Решение № 21199 от 20.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21199 гр. София, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20241110113397 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Н. И. Д. срещу В. Ц. А. и А. Ц. Д., уточнена с молба с вх. № 304813 от 30.09.2024г., с която са предявени кумулативно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищцата сумата в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за лишаването от право на ползване за периода от 19.12.2018 г. до 18.12.2021 г. на 6/8 идеални части от съсобствените с ответниците недвижими имоти, както следва: урегулиран поземлен имот № VI-295, находящ се в ******************** по регулационния план на ******************“, с графично изчислена площ от 453 квадратни метра и площ по документи за собственост от 470 квадратни метра, при съседи съгласно документи за собственост: улица, **************************** и при граници съгласно скица: у***************, урегулиран поземлен имот № VII-296, урегулиран поземлен имот № VIII-297, урегулиран поземлен имот № XI294 и урегулиран поземлен имот № V-294 и на построената в имота едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 48,80 квадратни метра и разгъната застроена площ от 148,80 квадратни метра, състояща се от: сутерен, на кота -2,51 метра, състоящ се от преддверие със стълбище и две складови помещения; партер, на кота +/- 0,00 метра, състоящ се от стълбище, преддверие, кухня с трапезария, дневна и баня с тоалетна; подпокривен етаж, на кота +2,78 метра, състоящ се от външна стълба, преддверие, две складови помещения, таванско помещение и тераса, при съседи: от четири страни двор, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 08.03.2024г. до окончателното плащане на сумата.

В исковата молба ищцата твърди, че с наследодателката на ответниците са съсобственици на горепосочените недвижими имоти, както и че същата притежава квота в съсобствеността, а именно 6/8 идеална част от нея. Излага, че е отправила Нотариална покана до наследодателката на ответниците – В.А.П., получена от нея на 22.04.2015 г., с която я поканила да заплаща обезщетение за ползване на процесните имоти. Сочи, че след смъртта на В.А.П., задължението преминало върху ответниците, в качеството им на нейни наследници. Поддържа, че в периода от 01.05.2015 г. до 18.12.2018 г. в полза на ищцата не са извършвани плащания на обезщетение във връзка с ползването на процесните имоти и това предопределяло правният интерес от депозиране на настоящата искова претенция да иска от съда да осъди ответниците да заплатят обезщетение за лишаване от право на ползване, за периода от 19.12.2018г. до 18.12.2021г.

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответниците, с който оспорват иска по основание и размер. Правят възражение за изтекла погасителна давност.

Посочват, че по силата на Решение № 367171 от 21.03.2018 г. по гр. дело № 22011/2015 г. по описа на 126 състав на СРС, ответниците са осъдени да заплащат в полза на ищцата месечно сумата от по 43,75 лв. срещу ползването на процесните имоти. Оспорват нотариалната покана да е била връчена на наследодателката им, доколко, считано от януари 2015 г., същата е била във ФР Германия, където на 25.05.2016 г. починала.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и страна следното:

Като писмено доказателство е представен Нотариален акт № 181, том I, рег. № 2615, д. № 145 от 2015г. на нотариус С.Т., рег. № *** НК /л. 7/, по силата на който на 02.04.2015г. трето за производството лице – С.М.Б. е дарила на Н. И. Д. 1/100 идеални части от собствените си 3/4 идеални части от едноетажна жилищна сграда, находяща се в ********************** заедно с дворното място, върху което е построена сградата, съставляващо УПИ № VI-295 от кв. 38 в местността „*************. Установява се, че на същата дата съдоговарящите са сключили и договор за покупко-продажба, с който С.М.Б. е продала на ищцата 99/100 идеални части от въпросните недвижими имоти срещу продажна цена в размер на 20 000 лева /л. 8/.

