Решение № 1807 от 20.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1807 гр. Пловдив, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20245330112316 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от И. В. Ц. срещу С. М. Ч. искове с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, както и във връзка с чл. 3 от Гражданския процесуален кодекс за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени вследствие на недобросъвестно упражняване на процесуални права в изпълнително производство.

Ищцата твърди, че срещу нея е било образувано изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист, който впоследствие е бил обезсилен с влязъл в сила съдебен акт, но въпреки това ответникът в качеството си на взискател не е предприел действия за прекратяване на изпълнителното производство, като е допуснал същото да продължи и да се поддържат наложените обезпечителни мерки. В резултат на това върху нейни банкови сметки и недвижими имоти са били наложени запори и възбрани, което е наложило тя да ангажира адвокатска защита и да заплати възнаграждение, както и е довело до сериозен психически и здравословен стрес.

Ответникът, редовно призован, не ангажира убедителни доказателства, които да оборят твърденията за противоправност и виновно поведение, нито установява предприемане на своевременни действия за прекратяване на 1 изпълнителното производство след обезсилване на изпълнителния лист.

Съдът, след като съобрази събраните по делото писмени доказателства, както и гласните такива, приема за установено от фактическа страна следното:

От събраните доказателства се установява по безспорен начин, че изпълнителното производство е било образувано въз основа на изпълнителен лист, който впоследствие е бил обезсилен с влязъл в сила съдебен акт. Това обстоятелство е било известно на ответника в качеството му на взискател, доколкото същият е бил страна в производството по обжалване и е бил надлежно уведомен за постановения съдебен акт.

Въпреки настъпилото отпадане на изпълнителното основание, ответникът не е предприел необходимите действия за прекратяване на изпълнителното производство, нито за вдигане на наложените обезпечителни мерки. Това поведение съдът квалифицира като противоправно, тъй като представлява злоупотреба с процесуално право и противоречи на принципа за добросъвестност, закрепен в чл. 3 от ГПК.

Недобросъвестното бездействие на взискателя е довело до продължаване на принудителното изпълнение без правно основание, което е недопустимо в правовата държава и накърнява правната сигурност. Съдът приема, че е налице пряка причинно-следствена връзка между това поведение и настъпилите за ищцата вреди.

По отношение на имуществените вреди съдът намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение е пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на ответника. Ищцата е била поставена в ситуация, в която е била принудена да защитава правата си срещу незаконосъобразно продължаващо изпълнително производство.

В този смисъл направените разноски не биха били сторени, ако ответникът беше изпълнил задължението си да действа добросъвестно и да поиска прекратяване на изпълнението своевременно.

По отношение на неимуществените вреди съдът кредитира събраните доказателства, включително медицинската документация и свидетелските показания, от които се установява, че ищцата е преживяла значителен стрес, страх, безпокойство и влошаване на здравословното си състояние.

Наложените запори и възбрани, съчетани с липсата на яснота и усещането за несправедливост, са довели до силно психо-емоционално напрежение, което е 2 ескалирало до физически проявления, включително повишено кръвно налягане.

Съдът приема, че тези вреди са реални, доказани и пряко причинени от поведението на ответника. Размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди се явява справедлив с оглед интензитета и продължителността на преживените страдания, възрастта на ищцата и настъпилите здравословни последици.

Налице са всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно противоправно поведение, вреди, причинна връзка и вина, която в случая се предполага и не е опровергана.

Ето защо съдът намира, че предявените искове са изцяло основателни и доказани и следва да бъдат уважени в пълен размер, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане.

Съобразно изхода на спора ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски.

РЕШИ:

ОСЪЖДА С. М. Ч., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на И. В. Ц., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 255.65 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, както и сумата от 1533.88 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на недобросъвестно упражняване на процесуални права в изпълнително производство, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от датата на увреждането – 17.05.2024 г., до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА С. М. Ч., ЕГН **********, да заплати на И. В. Ц., ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 582,87 евро.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в законоустановения срок.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3