Решение № 235 от 17.03.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Стара Загора, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Неделина Минчева при участието на секретаря ....... като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело № 20245530101902 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.45 ЗЗД, за сумата в размер на 1000,00лв., представляваща заплатена сума за адвокатско възнаграждение в ДП № .......г. по описа на ОД на МВР Стара Загора по договор за правна защита и съдействие №0241529 от 25.07.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда 15.11.2023г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

Искът е предявен от Д. Ж. Ж. от ....... срещу Р. Т. Р. от гр........ С исковата молба се твърди, че на .....г. в гр.Стара Загора ответникът при управление на МПС.... е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на големия и малкия пищял на дясната подбедрица, причинило трайно затруднение на движението на десния долен крайник. За извършеното от ответника деяние срещу него било образувано наказателно производство.

По досъдебното производство ищецът бил упълномощил адвокат с цел да бъде представляван по наказателното производство в качеството на пострадал и му заплатил адвокатски хонорар в размер на 1000,00лв., съгласно сключения договор за правна защита и съдействие №0241529 от 25.07.2022г. С Решение №......г., постановено по АНД ......г. по описа на PC Стара Загора ответникът бил признат за виновен за причиняване по непредпазливост на гореописаната телесна повреда на ищеца. Предвид обстоятелството, че разглеждането на наказателното производство било протекло по реда на глава 28 от НПК, на ищеца не са били присъдени сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

За сумата от 1000,00лв. била издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. №......г. по описа на РС Стара Загора, ведно със законната лихва за забава, считано от 15.11.2023г. до 1 окончателното й заплащане, както и направените разноски. Тъй като същата била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.45 ЗЗД.

Моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 1000,00лв., представляваща имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва от 15.11.2023г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски. Претендира разноски и в заповедното производство.

Съгласно разпоредбата на чл.131 ГПК съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата на ответника за отговор. Тъй като ответникът не е намерен на постоянния и настоящия си адрес, нито има сключен трудов договор, съдът му е назначил особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК на разноски на ищеца. Ответникът, чрез особения си представител, в срока за писмен отговор изразява становище, че искът е допустим но неоснователен. Наказателното производство било протекло по реда на глава 28 от НПК.

Предвид това ищецът поискал издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК и такава била издадена за сумата от 1000,00лв. представляваща заплатено адвокатско възнаграждение от Д. Ж. Ж. за ангажиран от него адвокат като пострадал в проведеното ДП ......г. по описа на ОД на МВР Ст.Загора. Искът бил неоснователен и недоказан, като приложения екземпляр от адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 27.07.2022г. не установявали участието на адвоката на повереника в ДП....г. Посоченият размер на възнаграждението в размер на 1000,00лв. бил завишен спрямо посочения такъв в Наредба №1 за минималните размери на адвокатски възнаграждения, който размер се определял съгласно чл.12, във връзка с чл.13 ал.1 от Наредбата на 400,00лв. Ако съдът приемел иска за основателен, то размера на имуществените вреди следвало да се определят на 400,00лв., без значение каква е била договорката между адвоката и неговия клиент.

Единствената възможност на ответника да оспори този размер било в настоящето производство така, както би могъл да го оспори и ако имало заведен граждански иск в наказателното производство.

Моли съда да отхвърли иска като недоказан, алтернативно моли искът да бъде уважен до размера на 400,00лв.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

От приложеното към настоящото производство ч.гр.д......г. по описа на РС-Стара Загора е видно, че ищецът е предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за сумата от 1000,00лв. – главница за адвокатско възнаграждение в ДП.....г. по описа на ОД на МВР Стара Загора по договор за правна защита и съдействие №0241529 от 25.07.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата и съдебни разноски. Съдът е издал Заповед за изпълнение №...г., с която е уважил заявлението на ищеца. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което за ищеца се е породил правен интерес за предяви настоящия установителен иск.

Искът е с правна квалификация чл.45 от ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Правната теория е единодушна по отношение на дефиницията за имуществена вреда. Същата следва да се определи като 2 намаляване размера на патримониума на увредения или пропускане на възможността за увеличение на същия.

Към настоящото производство е приложено АНД .....г. по описа на PC Стара Загора, от което се установява, че за извършено престъпление по чл.343, ал.1, буква „б”, предложение второ, във връзка с чл.342, ал.1 от НК ответникът е бил признат за виновен и на основание чл.78а НК е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание „глоба“. От приложеното ДП .....г. по описа на ОД на МВР Стара Загора се установява, че пострадал от престъплението е ищецът, който е упълномощил за свой повереник адв.М. З.. От приложения Договор за правна защита и съдействие №0241529 от 25.07.2022г. се установява, че ищецът е заплатил за адвокатско възнаграждение по Досъдебно производство №..... по описа на ОД на МВР Стара Загора сумата от 1000,00лв.

