Решение № 658 от 24.06.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 658 гр. Варна, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Д.а при участието на секретаря Нели П. Катрикова Д.а като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20263100500773 по описа за 2026 година произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на депозирана от С. Б. Д., с ЕГН **********, с адрес:

**********, действащ чрез адв.П. Н., с адрес: гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ №44, ет.4, офис 6, срещу Решение №435/09.02.2026г. постановено по гр.д.№12557/2024г. по описа на Районен съд Варна, с която е уважен иска на “Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54, действащо чрез юрисконсулт С. С., с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415 от ГПК и с чл.9, ал.1 и чл.33, ал.1 от ЗПК за установяване съществуването на задължения на жалбоподателя, както следва: 457.50лв.-дължима главница по Договор за потребителски кредит №*********** ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-15.04.2024г. до окончателното й плащане, 39.65лв.-договорна лихва за периода 15.11.2023г.-15.02.2024г. и 68.26лв.-обезщетение за забава за периода 15.11.2023г.04.04.2024г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№4566/2024г. на PC Варна.

Твърди се от въззивника, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон и необосновано изключване на възражението му за неравноправна клауза в договора за потребителски кредит. Конкретните оплаквания са, 1 че съдът е уважил иска, без да извърши служебна проверка за неравноправност на клаузата по т.7.1 от процесният договор за кредит, която предвижда добавяне към отпусната в заем главница от 1000лв., на застрахователна премия в размер от 207.48лв., върху която също се начислява лихва. Поддържа се че въпросната клауза води до задължително включване на разход за застраховка, олихвяване на тази сума и липса на избор за потребителя дали да сключи застрахователен договор, което по смисъла на чл.147 от ЗЗП обуславя липса на прозрачност относно размера на дълга и на икономическите последици за кредитополучателя. Сочи се, че интегрирането на застрахователна премия в главницата, без отделното й посочване нарушава прозрачността, тъй като скрива реалната цена на кредита и застраховката се представя като част от “кредитен ресурс“, който не се предоставя действително. Освен това ГПР е изкуствено занижен и премията се олихвява като капиталов заем. Твърди се, че съгласно Директива 93/13 и практика на СЕС по дела С-263/22 и С321/22, това представлява скрит разход и липса на прозрачност. Наред с горното се поддържа, че е нарушен принцип на добросъвестност визиран в чл.143, т.1 от ЗЗП и че клаузата създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните, доколкото потребителят финансира застраховка, която основно защитава кредитора и едновременно с това на банката се гарантира допълнителен приход, чрез олихвяване на премията, като по този начин не се осигурява реална и пропорционална услуга на клиента.

Твърди се, че подобна конструкция противоречи на принципа на добросъвестност и представлява неравноправна клауза, което е основание за нищожност по чл.146, ал.1 от ЗЗП.

Оспорват се изводите на съда относно основателният размер на претенцията, с аргументи за неправилно и безкритично възприемане на заключението на ССч.Е, и несъобразяването в противоречие с чл.266, ал.2, т.2 от ГПК на настъпилото в хода на делото плащане на сумата от 390 евро, с която всъщност следва да се редуцира дълга. Сочи се относима съдебна практика и се моли за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, с който се поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба. Излагат се доводи за правилност на обжалваното решение и неоснователност на изложените оплаквания от въззивника. Поддържа се, че тезата на жалбоподателя, че застрахователната премия е следвало да бъде включена като разход при изчислението на ГПР по договора за кредит, е неправилна тъй като сключването на договор за застраховка е осъществено вследствие на информираното съгласие на кредитополучателя. Твърди се, че сключването на застрахователен договор не е задължително условие за отпускането на процесният договор за кредит и не влияе по никакъв начин на клаузите и параметрите на последния. Ето защо сумите по застрахователната премия не следва да приемат за елемент от общите разходите по кредита за потребителя, съобразно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Наред с това се сочи, че според клаузите инкорпорирани в застрахователния сертификат и т.10 от Общите условия, е възможен отказ от застраховката, след сключването на договора за кредит, при което застрахователната премия ще бъде възстановена на потребителя, доколкото Банката е финансирала застрахователната премия и я е платила от негово име и за негова сметка.

Излага се, че ако кредитополучателя бе упражнил правото си на отказ от застраховката в 2 деня на сключването на договора за кредит или в непосредствена близост след това, то застрахователите са щели да му възстановят пълния размер на застрахователната премия, с която сума същия е могъл да разполага и да погаси предсрочно кредита, или да използва за свои нужди. Сочи се, че при всички положения условията по договора за кредит остават непроменени-размери на лихва и на ГПР, единствено би се променил срокът, в случай на предсрочно погасяване на кредита. Сочи се още, че според разпоредбата на чл.4.4. от Общите условия застраховката може да се прекрати с едномесечно предизвестие по всяко едно време в срока на договора. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивникът, чрез постъпила писмена молба от пълномощникът му поддържа становището си за неоснователност на иска, съответно за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение. Моли се за отмяна на обжалваният съдебен акт и постановяване на нов, с който да се отхвърли иска. Претендират се деловодни разноски.

Въззиваемата страна, чрез писмена молба подадена от процесуалният й представител, поддържа становището си за неоснователност на жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Съдът е сезиран от “Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с ЕИК 131134023, с иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415 от ГПК и чл.9, ал.1 вр. чл.33, ал.1 от ЗПК за установяване съществуването на задължения на С. Б. Д., с ЕГН **********, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.