По делото е приобщено Решение № 367171 от 21.03.2018г. по гр. д. № 22011/2015г. на СРС, с което е допуснато извършването на съдебна делба между Н. И. Д., В. Ц. А. и А. Ц. Д. на УПИ № VI-295, находящ се в ***************** и построената в имота едноетажна жилищна сграда, при следните квоти: 6/8 идеални части за Н. Д. и по 1/8 идеални части за В.

А. и А. Д.. Съдът е постановил привременни мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК, като ползването на недвижимите имоти е предоставено на ответниците до окончателното извършване на делбата и всеки от тях е осъден да заплаща на ищцата месечно сумата от 43,75 лева срещу ползването на имота /л. 42/. Установява се, че въз основа на определението по чл. 344, ал. 2 ГПК е издаден изпълнителен лист от 21.12.2018г. в полза на Н. Д. срещу В. А. и А. Д. за присъдените парични притезания /л. 52/. За принудително удовлетворяване паричното притезание на взискателя е образувано изп. д. № 391/2019г. по описа на ЧСИ В.Л. срещу А.

Д., а впоследствие и изп. д. № 376/2022г. на ЧСИ Р.М. отново срещу същия длъжник, като принудителното изпълнение е насочено върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от ************* /л. 53 и 54/.

Като писмено доказателство е представена Нотариална покана от Н. И. Д., действаща със съгласието на майка си и законен представител С. И. Д. до В.А.П., с която са заявени претенции за заплащането на наем в размер на 300 лева, считано от 01.05.2015г., за ползването на притежаваните от ищцата 3/4 идеални части от УПИ № VI-295, находящ се в **************** и построената в него едноетажна жилищна сграда /л. 10/. На гърба на нотариалната покана се съдържа удостоверяване от нотариус В.Б., че поканата е връчена лично на адресата на 22.04.2015г. Към нотариалната покана е приложена и разписка за нейното получаване на 22.04.2015г.

По делото е приобщено Потвърждение за регистрация на В.П., издадено от областна администрация Митте, Берлин, с посочена дата на нанасяне - 21.12.2014г. /л. 117/.

Представени са и писмени доказателства, представляващи съобщения с податели Служба за социални грижи и “************* ******************* до В.П. /л. 57, 61 и 64/, датиращи в периода от 20.05.2015г. до 19.06.2015г. От тяхното съдържание е видно, че се касае за предоставянето на възмездна услуга – стандартна инвалидна количка. Приобщен е и смъртен акт, според който В.А.П. е починала на 25.05.2016г.

За установяване на обстоятелствата относно ползването на процесните недвижими имоти единствено от ответниците са събрани гласни доказателства от С. М. – майка на ищцата. Според нейните показания от закупуването им през 2015г. до настоящия момент Н.

Донова не е влизала в съсобствените имоти. Свидетелят описва, че веднъж напраВ. опит за достъп до тях, но не били допуснати от ответника А. Д., който пуснал кучета, при което 2 сигнализирали полицията. Споделя, че познава В. А. от делата, че същата не живее в кв.

„*************, както и че ответницата никога не се е свързвала с тях с оглед да им предостави достъп до имота, респективно да им предаде ключ за тях.

В хода на настоящото производство са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на Ц.Ч.Т. – дългогодишна приятелка на ответницата В. А.. Свидетелят сочи, че познава майка – „леля В.“,, която му помагала за отглеждането на трите му деца. Излага, че към 22.04.2015г. В.П. се намирала в Берлин при големия си син, в болнично заведение.

Описва, че съдействала при пътуванията до Германия със закупуването на билети и осигуряване на помощни средства. Според изложените сведения В.П. била в Германия през 2014г., като за Коледа и Нова година се върнала, а след заминаването си през януари повече не се е прибирала. Посочва, че непрестанно получавала информация за нейното състояние от големия си син, който работил като лекар в Германия, и поддържал контакт с медиците, грижещи се за П.. Уточнява, че въпреки положените грижи същата починала през пролетта на 2016г.

