Решение № 261966 от 15.06.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш

Е Н И Е

№… гр. Варна, 15.06.2021г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА при секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 143 описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по исковете на Ю. E. Й., ЕГН: **********, с адрес ***, против ИА „В.К.и В.-П.Д.", ЕИК:

******, гр. ******, представлявано от В.К.С.-Изпълнителен Директор, с правно основание чл.200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени болки и страдания в резултат на настъпила средна телесна повреда - фрактура на метатарзална кост на дясното стъпало /счупване на базална фаланга на пети пръст/, в резултат на трудова залополука, настъпила на 27.08.2020 г. /при придвижаване по обичайния път от работа към дома след края на работното си време попада в дупка/, ведно със законната лихва върху сумата от датата на настъпване на трудовата злополука, до окончателното й изплащане.

Моли за присъждане на разноските по делото.

Обстоятелства, на които се основава исковата претенция:

Ищецът твърди, че по силата на сключен с ответника трудов договор №ЧР-11-664/29.07.2020 г., ищецът е приел да изпълнява длъжността „изпълнител-барман" в ИА „В.К.и В.-П.Д.", Териториален отдел-Варна, в сектор „***", в хотел „***" за определен срок от време, а именно до 31.08.2020 г., на пълен работен ден, със срок на изпитване в полза на работодателя. Според длъжностната характеристика работникът подготвя за сервиране поръчаните от клиенти на заведението алкохолни, безалкохолни и алкалоидни напитки.

На 27.08.2020 г., бил редовна смяна на работа в хотел

„***" , находящ се в к.к. „***", с времетраене от 08:00 до 20:00 часа. При придвижаване по обичайния път към дома (основното място на живеене), на стълбите под хотел „***", до главен път „***" на път за автобусната спирка, след края на работното си време, в 20:51 часа на 27.08.2020 г., попада в дупка, без плочка, пада и счупва метатарзална кост на дясното стъпало. Вследствие силната болка и шока от счупването, той не е в състояние да се качи на автобус, спира преминаващо такси и се запътва към спешния център в МБАЛ" *****". Там е прегледан от д-р И. и д-р Г., като му е поставена диагноза фрактура на метатарзална кост и му е поставена гипсова протеза.

Последвало е издаване на болничен лист за временна нетрудоспособност с причина: злополука-трудова по чл. 55, ал. 2 от КСО от д-р В.Д.от дата 28.08.2020 г. с продължителност: от 28.08.2020 г. до 10.09.2020 г. -14 календарни дни. Като анамнеза е установено: счупване на базална фаланга на пети пръст. Направена гипсова имобилизация.

На 04.09.2020 г., с амбулаторен лист №000479, д-р Р.М. е потвърдил първоначалната диагноза, като към обективното състояние е допълнено: умерени болки и оток, а за терапия: гипсова имобилизация за 28 дни.

На 14.09.2020 г. от ортопедична ЛКК с членове: д-р М. и д-р П. е издаден нов болничен лист с решение №11963/14.09.2020 г., с който е продължен болничния на пострадалия за период от 30 календарни дни, считано от:

11.09.2020 г. до 10.10.2020 г. Издаден е и амбулаторен лист №011963, в който като основна диагноза е установено: счупване на друг пръст на стъпалото, а като анамнеза е установено: оплаква се от болки и ограничени движения. Продължава лечението при амбулаторни условия.

На 25.09.2020 г., с амбулаторен лист №000479, д-р Р.М. е премахнал гипсовата имобилизация, като към обективното състояние е допълнено: умерен оток, отговарящ на състоянието.

На 15.10.2020 г. от ортопедична ЛКК с членове: д-р М. и д-р П. е издаден нов болничен лист с решение №12273/15.10.2020 г., с който е продължен болничния на пострадалия за период от нови 30 календарни дни, считано от: от 11.10.2020 г. до 09.11.2020 г.

На 23.10.2020 г., с амбулаторен лист №000565, д-р Р.М. е допълнил към обективното състояние: умерени болки при натоварване. Без ограничение движението. Като терапия е изписана: лечебна физкултура На 26.10.2020 г., с амбулаторен лист №001220, д-р П.К.-специалист физикална и рехабилитационна медицина е снела следната анамнеза: след сваляне на гипса с чувство на скованост, епизодична болка и нестабилност при ходене, като обективно състояние: палпаторна болка в зоната на 5 метатарзална кост на дясно стъпало и по предната повърхност на глезенната става. Леко ограничени по обем и болзенени в крайните фази движения в дясна глезенна става. Ходи по равен терен без помощни средства;походка щадяща за десен крак. ТОД на дясна глезенна става. Като терапия е изписана: физио терапия 20 процедури.

На 24.11.2020 г., с амбулаторен лист №001321, д-р П.К.-специалист физикална и рехабилитационна медицина е снела следната анамнеза: след сваляне на гипса с чувство на скованост, епизодична болка и нестабилност при ходене, като обективно състояние: с частично подобрение на състоянието. Редуцира се болката, подобри се подвижността, но персистира скованост в областта на дясна глезенна става с епизоди на болка при натоварване. Да продължи с назначения ЛФК комплекс в домашни условия. При персистиране на остаъчна симптоматика да проведе курс по ФТР след един месец. Като терапия са извършени ФТ процедури: аналитична ЛФК-6 бр.; лечение със СЧТ-7 бр., лечение с ултразвук-7 бр.

