Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 190 от 01.10.2026, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 304/2026
Вид
Решение № 190
Подписан
01.10.2026
Състав
Анета Николова Братанова, Ванухи Бедрос Аракелян, Дарина Стоянова Маркова

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Варна, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело № 20263001000304 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК

121265177, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез процесуален представител, срещу решение № 83/23.02.2026 г., постановено по т. д. № 196/2025г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта, с която съдът е осъдил дружеството да заплати на Я. Й. Г., ЕГН **********, М. Я. П., ЕГН ********** и Д. Я. Г., ЕГН **********, обезщетение за неимуществени вреди за разликите над 75 000 евро до присъдените 127 822,97 евро за всеки , причинени на ищците вследствие настъпилата смърт на Н.Б. Г.а техен наследодател, в резултат на ПТП настъпило на 01.02.2025 г. в гр. Провадия, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 17.02.2025 г. до окончателното им изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 429, ал. 3 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Въззивникът намира решението в обжалваната му част за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като постановено при неправилно приложение на материалния и процесуален закон, както и в противоречие със събраните по делото доказателства. Съдът е допуснал неправилно приложение на нормата на чл. 52 ЗЗД. Поддържат се възраженията за липсата на изключителност в отношенията между ищците и техния наследодател, с подробно изложени съображения. Първоинстанционният съд не е съобразил в 1 пълнота всички релевантни по делото обстоятелства, което е довело до прекомерност на присъдените обезщетения. По делото не се установи връзка с необходимата степен на близост и интензитет, която да обоснове проявлението на твърдяното от ищците страдание и на изискуемия от съдебната практика интензитет и продължителност на претърпените неимуществени вреди. Съдът не е взел предвид събрания различен доказателствен материал по отношение на всеки един от ищците, като при това неправилно е определил идентичен размер на обезвреда на всеки един от тях. Съдът не е разгледал с необходимата задълбоченост и не е взел предвид резултатите от изслушаната КСПСПЕ, както и изводите на експертите по отношение на всеки един от пострадалите за липсата на данни за по-висока степен на интензитет на страданията от нормалните в подобни случаи. В заключение, отчитайки недоказаността на особено близка връзка и претърпяване на изключителни по характер вреди, присъденият размер на обезвреда на всеки един от ищците се явява изключително висок, респ. неоснователно завишен. Моли съда да отмени решението в съответната му част, като отхвърли исковите претенции на Я. Й. Г., М. Я. П. и Д. Я. Г. за заплащане на обезвреда за разликата над 75 000 евро до присъдените 127 822,97 евро, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 17.02.2025 г. до окончателното им изплащане. Претендира присъждане на разноски по делото. Не се правят искания по доказателствата.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещните страни с писмен отговор оспорват изцяло въззивната жалба на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД, като молят съда да остави същата без уважение, с подробно изложени съображения за това, в т.ч., че и към настоящия момент ищците не са преодолели негативните психически последици процесното ПТП. Решението в обжалваната му част намират за правилно и законосъобразно, като при определяне справедливия размер на обезвреда е отчетен и увеличения инфлационен индекс в страната.

Претендира се присъждане на разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа съобразно въведения с жалбата обжалваем интерес.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, чрез процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването.

По делото е присъединена и частна жалба от адв.Г.Р. срещу Определение № 1036/19.06.2026 год., постановено по реда на чл. 248 ГПК.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В производството пред въззивната инстанция са безспорни предпоставките за възникване отговорността на застрахователя - наличието на 2 деликт при съответното авторство, противоправност и вина. Налице е безспорно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”.

Установено е и настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.

Не се спори, че Я. Й. Г. е съпруг на починалата Н.Б. Г.а, а М. Я. П. и Д. Я.

Г. са съответно дъщеря и син на същата.

Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Поначало, причинените неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени или поправени, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага, което придава на обезщетението характер не на компенсаторно, а на заместващо такова. Тази заместваща облага във всеки конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва да бъдат определени по тяхната афектационна стойност.

Съгласно ППВС № 4 / 1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението - възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди и др. За ориентир при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъдат отчетени конкретните икономически условия и съответните нива за застрахователно покритие към релевантния момент за определяне на обезщетението – настъпилото ПТП.

Въззивният съд съобразява следните релевантни предпоставки за определяне на дължимото обезщетение, изводими от събраните писмени и гласни доказателства:

Починалата Н. Б. Г.а е била на *****. към датата на инцидента. Била дейна и здрава жена, работела, карала колело. Свидетелите я описват като душа на семейството, централна фигура, която го сплотявала.

Семейството на Н. Б.Г.а се отличавало с хармонични и задружни отношения. Децата – М. и Д., имали собствени семейства, но всички се събирали по празници. Поддържали непрестанна връзка.

