Решение № 5342 от 02.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5342 гр. София, 01.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Диляна Господинова

Елена Св. Шипковенска като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Въззивно гражданско дело № 20241100509099 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

С разпореждане от 01.07.2024 г. на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ , с район на действие СГС, постановено по изпълнително дело № 20248380401220/2024 г. е отказано прекратяването на производството по изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал.1, т.1 ГПК.

Гореописаното разпореждане е обжалвано от длъжника В. Р. Ц. с частна жалба с вх. № 29684/15.07.2024 г. Жалбоподателката поддържа, че сумата по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело при ЧСИ М.Б., е погасена изцяло от длъжника преди образуване на изпълнителното производство, поради което са налице всички изискуеми предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.1 ГПК. Твърди, че посоченото изпълнително дело било образувано въз основа на изпълнителен лист от 28.02.2024 г. по ч. гр. д. № 64853/23 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, като преди издаването на изпълнителния лист и започване на изпълнителното производство жалбоподателката заплатила изцяло задълженията си към взискателя. На 03.01.2024 г. В. Ц. превела на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1969,37 лв., която сума напълно погасява претендираните суми. Поддържа, че неправилно взискателят е 1 отнесъл заплатената сума за погасяване на текущи задължения, тъй като съобразно разпоредбата на чл. 76 ЗЗД заплатената сума следва да бъде отнесена за погасяване на най-обременителното задължение или най-старото, ако всички са еднакво обременителни. В случая твърдените от кредитора „текущи задължения“ се явяват неликвидни, а същите и не подлежат на погасяване с процесната сума съгласно чл. 76, ал. 1 ЗЗД. По изложените съображения, подробно развити в жалбата, длъжникът мотивира искането си за отмяна на обжалваното разпореждане, с което е оставена без уважение молбата по чл. 433, ал.1, т.1 ГПК. Претендира присъждане на разноските, направени в настоящото производство, за които представя доказателства и списък по чл.80 ГПК.

Ответната по жалбата страна –взискателят „Топлофикация София“ ЕАД оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Не оспорва обстоятелството, че по негова сметка е постъпила сумата от 1969,37 лв., заплатената от длъжника на 03.01.2024 г. Твърди обаче, че постъпилата сума е осчетоводена за погасяване на текущи сметки за доставена топлинна енергия, тъй като в основанието за плащане на сумата не е посочен номер на частно гражданско дело. В случая били приложими публикуваните на електронната страница на дружеството правила и условия за извършване на плащания, съгласно които за съдебни плащания „в платежното нареждане следва да се посочи ID номер и/или номер на гражданско дело“, като в противен случай всички плащания се отнасят към текущи задължения. Ето защо счита, че не е приложима разпоредбата на чл. 76 ЗЗД.

В приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, с район на действие СГС, посочва, че жалбата се явява неоснователна.

Софийски градски съд, като прецени данните от изпълнителното дело и взе предвид наведените от страните и в мотивите на ЧСИ доводи, приема за установено следното:

Изпълнително дело № 20248380401220/2024 г. по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано въз основа на подадена на 27.03.2024 г. молба на взискателя за принудително събиране на присъдени суми, въз основа на изпълнителен лист от 28.02.2024 г., издаден по ч. гр. дело № 64853/2023 г. по описа на СРС, 127 състав, с който длъжникът В.

2

Р. Ц. е осъдена да заплати на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1531,25 лв., представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул.

„*******“, № *******, с аб. № 363759 за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за период от 27.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 327,88 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 15.11.2023 г., сумата в размер на 18,81 лева, представляваща незаплатена цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за период от 27.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 3,80 лева, върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2021 г. до 15.11.2023 г., както и държавна такса в размер на 37,63 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева. Общият размер на задължението по издадения изпълнителен лист, присъдено в полза на кредитора срещу длъжника възлиза на сумата от 1 969,37 лв.

На 14.05.2024 г. е изпратено от частния съдебен изпълнител съобщение за образувано изпълнително дело, връчено на длъжника на 16.05.2024 г.

С молба от 29.05.2024 г. длъжникът по изпълнението В. Р. Ц. е поискала от ЧСИ да прекрати принудителното изпълнение поради погасяване на дълга преди образуване на изпълнителното производство на дата 03.01.2024 г., за което е представила авизо и платежно нареждане, според коит о същата е извършила плащане по банкова сметка на кредитора „Топлофикация София“ ЕАД на сумата от 1969,37 лв., на дата 03.01.2024 г . В платежните документи е отбелязано като основание за банковия превод а б . AH 363759,

ПОГАСЯВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯ. Препис от молбата и приложенията са били връчени на взискателя, който е депозирал по изпълнителното дело становища от 05.06.2024 г. и 14.06.2024 г., с които е възразил по искането за прекратяване на изпълнителното производство по съображения, че заплатената сума е била отнесена за текущи задължения на длъжника за други периоди, различни от търсените суми по изпълнителното дело. В становище от 14.06.2024 г. взискателят конкретизира текущите задължения на длъжника, за погасяване на които е била отнесена платената на 03.01.2024 г. сума.

