Решение № 222 от 12.12.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Варна, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20253000500393 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба на Е. Л. У., чрез процесуален представител – адв. Д. М. П. от АК – Варна, срещу Решение № 422/16.04.2025г., постановено по гр. д. № 1401/2023г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което са отхвърлени предявените от Е. Л. У., срещу Р. С. И. искове за заплащане на сумата от 50 680лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване чрез спестяване на разхода за заплащане на цената по договора за продажба, обективиран в нотариален акт № 9, том V, рег. № 6757, дело № 658 от 2019г. на нотариус с рег. № 513 в НК на имоти, находящи се в гр. Варна, ул. „Флора“ № 13: апартамент № 16, идентификатор № *** и гараж № 5, идентификатор № ***, заплатена от „ЕРГ 07“ ЕООД, управлявано от ищеца, поради фактическото съжителство на страните, на осн. чл. 59 ЗЗД, както и сумата от 606.81 лв., представляваща обезщетение за забава при изплащане на горепосоченото обезщетение за периода от 30.05.2023г. до предявяване на исковете – 05.07.2023 г. на осн. чл. 86 ЗЗД.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита се, че първоинстанционният съд неправилно е определил подлежащите на изясняване обстоятелства, поради което 1 неправилно е разпределил и доказателствена тежест и не е обсъдил всички доводи на страните и събраните по делото доказателства. Релевирано е оплакване за липса на мотиви в обжалваното решение, предвид необсъждане на доказателствата, съответно неизясняване на фактическата обстановка по делото. В нарушение на процесуалните правила, съдът не е поставил въпроси на страните за изясняване на фактите по делото и не е указал значението на съответните факти за изхода от спора, поради което са останали неизследвани действителните уговорки между страните при сключването на договора за продажба от 25.06.2019г. и с какво намерение ищецът е предал на ответницата средства за закупуване на процесния имот. Като неправилен е оспорен извода на съда за наличие на валутно отношение между страните, който е обусловил и следващ неправилен извод за сключване на договора за продажба от страна на ищеца, като такъв в полза на трето лице. До погрешен извод за наличие на валутно отношение между ищеца и ответницата, съдът е достигнал, поради неправилно, буквално и фрагментарно тълкуване на волята страните при сключване на договора за покупко-продажба, като въззивникът категорично отрича да е имал дарствено намерение, насочено към облагодетелстване на ответницата. Излага, че обстоятелството, че страните имат общо дете, не е повод ответницата да бъде включена като страна по сделката, като от решаващо значение е било обещанието от нейна страна, че ще изплати на ищеца цената за придобитата от нея идеална част. Съдът не е отчел обстоятелството, че решението за инвестиране в откриването на месарски магазин не е взето от ищеца в деня на сделката а значително по – късно, през периода от м. ноември 2020г. до м. ноември 2021г., поради което и не е налице корелативна връзка между двете събития. Не са обсъдени възраженията на ответницата, че процесният договор прикрива уговорка за даване, вместо изпълнение, съответно за извършено прихващане, както и обстоятелството, че в нотариалния акт не е изрично отбелязано съгласие на предполагаемото трето лице да се ползва от него. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова, с което искът по чл. 59 ЗЗД да бъде уважен като бъде присъдено и обезщетение за забава в размера на законната лихва. Претендират се разноските по делото.

В отговор на жалбата, Р. С. И. оспорва доводите в нея, като поддържа други, обосноваващи правилност и законосъобразност на решението, а в условията на евентуалност за недопустимост на решението като постановено по неправилно квалифициран иск. Отправеното до настоящата инстанция искане е за постановяване на съдебен акт, с който да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд, евентуално да бъде обезсилено и производството да бъде прекратено. Поддържа, че посредством представените по делото доказателства е установено основанието за получаване на процесната сума, вложена при закупуване на жилището, а именно- дарствено намерение в изпълнение на нравствен дълг.

В съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции по спора, доразвиват подробно доводите си, излагат пространни становища по същество 2 на спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.269, пр.1 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения при първоинстанционното разглеждане на спора, които да обуславят недопустимост на решението са неоснователни.

Предвид наведените в исковата молба твърдения, че ответницата се е обогатила за сметка на ищеца със сумата от 50 680лв.лв., представляваща половината от цената на придобитите по време на фактическото им съжителство с НА № 9/2019г. апартамент № 16, в гр. Варна, ул. “Флора“ №13 и гараж №5, на същия адрес, платена от „ЕРГ 07“ ЕООД, управлявано от ищеца, окръжният съд правилно е квалифицирал предявената претенция по чл.59, ал.1 ЗЗД. Ето защо обжалваното решение е допустимо, а спора следва да се разгледа по същество.

Производството пред ОС - Варна е образувано по повод предявен от Е.

Л. У. срещу Р. С. И. осъдителен иск с правно основание чл.59, ал.1 и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответницата да му заплати сумата от 50 680 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване чрез спестяване на разходи за плащане на цената по договор за продажба, обективиран в НА № 9/2019г. на имоти, находящи се в гр.Варна, ул.“Флора“ №13: ап.16, идентификатор *** и гараж № 5, с идентификатор

***, платена от „Ерг 07“ЕООД, управлявано от ищеца и сумата от 606,81лв. - обезщетение за забава за периода от 30.05.2023г. до предявяване на иска.