Като свидетел по делото е разпитана и К.Т., според чиито сведения в периода от 2014г. до края на 2015г. работела в детската градина в кв. „*************, находяща се срещу дома на В.П., като двете си общували, когато били навън. Излага, че през пролетта на 2015г. В.П. живеела в дома си в България. Описва, че по време на месец април, докато чистела навън, дошли хора, които търсели П., викали името отвън и носели покана.

Посочва, че извикала П., която си получила поканата, а свидетелят ги оставил да си говорят, без да е видял последната да подписва нещо. Излага, че П. се похвалила за заминаването си в Германия при големия си син.

Събрани са гласни доказателства и от Л.К. – дългогодишна приятелка на В.П., която споделя, че последната заминала в Германия през 2014г., като в периода от Коледа – Нова година през 2015г. се прибрала в страната, а след заминаването си през януари месец не се е връщала в страната. Излага, че не я виждала от декември 2014г., като единствената им връзка се осъществяла чрез приложението “Skype”, откъдето всеки ден се чували. Допълва, че през това време П. не е споделяла за намерение да се връща, разболяла се и месеци се намирала в болници, като починала през 2016г.

Поради необходимостта от специални знания в областта на графологията и за установяване автентичността на представената разписка от 22.04.2015г., е назначена и изслушана съдебно-графологическа експертиза. Вещото лице е открило признаци на опит за имитация на чужд подпис – тъпи начала и краища на щрихите, необосновани прекъсвания, колебливи движения при изписването на праволинейните елементи. Констатирани са различия в общите признаци на подписа на В.П. – свързаност, разтегнатост, темп и координация на движение, както и в частните признаци – форма и посока на движение при изписване на първия елемент на буква „А“, вида на връзката между втори и трети елемент на буква „В“, форма, размер и направление при изписване на щриховите елементи, направление на движение при изписване на парафа. Експертът е достигнал до заключение, че подписът, положен на мястото на „получател“ в процесната разписка, не е изпълнен от В.П..

За установяване стойността на средния пазарен наем за процесните недвижими имоти в периода от 19.12.2018г. до 18.12.2021г. е изслушана съдебно-оценителна експертиза.

Според експертното заключение общата брутна наемна стойност на целия недвижим имот възлиза на 7 824 лева, а усреднената месечна наемна стойност е 217 лева месечно.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Доколкото по силата на чл. 7, ал. 1 ГПК съдът служебно следи за наличието на предпоставките, обуславящи съществуването и надлежното упражняване правото на иск, настоящият състав намира за необходимо да изложи мотиви относно допустимостта на настоящото производство.

В отговора на исковата молба ответниците навеждат доводи, че повдигнатият правен 3 спор е разрешен със сила на пресъдено нещо с Решение № 367171 от 21.03.2018г. по гр. д. № 22011/2015г. на СРС, с което е допуснато извършването на съдебна делба между Н. И. Д., В.

Ц. А. и А. Ц. Д. на процесните недвижими имоти и са постановени привременни мерки за разпределението ползването на имота и заплащането на обезщетение срещу ползването. С определението по чл. 344, ал. 2 ГПК не се разрешава правен спор, а се извършва администрация на гражданските отношения, въпросният съдебен акт не се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което не се отразява на допустимостта на настоящото производство /Определение № 308 от 24.04.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1773/2014 г., IV г.о./. Въпросите относно наличието на идентичност в периодите, в които се претендира обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС и по чл. 344, ал. 2 ГПК, дължимостта на обезщетението за лишаване от правото на ползване по чл. 31, ал. 2 ЗС са по съществото на спора и касаят основателността, а не допустимостта на предявения иск. От друга страна, предвид обстоятелствата, че страните са в производство по извършване на съдебна делба, че предявената искова претенция представлява претенция по сметките, както и регламентираната в чл. 346 ГПК преклузия, следва да се отбележи, че срокът по чл. 346 ГПК е преклузивен за съединяване исковете в делбеното производство, но не погасява материалните права, поради което всички искове, които могат да се съединят във втора фаза на делбата, могат да се предявяват и самостоятелно преди или след делбата.