Решение № 134 от 07.06.2019, Окръжен съд - Добрич

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 134,7.06.2019 година, град Д.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

На тринадесети май две хиляди и деветнадесета година

В открито заседание в следния състав :

Председател : ДИАНА ДЯКОВА

Членове : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ГАЛИНА ЖЕЧЕВА при секретаря Пепа Митева като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно граж-данско дело № 183 по описа за 2019 година намира следното:

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивните жалби на : двете страни срещу различни части от първона-чалното решение № 110 от

26.10.2017 г. на Т.ския районен съд по гр. д. №

112/2016 г. ( по иска за главница ), поправено за очевидна фактическа грешка с Решение № 29 от 13.02.2019 г. ; на ищцата Р.Д.Ж.срещу две допълнителни решения : Решение № 5 от дата

9.01.2018 г. и Решение № 136/3.10.2018 г. по същото дело на ТРС ( по иска за обезщете-ние за забава) и по частна жалба на ответницата Н.Х.Н. срещу определение за разноските под № 13 от

9.01.2018 г. по същото първоинстанционно дело.

Въззивна жалба с вх. № 2932/

22.11. 2017 г. (по регистратурата на ТРС ) на ответницата Н. *** срещу първото решение в уважаващата иска част съдържа оплаквания ( подробно посочени в доклада на въззивния съд ), свеждащи се до допуснати нарушения на процесуалния закон : член 146,ал.1,т.2 ,т.5 и член 146,ал.2 от ГПК и по член 236,ал.2 от ГПК и на материалния закон : член 17,ал.2 от ЗАЗ

, член 453, 496,ал.2 и член 498,ал.2 от ГПК и на член 229,ал.2 от ЗЗД във връзка с правилото на §1 от ПЗР на ЗАЗ ( относно преценката за противопоставимост на ищцата като купувач по публична продан в изпълнително производство на дого-вора за аренда с оглед реда на вписването му - след договорната ипотека в полза на взискателя и преди изпълнителната възбрана ) и необоснованост на извода ,че реколтата е прибрана от ответницата.

Насрещната въззивна жалба с вх.№ 204/25.01.2018 г. на ищцата ( са-мо в допустимата част съгласно определение № 216 от 17.04.2018 г. по в. гр.д.№ 129/2018 г. по описа на ДОС ) на ищцата Р.Д.Ж. *** срещу същото решение в отхвърлителната част по иска за главница в размер от 4 **,13 лева съдържа оплаквания, също подробно докладвани, за допуснати процесуални нарушения , изразяващи се в непра-вилно възприемане на необосновано заключение на вещо лице и прене-брегване на доказателства, събрани от други допустими доказателствени средства (свидетелски показания) по факта на размера на пазарния наем.

Въззивните жалби с вх.№ 205/ 25.01.2018 г. и с вх.№ 2624/ 12.10. 2018г. на ищцата Р.Д.Ж. срещу двете допълнителни решения съдържат оплаквания за неправилност на по - ранното решение поради допускане на процесуално нарушение, изразяващо се в несъобразява-не на неоспорен от ответницата факт (забавата) и съобразяване на непосочен от нея факт (липса на покана) след като приложимата правна норма-член 84,ал.2 от ЗЗД не е императивна и за недопустимост на по – късното допълнително решение, защото е постановено не по предмета (по част от иска за главница), за който са били дадени указания в определението на въззивния съд от 17.04.2018 г.

Частната жалба с вх.№ 236/

30.01.2018 г. на ответницата Н. срещу определението по член 248,ал.3 от ГПК, съдържа довод за постано-вяването му в нарушение на член 78,ал.1 от ГПК , според който ответникът заплаща разноски съразмерно с уважената част от иска.

По делото има отговор от ответницата Н. само по насрещната жалба , която се оспорва като неоснователна.

При проверката на обжалваните решения с оглед оплакванията в жалбите, изразените в отговора и в съдебното заседание от пълномощни-ците на страните доводи и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд на-мира, че поправеното решение

№ 110 от 26.10.2017 г. и допълнителното решение № 5 от 9.01.2018 г. по гр.д.№ 112/2016 г. са валидни и допустими.

Постановени са по допустими искове, предявени в срока по член 415,ал.4 от ГПК за същите по размер и основание парични вземания като тези – предмет на заповед № 34 от 4.04.2016г., издадена в производство по член 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 65/2016 г. по описа на ТРС, като допълнителното решение е постановено по допустима молба с вх.№ 2741/ 6.11.

2017 г. за допълване на непълното решение № 110 от 26.10.2017 г. с произнасяне по иска за обезщетение за забава в размер от 1 064,69 лева , подадена в срока по член 250, ал.1 от ГПК, считан от дата 6.11.2017 г.

