Определение № 3856 от 11.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3856 гр. София, 11.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело № 20261100901422 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ).

Образувано е по жалба на „ЕВЪР ФАЙНЕНШЪЛ” АД, ЕИК

831649724, в качеството му на довереник на облигационерите от корпоративна емисия облигации с ISIN код BG2100013205, издадени от “ЕВРОХОЛД БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 175187337, подадена чрез пълномощник адв. М. В., против Отказ № 20260619164812/29.06.2026 г. на длъжностното лице по регистрация (ДЛР) при Агенция по вписванията.

С обжалвания отказ ДЛР е отказало обявяване в Търговския регистър на покана за свикване на извънредно общо събрание на облигационерите, насрочено за 08.07.2026 г., съгласно заявление Г1, вх. № 20260619164812.

Като мотив за отказа ДЛР е посочило, че към датата на произнасянето му (29.06.2026 г.) не може да бъде спазен изискуемият по чл. 214, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) минимален 10-дневен срок между обявяването на поканата и провеждането на събранието.

С разпореждане № 6467/27.07.2026 г. съдът е дал указания на жалбоподателя да отстрани нередовности относно държавната такса и да уточни правния си интерес от поддържане на жалбата.

В изпълнение на указанията, на 08.09.2026 г. е постъпила молба от адв.

В., с която се представят доказателства за внесена държавна такса и се излагат доводи, че правният интерес е налице поради системното неправомерно бездействие на ДЛР, забавеното произнасяне извън сроковете по чл. 19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ и последвалото 14-дневно закъснение при администрирането и изпращането на жалбата до съда в нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.

За да се произнесе по жалбата, Съдът съобрази следното:

1

Към датата на настоящото произнасяне, след извършена служебна справка по партидата на емитента “ЕВРОХОЛД БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 175187337, Съдът констатира, че в Търговския регистър е извършено последващо обявяване на нова покана по заявление Г1, 20260706154701 за свикване на извънредно общо събрание на облигационерите по същата емисия – дата на обявяването - 15.07.2026 година. Новата покана съдържа идентичен дневен ред (относно обезсилване на собствени облигации на емитента и промяна в параметрите на застрахователното обезпечение), като събранието на облигационерите е насрочено за 31.07.2026 г. и резервна дата – 17.08.2026 година.

След преценка на събраните доказателства и доводите в молбата от 08.09.2026 г., Съдът намира, че производството по жалбата е процесуално недопустимо поради липса на абсолютна процесуална предпоставка – наличието на правен интерес от търсената съдебна защита.

Относно характера на правния интерес при охранителното производство:

Правният интерес при едностранните охранителни производства (каквито са производствата по ЗТРРЮЛНЦ) притежава специфични белези, които го отличават от правния интерес при спорния исков процес. Докато при исковото производство интересът се извежда от наличието на правен спор и необходимостта от защита срещу неоснователно оспорване или правно пречене, при охранителното производство правният интерес се изразява в необходимостта от оказване на съдействие от Съда с цел настъпване на определени законови правни последици (в случая – осигуряване на публичност, гласност и противопоставимост на акт на търговеца съгласно чл.

9, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ). Този интерес трябва да е налице не само към момента на подаване на заявлението, но и непрекъснато през целия ход на регистърното и последващото съдебно обжалване до момента на постановяване на съдебния акт. Правният интерес в охранителното производство отпада тогава, когато целеният от молителя правен резултат е вече постигнат по друг начин, извън рамките на конкретното висящо дело, или когато поради настъпването на последващи факти неговото реализиране е станало обективно невъзможно.

Регистърното производство по чл. 5 от ЗТРРЮЛНЦ разграничава режимите на вписване на обстоятелства и обявяване на актове. Както е посочено в решение № 50128 от 09.10.2024 г. по т. д. № 2718/2021 г. на ВКС, І ТО, обявяването на актове съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ има за цел да осигури публичност, гласност и информационна защита на третите лица, които влизат в правоотношения с дружеството.

Покана за общо събрание, заявена със заявление, образец Г1, вх. номер 20260619164812, съдържа датата на свикване на ОС на облигационерите – 08.07.2026 година. Нейната функция е да осигури правото на информация и участие на облигационерите в точно определено като дата за провеждане ОСО. Поради това и още към момента на произнасяне на ДЛР – 29.06.2026 г., 2 с оглед невъзможността да се спази преклузивния срок по чл. 214, ал.1 от ТЗ, формално ДЛР е следвало да постанови отказ за обявяване на поканата.

Дори съдът да приеме, че процесният отказ е незаконосъобразен, той не може да задължи АВ-ТРРЮЛНЦ да извърши обявяване на покана за ОС на облигационерите, с дата на провеждане (08.07.2026 г.), след датата на обявяване на поканата (месец септември 2026 г.), доколкото последицата от отмяна на отказа е обявяване на поканата, така както е заявената по партидата на дружеството.

Безспорно е в случая, че целеният от жалбоподателя правен резултат (информиране на облигационерите и провеждане на събрание по съответния дневен ред) е изцяло реализиран чрез последващия обявен акт – новата покана, заявена за обявяване на 06.07.2026 година. Поради това и последващото обявяване на покана за ОС на облигационерите по посочената емисия корпоративни облигации, със същия ред за следваща дата изключва правния интерес от обжалването на предходния отказ.

Относно доводите за закъснение и бездействие на ДЛР, изложени в молбата от 08.09.2026 година на жалбоподателя - Съдът не споделя същите.

Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че забавянето на ДЛР при произнасянето му и закъснението при изпращането на жалбата до съда представляват самостоятелни основания за отмяна на отказа. Предмет на контрол в производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ е единствено законосъобразността на акта на ДЛР. Нарушаването на сроковете за произнасяне по чл. 19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ или за администриране на жалбата по чл. 25, ал. 2 съставлява евентуално административно бездействие и неизпълнение на служебни задължения. По реда на настоящото охранително производство обаче съдът няма правомощия да санкционира или ревизира твърдени незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията на Агенцията по вписванията. Защитата на заявителя срещу вредоносното забавяне на административния орган би следвало да се осъществи по различен правен ред – напр. евентуално чрез предявяване на иск за обезщетение по чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) пред компетентния административен съд.

Поради липсата на правен интерес, подадената жалба се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглаждане, а производството по делото – прекратено.

Водим от горното, Софийският градски съд, Търговско отделение, VI10 състав ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „ЕВЪР ФАЙНЕНШЪЛ” АД, ЕИК 831649724, срещу отказ № 20260619164812/29.06.2026 г. на ДЛР при АВТРРЮЛНЦ, постановен по заявление Г1, вх. № 20260619164812 като 3

НЕДОПУСТИМА поради липса на правен интерес.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч. т. д. № 1442/2026 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-10 състав.

Определението подлежи на обжалване от жалбоподателя с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4