Присъда № 225 от 18.12.2024, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към Присъда №225 от 18.12.2024г. по НОХД №6006/2024г. по описа на ПРС - ХVІІІ н.с.

Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Х.Д.Б., ЕГН:**********, за това, че в периода от месец януари 2018г. до месец август 2024г., включително, в гр.Пловдив и в местност „***“, землище на ***, обл.Пловдив, след като е бил осъден с Решение № 4732/17.12.2012 г. на Районен съд - гр.Пловдив, III - ти брачен състав, по гражданско дело № 7934/2012 г., влязло в законна сила на 19.01.2013 г., да издържа свой низходящ - дъщеря си Г.Х.Б., ЕГН **********, като заплаща месечна издръжка в размер на 90 лв., чрез нейната майка и законен представител Н.Г.Д. /стара фамилия посочена в съдебното решение Б./, ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 80 месечни вноски по 90 лв. всяка, или всички дължими месечни издръжки в общ размер на 7 200 лв. – престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

В хода на съдебното производство е конституирана непълнолетната пострадала Г.Х.Б., със съгласието на нейния законен представител Н.Г.Д., в качеството на частен обвинител.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието. По отношение на реализиране на наказателната отговорност предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода над средния размер, което да бъде намалено с една трета, предвид проведеното съкратено съдебно следствие, като счита, че приложение следва да намери институтът на условното осъждане. Пледира приложеният по делото един брой оптичен носител на информация /компактдиск/ да бъде унищожен като вещ без стойност. Не взема становище относно направените по делото разноски, включително и за преводач.

Повереникът на частния обвинител – адв. Д.А., счита, че обвинението е доказано от обективна и субективна страна, като моли при реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода, което да бъде отложено за изпълнение, без да конкретизира размер на наказанието и на изпитателния срок. Не взема отношение относно приложеното по делото веществено доказателство, както и относно направените по делото разноски.

Частният обвинител Г.Х.Б., със съгласието на законния си представител Н.Г.Д., поддържа казаното от повереника си.

Служебният защитник на подсъдимия - адв. К.Ц., пледира при индивидуализиране на наказанието да бъдат отчетени изтъкнатите от него смекчаващи отговорността на подзащитния му обстоятелства, като моли да бъде определено най – подходящото по вид наказание, без да конкретизира вид и размер.

Подсъдимият Б. в съдебно заседание признава вината си и съжалява за стореното. Декларира, че желае делото да приключи чрез провеждане на 1 предварително изслушване по реда на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК, както и че не оспорва фактическата обстановка, посочена в обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за изложените в обвинителния акт факти и обстоятелства. В хода на съдебните прения изцяло поддържа защитника си, а при дадената му последна дума моли за условна присъда.

Нито подсъдимият, нито защитникът му вземат отношение относно приложеното по делото веществено доказателство, както и относно направените по делото разноски.

Съдът, въз основа за събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С Решение №4732/17.12.2012г., постановено по гр.д.№7934/2012г. по описа на Районен съд - Пловдив, III - ти брачен състав, влязло в законна сила на 19.01.2013г., поради дълбоко и непоправимо разстройство бил прекратен гражданският брак между свидетелката Н.Г. Б. и подсъдимия Х.Д. Б.. Със същото решение, упражняването на родителските права върху роденото от брака дете - Г.Х.Б. /родена на ***/ било предоставено на майката, като на бащата била присъдена месечна издръжка в размер на 90 лв., която последният следвало да заплаща на дъщеря си, чрез нейната майка и законен представител. С посоченото съдебно решение било постановено след прекратяването на брака съпругата да носи предбрачната си фамилия - С..

През месец януари 2024г., последната сключила нов граждански брак, като приела фамилията на новия си съпруг, а именно Д..

След развода подсъдимият Х. Б. заминал за ***, където пребивавал преимуществено, започнал работа, а впоследствие създал и ново семейство.

Въпреки влязлото в сила съдебно решение, до месец май 2013г., последният не изпълнявал вменените му задължения, свързани с плащането на ежемесечна издръжка за детето си Г. Б.. Това станало повод свидетелката Н. Д. да подаде жалба пред Районна прокуратура - Пловдив, вследствие на което било образувано досъдебно производство №278/2013г. по описа на РУ - Раковски при ОД на МВР - Пловдив, водено с оглед извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК. В хода на разследването по посоченото дело, макар и несвоевременно, подсъдимият Х. Б. извършил плащане на 12 месечни вноски, по изрично предоставена му в тази връзка банкова сметка от бившата му съпруга в банка „ОББ“ АД, всяка от които в размер на 90 лв., или всичко общо - 1080 лв. за периода от влизане в сила на съдебното решение - 19.01.2013г. до месец декември 2013г. включително, поради което наказателното производство било прекратено с постановление на Районна прокуратура Пловдив от 11.03.2014г.