Второто допълнително решение 136/ 3.10.2018 г. е валидно, но недо-пустимо, защото е постановено не по молба по член 250,ал.1 от ГПК на страна по делото, а по почин на съда и след погрешно възприемане на указанията в определение № 216 от 17.04. 2018 г. по в. гр.д.№ 129/ 2018 г. по описа на ДОС за поправяне на очевидна фактическа грешка чрез пос-тановяване на диспозитив за отхвърляне на част от иска за главница съ-образно изложените в първото по време решение мотиви. Това второ до-пълнително решение следва да се обезсили изцяло .

По правилността на решение № 110 от 26.10.2017 г. , поправено с решение № 29 от 13.02.2019 г. : с него е разгледан само искът за парично вземане от главница в размер от 4 **,13 лева , съставляващо обезщетение за лишаване от ползването на две ниви – имот с № ** с площ от 30 дка и и имот с № ** с площ от 30,859 дка в землището на село Н.К., община град Т. през стопанската 2012 - 2013 г. Искът е уважен с непрецизен диспозитив („към момента на подаване на заявлението по член 410 от ГПК “ в полза на ищцата „ съществува парично вземане против ответницата в размер от 3 277,87 лева , от които 2 700 лева ,погасени в хода на делото “) до размера от 577,87 лева и отхвърлен ( диспозитива на поправящото решение) за горницата до 4 **,13 лева.

Искът по член 59, ал.1 от ЗЗД е основан на следните обстоятелства : описаните в исковата молба две ниви са възложени в собственост на въз-зивницата Ж. с две постановления от 31.10. 2012 г. на ЧСИ, с рег.№ 810 , с район на действие – ДОС ; ответницата има сключен с длъжника по изпълнителното дело договор за аренда на същите имоти ; ползвала ги и през стопанската 2012 – 2013 г. въпреки връчената на 27.03.2013 г. нота-риална покана , с която ищцата я уведомила, че договорът й е непротиво-поставим, защото е вписан след вписването на ипотеката върху нивите, срещу които е насоченото принудително изпълнение за събиране на обез-печеното вземане срещу длъжника .

Ответницата е заявила възражения, че договорът за аренда е основа-ние да ползва имотите и срещу ищцата включително през стопанската 2012- 2013 година , когато ги обработила и засяла със слънчоглед, но при-бирането на реколтата било осуетено през септември 2013 г. от органите на полицията ( по сигнал от ищцата ).

Районният съд е приел, че договорът за аренда обвързва ищцата, но тя го е прекратила едностранно с писмено предизвестие ( вероятно такъв характер е придаден на нотариалната покана от 27.03.2013 г. ). В нейна полза е възникнало вземане от обезщетение за лишаването й от ползването на двете ниви за стопанската година в размер на средната годишна рента от 53,86 лева/ дка или 3 277,87 лева според заключение по допълнителна съдебно - счетоводна експертиза. Частично погасено е чрез плащане на су-мата от 2 700 лева при висящността на спора и следователно вземането й съществува в размер от 577,87 лева. По посочените в исковата молба и в отговора факти за вписана от взискателя ипотека върху нивите и за това, че арендаторът не прибирал реколтата в края на стопанската година липсват в мотивите на решението констатации и правни изводи в нарушение на член 236,ал.2 от ГПК.

Въззивният съд дължи такива с оглед пренесения с жалбите на двете страни пред него спор за вземането от главница и изхожда от следните ус-тановени в обжалваното решението факти, изводите по които не се оспор-ват в жалбите : въззивницата Ж. *** К. на дата 6.02.2013 г., когато са влезли в сила постановленията за възлагането им в нейна собственост като купувач по публична продан , проведена от ЧСИ по изпълнително дело № **, за удовлетворяване на парични притезания на взискателя ТБ „ И.А.Б.“АД срещу длъжника „ П.“ ЕООД . Въззивницата Н.(ответник по иска ) е арендатор по сключен с длъжника, вписан на дата 17.02. 2012 г. договор за аренда , документът за който ( на л.42 -43 от дело-то на ТРС ) е събран по делото като доказателство и не е оспорен. Предмет на договора са различни имоти в землищата на различни села, в т.ч. възло-жените на въззивницата две ниви в село Н. К. . Срокът му е 10 стопански години и първата от тях е 2011- 2012 г. Плащането на сумата от 2 700 лева от ответницата с банков превод от 31.05.2016 г. има погасите-лен ефект за заявеното вземане от главница.

В раздел ІV на договора за аренда страните са посочили , че върху отдаваните под аренда ниви има учредена ипотека в полза на „ ИАБ“ и възбрана в полза на „ Б.П.Б.“ АД.

Взискателят ( ипотекарен кредитор ) ТБ „ И.А.Б.“ АД е насочил принудителното изпълнение срещу длъжника „ П.“ ЕООД с възбрана, вписана 7.08.2012 г. след вписването на договора за аренда на дата 17.02.2012 г.

