Решение № 63 от 10.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Пловдив, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20245330202551 по описа за 2024 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 213/15.03.2024г. на Началник на ЗЖУ – Пловдив в ДЖ - София, с което на Н. И. Г., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.7 ал.1 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/, на основание чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД, което на основание чл.15 ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ е заменено с налагането на административно наказание обществено порицание.

По съображения, изложени в жалбата, жалбоподателят Г., със съгласието на неговия родител и законен представител – Т. В. Г., ЕГН **********, моли съда да отмени НП като неправилно и незаконосъобразно. Претендира направените в хода на настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение.

В депозирано писмено становище, процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и направеното с нея искане. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява от процесуален представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е 1 допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

От фактическа страна съдът установи следното:

Жалбоподателят Г. към 11.03.2024г. притежавал документ за самоличност /лична карта/ с № 651734165, издадена от МВР Ямбол, с валидност до 09.09.2026г.

На 11.03.2024г. св. К. К. К., на длъжност *** при Зонално жандармерийско управление /ЗЖУ/ – Пловдив бил назначен в наряд на автомагистрала „Тракия“ – 499. На същата дата около 07:50ч. при изпълнение на служебните си задължения на км.118 на автомагистрала „Тракия“, бензиностанция „Шел“, в посока гр. София, свидетелят извършил полицейска проверка по редовността на документите за самоличност на три намиращи се на място лица, сред които бил и жалбоподателят Г.. При проверката на представената от Г. лична карта № 651734165, св. К. приел, че жалбоподателят представил повредена лична карта.

Предвид горното срещу жалбоподателя Г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение

/АУАН/ бл.

№

0654372/11.03.2024г. за това, че е представил повредена лична карта № 651734165, издадена от МВР Ямбол. Нарушението било квалифицирано по чл.7 ал.1 от ЗБЛД.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя Г. било наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.7 ал.1 от ЗБЛД, на основание чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД, като на основание чл.15 ал.2 от ЗАНН, поради непълнолетието на санкционираното лице, глобата била заменена от наказващия орган с наказание обществено порицание.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитания в качеството на свидетел К. К. К. /актосъставител/, както и от приложените към административната преписка и надлежно приобщени към доказателствения материал по делото писмени доказателства - АУАН/ бл. № 0654372/11.03.2024г., Заповед 0 8121з-1233/27.09.2022г. на министъра на вътрешните работи.

Св. К. потвърждава съставения от него акт. В показанията си сочи, че при проверката установил, че лицето предоставя документ за самоличност с повредена цялост. Уточнява, че картата била счупена, разделена на две части, за което съставил АУАН срещу жалбоподателя, за което последният направил възражения в акта.

След предявяване на представените по делото два броя снимки от Вайбър кореспонденция от 17.04.2024г., св. К. потвърждава отново, че към момента на проверката личната карта не била цяла, а счупена на две части.

Съдът кредитира показанията на св. Тилов като обективни и последователни, кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от 2 правна страна:

Вменената на жалбоподателя за нарушена разпоредба на чл.7 ал.1 от ЗБЛД задължава българските граждани, притежатели на български лични документи да ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване. За твърдяното неизпълнение на това законово изискване е приложена разпоредбата на чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД, която предвижда глоба от 30 до 200 лв. за лице, което изгуби, повреди или унищожи български личен документ.

Видно от съдържанието на санкционната разпоредба отговорността следва да понесе деецът, който е осъществил самото изпълнително деяние на нарушението, т.е. лицето, което е изгубило, повредило или унищожило съответния съставомерен документ. В този смисъл за противоправно поведение, което е обявено от закона за наказуемо с цитираната норма от е самото повреждане /респ. изгубване или унищожаване/ на български личен документ. В случая административното обвинение така, както е описано в АУАН и НП, поддържа тезата, че провереното при полицейската проверка лице /жалбоподателят Г./ е представило повредена лична карта с № 651734165, издадена от МВР Ямбол. Нито в АУАН, нито в НП обаче се твърди, че именно жалбоподателят Г. е повредил процесната лична карта с горепосочения номер и издател. Категоричен и безспорен извод в тази насока не може да се формира и от изложеното от актосъставителя в дадените от него показания като свидетел, доколкото същият поддържа акта и заявява, че „… лицето предоставя документ за самоличност с повредена цялост“. В случая жалбоподателят е наказан за това, че е представил повреден български личен документ, но никъде при описанието на нарушението не се вменява повреждането на картата, което не следва да се допуска със задължението по чл.7 ал.1 от ЗБЛД. Представянето на такъв документ обаче не е обявено за наказуемо с приложената от административнонаказващия орган санкционна разпоредба и в този смисъл санкционната норма е съответна на квалификацията, но не и на описаното нарушение, т.е. не и на вменените факти, тъй като санкционният състав на чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД предвижда глоба за повреждане на документ за самоличност, каквото въобще не се вменява с приписаните факти на извършване на нарушението /в този смисъл са Решение № 290/11.07.2024г. на РС - Пазарджик по а. н. д. № 777/2024г.;