Тъй като този разход е направен в пряка причинно-следствена връзка с нанесеното увреждане от страна на ответника на ищеца и ищецът не е имал възможност да претендира разноски по досъдебното производство в рамките на наказателното производство, с оглед приключването му по реда на чл.78а от НК, съдът намира претенцията за имуществени вреди за основателна. Ответникът възразява срещу размера на претенцията, като счита, че съдът следва да намали размера на адвокатското възнаграждение съобразно разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК. Съдът счита, че за установяване на нанесените имуществени вреди, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство, следва да се кредитира двустранно подписаният договор за правна защита и съдействие, представен по наказателното дело.

Съдът намира възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 ГПК за неоснователно. Както бе посочено по-горе ответникът дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Няма спор, че платеното адвокатско възнаграждение е пряка и непосредствена последица от увреждането – вследствие на извършеното престъпление, от което е пострадал ищецът. Ищецът действително е платил сумата от 1000,00лв. адвокатско възнаграждение, т.е. той обективно е обеднял с тази сума, което представлява имуществена вреда. По отношение на възражението за прекомерност съдът съобрази разпоредбите на чл.13, ал.1, т.2 и 3 във връзка с чл.12, ал.1 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, в редакцията й към момента на сключване на Договор за правна защита и съдействие №0241529 от 25.07.2022г. Към този момент минималният размер на адвокатското възнаграждение по досъдебното производство с оглед размера на наказанието, предвиден за съответното престъпление е 600,00лв. Следва да се има предвид, обаче и, че повереникът на ищеца в досъдебното производство е направил възражение и съответните искания, че правната квалификация на деянието следва да бъде по-тежка с оглед факта, че нарушението на правилата на ЗДвП е извършено на пешеходна пътека. В този случай наказанието би било по-тежко и съответно минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 1000,00лв. Независимо, че това възражение на повереника на пострадалия в наказателното производство не е било уважено, повереникът е осъществявал защита съобразно по-тежката квалификация, която е считал, че следва да бъде определена за извършеното деяние от ответника. Освен това нито ищецът, нито неговия повереник имат задължение да предположат, че наказателното производство ще приключи с административно наказание, което предполага по-ниска правна сложност на 3 делото. Отделно от това защитата, предоставена на ищеца е по досъдебното производство, а не по съдебното такова. Съдебното производство, с оглед прилагането на чл.78а НК е с ниска фактическа и правна сложност, но не може да се каже същото за досъдебното производство. По същото се извършени множество процесуално-следствени действия, включително са изготвени три съдебни експертизи.

Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК позволява редуциране на размера на адвокатското възнаграждение в случай на прекомерност. Самият израз „прекомерност“ означава, че претендираното адвокатско възнаграждение значително надхвърля адекватното възнаграждение, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, а не означава, че надхвърля минималното възнаграждение, предвидено в наредбата. Т.е. не всяко адвокатско възнаграждение, което надхвърля минимално предвидените размери, следва да се приема за прекомерно. В този случай, настоящият състав счита, че заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно и не следва да бъде намалявано, независимо дали ищецът е можел да плати и по-малка сума за адвокат с оглед фактическата и правна сложност на наказателното производство.

Съдът намира, че претенцията на ищеца за признаване за установено, че ответникът му дължи заплащане на имуществени вреди в размера на заплатеното от него възнаграждение за повереник по досъдебното производство е основателна и доказана и следва да бъде уважена в претендирания размер.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски за държавна такса в размер на 25,00лв. по сметка на Районен съд гр.Стара Загора.

По отношение на претенцията за съдебните и деловодните разноски, съдът намира, че ответникът е станал причина с поведението си за завеждане на иска, поради което в негова тежест следва да възложат разноските в размер на 400,00лв. за възнаграждение за особен представител и 400,00лв. за адвокатско възнаграждение.

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Поради тази причина съдът следва да признае за установено и, че ответникът дължи разноските в заповедното производство, а именно 400,00лв. за адвокатско възнаграждение, присъдени със Заповед за изпълнение №.....г. по ч.гр.д.4....г. по описа на РС-Стара Загора.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. Т. Р., с постоянен адрес: ........., ЕГН ********** дължи на Д. Ж. Ж. от ....., ЕГН **********, сумата от 1000,00лв. (хиляда лева) главница, представляваща имуществени вреди от непозволено увреждане за заплатено адвокатско възнаграждение в ДП ....г. по описа на ОД на МВР Стара Загора по договор за правна защита и съдействие №0241529 от 25.07.2022г., ведно със законната лихва върху 4 главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда 15.11.2023г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №.....г. по ч.гр.д......г. по описа на РС-Стара Загора.