Решение № 371 от 07.03.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. Бургас, 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Г. Върбанова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Г. Върбанова Въззивно гражданско дело № 20232100500208 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на Областна Дирекция на МВР –Бургас с БУЛСТАТ **** ,ПРЕДСТАВЛЯВАНА ОТ Директора К.К. чрез пълномощник: юрисконсулт А.Д., против Решение № 30/06.01.2023г. по гр.д.№ 7515/2022г. по описа на РС-Бургас, с което ответника е осъден да заплати на О.

М. И., ЕГН: *****, със съдебен адрес гр. Б****, сумата от 535, 28 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за 61.78 часа извънреден труд, представляващи разликата между реално положения от ищеца нощен труд на основание възникнало между страните служебно правоотношение през периода 01.10.2019 г. - 09.07.2020 г. и преизчисления такъв с коефициент 1,143, сумата от 135.32 лв., представляваща сборна лихва за забава върху отделните вземания, дължима за периода 01.11.2020г. — 20.11.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от 535,28 лв., считано от 21.11.2022г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 480 лв., представляваща направените от ищеца разноски по делото; присъдени са в тежест на Областна дирекция на МВР — Бургас, разноски в полза на бюджета на съдебната власт както следва: по сметка на РС — Бургас държавна такса в размер на 100,00 лв. и разноски в размер на 150,00 лв.,представляващо платено възнаграждение на вещо лице.

Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за неправилно и необосновано . Счита се за неоснователна претенцията на ищеца- положеният от него нощен труд да бъде преизчислен по правилата на Кодекса на труд и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно които нощният труд се преизчислява до коефицент 1,143, за да се приравни на дневен. Тази теза била поддържана и пред първата инстанция, поддържа се и пред БОС, като се сочи, че по отношение организацията на работната заплата и полагането на нощния труд приложение намират правилата на действалите през процесния период Наредби за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните 1 служители в министерството на вътрешните работи, както и на чл. 187 от ЗМВР.

Разпоредбите на посочените по-горе наредби са действащи паралелно по време с Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и са уреждали по специален за системата на МРР начин заплащането на нощния труд. В тези наредби липсвал текст, който да урежда увеличение на часовете нощен труд с коефицент. Съгласно правната норма, действаща в системата на МВР за целия процесен период съотношението между дневен и нощен труд е като 1 към 1 (8 часа нощен труд, равни на 8 часа дневен труд), а не е както по Кодекса на труда и по Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно които 7 часа нощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд. Получените часове в повече при преизчисляването на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличието на извънреден труд. Заявява, че целта на този коефицент 1,143 е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа да получава трудово възнаграждение за 8 часа, т.е. заплащането за нощния труд да бъде увеличено.

Извънреден труд би бил налице само, ако работниците и служителите действително работят извън установеното за тях работно време. Следователно в тези случаи работникът или служителят не работи извънредно по смисъла на чл. 143, ал.1 от КТ, т.к. реално не е положен труд извън установеното работно време и в превишение на месечната норма часове. В продължение на това разрешение на правоотношенията, задължаващи работодателя да заплаща по-високо нощния труд са издадените от министъра заповеди, съгласно които за процесния период до края на м. януари 2020г. за всеки отработен час или за част от него между 22,00 и 6,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. , както и сега действащата заповед съгласно която, считано от 01.02.2020г. за полагането на нощен труд на служителите са изплаща допълнително възнаграждение в размер на 1,00 лв. за всеки отработен час.Заявява се, че в МВР има три категории служители и това е законово регламентирано в чл. 142 от ЗМВР - държавни служители по ЗМВР, държавни служители по ЗДСл и работещи по трудови правоотноотношения. За всяка категория служители съществува отделна законова и подзаконова регламентация, като за полицейските органи /служителите по ЗМВР/ е приложима единствено регламентацията на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови актове. С оглед произнасянето на Съда на Европейския съюз с решение от 24.02.2022г. по дело С-262/2020г. по отправено преюдициално запитване от PC-Луковит по гр.дело № 606/2019г. до СЕС за тълкуване нормите на Директива 2003/88/ЕО на ЕС и на Съвета от 04.11.2003г. и съответствието им с националното законодателство, исковата молба се явява неоснователна, респективно- счита обжалваното решение за неправилно и по съображенията, изложени подробно в писмения отговор, които моля да бъдат съобразени от БОС при постановяване на съдебния акт.Заявява искане за юрисконсултско възнаграждение пред БОС; моли се за отмяната на решението и постановяване на ново ,с което се отхвърлят исковите претенции; предявява искане за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност..

Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК.

В писмения си отговор по реда на чл.263 ГПК въззиваемият ищец чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба .Подчертава се ,че за процесния период по силата на чл. 187 ал. 9 ЗМВР са действали Наребда 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи ,които са уреждали реда заа организацията и разпределянето на работното време ,дежурствата ,времето за отдих и почивките на държавните служители на МВР.В тях липсва норма за преобразуване на часовете положен труд с коефициент 1,143 ,но липсата на изрична норма не следва да се тълкува като законово наложена забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен /каквато забрана би била противоконституционна /,а като празнота в уредбата за държавните служители на МВР.При наличието на такава непълнота в специалната уредба следва да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата ,което правилно е сторил първоинстанционният 2 съд.Сочи се в допълнение към мотивите на районния съд ,че на осн.чл. 187 ал. 5 ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа за тримесечен период .Коефициентът се определя като нормална продължителност от 8 часа дневен труд ,която се разделя на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд .В този смисъл са изчислени положените от ищеца часове нощен труд ,установени по делото .Затова се моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски по делото пред настоящата инстанция. Сочи се ,че изводите на РС не противоречат и на постановеното решение на съда на ЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/2020 г-,образувано по преюдициалното запитване на РС-Луковит по делото със същия предмет на спора,като в него се стига до същия правен извод - а именно ,че националното ни право изключва служителите на МВР от обхвата на общия правен режим,като същевременно с това не предоставя на тези държавни служители възможност за преобразуване на нощния труд в дневен .В т. 76 от решението на СЕС е изложено ,че аргументът за липсата на механизъм за преобразуване ,обяснен със съображения от правен и икономически порядък,видимо не отразяват допустима от закона цел ,годна да обоснове разглежданата в главното производство разлика в третирането .

Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски .

Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по повод искове, предявени от О. М. И. против ОД на МВР - Бургас.

Ищецът твърди, че през процесния период е полагал труд на длъжността “*****“ към РУ-Н., която е на структурно подчинение към Областна дирекция на МВР-Бургас, като поради естеството си на работа е полагал 12- часови работни смени. Твърди също така, че след преизчисляване на положения от него през процесния период нощен труд към дневен с коефициент 1,143 се получава разлика от 61,78 часа (след направеното изменение на иска в съдебно заседание), за която му се следва възнаграждение за извънреден труд в размер на 535,28 лв. (след направеното изменение в размера на иска), което не му е заплатено от ответника, както и че върху размера на тази неплатена главница му се дължи обезщетение за забава в размер на 135,32 лева за периода от 01.02.2020г. до 21.11.2022г.

В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който искът е оспорен като неоснователен както по основание, така и по размер. Не се оспорва, че през процесния период ищецът е заемал посочената в исковата молба длъжност, както и че е изпълнявал служебните си задължения на смени по график. Твърди се, че положеният труд е заплатен своевременно след неговото отчитане по правилата на действалите към процесния период Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з36/07.01.2020 г. на министъра на вътрешните работи, в които липсва текст, който да урежда увеличение на часовете нощен труд по определен коефициент, като на основание заповеди на министъра за всеки отработен час или за част от него във времето между 22,00 ч. и 06,00 ч. на държавните служители до 01.02.2020 г. е било заплащано допълнително възнаграждение в размер на 0,25 лв., а след тази дата - 1,00 лв.

За да се произнесе по основателността на въззивната жалба, настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните.

Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение. Следва да се посочи и, че във въззивната инстанция спорът е концентриран върху 3 правните изводи на съда, като по същество страните не оспорват представените доказателства и приетата за установена фактическа обстановка.

По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:

Наведените във въззивната жалба възражения обобщено се свеждат до това, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, поради което се счита от въззивника, че БРС неправилно е приел наличие на непълнота в специалната уредба, при която следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в т. ч. и нормата на чл. 9, ал. 2 НОСРЗ.