Решение № 5065/08.11.2023г. на СРС по а. н. д. № 8400/2022г.; Решение № 37/10.01.2020г. на РС - Пловдив по а. н. д. № 7083/2019г.; Решение № 4372/28.06.2018г. по к. а. н. д. № 4196/2018г. на Административен съд – София; Решение № 6748/12.11.2019г. по к. а. н. д. № 8539/2019г. на Административен съд – София; Решение № 3296/18.05.2018г. по к. а. н. д. № 1904/2018г. на Административен съд – София/. В посочената съдебна практика последователно се изяснява, че разпоредбата на чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД предвижда административно наказание за лице, което изгуби, повреди или унищожи български личен документ и изпълнителното деяние като елемент от обективна страна на фактическия състав на нарушението е загубването, повреждането или унищожаването на личен документ, докато в 3

АУАН и в НП е посочено като изпълнително деяние, с което е осъществено нарушението, представяне на повреден документ, без да се твърди, че същият е повреден от жалбоподателя. А именно от описанието и обстоятелствата по неговото извършване се преценява деянието и се гради защитата. Предвид това в разглеждания казус от фактическото описание на деянието не може да се направи извод за извършено такова административно нарушение, за което се носи отговорност по чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД.

Отделно от горното, но отново във връзка с даденото в двата акта на администрацията описание на нарушението и обстоятелствата, при които се твърди да е извършено нарушението, съдът констатира непълно и лаконично описание на изпълнителното деяние от обективна страна, доколкото се твърди, че процесната лична карта е повредена, но не е посочено в какво точно се изразява повредата. Това води до неяснота кои факти от обективната действителност актосъставителят и административнонаказващият орган са приели за осъществили се и въз основа на кои от тях са изградили решаващите правни изводи за съставомерност на нарушението. Описание на повредата се прави за първи път и единствено в съдебно заседание при разпита на актосъставителя, който твърди, че личната карта била счупена, разделена на две части, което е недопустимо. Признаците на вмененото административно нарушение не следва да се извеждат от доказателства, събирани в съдебната фаза на административнонаказателното производство, а трябва да бъдат установени и описани в АУАН и НП с необходимата пълнота, конкретика и точност. Така изложената непълнота води до съществено процесуално нарушение на императивните изисквания на чл.42 ал.1 т.4 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и ограничава правото на защита, доколкото за жалбоподателя не е станало ясно конкретно за какви повреди на документа му за самоличност се касае. От друга страна с даденото описание се поставя в практическа невъзможност и съдът да контролира законосъобразността на преценката на наказващия орган за липса на маловажност на случая, тъй като не може да се установи с конкретност дали този случай се различава по обществена опасност от аналогичните случаи на административни нарушения по чл.7 ал.1 от ЗБЛД, а това от своя страна също се явява съществено процесуално нарушение.

Друго констатирано процесуално нарушение, допуснато в хода на административното производство и ограничило правото на защита на санкционирания, е неспазването на срока за възражение по чл.44 ал.1 от ЗАНН от страна на административнонаказващия орган при издаване на НП.

АУАН е издаден и връчен на жалбоподателя на 11.03.2024г., а обжалваното НП е издадено на 15.03.2024г. – в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, който срок е 7дневен.

При тези допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство издаденото НП се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

С оглед изхода на спора на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН 4 жалбоподателят има право на разноски в настоящото производство за представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена с подадената жалба. С оглед фактическата и правна сложност на делото и предвид представения договор за правна защита и съдействие, в който изрично е посочено, че се представя безплатна адвокатска помощ на основание чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата и с оглед наложеното наказание обществено порицание, съдът намира, че следва да бъдат присъдени разноски в размер на 500 лв., прилагайки правилото на чл.18 ал.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които следва да бъдат платени от въззиваемата страна.

Съгласно т.6 от ДР на АПК „поемане на разноски“ от административен орган означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна Началник на ЗЖУ - Пловдив не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващият орган, а именно Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ - МВР.

Мотивиран от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 213/15.03.2024г. на Началник на ЗЖУ – Пловдив в ДЖ - София, с което на Н. И. Г., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.7 ал.1 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/, на основание чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД, което на основание чл.15 ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ е заменено с налагането на административно наказание обществено порицание.