Решение № 3800 от 23.11.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3800 гр. Варна, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20233110104977 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „ФЗ В.К.“ ООД, ЕИК 103865626, със съдебен адрес: гр. София, ул. „******” № 15, ет. 6, офис 16, срещу П. Б. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „*******” ******** *****, обективно кумулативно съединени искове:

- с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 10100 лв., представляваща дължима неустойка за забавено предаване на владението върху следния недвижим имот: ½ ид. част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *******, находящ се в гр. Варна, район „Приморски“, ул. „Подвис“, ******** представляващ апартамент *****, със застроена площ 79.89 кв. м., дължима за периода от 13.07.2022 г. до 21.10.2022 г.; сумата 960 лв., представляваща разноски по изповядване на сделката по т. V от нотариалния акт, ведно със законната лихва върху сумата 960 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.01.2023 г. до окончателното й изплащане, които суми са предмет на Заповед № ******** г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № ****** г. по описа на ВРС, XLVI състав;

- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 40.80 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата 960 лв. за периода 13.07.2022 г. – 12.12.2022 г.

В исковата си молба ищецът „ФЗ В.К.“ ООД твърди, че по силата на Нотариален акт № ******** г. е придобил ½ ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *******, находящ се в гр. Варна, район „Приморски“, ул. „Подвис“, ******** представляващ апартамент *****, със застроена площ 79.89 кв. м, притежавана от ответника. Съобразно т. I от НА ответникът е 1 следвало да предаде владението на имота до 12.07.2022 г., като при неизпълнение на това задължение същият дължи неустойка в размер на 100 лв. на ден, която страните намират за справедлива и непрекомерна.

Предвидено в т. V било и в същия срок сумата от 960 лв., представляваща част от сторените по сделката разходи, да бъдат възстановени на ищеца.

Доколкото ответникът не е изпълнил в срок задълженията си, на същия била изпратена покана, връчена чрез майка му, за явяването му на 21.10.2022 г. в 10:00 ч. в кантората на нотариус ******** за предаване на ключовете от имота и заплащане на дължимата сума. Предвид неявяването на ответника на посочената дата и час бил съставен протокол за неявяване, като по-късно през деня бащата на ответника - Б.А. Н. предал ключовете. Съобразно изложеното, ищецът претендира заплащане на неустойка за периода от 13.07.2022 г. до 21.10.2022 г. в размер на 10100 лв., както и незаплатената част от сторените по нотариалната сделка разходи от 960 лв. Твърди се, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за претендираните суми, като в законоустановения срок е депозирал настоящата искова молба за установяване на вземанията си. Посочено е, че заявлението по чл. 410 ГПК е отхвърлено в частта за сумата 40.80 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата 960 лв., за периода от 13.07.2022 г. до 12.12.2022 г., предвид което е налице и осъдителна претенция за посочената сума. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира се и присъждане на сторените в заповедното и в исковото производство съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът П. Б. Н., чрез процесуалния си представител адв. А. Х., е депозирал писмен отговор на така предявените искови претенции. Застъпено е становище за допустимост, но неоснователност на исковете. Твърди се, че клаузата в процесния НА, уреждаща дължимостта на неустойка в размер на 100 лв. на ден, е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. Счита, че подобна уговорка излиза извън рамките на предвидените в чл. 96, ал. 1 ЗЗД обезпечителна и и обезщетителна функции на неустойката, като съобразно постановките на т. 3 на ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, същата е нищожна поради накърняване на добрите нрави. Намира, че в настоящата хипотеза липсата на уговорен максимален размер на дължимата неустойка води до неоснователното обогатяване на кредитора, доколкото е налице несъответствие между размера й и действително претърпените от него вреди, изразяващи се в невъзможността за процесния период да бъдат реализирани доходи от имота, чрез отдаването му под наем. В условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираната неустойка до размера на пазарния наем на процесния имот за посочения период, на основание чл. 92, ал. 2 ЗЗД. Предвид изложеното моли за отхвърляне на така предявените искове.

Във връзка с дадени от съда указания ищецът е депозирал становище от 17.08.2023 г., чрез процесуалния му представител – адв. Т. Д.. Уточнява, че бащата на ответника – Б.А. Н. е длъжник на ищцовото дружество. Във връзка с образувано срещу него изп. д. № 45/2020 г. по описа на ЧСИ Х.Г., в периода 01.06.2021 г. – 01.07.2021 г. е проведена публична продан на следните недвижими имоти, собственост на Бойко Н., а именно: ½ ид. ч. от апартамент *****, с идентификатор *******, находящ се в гр. Варна, ул. „Подвис“ № ******* и ½ ид. ч. от апартамент № 23, с идентификатор *********, находящ се в гр. Варна, ул. „М.“ № *******. Излага, че за да събере поне част от 2 вземанията си срещу Б.А. Н. дружеството е участвало в проданта и е придобило собствеността върху тези идеални части от недвижимите имоти, за което е издадено и съответно постановление за възлагане, вписано в СВп – гр.