След месец декември 2013г. и след като горепосоченото досъдебно производство било прекратено, подсъдимият продължил да заплаща вноски за месечна издръжка на детето си - по банков път, но нередовно /не всеки месец/ и изцяло, а именно както следва: на 02.01.2014 г. - 90 лв.; на 08.01.2014 г. - 90 2 лв.; на 27.01.2014 г. - 90 лв.; на 11.06.2014 г. - 270 лв.; на 12.06.2014 г. - 180 лв.; на 23.07.2014 г. - 90 лв.; на 12.08.2014 г. - 90 лв.; на 08.10.2014 г. - 180 лв.; на 19.01.2015 г. - 180 лв.; на 18.06.2015 г. - 180 лв.; на 07.07.2015 г. - 90 лв.; на 14.07.2015 г. - 90 лв.; на 04.08.2015 г. - 90 лв.; на 19.08.2015 г. - 90 лв.; на 17.09.2015 г. - 90 лв.; на 06.01.2016 г. - 100 лв.; на 31.05.2016 г. - 150 лв.; на 08.06.2016 г. - 90 лв.; на 01.09.2016 г. - 360 лв.; на 19.12.2016 г. - 180 лв.; на 23.12.2016 г. - 180 лв.; на 06.02.2017 г. - 180 лв.; на 27.02.2017 г. - 180 лв.; на 28.02.2017 г. - 90 лв.; на 19.07.2018 г. - 195,10 лв.; на 11.09.2018 г. - 360 лв.; на 02.10.2018 г. - 181,44 лв.; на 07.02.2019 г. - 97,55 лв. и на 04.06.2019 г. - 156,08 лв. Сумите били превеждани по вече предоставената от свидетелката Н. Д. сметка в „ОББ“ АД, както и по нова предоставена на подсъдимия сметка в банка „ДСК“ АД, на основание „детска издръжка“, без изрично посочване задължението за кои конкретно месец и година било погасявано. След месец юни 2019г., плащанията спрели напълно, въпреки че подсъдимият имал възможност да изпълнява задължението си. В тази връзка, през месец юли 2022г., свидетелката Н. Д. подала нова жалба в Районна прокуратура Пловдив, като било образувано и настоящото досъдебно производство.

В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно - счетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че преведените по сметки в „ОББ“ АД и „ДСК“ АД на свидетелката Н. Д. парични вноски за месечна издръжка на детето Г. Б. - всяка отнесена към най старото налично задължение в тази връзка /предвид факта, че подс. Б. не сочил при извършените преводи кое конкретно от старите си задължения погасявал/, покривали изцяло дължимото от подсъдимия до месец декември 2017г. /включително/. От януари месец 2018г. всички месечни вноски за издръжка на детето Г. Б. били дължими. В този смисъл и размерът на съзнателно неизплатените от подсъдимия месечни вноски, след влизане в сила на съдебното решение за определяне на дължимата издръжка, до месец август 2024г., включително, възлизал общо на 7 200 лева.

Доколкото вмененото задължение на подсъдимия Х. Б. е било свързано с изплащане на парични суми, то същите са били носими по адреса на лицето, в полза на което са се дължали, а именно в полза на детето Г. Б., чрез нейната майка и законен представител Н. Д., които до месец февруари 2020г. живеели в гр.Пловдив, а след това /включително до месец август 2024г./ в местност „***“, землище на ***, обл.Пловдив, което обстоятелство било добре известно на подсъдимия Б..

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Н.Г.Д., В.С.И.а, Д.И.Б. и Г.Х.Б., депозирани в хода на досъдебното производство, надлежно приобщени към доказателствата по делото. Свидетелските показания са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и обективни, относно релевантните факти от предмета на доказване, подкрепящи направеното самопризнание на подсъдимия и съответни на останалата доказателствената съвкупност. Противоречие 3 относно релевантните факти от предмета на доказване в събраните гласни доказателства не се наблюдава.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин и от приложените по делото писмени доказателства, прочетени на основание чл.283 от НПК.

При постановяване на присъдата си съдът взема предвид и заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебно - счетоводна експертиза. Експертното заключение е надлежно приобщено към доказателствената съвкупност и според преценката на съда е извършено компетентно и безпристрастно с нужните професионални знания и опит и съответства на останалите доказателства, относими към изследваните обстоятелства.

На база на събраните доказателства, при така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият Х.Д.Б., ЕГН:**********, е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, тъй като в периода от месец януари 2018г. до месец август 2024г., включително, в гр.Пловдив и в местност „***“, землище на ***, обл.Пловдив, след като е бил осъден с Решение № 4732/17.12.2012 г. на Районен съд - гр.Пловдив, III - ти брачен състав, по гражданско дело № 7934/2012 г., влязло в законна сила на 19.01.2013 г., да издържа свой низходящ - дъщеря си Г.Х.Б., ЕГН **********, като заплаща месечна издръжка в размер на 90 лв., чрез нейната майка и законен представител Н.Г.Д. /стара фамилия посочена в съдебното решение Б./, ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 80 месечни вноски по 90 лв. всяка, или всички дължими месечни издръжки в общ размер на 7 200 лв.

От обективна страна подсъдимият, след като е бил осъден да изплаща ежемесечна издръжка за дъщеря си не е изпълнил това свое задължение, тъй като не е изплатил в инкриминирания период 80 месечни вноски по 90 лв. всяка, поради което с бездействието си е осъществил състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК. Съгласно чл.143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. За времето от месец януари 2018г. до месец август 2024г., включително подсъдимият Б. не е изпълнил своите задължения на родител, от които не може да бъде освободен, дори да няма никакви доходи или възможностите му за контакт с детето да са затруднени. За горепосочения период подсъдимият не е заплатил дължимата ежемесечна издръжка за дъщеря си, а през цялото това време за образованието, здравето, лечението, отоплението и всичките други потребности на детето се е грижила майка му – свид. Н. Д..

От субективна страна подсъдимият е извършил деянието си с пряк умисъл, тъй като е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е желаел тяхното настъпване. Както се каза по – горе задължението на подсъдимия за издръжка на дъщеря му не е 4 изпълнено съзнателно от него. Той е бил напълно наясно както за дължимата издръжка, съгласно решението по гражданското дело, така и за това, че не я плаща за период по - голям от два месеца.

Причини за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна култура на подсъдимия и незачитане на установения в страната правов ред.