Решение № 95 от 24.07.2025, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Г.О., 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.О., IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо П. Попов при участието на секретаря Цветомира В. Николова като разгледа докладваното от Христо П. Попов Административно наказателно дело № 20254120200235 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ А. Д. А., ЕГН **********, е недоволен от издаденото против него Наказателно постановление № 25-0268-000029 от 23.01.2025 г. на И.Т.Н., Началник сектор в ОД на МВР – В.Т., РУ – Г.О., с което за нарушение на разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200,00 лв. (двеста лева), а за нарушение на разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 50,00 лв. (петдесет лева).

Обжалва същото чрез своя защитник адв. Н. К. от ВТАК. В жалбата адв. К. заявява, че оспорва вменените на доверителя му нарушения. Според него наказващият орган не е посочил доказателства, които потвърждават извършването на нарушенията. Била нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т.

5, пр. 3 от ЗАНН, изискваща да бъдат описани точно и местата на нарушенията. Освен това обжалваният акт бил постановен при неизяснена фактическа обстановка. По тази причина адв. К. от името на своя подзащитен моли съда да постанови решение, с което да отмени НП като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован, не се явява.

1

Представлява се от своя защитник адв. А. Д. от ВТАК – преупълномощен от адв. Н. К. от ВТАК.

Адв. Д. заема становище, че досежно вмененото наказание по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП има разминаване между АУАН и НП. Никъде в акта не било посочено господин А. кое конкретно свое задължение на коя правна норма от закона е нарушил, въпреки че актосъстативителят е описал това нарушение в обстоятелствената част. Освен това административнонаказаващия орган е отнесъл неправилно фактите по процесния случай към нормата на закона по отношение на нарушението по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП. В АУАН и в НП не било изяснено поведението на предностоящия автомобил предвид разпоредбата на следващия чл. 24 от ЗДвП, която вменява задължение на водача да не намалява скоростта рязко, освен ако това е необходимо за предотвратяване на ПТП. Не били посочени и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Така например от показанията на свидетеля, водач на предностоящия автомобил, било изяснено, че същият е спрял да пропусне пешеходци, които обаче не са били стъпили на пешеходната пътека, следователно той според защитника е нямал основание и законово задължение да спре рязко автомобила или да намали рязко скоростта си, с което е създал предпоставка за ПТП и е нарушил нормата на чл. 24 от ЗДвП. Отделно, в НП не било описано на какво разстояние се е движил жалбоподателят от предния автомобил, за да се направи изводът дали това именно се намира в причинно-следствена връзка с настъпилия противоправен резултат. Адв. Д. цитира и чл. 75, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДвП, в която било посочено, че водачът, в зависимост от скоростта на движение, състояние на пътната повърхност и на спирачните си възможности, е длъжен да спазва дистанцията. А това били факти от обективната действителност, които не били обследвани и изяснени по никакъв начин от наказващия орган. По тази причина не можел да се направи категоричен извод за наличие на вина във водача А.. В заключение адв. Д. посочва, че задължението на водача по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП визирало две хипотези – когато предностоящият автомобил намали или спре рязко. В НП било посочено от обективна страна намаляване скоростта на предностоящият автомобил, докато самият му водач казва в съдебно заседание, че той е спрял и по тази причина било налице разминаване между констатациите на наказващия орган и действително осъществилата се фактическа обстановка. По изложените съображения защитникът моли съда 2 да отмени НП като незаконосъобразно. Претендира разноски.

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН Началник сектор в ОД на МВР – В.Т., РУ – Г.О. – редовно призован, не изпраща представител и не взема становище.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА Районна прокуратура – В.Т., ТО – Г.О.

– редовно призована, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и след като обсъди събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на Закона, приема за установено от фактическа страна следното:

На 07.01.2025 г. бил съставен АУАН серия GA № 3519170 против А. Д.

А. с ЕГН ********** за това, че на 07.01.2025 г. около 13,50 часа, в гр. Л. на ул. „***“ срещу № 99 в посока бензиностанция „Лукойл“ управлява собствения си лек автомобил „Форд Ка“ с рег. № ***, като не се движи на такова разстояние зад движещият се пред него в същата посока лек автомобил „Мерцедес Е 270“ с рег. № ***, собственост и управляван от правоспособния водач С. Т. С. с ЕГН ********** от гр. Г.О., когато същият намалява скоростта си пред пешеходна пътека, обозначена с пътен знак Д17 и пътна маркировка М8.1 тип „Зебра“, не успява да спре и го блъска в задната част, с което допуска ПТП с материални щети по двата автомобила. След извършената проверка чрез РСОТ се установило, че автомобилът не е представен на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата му изправност към момента на проверката. В акта е отбелязано, че с гореописаното А. е извършил нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.

Актът е подписан от А. А. без възражения.

На следващия ден – 08.01.2025 г. актосъставителят на АУАН серия GA № 3519170/07.01.2025 г. депозира до Началника на РУ – Г.О. докладна записка с рег. № 268р-652, в която посочва, че поради допусната техническа грешка в АУАН не е бил въведен нарушения чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, че А. не е представил автомобила си на задължителен периодичен преглед на техническата изправност и че при издаване на НП следва в същото да е вписано, че А. е нарушил и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.