Варна. Поддържа, че по този начин е станал съсобственик в посочените два недвижими имота заедно с ответника в настоящото производство П. Б. Н..

Въпреки това ответникът и неговото семейство са продължили да владеят изцяло и двата недвижими имота. Дружеството не е било въведено във владение. Посочва, че и към датата на сключване на процесния нотариален акт за замяна – 05.07.2022 г. ответникът е бил във владение и на двата апартамента. Излага, че дружеството е получило владението върху процесния апартамент ***** едва на 21.10.2022 г. и то не от ответника, а от неговия баща. Поддържа становище за неоснователност на възражението на ответника за нищожност на клаузата за неустойка. Посочва, че дружеството не е имало достъп до имота, поради което е било невъзможно извършването на огледи на апартамента от страна на евентуални бъдещи купувачи, респективно продажба на имота. Твърди, че за периода 12.07.2022 г. – 21.10.2022 г. е бил лишен от ползването на собствения си недвижим имот – процесния апартамент *****. Поддържа, че е понесъл вреди в по-голям размер от претендираната неустойка. Счита, че тази неустойка не само че не е нищожна, но не се явява и прекомерна. Излага, че е налице признание от страна на ответника, че същият дължи плащане на натрупаната неустойка, доколкото в образувано изп. д. № 117/2023 г. по описа на ЧСИ Н. Денчева, същият е подал молба на 07.06.2023 г., внесъл е част от дължимата сума и писмено се е задължил да внася на части остатъка до пълното погасяване на задължението.

В проведеното открито съдебно процесуалният представител на ищеца – адв. Т. Д., депозира нарочна молба, в която поддържа становище за основателност на предявените искове и моли същите да бъдат уважени.

Допълнително предоставя и писмена защита.

Ответникът не се явява, представлява се от адв. А. Х., който поддържа становище за неоснователност на исковата претенция за присъждане на неустойка и моли същата да бъде отхвърлена. В условията на евентуалност моли претенцията да бъде намалена до размера от 1010 лв., която сума е съизмерима с лишаването на ищеца от ползването на ½ ид. част от процесния апартамент.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 ЗЗД, както и осъдителна претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Въз основа на подадено от ищеца заявление е издадена заповед № ******** г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по образуваното ч. гр. д. № ****** г. по описа на ВРС, XLVI състав, срещу длъжника П. Б. Н. за заплащане на посочените в заповедта суми, предмет на настоящото производство. С влязло в сила разпореждане № 2805/23.01.2023 г. заявлението е отхвърлено в частта му относно заплащане на сумата 40.80 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата 960 лв., като са изложени съображения, че претендираното вземане не е договорено между страните в нотариалния акт.

3

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение от длъжника /изпълнителният лист е получен от заявителя на 07.02.2023 г., видно от отбелязването върху заповедта за изпълнение, а възражението е подадено на 02.03.2023 г./. С разпореждане от 06.03.2023 г., съобщението за което е получено на 21.03.2023 г., на заявителя са дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземането си. С разпореждане на съда от същата дата 06.03.2023 г. са дадени и указания, че заявителят може да предяви осъдителен иск за вземането си за сумата 40.80 лв. Настоящата искова молба е подадена чрез Системата за сигурно електронно връчване на 21.04.2023 г., тоест в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал.

1 ЗЗД:

По делото не е спорно, а и от представения нотариален акт за замяна на идеални части от недвижими имоти от 05.07.2022 г. се установява, че ответникът П. Б. Н. е прехвърлил на съсобственика си „ФЗ В.К.“ ООД /ищеца в производството/ собствената си ½ ид. част от самостоятелен обект с идентификатор *******, находящ се в гр. Варна, ул. „Подвис“, ******** представляваща апартамент *****, със застроена площ 79.89 кв. м. В замяна на прехвърлената му ид. част от този имот дружеството е прехвърлило на ответника собствената си ½ ид. част от съсобствения недвижим имот, а именно: самостоятелен обект с идентификатор *********, находящ се в гр.

Варна, ул. „М.“ ******** представляващ апартамент № 23, с площ 57.55 кв. м.

Уговорено е в т. I от нотариалния акт, че владението на идеалната част от процесния апартамент ***** ще се предаде от П. Б. Н. на „ФЗ В.К.“ ООД в срок до 12.07.2022 г. Предвидено е, в случай че ответникът не изпълни задължението си за предаване владението на идеалната част от имота в уговорения срок, то същият да дължи на дружеството неустойка в размер на 100 лв. на ден, която страните считат за справедлива и непрекомерна.

От страна на ответника в отговора на исковата молба своевременно е релевирано възражение, че тази неустойка е нищожна. В тази връзка е и основният спорен момент в производството.

Съгласно задължителните разрешения, дадени в тълкувателно решение № 1/2009 г., постановено по тълк. дело № 1/2009 г. по описа на ВКС, ОСТК, автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави.

Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.