Всички понесли трудно загубата на Н.. Ищците Я. Г. и М. П. развили остра стресова реакция, а впоследствие и реакция на скръб като вид разстройство в адаптацията. Състоянието се характеризира с усещане за интензивна мъка с физически и емоционално-поведенчески симптоми, отдръпване и затваряне в тесния семеен кръг, безсъние, намалена енергия и потисната когниция.

Съобразно заключението на СПЕ по отношение на ищеца Я. Г. е налице 3 вероятност за хронифициране на депресивната симптоматика и протрахирано протичане на скърбенето. Налице е фиксация във фазата на гняв.

При ищцата М. П. е налице по-здравословен модел на емоционално отреагиране, съответстващ на възрастта и наличните социални и семейни ангажименти. Не се установяват данни за дезадаптивно поведение и психотични преживявания, симптоматиката е в рамките на нормалната реакция на скръб.

По отношение на ищеца Д. Я. Г. не е изготвено заключение на СПЕ.

Съобразно събраните гласни доказателства същият още не можел да повярва, че майка му е починала. Поради служебни ангажименти не присъствал на погребението и не успял да се сбогува. Тежко преживял загубата.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

На първо място съдът следва да съобрази силната емоционална връзка между починалата и нейния съпруг и низходящи. От значение е и личността на Н., която сплотявала цялото семейство. Правоувеличаващ фактор е и установената скръб на наследниците от внезапната смърт.

Същевременно при ищците – низходящи няма констатирани данни за дезадаптивно поведение. Налице е нормална реакция на скръб, явяваща се естествено следствие от настъпилата внезапна смърт на близък възходящ родственик. Допълнително следва да бъде отчетен и фактът, че децата на Н. са пълнолетни, имащи собствени семейства и отделни домакинства. Следва да бъде отчетена и съдебната практика по сходни казуси, съдържащи присъдени обезщетения за смърт на възходящ в значително по-ниски размери / Решение № 213 от 10.08.2026 г. на ВКС по т. д. № 951/2025 г., II т. о., ТК; Решение № 158 от 22.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 1208/2025 г., II т. о., ТК и др./. По изложените съображения дължимото обезщетение за всеки от ищците – низходящи следва да бъде намалено до претендирания от въззивника размер от 75 000 евро.

По отношение на ищеца Я. Г. следва да бъде отчетена значително попротрахиралата реакция на скръб с опасност от хронифициране. По изложените съображения на ищеца следва да бъде определено обезщетение в размер на 85 000 евро.

Така определените обезщетения отговарят икономическата конюнктура в страната към 2025 год., индиция за която са нивата на застрахователно покритие.

В съответствие с гореизложеното решението на ВОС следва да бъде частично отменено.

По частната жалба от адв.Г.Р. срещу Определение № 1036/19.06.2026 год., постановено по реда на чл. 248 ГПК:

В предявената частна жалба се излага, че присъденото обезщетение за безплатно процесуално представителство не отговаря на фактическата и 4 правна сложност по делото, вкл. не е съобразено с минималните размери, предвидени в Наредба № 1/2004 год. на ВАС. Претендира се присъждане на възнаграждение в размер на общо 26 965, 53 евро с ДДС.

Насрещната страна не е депозирала отговор в срока по чл. 248, ал.2 ГПК.

С постановеното по делото решение ВОС е присъдил възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА в размер на 9000 евро с ДДС като е отчел фактическата и правна сложност; обстоятелството, че адвокатът участва в множество застрахователни дела; че защитата е осъществявана преимуществено с писмени молби, както и че производството е протекло само в три открити съдебни заседания, като адвокатът не се е възползвал от правото си на писмени бележки.

При определяне на размера настоящият съд съобразява фактическата и правна сложност на делото, което е протекло със стандартно събиране на доказателства по преки искове срещу застраховател. Същевременно обаче следва да се съобрази и защитавания материален интерес и то за трима ищци.

Предвидените размери по Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа могат да служат единствено като ориентир. Според актуалната практика на СЕС, обективирана в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004 год. Така при пълно уважаване на предявените искове дължимото възнаграждение следва да се определи в размер на 21 000 евро с включен ДДС. При определяне на сочения размер съдът съобразява като ориентир и заплатеният хонорар в полза на процесуалния представител на насрещната страна /20 369, 87 евро с ДДС/.

С оглед променения изход на спора пред въззивната инстанция, дължимото възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищците следва да бъде редуцирано до размер на 12 869,37 евро с ДДС. Така като краен резултат дължимото възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА за първа инстанция следва да бъде увеличено до размер на 12 869,37 евро с ДДС.

Разноски:

Първа инстанция:

Присъдените от ВОС разноски в полза на бюджета следва да бъдат намалени до размер на 10 036, 26 евро съразмерно на уважената претенция.