На 23.01.2025 г., след като разгледал преписката, образувана по съставения от свидетеля Т. М. Д. Акт за установяване на административно нарушение, включително и горепосочената докладна записка, Началник 3 сектор в ОД на МВР – В.Т., РУ – Г.О. И.Т.Н. издал обжалваното Наказателно постановление № 25-0268-000029, с което наложил на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 200,00 лв. за това, че е нарушил чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, а на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП му наложил административно наказание глоба в размер на 50,00 лв. за това, че е нарушил чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.

Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя на 10.03.2025 г. На 24.03.2025 г. А. е депозирал чрез адв. Н. К. от ВТАК жалбата против постановлението в РУ – Г.О..

Съдът служебно е изискал от РУ – Г.О. справка относно собствеността на лек автомобил „Форд Ка“ с рег. № ***, от която е видно, че същият е собственост на жалбоподателя А. Д. А. към момента на констатираното нарушение.

Изискана е и справка от Областен отдел „Автомобилна администрация“ – В.Т., съгласно която за периода от 01.01.2024 г. до 07.01.2025 г. няма данни за преминат периодичен преглед за проверка на техническата изправност на МПС „Форд Ка“ с рег. № ***.

От приложения към АНП протокол за ПТП № 2025-1030-500301/07.01.2025 г. се установява, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил е именно „Форд Ка“ с рег. № ***, а другият автомобил – участник в ПТП е лек автомобил „Мерцедес Е 270“ с рег. № ***.

В хода на съдебното следствие бяха разпитани актосъставителят Т. М. Д. и свидетелят по акта Х. Х. Х., както и водачът на другия автомобил, участвал в процесното ПТП – свидетелят С. Т. С.. В своите показания служителите на РУ – Г.О. посочват, че не са свидетели на самото ПТП, а са го констатирали след това на база проведена беседа с двамата водачи и извършен оглед.

Установили, че водачът С. е намалил скоростта си на движение, за да пропусне пешеходци на пешеходната пътека. Водачът на движещия се след него автомобил – жалбоподателят А. не успява да спре и блъска с предната си броня задната броня на другото МПС. Не е имало спор за вината. Щетите по автомобилите били минимални, от което полицейските служители съдят, че скоростта им не е била висока.

Другият участник в ПТП – свидетелят С. С. посочва, че бил на работа 4 втора смяна, която започвала в 14,00 часа и пътувал за работното си място.

Намирал се в гр. Л., като не си спомни точно улицата, но мисли, че е била „***“. По неговите думи на един „легнал полицай“ спрял, защото в лявата страна имало хора, които искали да минат по пешеходната пътека. Тогава усетил удар. Слязъл от колата си и установил, че другият водач – А. А. му счупил задната броня на колата. Помолил го да не вика полиция, защото нямал застраховка и му предложил 50,00 лв. С. не се съгласил и се обадил на телефон 112. Свидетелят уточни, че времето е било сухо, пътната настилка също била суха. Заяви, че е имало хора, които възнамерявали да тръгнат по пешеходната пътека – жена с малко дете. Намалил скоростта и спрял и след като спрял А. го ударил. Уточни, че при удара колата му чак била изместена и ако хората били тръгнали да пресичат е щял да ги удари.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като достоверни и взаимно допълващи се. Всички те установяват гореописаната фактическа обстановка, като показанията им се подкрепят и от приетите по делото писмени доказателства.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Въз основа на извършената служебна проверка, съдът констатира, че досежно нарушението по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП при съставянето на АУАН и издаването на НП е допуснато съществено нарушение, довело до нарушение на императивни разпоредби от ЗАНН. В описателната част на процесния АУАН е описано, че автомобилът на жалбоподателя не е представен на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата изправност към датата на нарушението – 07.01.2025 г. Липсва обаче цифрово посочване на нарушена правна норма, като в акта е посочено единствено, че с описаните действия А. е нарушил чл. 23, ал. 1 от ЗДвП. Актосъставителят се е опитал да санира пропускът с цитираната вече по-горе докладна записка, поради което в НП е посочена като нарушена нормата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.

Предвид разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН , в 5

АУАН и НП следва не само точно и ясно да е описано нарушението, но да е посочена и нарушената правна норма. Последното е задължителен реквизит както за АУАН, така и издаденото въз основа на него НП. Разминаване между двете съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като нарушава правото на защита на жалбоподателя да разбере параметрите на обвинението.

Следва да се отбележи, че в санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да могат да породят правните си последици. Наказателните постановления са актове на правораздаване и следователно имат статута на присъда по НПК, докато с АУАН на конкретно лице се вменява извършването на конкретно административно нарушение и същите имат характера на постановление за привличане на обвиняем. Поради това, тези актове не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани и др. нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им реквизити, в частност нарушените правни норми.

Допуснатото процесуално нарушение е от категорията на съществените, тъй като е накърнило правото на защита на жалбоподателя и налага отмяна на обжалваното наказателно постановление в тази му част.

Относно нарушението по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП настоящият съдебен състав намира, че жалбата е неоснователна.