С молба от 10.06.2024 г. В. Р. Ц. повторно е поискала от ЧСИ прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 3

ГПК.

С разпореждане от 01.07.2024 г., предмет на проверка в настоящото производство, частният съдебен изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство.

Жалбата по чл. 435, ал. 2 ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице, в рамките на преклузивния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител /чл. 435, ал.2, т.6 ГПК/.

С изменението на ал. 1 и ал. 2 на чл. 435 ГПК /ДВ, бр. 86/2017 г./ се разшириха актовете и отказите на съдебния изпълнител, срещу които взискателите и длъжникът могат да предявят жалба пред съда за установяване на тяхната процесуална незаконосъобразност, вследствие на което да бъде постановена тяхната отмяна. Едно от основните субективни права на длъжника за процесуална защита представлява уредената правна възможност да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, като до този момент само спирането и прекратяването на принудителното изпълнение можеше да се обжалва и то от взискателите. Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение. Чрез тези процесуални действия съдебният изпълнител прегражда временно /при спирането/ или окончателно /при прекратяването и приключването/ принудителното изпълнение.

Процесуалните предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство са уредени в чл. 433 ГПК. Прекратяването може да настъпи или по силата на закона /арг. чл. 433, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 7 и т. 8 ГПК, като със своето постановление, което притежава декларативен характер, съдебният изпълнителен само констатира настъпилия юридически факт, при проявлението на който изпълнителното производство е прекратено/ или след влизане в сила на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, което притежава правопрекратително /конститутивно/ действие /арг. чл. 433, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 5 и т. 6 ГПК – в този случай в компетентността на съдебния изпълнител се включва и преценката за настъпване на определени юридически факти, обосноваващи упражняването на неговото правомощие за прекратяване на изпълнителното производство/.

Нормата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, на която длъжникът-жалбоподател се 4 позовава в конкретния случай, установява основанията за прекратяване на изпълнителното производство, попадащи в общата хипотеза на погасяване на дълга преди датата на образуване на изпълнителното производство, а именно:

1/ представяне на разписка, изходяща от взискателя и удостоверяваща плащането на дълга, 2/ представяне на заверена квитанция от пощенска станция или 3/ писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство.

От представените по изпълнителното дело документи –авизо и платежно нареждане, както и от изрично направеното от взискателя признание, се установява, че дължимите по процесния изпълнителен лист суми са внесени по банкова сметка на взискателя на 03.01.2024 г. Общият размер на паричното задължение на длъжника към взискателя е сумата, формирана от сбора на главници, законна лихва и разноски, присъдени с издадения изпълнителен лист, който сбор като резултат дава сумата, която длъжникът е превел по банков път на своя кредитор. Следователно е установено несъмнено, че на 03.01.2024 г. е извършено плащане в размер на дължимата сума като главници, лихви и разноски, като плащането е по банков път на посочена от кредитора банкова сметка, както и че плащането предхожда образуването на изпълнителното дело на 27.03.2024 г. и издаването на изпълнителния лист на 28.02.2024 г. Няма спор също така, че в представените от длъжника платежни документи, е отразено, че сумата е платена за процесния абонатен номер 363759, посочен в изпълнителния лист, както и че сумата е получена от кредитора, но последният е отнесъл счетоводно извършеното плащане на сумата за погасяване на други текущи задължения.

Съгласно чл. 76, ал. 1 ЗЗД този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2017 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2017 г., при 5 плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или някои от задълженията и ако длъжникът не е заявил кое задължение погасява, правилата на чл. 76, ал. 1, изр. второ и изр. трето ЗЗД и на чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се изцяло най- обременителното задължение, а след него следващото по обременителност задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД ; ако задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло най-старото, а след него следващото по възникване задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД ; ако задълженията са еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно - всяко от тях в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД . Изрично в мотивите към Тълкувателното решение е посочено, че правилото на чл. 76, ал.

1 ЗЗД е установено в интерес на длъжника, като по този ред се погасяват еднородните задължения, включително паричните, а условието е да съществуват няколко задължения, всяко от които е главно и самостоятелно и е определено по основание и размер.

Разпоредбата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е възпроизведено в клаузата на чл. 33, ал. 6 от публично известните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София” ЕАД, източник на процесното материално правоотношение /чл. 150 ЗЕ/. В цитираната клауза на ОУ е уговорен следния ред за погасяване на задължения, когато изпълнението не е достатъчно да погаси всичките– при наличие на две и повече дължими суми, включително съдебни и присъдени вземания, ако клиентът не е заявил кое задължение погасява, се погасява най-обременителното за него задължение.