( видно от приложените справки за вписвания от СВ, град Т. на л. 26- 29 ). На 19.03.2013 г. купувачът Ж. е въведена от ЧСИ във владение на нивите съгласно протоколи за въвод ( на л. 58 и 59 от делото на ТРС ) .

Няма спор между страните, че в стопанска 2012 – 2013 година нивите били засяти от арендора Н. със слънчоглед. Всички свидетели : Д.М. ( баща на ишцата ) , Д.Ж.( съпруг на ищцата ) ; Г.Ч.и Н.Ж.( настоящ и бивш служител на РУ в МВР, Т. ) и Ш.И.и Х.Д.( баща на ответницата Н. ) установили, че в началото на жътвената кампания арендаторът започнал прибирането на реколтата ; в нивите влезли машини - комбайн и трактор , но още в началото ( пожънато било известно количество ) дошли свидете-лите М. и Ж. и по сигнал от тях свидетелите – полицейски служители , които наредили да се спре жътвата, съставили „ предупредителен протокол “ . Документът за него от 30.08.2013 г. ,ведно с докладна записка са събрани по делото – част от приложената преписка по досъдебно произ-водство № **/2013 г. на РУП, град Т.. Машините и работниците излезли от нивите и в късния следобяд всички си отишли. Пожънатото количество ( в ремарке ) било извозено до базата на трето лице в град Т..

Свидетелят М. отишъл на следващата сутрин и видял, че двете ниви били пожънати изцяло. Според него и според свидетеля Ж. реколтата била прибрана в нощта след спирането на жътвата по нареждане на полицейските служители. Свидетелите И. и Д. отрекли техниката и работниците на Н. да са влизали в нивите, за да жънат повторно. В протокол за разпит от 12.12.2013 г. ( на л.89 от преписката за досъдебното производство ) ответницата Н. посочила, че тя организирала прибирането от двете ниви на реколтата и я продала . Изявлението й по досъдеб-ното производство съставлява извънсъдебно признание. Установените с гласните доказателства доказателствени факти за готовността й ( с техника и работна сила ) в края на месец август 2013 г. за прибиране на добива, осуетяването му след сигнал на собственика въз основа на полицейско нареждане и състоянието на нивите – пожънати след една нощ от спиране-то на жътвата са достатъчни, ведно с признанието, за да се приеме, че тя е прибрала реколтата от нивите в края на стопанската година.

В заключение от 6.03.2017 г. въз основа на поставените от районния съд задачи вещото лице е установило, че в стопанската 2012 – 2013 г. сред-ното арендно плащане е : 76,67 лв/ дка на база - платеното от произволно избрани трима арендатори на земи в същото село ; 50,25 лв/дка и 55 лв/дка на база – платеното от ответницата за арендувани земи в землищата от със-тава на Община град Т. и само в землището на село Н. К.. А по данни от други източници : Областна дирекция „З.“ , град Т.; Общинска слружба „ З.“, град Т. и „ Т.С.Б.– североизток “ град

Д. средната рента е както следва : 23,59 лв/ дка ; 23,59 лв/ дка и

77 лв./дка . В допълнително заключение от 4.05. 2017 г., изготвено въз основа на счетоводни документи на ответница-та , вещото лице е установило, че средното арендно плащане е 53,86 лв/ дка.

В съгласие с член 496,ал.2 от

ГПК купувачът по публичната продан е правоприемник на длъжника , но „ встъпва “ и в правното положение на взискателя в смисъл, че ако правата , придобити върху имота от трети ли-ца, са непротивопоставими на взискателя , те са непротивопоставими и на купувача. Ипотеката осигурява възможност на кредитора да се удовлетво-ри от цената на ипотекирания имот независимо от извършеното от длъжни-ка след вписването на ипотеката разпореждане с него.То му е непротиво-поставимо – член 173,ал.1 от ЗЗД. По аргумент от по – силното основание сключеният от длъжника договор, с който предоставя ( право, различно от вещно ) облигационното право на ползване на имота, също не може да му се противопоставя , ако е вписан след ипотеката. Това разрешение е нало-жило приемането на правилото на член 498,ал.3 от ГПК ( нова Дв, бр. 86 от 2017 г.) ,според което въвод на купувача по публичната продан се извърш-ва срещу лицата, вписали договори за наем и аренда , след първата ипотека и срещу лицата ,черпещи права от всички споразумения, с които се предос-тавя ползването и управлението на имота. То следва от общия принцип, че конкуренцията между права, основани на подлежащи на вписване актове , се решава според реда на вписването. Въззивният съд прилага този прин-цип ( правилото на член 498,ал.3 от ГПК не е действало в релевантния за настоящото дело период ).