Трудовата злополука е декларирана от работодателя на

14.09.2020 r. с декларация за трудова злополука с вх. №723 от 14.09.2020 г. в териториално поделение на НОИ-****, а също така е призната за такава с разпореждане №29864 от 15.09.2020 г. на Териториално поделение на НОИ-****, по чл. 55, ал. 2 от КСО. Същото не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Увреждането е довело до продължителна неработоспособност от общо 74 дни. Вследствие увреждането, ищецът е преживял дълбоки болки и страдания-неимуществени вреди, в резултат на трудовата злополука, изразяващи се в претърпени физически болки, страдания и силен стрес, страх за начина му на живот и притеснения за бъдещето. Седмици след инцидента доверителят ми се оплаква от безсъние и непрестанни болки в стъпалото, като се налага да пие силни болкоуспокояващи, за да може да заспи. Налага се майка му, с която живее заедно, да му помага при ежедневните житейски дейности. Походката му е силно затруднена, дори и към настоящия момент, а седмици наред се е налагало да ползва такси или да звъни на приятели, разполагащи с автомобили, които да му помагат да се придвижва. Не може да посещава фитнес зала, за да спортува, въпреки че преди инцидента е спортувал регулярно. Няма перспектива и да започне скоро работа. Нарушен е като цяло нормалния му начин на живот.

ОТВЕТНИКЪТ в срока по чл.131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска като неоснователен.

Не оспорва, че злополуката е била призната за трудова.

Ю.П.Й. е назначен на длъжност „изпълнител- барман" в Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно ***", главна дирекция „В.********", в отдел „Т.****", в хотел „***" с трудов договор № ЧР- 11- 664/29.07.2020 год. срочния трудов договор е до 31.08.2020 г., същия е бил прекратен съгласно Заповед №ЧР-11-715/18.08.2020 г. на Изпълнителния директор на ИА „ВЬСВПД", като заповедта е връчена на служителя на 21.08.2020 г.

Трудовата злополука е възникнала при приключване на работния ден около 20:51 часа на 27.08.2020 г., така както е посочено в Разпореждане № 29864/15.09.2020 г. на ТП при НОИ - Варна, при тръгване от работа и придвижване до спирката на градския транспорт в посока града.

Оспорват въпросната травма да е получена в следствие на падане, предизвикано от неравност на стълбите към спирката/счупена плочка/, тъй като района претърпял основен ремонт на настилките на тротоарите, стълбищата, както и на пътното платно.

Оспорват, травмата да е с такава тежест, че да е довела до психическа травма, психически проблеми, емоционален стрес. Няма предоставени доказателства за извършени прегледи от специалисти - психиатри, психолози и др., респективно за назначено съответно лечение.

Оспорват претенцията за неимуществени вреди като завишена по размер и несъответстващ на критериите за справедливост.

Твърдят, че злополуката е причинена поради проявена груба небрежност на работника. Твърдят, че работника Ю.Й. е преминал и подписал инструктаж за безопасност и здраве при работа - начален, както и периодичен инструктаж на работното място. Ищеца е допринесъл за настъпване на злополуката, като не е спазил проведения му инструктаж и е проявил груба небрежност при придвижване към спирката на автобуса.

Възразяват по реда на чл.200, ал.4 от КТ, евентуално при определяне на обезщетение същото да се намали до размера на получените суми от ищеца по сключен договор за застраховка „трудова злополука"

В първото по делото с.з. са наведени уточнения от страна на ответника, а именно, че проявата на груба небрежност от страна на ищеца се състои в това, че ищецът не се е възползвал от уредения от работодателя транспорт, а е предприел прибиране от работа към дома с градски транспорт. В с.з. ищецът подържа иска си и моли за уважаването му. Ответникът моли за отхвърляне на иска.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа страна и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ, за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.

Отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ има обективен и безвиновен характер.

За основателността на иска в случая, в тежест на ищеца е да докаже наличие на трудовоправни отношения между страните към датата на настъпване на злополуката, характера на злополуката като трудова, наличието на вреди, които са в причинно следствена връзка със злополуката, вида и размера на вредите.

Предвид наведените възражения за съпричиняване на вредоносния резултат, ответникът следва да установи, че ищецът е проявил груба небрежност към момента на инцидента, като със същата е допринесъл за настъпването му – т.е. че ищецът не се е възползвал от уредения от работодателя транспорт, като това поведение представлява груба небрежност.

В конкретния случай не се спори, че на посочената дата на злополуката е било налице трудово правоотношение между страните по делото.

Видно от доказателствата по делото, трудов договор №ЧР-11-664/29.07.2020 г., е сключен между страните като срочен, а именно до 31.08.2020 г. Макар да не е било необходимо издаване на нарочна заповед за прекратяването, е издадена Заповед №ЧР-11-715/18.08.2020 г. на Изпълнителния директор на ИА „ВЬСВПД", като заповедта е връчена на служителя на 21.08.2020 г. Със същата е прогласено прекратяването на ТПО, считано от 01.09.2020г.

В съдебната практика еднозначно се приема с постановяването на решение № 319 по гр.д. № 204 за 2009 г. на ІІІ ГО и решене № 31 по гр.д. № 1894 за 2009 г. на ІV ГО, решение № 339/10.10.2011 г. по гр.д. № 859/2010г. на ІV ГО, ВКС, че установяването на злополуката като трудова „не може да се извърши по съдебен ред, тъй като е предвиден специален административен ред, който не може да бъде игнориран“. Доколкото установяването този факт е възложено на специален административен орган, то в настоящото съдебно производство е недопустимо да бъде пререшаван въпроса относно трудовият характер на злополуката.

Безспорно по делото е, че злополуката е била обявена за трудова на основание чл. 55 ал. 1 от КСО с разпореждане №29864 от 15.09.2020 г. на Териториално поделение на НОИ-****.

Същото не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Съгласно чл. 60 ал. 1 от КСО, длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, въз основа на документите в досието и данните в информационната система по чл. 33, ал. 5, т.