Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 224 от 19.03.2024, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 4773/2023
Вид
Решение № 224
Подписан
19.03.2024
В сила
05.04.2024
Състав
Ива Илиева Стойчева Коджабашева

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. Сливен, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20232230104773 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на М. К. Д. от гр. Бургас против Ф. М. М.

А., род. на ********** г., гражданин на Кралство Бахрейн с правно основание чл. 49, ал. 1 СК за прекратяване с развод на сключения между страните граждански брак поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, без съдът да се произнася по въпроса за вината.

Ищцата твърди, че с ответника сключили граждански брак на 24.06.2014 г. в гр. Бургас, от който нямат родени деца. След сключване на брака съпрузите заживели в Кралство Бахрейн на квартира, като още от началото на семейния живот ответникът не позволявал на ищцата да работи, да излиза сама, ограничавал личната й свобода и я ревнувал неоснователно.

Конфликтите дотолкова се задълбочили, че през м. март 2015 г. ищцата се прибрала в България, където живяла около година и половина. В края на м. август 2016 г. ищцата отново се върнала при съпруга си в Бахрейн в опит да запази брачната връзка, но останала само две седмици, тъй като се убедила, че е налице голямо несходство, както в характерите им, така и във възгледите им за нормални семейни отношения. Ищцата излага, че от м. септември 2016 г. се завърнала окончателно в България, откогато датира и фактическата им 1 раздяла и липсата на всякакъв контакт. Продължителната фактическа раздяла довела до окончателно и пълно отчуждение между съпрузите. От общи познати ищцата разбрала, че ответникът е напуснал Бахрейн и е заживял в Йордания, но нямала никаква информация за точен адрес. На изложените основания ищцата моли бракът да бъде прекратен поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, без съдът да се произнася по вината.

Ответникът, чрез назначения си от съда особен представител - адвокат, е подал в срок отговор на исковата молба, с който изразява становище за допустимост и вероятна основателност на иска.

В открито съдебно заседание ищцата, редовно призована, се явява лично и със своя пълномощник - адвокат, чрез който поддържа искането си да бъде прекратен гражданския брак между страните.

Ответникът, редовно призован, не се явява лично. Чрез назначения си от съда особен представител - адвокат изразява становище за основателност на иска, с оглед събраните по делото доказателства.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

Установява се от писмените доказателства по делото, че ищцата М. К.

Д. и ответникът Ф. М. М. А. са сключили граждански брак на 24.06.2014 г. в гр. Бургас, за което е съставен Акт № 0066 от 24.06.2014 г. в 4-то Кметство Бургас, Община Бургас. Съпругата е запазила фамилното си име Д..

От показанията на разпитания свидетел С. С., които съдът кредитира изцяло като обективни и непосредствени, се установява, че съпрузите са се разделили окончателно преди около 8 години, като ищцата се е завърнала в България. Съпрузите не поддържат от години никакъв контакт и според свидетеля няма никаква възможност да се съберат и да живеят отново заедно като семейство.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК е процесуално допустим, а разгледан по същество е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

2

Безспорно се установи, че страните са във фактическа раздяла от около осем години. Продължителната фактическа раздяла неминуемо е довела до изчезването на всякаква взаимна привързаност, уважение и доверие между съпрузите и желание за полагане на общи усилия за осигуряване благополучието на семейството. Брачната връзка е лишена от съдържание и съществува само формално и юридически. Бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен с развод.

Основателно е искането на ищцата след прекратяване на брака да продължи да носи фамилното име Д..

На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 25,00 лв., която вече е внесена от ищцата.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА РАЗВОД И ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между М.

К. Д., ЕГН: **********, с адрес гр. .................... и Ф. М. М. А., род. на ********** г., гражданин на Кралство Бахрейн, сключен на 24.06.2014 г. в гр.

Бургас, за който е съставен Акт за граждански брак № 0066 от 24.06.2014 г. в 4-то Кметство Бургас, Община Бургас, на основание чл. 49, ал. 1 СК, поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака М. К. Д., ЕГН:

********** да продължи да носи фамилното си име Д..

Решението подлежи на обжалване пред ОС - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 3