№4566/2024г. на PC Варна, както следва: 457.50лв.-дължима главница по Договор за потребителски кредит №*********** 39.65лв.-договорна лихва за периода 15.11.2023г.15.02.2024г. и 68.26лв.-обезщетение за забава за периода 15.11.2023г.-04.04.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от датата подаване на заявлението-15.04.2024г. до окончателното й плащане.

В исковата молба се твърди, че на 30.01.2023г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит №720031114329, по силата на който ищеца е предоставил на ответника сумата от 1207.48лв., от които 1000лв. са размера на кредита и 207.48лв. са послужили за заплащане на премия по сключен от кредитополучателя застрахователен договор. Поддържа се, че сумата от 1000лв. е предадена на ответника, а сумата от 207.48лв. е преведена от кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят е дал изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора за кредит. Твърди се, че в настоящия случай ответника е пожелал да сключи Застраховка “Bank Защита на кредита и сметките“. Излага се, че общото крайно задължение по договора за кредит, включващо възнаградителна лихва в размер от 40.91 % годишно, възлиза на 1491.47лв., която сума е 3 разсрочена на 12 погасителни месечни вноски, с окончателен падеж на 15.02.2024г. Сочи се, че към дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, задължението на ответника по процесният по договор за кредит е изцяло изискуемо и е в размер от 565.41лв., от които 457.50лв.-главница и 39.65лв.-договорна лихва. Сочи се още, че съгласно чл.9, ал. 4 от договора ответникът дължи и обезщетение за забава, което към 04.04.2024г. е в размер от 68.26лв. Поддържа се, че поради преустановяване на плащанията от страна на ответника, ищеца е инициирал заповедно производство, като в границите на образуваното за това ч.гр.д.№4566/2024г. на PC Варна е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Твърди се, че поради подадено от длъжника възражение срещу заповедта, за ищеца се породил интерес от воденото на настоящият иск.

С депозираният от ответника от отговор на ИМ, се поддържа становище за неоснователност на иска, като са изложени твърдения за нищожност и недействителност на договора за кредит. Също така и поради погасяване на дълга при отчитане на неоснователно начислените от кредитора вземания за лихви и застраховки. По-конкретно се поддържа, че уговорката за заплащане на договорна лихва е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, заради това че размера на същата надхвърля трикратния размер на законната лихва.

Поддържа се още, че процесният договор влиза в колизия с изискванията на ЗПК и че при сключване на същия е използвана заблуждаваща /нелоялна/ търговска практика/. Излага се, че във вземането на ищеца е включено заплащане на застрахователна премия, която е калкулираната към главница по договора и съответно е олихвявана, без обаче тя да е намерила отражение ГПР, съответно е нарушен чл.19, ал.4 от ЗПК. Твърди се, че шрифта на договора е по малък от визираният в закона, както и че в договора е предвидено право на кредитора да събира такси и разноски, които не му се следват по смисъла на чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК. Поддържа се, че процесния договор нарушава изискванията на чл.10, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което е недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Твърди се, че предвид нищожността на договора и направените плащания от кредитополучателя, задължението по кредита е погасено.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част.

Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно 4 разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд по принцип е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи.

В случая оплакванията на въззивника се основават на доводи за нищожност и недействителност на процесният договор за кредит при условията на потребителска закрила, като съставляват оспорване на формираните от районният съд изводи, че съществува непогасено задължение на ответника по договора, чиито титуляр е ищецът.

Така направените оспорвания не съставлява новонаведено възражение или фактическо твърдение, поради което следва да бъде разгледано по същество.

В настоящия случай от представеният по делото договор за потребителски кредит с клиентски №312425624 се установява, че считано от 30.01.2023г. банката-ищец и ответник са обвързани от договорно отношение по силата на което на клиентът е била предоставена заемната сума в общ размер на 1207.48лв., от които 1000лв. кредит и 207.48лв. застрахователна премия. Съгласно чл.7.2 от договора, частта от сумата, представляваща кредитни средства се превежда до 3 работни дни, считано от датата на сключване на договора, по сметка на потребителя, открита при кредитора. Съответно частта от сумата, представляваща застрахователна премия, се усвоява чрез директен превод от кредитора по банкова сметка на съответния застраховател. В договора за потребителски кредит е договорен годишен лихвен процент в размер на 40.91 % и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочие. Годишният процент на разходите е в размер на 45.23 %, съответно общо дължимата сума по кредита, възлиза на 1491.47лв., съгласно чл.10 от договора. В чл.11.2 от договора е инкорпориран, погасителен план, включващ падеж и размер на вноската, сумите, които се погасяват, и дължимия остатък. Придружаващи договора за кредит са Стандартен европейски формуляр и декларации. Във връзка със сключената със застрахователното посредничество на “Ти Би Ай Банк“ ЕАД, Застраховка “Bank Защита на кредита и сметките“, по делото е представена, подписана от ответника Декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застрахованото лице към застрахователна програма “Защита на кредита“ за кредитополучателите на потребителски кредит, предоставен от “Ти Би Ай Банк“ ЕАД, и допълнителна медицинска услуга “Второ медицинско мнение“, предоставена от Mediguide International. Представен е и Сертификат №17200311143292023 за застраховане, чрез който клиентът е бил запознат, че срокът на застраховката е равен на срока на договора за потребителски кредит, при дължима еднократна застрахователна премия в размер от 206.04лв.