Фактическите твърдения, на които се основават исковете са в следния смисъл:

Страните живели във фактическо съжителство от началото на 2015г. до м. май 2022г., заедно с двете деца на ответницата, а след 2018г. и с общото им дете. За да осигури възможност да живеят без пространствено притеснение, ищецът решил да закупи жилище, в което да живеят всички. Ответницата настоявала да участва в сделката, въпреки че не разполагала с финансови средства. С договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 9/2019г. страните придобили в собственост при равни квоти процесните апартамент и гараж за цена от общо 101 360 лева, която ищецът платил изцяло с лични средства. Цената е платена чрез прихващане на лично задължение на ищеца по предварителен договор, сключен с продавача на имотите „Стинекс инвест“ ЕООД, със задължението на това дружество към „ЕРГ-07“ЕООД, чийто собственик и управител е ищеца. Прихващането е обективирано в споразумение от 29.03.2019г., изрично вписано в НА. След раздялата на страните през 2022г., ответницата останала да живее в жилището, заедно с децата. Ищецът твърди, че с платената от него продажна цена, имуществото на ответницата се е увеличило със сумата от 50 680лв., с която сума същата се е обогатила неоснователно за негова сметка. С нотариална покана от 3

16.05.2023г. ищецът поканил ответницата да му върне половината от покупната цена на имотите. Предвид това отправя искане за осъждане на ответницата да му заплати сумата от 50 680лв.,ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане и сумата от 606,81лв. - обезщетение за забава за периода от поканата до предявяване на исковата молба.

В отговор на исковата молба, ответницата е оспорила предявените искове по основание. Не оспорва, че в периода 2015г. м. май 2022г. страните са живели във фактическо съжителство и, че в този период са придобили собственост при равни квоти върху описаните в исковата молба имоти.

Оспорва твърденията, че се е обогатила неоснователно, за сметка на ищеца с придобитите от нея ½ ид.ч. от имотите и твърди, че ищецът като физическо лице и като едноличен собственик и управител на две дружества, регистрирани и функционирали по време на фактическото съжителство на страните, се е обогатил за сметка на полагания от ответницата труд. Излага, че ищецът й предложил да регистрират обща фирма и да работят заедно чрез нея, но когато се стигнало до регистрация на дружеството “ЕРГ 07“ЕООД през 2017г., заявил, че понеже „той е мъжът, фирмата трябва да е на негово име“.

Ответницата се съгласила. Поради липса на знания и умения ищецът не бил в състояние да управлява дружеството, а се занимавал със строителната дейност. Дейностите по изготвянето на договори, количествено-стойностни сметки, заявки, доставки, водене на трудови досиета, назначаване на работници, плащания и работата с банки били поети от ответницата. За да може да извършва тези дейности ищецът я упълномощил с пълномощно рег.№ 6564/2029г., с нотариална заверка от 10.05.2018г. За извършваната работа ответницата не получавала възнаграждение. Твърди също, че продължила да извършва тази работа и след раждането на детето им /24.11.2018г./, като едновременно с това се грижела и за детето. На 05.08.2019г. ищецът регистрирал „Естел груп 2018“ ЕООД, като с пълномощни рег.№№ 13613/ 02.10.2019г. и 13614/02.10.2029г. и рег. № 4304/18.05.2020г. упълномощил ответницата и я натоварил с извършването на дейности по функциониране на това дружество – сключване на договори от името и за сметка на дружеството, откриване и разпореждане с банкови сметки. Излага, че по настояване на ищеца 80% от всички плащания за извършваните строителни дейности се получавали в брой от него като физическо лице. Разплащанията с работници и доставчици също се извършвали в брой, като парите се съхранявали в жилището на страните, но ответницата нямала достъп до тях. С пълномощно от 18.05.2020г. ищецът упълномощил ответницата да представлява „Ерг 07“ ЕООД пред „Банка ДСК“ АД и да открие банкова сметка на дружеството; впоследствие ищецът назначил ответницата „фиктивно“ по трудов договор на длъжност „Инспектор безопасност и здраве“, считано от 31.05.2021г., но реално тя продължила да извършва и за двете дружества всички дейности във връзка с функционирането им, като търговски пълномощник. През м. декември 2021г. открили месарски магазин, където ответницата била 4 единствен работник, като продължавала да работи по втори трудов договор и като „инспектор“. За извършената работа по повод строителната дейност на ищеца като физическо лице и за дружествата ответницата не е получавала заплащане. Не е получавала и реално заплащане за положения труд по трудовите правоотношения. Поради труда, който е полагала и за който не й било заплащано, ищецът предложил да закупят общо жилище с техните „общи пари“. Твърди също, че за периода, в който са живели заедно тя дала на ищеца лични средства в размер на 30 000лв., които той вложил в строителната дейност и 3 000лв., които е взела в заем от сестра си, като същите били за заплащане на възнаграждения на работници на дружеството. Ищецът я е включил в сделката по придобиване на имотите, поради това, че оценява вложения от ответницата труд в дейността на дружествата, заради вложените от нея в дейността им лични средства в размер на 33 000лв., както и поради благодарност, че го е „дарила с дете“. Твърди, че продажната цена за ½ ид.ч. от имотите в размер на 50 860лв. ответницата е заработила за ищеца като негов сътрудник в строителната дейност като физическо лице от началото на фактическото им съжителство до сделката и в качеството й на надлежно упълномощен и натоварен „търговски пълномощник“ на двете дружества.