. /общо 169 785.27 лв./

Искането към съда е било да се уважат предявените осъдителни искове в горните размери, тъй като е доказан състава на разпоредбата на чл. 435 КЗ, а именно че техния праводател е репарирал увреденото лице и има право да претендира платеното от застрахователя, ведно с лихви от датата на исковата молба до окончателното плащане.

Ответникът „ДЗИ Общо Застраховане“АД е оспорил предявените искове.

Не е оспорил наличието на застрахователно правоотношение с първоначалния ищец Я. С. по договор за застраховка „професионална отговорност“, както и че с влязлото в сила 3 решение по гр.д. № 297/ 2019 г. по описа на Софийски окръжен съд първоначалният ищец е осъден да заплати на „Енерго Про Продажби“ ЕАД имуществени вреди в размер на 90 804.73 лева, 8 868 лева и 10 100 лева с лихви, които суми са били заплатени от него.

Оспорил е иска с възражението, че не е доказано вредите да са настъпили вследствие на незаконосъобразните изпълнителни действия на ЧСИ Я. С., както и че дори да са установени такива, то те са настъпили не по вина на частния съдебен изпълнител, а на неговия помощник, който обаче не е страна по застрахователното правоотношение с ищеца и следователно застрахователното дружество нямало основание да носи отговорност за негови неправомерни действия и последиците от тях.

Искането към съда е било да се отхвърлят исковете като неоснователни, както и да му бъдат присъдени направените по делото съдебно-деловодни разноски, в т.ч и за заплатено адвокатско възнаграждение.

От фактическа страна се установява следното :

Между страните няма спор, а и се установява, че на 21.03.2014г. е сключен застрахователен договор с полица № 212514224000001 по застраховка "Професионална отговорност на частния съдебен изпълнител " между застрахования ЧСИ Я. И.

С., с peг. № *** в КЧСИ и „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД със срок 1 година и лимит на обезщетението от 90 000 лева – както за един, така и всички искове, като договорът е сключен при общи условия.

Представен е и е приет като доказателство по делото и сертификат, в който сумата на лимита е 450 000 лв., но също и добавък към полицата, в който е посочено, че увеличения лимит на застрахователната отговорност е валиден от 31.07.2014г. до края на договора21.03.2015г.

По делото са представени и са приети като доказателства ОУ за застраховане на професионални отговорности на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, от които се установява, че според т.12.1 лимитът при един иск е максималния размер на застрахователно обезщетение и включва присъдените по този иск разноски. Съгласно т.12.2. лимитът за всички искове е максималната сума, която застрахователят ще изплати за всички искове и присъдени по тях разноски, предявени в срока на застраховката.

Няма спор между страните, а и се установява, че с влязло в сила решение по гр.д. № 297/2019г. по описа на Окръжен съд – София, първоначалният ищец Я. С. е бил осъден да заплати на „Енерго Про Продажби“ АД сумата в размер на 90 804.73 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, 8 868 лева, представляваща имуществени вредиплатени адвокатски и юрисконсултски възнаграждения за защита по изпълнителни дела и 10 100 лева, представляваща незаконосъобразно преведени разноски по изпълнението по изпълнителни дела, като в това производство настоящият ответник „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, е взел участие като трето лице – помагач на негова страна.

Няма спор между страните, а и се установява от материалите по делото, че по изп. дело № 22/ 2023 г. по описа на ЧСИ С. Л., образувано за събиране вземането на „Енерго-Про 4 продажби“ АД спрямо Я. С. по решението на Софийски окръжен съд, първоначалният ищец е превел по банков път по сметката на ЧСИ С. Л. на два пъти следните суми- на 17.02.2023г.

- 120 000 лева и на 21.02.2023 г. - 102 000 лева. Няма спор, а и се установява, че след удържани такси по изпълнителното дело сума от 204 640.36 лв. е преведена на взискателя „Енерго Про Продажби“ ЕАД.

В производството пред въззивната инстанция не са допуснати нови доказателства.

При така установените факти следва да се формират следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалване, насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.

Същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на окръжния съд.

Наведените във въззивната жалба доводи повтарят изцяло същите аргументи, които вече са били изтъкнати в отговора на исковата молба и в устните състезания, на които в обжалваното решение е даден подробен отговор. Независимо от това следва да се добави и следното :