Решение № 3421 от 17.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3421 гр. София, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Б. МИРОВ като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно наказателно дело № 20231110206438 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. В. Х. против Наказателно постановление № 23-4332– 002998/02.03.2023г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел "Пътна полиция", с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за нарушение по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата не се излагат конкретни съображения, същата е бланкетна. Като от съдържанието и следва да се приеме, че се моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят е редовно призован, явява се лично. Моли да се отмени обжалваното НП, прилага и Решение на АССГ във връзка с ПАМ.

Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител и не взема отношение по основателността на жалбата.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

На 09.02.2023г. жалбоподателят Х. управлявал лек автомобил "БМВ" с рег. № ******* в гр.

София, по бул. "Сливница" с посока на движение от площад Лъвов мост към ул.

„Опълченска“. При извършена проверка от страна на контролни органи по ЗДвП е установено, че жалбоподателя управлява МПС със СУМПС, издадено във Великобританиякоято не е членка на Европейския съюз. Извършили справка чрез ОДЧ – КАТ, при която се установило, че за жалбоподателя не е напускал територията на страната повече от три 1 месеца, като не е подменил свидетелството си за управление

За така констатираните нарушения св. Д. е съставила срещу жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение№707434/09.02.2023г.

Актосъставителят квалифицирал нарушенията по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.

АУАН бил връчен срещу подпис на жалбоподателя, който след като се запознал със съдържанието му, го подписал без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН също не е било депозирано писмено възражение срещу така съставения АУАН.

Въз основа на Акта за установяване на административно нарушение било издадено и атакувано в настоящото съдебно производство № 23-4332–002998/02.03.2023г.,с което при идентичност на описанието на нарушенията и правната им квалификация, на жалбоподателя Х. била наложена"глоба" в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за нарушението по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, Заповеди на Министър на вътрешните работи; както и от гласните доказателствени средства – показанията на разпитан по делото свидетел – Д..

Съдът се довери изцяло на заявеното от свидетеля-актосъставител Д. при разпита и пред настоящия съдебен състав. Свидетелят поддържа фактическите констатации, отразени в АУАН, като обясни начина на извършване на проверката и въз основа на какви доказателства е направила извод за извършено нарушение.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в предвидения от закона преклузивен срок за обжалване и изхожда от легигимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество обаче жалбата е основателна.

Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.

За да се произнесе по съществото на правния спор, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно- наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП.

Съдът намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно наказателното производство. Както АУАН, така и НП не отговарят в пълна степен на изискванията на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН като по словесен път нарушението не е описано достатъчно ясно и конкретно по начин, което от своя страна засяга правото на защита на жалбоподателя и не съдържа всички обективни признаци от състава на вмененото нарушение.

Нормата на чл. 162, ал. 1 ЗДвП регламентира, че българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на РБ с чуждестранно национално свидетелство, 2 когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до три месеца от датата на влизането им в страната.

Според данните от Министерство на вътрешните работи, относно Брекзит на Обединено Кралство Великобритания (www. mvr. bg), в рамките на преходния период (до 31.12.2020 г.) свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено от Обединено Кралство, се признава за СУМПС, издадено от държава членка на ЕС и лицата, притежаващи такова, могат да го ползват, до датата му на валидност или до края на преходния период, в зависимост от това коя от двете дати настъпи най-напред. След изтичане на преходния период в Република България СУМПС, издадено от Обединено Кралство, ще бъде признавано като СУМПС, издадено от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968 г. и отговарящо на изискванията на приложение № 6 към конвенцията (чл. 161, т. 1 от ЗДвП).

С оглед на гореизложеното следва да се направи извод, че за да бъде реализиран фактическият състав на нарушението по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, в конкретния казус, следва да бъде посочено в НП и оттам -установено безспорно, че българският гражданин е управлявал моторно превозно средство с издадено от Обединено Кралство Великобритания свидетелство за управление, към датата на проверката то да е било валидно, както и на коя дата изтича неговата валидност; в срок от три месеца от влизане в страната то да не е било подменено. В процесния случай не са посочени в НП, нито в административно наказателното производство са изследвани такива обстоятелства.

Ето защо настоящият състав намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено.Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4332–002998/02.03.2023г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел "Пътна полиция", с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 177, ал. 1, т.

2 от ЗДвП за нарушение по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3